ОСМИ КЛАС Сплотеното ни общество ще посреща Рождество

  • 30 381
  • 737
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 5 005
Помните ли бебе Джони, за чиято мозъчна операция имаше кампания? Джони вече ходи! Красив коледен подарък за всички, които се вълнуваха и помагаха с каквото могат - от парични средства до молитви и положителни мисли!

Димитрина, респект! Ако можем така да живеем, четейки между редовете знаците, които получаваме, бихме били в много по-голяма хармония! Тогава вътрешният мир би заглушил празнословния крясък отвън. Благодаря за вразумяващите  разсъждения, в които макар да разказваш за пале, не в него е смисълът.

# 391
  • София
  • Мнения: 7 059
Запомнила съм една зимна вечер, в която каталясала се домъквам до селския ни автобус и успявам да се сбия с още 200 човека за седящо място в него. Доволно се намествам, тълпата е навсякъде около мен и изведнъж младежът на съседната седалка почва да си пука пръстите... а мен това ме влудява. Повъртях се, повъртях се, потърсих безуспешно слушалки в раницата, опитах да медитирам и да превъзмогна себе си. Не успях. Скочих от мечтаната седалка и се сбутах да другите пътници, за да избягам по-далеч от "пукащия".
Та да не би да е някаква тактика за намиране на място в градския транспорт?
Ако моята щерка залитне по тази мода, мисля че ще трябва да си търсят друга майка.

# 392
  • София
  • Мнения: 5 690
Аз съм същата с яденето на семки, фъстъци, кифли или който, каквото си има. Не понасям мляскане, плюене и прочие звуци.
По темата, моят не пука пръсти, но гризе нокти. Откачам като го видя. А го следя, зорко.

# 393
  • Мнения: 4 683
Миа, Игривата, много добре разбирам. Редовно щъкам напред-назад из метрото някой като ми зацъка с нокти или през зъби, като ми замляска с дъвка или като заподсмърча... ейй, последното може да ме изкара от равновесие. Навремето като учехме за сесии в Народната библиотека (който е бил в тази схема, знае на каква опашка се чакаше, за да влезеш и колко претъпкана беше студентската читалня, и как нямаше как да си избереш сам къде да седнеш, а където ти се падне по номерче), до ден днешен помня как два поредни дни се паднах да стоя до един юноша бледен, дето буквално през десет секунди подсмърчаше шумно по един Ниагара в носа си, на втория ден не издържах и отидох да му купя кърпички, смутих го човека и сигурно и досега си носи редовно по едно пакетче в джоба.

Наборката пука не само пръсти, но и врат, кръст и каквото може да се изпука. Само я гоня и опявам, ако намерите статията, дайте линк, моля.

# 394
  • Мнения: 2 323
Моля и аз за линк към статия колко е вредно изпукването, щерката пука каквото може - ръце, крака, врат, на всичко отгоре научи и брат си....  помня, че и аз минах през такъв период в тинейджърските си години, но нямам спомен какво ме отказа...

# 395
  • София
  • Мнения: 7 059
Бясна съм на моите деца. Непрекъснато мрънкат, че им било скучно, тъпо, че нямали достатъчно приятели, а не правят нищо, за да променят ситуацията. Напротив бойкотират всеки мой опит.
Днес бях организирала екскурзия в планината. Бах ангажирала приятелка да ни закара с кола, защото аз не съм шофьор а ММ му е зле. А те ми изиграха номер в последната минута да не можем да отидем и ме злепоставиха  пред жената, и развалиха и моите и нейните планове.

# 396
  • София
  • Мнения: 1 409
Порових се за статия против пукането на ставите, но открих нещо друго в Дарик
Ако разбирам тази информация, мога да приема, че не е физически вредно, но си остава много дразнещо. Приемам също, че е етап от растежа.

# 397
# 398
  • Мнения: 2 741
https://ezine.bg/n11-19932-%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE_ … D0%B0%D1%82%D0%B0
Това открих към този момент, преди година - две имаше повече статии за вредата от изпукването, но и горното би свършило работа.

# 399
  • Мнения: 5 005
Приемам също, че е етап от растежа.
Интересно е ако има тук психолог: дали е безусловен етап от растежа или нашите отработват сагата "НВО". Ето че някой пука стави, друг гризе нокти, трети /моята/ постоянно върти нещо в ръцете си - каквото хване - от химикалка до телефон. Лично аз не съм отърсена от ненормалния ритъм на живот от предната година,  с неизменното "хайде" и "нямаш време". Ако това е вярно, излиза, че им разбиваме нервите по сериозен начин и отработването на стреса не се получава, защото влизат в нова адаптационна ситуация - нов социум, нов език, ново ниво на образователните изисквания /ням снизхождение, третират ги като големи/....Не утвърждавам, питам себе си сега, когато се оказа, че при всички деца /хайде - при повечето/ има стереотипни движения, разкриващи натрупан стрес.

# 400
  • София
  • Мнения: 7 684
Пукането на пръстите го преживявам, свикнах някак. Но настръхвам невъобразимо, когато си пука прешлените. Сяда на дивана, усуква се на 180 градуса, хваща се за облегалката и се чува как всеки един от 34те прешлена се освобождава от напрежението! Представихте ли си го? Joy
Впрочем, пукането на пръстите поотмина вече. До скоро го правеше постоянно, докато ходи, докато яде, докато спи, докато.... е в тоалетната. Сега го хващам, че ги пука, когато се съсредоточава, когато чете или гледа филм, примерно.

# 401
  • Мнения: 320
Моята мина през гризане на нокти - 5 до 7 клас, но започна да си прави маникюр и приключи. Това лято си пукаше пръстите, но рядко и бързо престана. Беше някаква мода сред приятелите й. Сега ме влудява с това, че като е седнала да учи или да се храним си тресе крака. Непрекъснато й правя забележки, тя престава и след малко пак започва. Според мен това би трябвало да ни говори нещо за психологическо, емоционално или нещо подобно, не съм специалист.Дано отмине и това.

# 402
  • Варна
  • Мнения: 3 375
У нас пукането на всяка частица от тялото е като за добро утро, включително и аз го правя от ученическите ми години. Така или иначе, като загряват преди тренировка, изпукват всичко от врата до пръстите на краката.

# 403
  • Мнения: 2 741
И аз не съм се върнала към нормален ритъм. Към края на есента ми се възстанови горе - долу сънят. Моята все още е под стрес, много е рязка и груба, не е особено комуникативна. Също си друса крака непрекъснато. Дразни много, но с мм си говорихме, че това е в нас - ние имаме да усвояваме уроци по търпение, приемане и безусловна любов.

Последна редакция: сб, 04 яну 2020, 16:44 от silver pearl

# 404
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 676
Вие като деца не сте ли си пукали пръстите така?Simple Smile Защо аз го правех и майка ми също ми правеше забележки. После спрях... Та предполагам, че така ще бъде и с нашите деца. Моят син също е в отбора на ставопукащите, а спрях да режа нокти някъде в детската градина. Виж, за това се ядосвам.

Миа, кофти се е получило при теб. Мога да предположа колко неприятно си се почувствала. Остави ги да се оправят сами тогава. Нека неволята ги понаучи малко.

Да ви кажа нещо, от което сега ми е смешно, но в първия момент, когато научих, не ми беше до смях. Разказвала съм ви за идиотското държание на моя син, когато сме заедно. Та това силно изразено нежелание за връзка някаква с майка му (публично) намерило отражение и на още едно място. В телефона му всички вкарани я с имената си, я с роднинските 'титли' - баща му излиза с тате, леля му по име, чичо му с чичо. Познайте аз как бях вкарана в тел...Когато му звъня на дисплея му се изписваше "Пешо". Не само не съм мамо, не съм и жена, ми и с едно име, все едно съм строителен работник (Да ме прощават всички с името Петър, което много харесвам. Просто Пешо ми навява такива асоциации). И това го разбрах съвсем случайно на Коледа, докато показваше кой с каква мелодия му звъни. Смени името на 'мама' след моето искрено възмущение, но предполагам, че ще е от ден до пладне. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт