Публикувана: 24 юли 2006, 14:50 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2006, 19:22 ч.

Къде завършва границата на възпитанието с бой и започва малтретирането...

18 146
265
1

1
...
5
6
7
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мислите за дисциплината чрез бой?
Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мислите за дисциплината чрез бой?
  
  Мненията относно дисциплината чрез бой са разнородни. Някои хора споделят, че са били бити като деца и вярват, че това е ефективен метод за дисциплина, докато други категорично се противопоставят на тази идея. Важно е да се подчертае, че насилието поражда насилие и боя не трябва да се използва като инструмент за дисциплина. Вместо това психолозите препоръчват установяването на ясни и твърди правила и избягването на всякаква форма на насилие при възпитанието.
- Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
  
  За да се справите с дете, което бяга на улицата, е важно да установите ясни правила и да обясните на детето защо е важно никога да не излиза без възрастен и винаги да държи ръката си. Други родители споделят, че използват методи като преместване на детето в друга стая или ангажиране с нещо странично. Важно е обаче да се избягва насилието като метод за контролиране на поведението на детето.
- Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
  
  Отказът на родителите да наказват децата си по никакъв начин може да доведе до проблеми в бъдеще, както споделят участниците в дискусията. Някои от тях са свидетели на случаи, в които децата са използвали отказа на родителите да ги дисциплинират като предимство и са продължили с нежеланото си поведение. Важно е да се установят ясни правила и да се насърчава доброто възпитание, без да се прибягва до насилие като метод за контрол на поведението на децата.
- Какво е мнението за физическото наказание на децата, особено от страна на родителите?
- Какви са алтернативите на телесното наказание при отглеждането на деца?

# 75 25 юли 2006, 07:52 ч.

Мнения: 3 405

Няма понятие "възпитание с бой". Това е посегателство върху личността и е най-страшно, когато е приложено върху неукрепналата психика и физика на дете Peace

# 76 25 юли 2006, 08:07 ч.

Мнения: 1 533

Цитат на: secretgarden в вт, 25 юли 2006, 01:11

И така до пубертета, нали...... Laughing

Един господ знае докога Thinking

И аз като Ерика твърдя че е до дете. Говоря за моите две големи в случая. И двамата са Овни, ако има значение зодията, една стая делят, по един и същи начин съм ги гледала. Марта бая бой е изяла, но тя просто си казва "Мамо, набий ме моля те". Търси си го до последно и като си го получи ме е яд на себе си че ме върти на пръста си и получава каквото си реши, дори и шамарите.

Калоян не е удрян никога, но него просто не е имало за какво да го цапардосам, дори и като малък не помня да ме е нервирал. Гледа, ослушва се, преценява кака му защо яде бой и знае кога да спре.

Случка с Мартина от тази зима. Не помня вече повода, помня само че си беше отворила голямата уста и нареждаше едни монолози срещу мен както само тя умее, с пълно гърло за радост на съседите. Тъкмо бях простряла и я цапардосах с легена по гърба...след седмица ми закъснява в петък вечер и се прибира в 4 сутринта, вони на бъчва с някакъв младеж, уведомява ме че щял да спи в къщи защото живеел далече. Докато кажа че не може и младежът се тръшна на едно легло барабар с якето. Аз само се оцъклих, а Марта ми вика с "Айде, моля те, ако ще ме биеш, с леген ли или с там каквото имаш подръка, бий ме че ми се спи..." Thinking

Та за ефект от боя, май няма...обаче има моменти, в които признавам, ми идва или да ги хвана всичките за якИте и да ги заключа навън и да си легна или аз да хвана първия влак за някъде и да не се върна...

Последна редакция: вт, 25 юли 2006, 08:13 от Калин@

# 77 25 юли 2006, 08:09 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 677

Малииии, Калин@, твоята хич не е лесна... Само 14 години ме делят от такива случки... вероятно и по-малко, предвид акселерацията и бързото съзряване на младежите...

# 78 25 юли 2006, 09:06 ч.

out of space
Мнения: 8 623

Цитат на: Калин@ в вт, 25 юли 2006, 08:07

а Марта ми вика с "Айде, моля те, ако ще ме биеш, с леген ли или с там каквото имаш подръка, бий ме че ми се спи..." Thinking

хахахаха умно дете е твоята Марта! Laughing

Сетих се за единствения път, когато момче спа у нас: Бях много влюбена в него, а той в мен не. Беше се заключил отвън и аз го приютих по късни доби, само спахме, нищо друго...
Майка ми го видя на сутринта, няма да забравя как беше отметнала завивките и ме теглеше за палеца на крака "Ставаййй, ставаааай, Мръснице!" Laughing

# 79 25 юли 2006, 09:14 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Мен не са ме били като възпитателна мярка...........мама само веднъж, но винаги ще го помня, като унижение........Против боя съм като цяло.............дядо по- често ни е пляскал шамарчета ( но там беше въпрос на чест да не се разревем.....като изпитание.........дори си го търсехме ..........двамата с братовчеда заставахме и примижали чакахме да ни плесне и да си ходим.......естествено никой нямаше право да плаче...иначе е " женка" Grinning

............
Надявам се никога да не ударя Йоан, но аз по същия начин си мислех и че никога няма да му се развикам, а вече се карам.......добре че не ми обръща внимание......накак разбира, че е от безсилие, след малко ще ми мине.......и идва да ме утеши........гушва ме и казва " Мамчеееее"........голям глезан.........но аз все още съвсем лекичко се карам.......не крещя истерично, по- скоро мърморя на висок глас

# 80 25 юли 2006, 09:20 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: secretgarden в вт, 25 юли 2006, 09:14

Мен не са ме били като възпитателна мярка...........

Да уточня....имам предвид, че е едно да те напердашат, защото вече си свършил беля и съвсем друго, за да те накарат да направиш нещо, което не искаш

# 81 25 юли 2006, 10:08 ч.

Мнения: 1 533

Цитат на: Доня Проклетница в вт, 25 юли 2006, 08:09

Бу, гледай оптимистично, очевидци твърдят че имало и "безоблачен пубертет". Но е като джакпота - всеки го желае, но малцина са късметлиите Grinning

.

Ако е някакво успокоение, забелязвам, че хормоните й леко започват да се успокояват, остават само лошите гени. На бащата, разбира се Laughing

# 82 25 юли 2006, 10:13 ч.

София
Мнения: 13 691

Цитат на: Малката Госпожица Мърморана в пн, 24 юли 2006, 15:13

Мен никога не са ме били профилактично, както вече казах, винаги съм била невъзможна, винаги съм си заслужавала боя по всички параграфи. Не мога да се съглася че дете темерут каквато съм била(сега съм по добре, Слава Богу), се възпитава само с приказки. Аз лично ще се старая, живот и здраве, когато имам деца, да не ги удрям, както мисля вие всички се стараете, но не гарантирам, че когато ми лази по нервите съвсем целенасочено, няма да получи каквото заслужава. Приказките не помагат винаги.

Ей това е най-точно казано!!!! Всеки рано или късно стига до този извод...
А ето сега и какво казва уважаемият д-р Додсън.. много обичам да поствам цитати от книгата му...

Мнозина родители смятат също, че модерната психология им забранява да напляскат детето си. Някои психолози и психиатри наистина са формулирали тази идея. Аз лично, като, психолог, съм на мнение, че е невъзможно човек да отгледа добре децата си, особено агресивните и пълни с жизненост момчета, без да ги плесне от време на време. Това не означава, че какъвто и да е бой е добър за детето.
Спомням си как една вечер говорих по този въпрос с група родители и седмици след това срещнах една от слушателките ми в супермаркета. Тя се приближи до мен и ми заяви: „Откакто казахте, че сте съгласни е боя, нашите често ядат бой, и то какъв!" Останах с ясното впечатление, че някои родители си бяха помислили: „Доктор Додсън е съгласен, значи дойде време за китайските мъчения. Ще види сега малкия разбойник!"
В главата, посветена на дисциплината, ще обясня кой вид бой е положителен и кой не. Но боят е необходим и неизбежен за отглеждането на дете със здрава психика.
Според друго разпространено схващане добрите родители никога не показват раздразнение или гняв. Само че всички ние изживяваме периоди на еуфория и на депресия. Има моменти, в които с лекота се справяме с трудното поведение на някое от децата ни, и то без да се гневим. Но има и други, когато и най-малката глупост ни кара да избухваме.
За родителя е важно да изразява чувствата си искрено. Психологията не учи, че трябва винаги да сме спокойни и ведри. Ако изискваше това, тя би подложила родителите на невъзможно емоционално напрежение.
Хората често си въобразяват, че психологът ще им каже какво да усещат като родители и какво нормално от научна гледна точка поведение трябва да възприемат спрямо порастващите си деца. Жалко е, че някои психолози са дали на родителите повод да смятат така. Защото за беда човек не може избегне тревогите, нито да си забрани да мисли както е свикнал. Нашите чувства са спонтанни, мислите от само себе си изникват в съзнанието ни и ние не сме в състояние да ги контролираме.

3. Можем да напляскаме детето.

Държа ясно да уточня, че има „добро" и „лошо" пляскане. Наричам „лош" жестокия и садистичен бой, който вдъхва на детето омраза и дълбоко желание за отмъщение. Това е налагането с каиш или пръчка или всякакво друго „оръдие". Наричам „лош" и унизителния плесник.
„Добрият" начин да се напляска детето не изисква аксе-соари. Майчината или бащината ръка, която удря два-три
пъти детето по дупето, е достатъчна: Уместното пляскане е положителен акт. То прочиства атмосферата и е далеч за предпочитане от обвинителното четене на морал.
Може би сте чували стария съвет: „Никога не удряйте детето, ако сте ядосани". Смятам, че в психологически смисъл това е много лош съвет и ви предлагам точно обратното: „Удряйте детето само ако сте ядосани". Детето приема да го ударите в момент на яд. То знае, че ви е вбесило и знае с какво. Това, което не би приело, е да не послуша майка си за нещо в десет часа сутринта, а тя да заяви: „Отлично, момчето ми, баща ти ще те оправи довечера!" И когато бащата се прибере, да го напердаши, за да „му даде добър урок". Подобен хладнокръвен бой детето не разбира и не прощава.
Аз лично препоръчвам пляскане от типа „Пляс! Ох!" Вашето „пляс", последвано от детското „ох". Прилагайте го само когато сте истински разгневени и желаете да разрешите проблема незабавно. В наши дни много майки като че ли ги е страх да ударят детето си. Те прекалено говорят и крещят, дълго се опитват да преговарят. Това е огромна грешка, защото разрушава родителския им авторитет.
Съобщете на детето веднъж или може би два пъти какво искате да направи или да спре да прави. Ако откаже да ви послуша и сте, раздразнени, напляскайте го.
Нищо чудно после да ви е неприятно и да се почувствате виновни, задето сте излезли от кожата си.
Смелост, госпожо, не всичко е загубено!
Винаги можете да кажете на детето, като намерите подходящите думи: „Видя ли каква глупост направи мама. Ядосах се и сега ми е много мъчно." И да приключите въпроса, без да се поддавате на чувството за вина, фрустрация и притеснение.
Изчакайте да се успокоите. Ще ви отнеме пет минути или пет часа. Но ако смятате, че не сте били прави, важно е детето ви да го узнае. И в никакъв случай не го убеждавайте, че сте го набили за негово добро. Това дотолкова не е вярно, че то веднага ще разбере.
Главната цел на пляскането - каквото и да си разправяме - е да облекчи родителите. Всички ние имаме нужда от подобно разтоварване от време на време, когато децата ни „лазят по нервите".
Ако бяхме идеални родители, до един щяхме да сме толкова хладнокръвни, че никога нямаше да удряме децата си, освен в изключителни случаи (когато например избягат от нас на улицата). Обаче ние не сме стопроцентово съвършени. Не сме способни винаги да запазим спокойствието и ведростта си, когато учим децата на дисциплина. Всичко щеше да е чудесно, ако не беше така. Но явно природата е решила другояче. Когато децата ни правят глупости, ние се нервираме, загубваме самообладание и ги удряме. Е, няма защо да се чувстваме виновни за това! На нас ни олеква, на тях също и атмосферата се пречиства. И родители, и деца могат да продължат нататък. Изтръгнали сте от отношенията си гнева и лошите чувства и всичко отново „е наред" между вас и детето ви. Сега вече сте в състояние да възстановите нормалния си майчин или бащин авторитет.
Някои читатели може би ще се смутят от мисълта, че боят служи главно да успокои родителите. Може би все още си правите илюзията, че целта на пляскането е единствено да упражни върху детето благотворно въздействие. Ако е така, ще ви напомня за една моя любима карикатура, на която един баща бие детето си и му казва: „Ще те науча аз как се бият другите!" (Ще го научи, и още как!)
Работата е там, че ние, родителите, сме човешки същества. Затова казвам: „Напляскайте детето си, ако е необходимо и ако от това ще ви олекне". Но се надявам, че следвате ли съветите, дадени в тази глава, no-рядко ще стигате дотам.
Ако сте съвсем честни със себе си, ще признаете, че понякога твърде бързичко се вбесявате и после си давате сметка, че сте били прекалено резки. Възможно е през този ден да сте се ядосали на съседа или на съпруга си. Или ви е било криво по друга някаква причина и сте излели гнева си върху детето.
Как да постъпите в такъв случай? Винаги можете, разбира се, да изиграете ролята на непогрешим и добродетелен родител и да заявите, че детето ви си е заслужило порицанието. Но по-добре е да съберете смелост и да му кажете
ето това например: „Знаеш ли, Дани, мама се ядоса и много ти се накара. Обаче сега си давам сметка, че не си сторил нещо чак толкова лошо. Днес бях много раздразнена, но не заради теб. Извинявай."
Като чуе признанието ви, че сте човешко същество, че и вие не сте безгрешни, детето ви ще се почувства обзето от топла загриженост за вас. И това ще има чудесен ефект върху, неговата и вашата себепредстава!

# 83 25 юли 2006, 10:13 ч.

Мнения: 5 878

Аз съм била плясвана веднъж-дваж през живота си, "да разбера защо рева" Rolling Eyes

Според някои затова съм на тоз хал Crossing Arms

# 84 25 юли 2006, 10:28 ч.

Мнения: 1 366

С цялото ми уважение към д-р Додсън, но ... аз не мисля, че има добър и лош бой. Той винаги предизвиква лоша реакция, защото е свързан със жестоко унижение. А както знаете, у децата чувството за справедливост е силно изрзено. Ней-лесно е да "възпиташ" у детето си, че по-големия и по-силния е винаги прав. А дали винаги сме прави само ние си знаем.

# 85 25 юли 2006, 10:38 ч.

София
Мнения: 13 691

Цитат на: maikata в вт, 25 юли 2006, 10:28

Аз да кажа само, че съм съгласна с него, просто защото всичко написано обяснява реалността. Всички се стараем да не удряме децата, но не се получава. Не вярвам да се яви родител дето с ръка на сърцето си да каже "Никога не съм удрял детето си". Ако пък има такъв, ще е някакво изключение... Честно казано смятам за по-здравословно човек да изрази чувствата си. Хора дето се владеят до съвършенство не им е чиста работата според мен... може външно всичко да е ОК, но вътрешно хич не ми е ясно какво им е... Wink

Няма абсолютни величини на тоя свят... затова мисля, че Додсън е напълно прав. Има деца и деца... моето е такова че те гледа през рамо и нагло ти се хили докато отива да свърши каквото си иска. Такава си е от съвсем малка, отпреди да съм я удряла изобщо... също така определено плясването по дупето разчиства негативните емоции. Разбира се уговорката е, че човек не трябва да малтретира никого. Абе той Додсън много точно го е написал, да не го перефразирам сега...
Подсетих се, че е време да препрочета книгата... Crazy

# 86 25 юли 2006, 10:42 ч.

Мнения: 18 310

АЗ пък се опитвам да се придържам към съветите на д-р Додсън. НЕ съм убедена, че боят предизвиква винаги лоши реакции. ИМам чувството, че противниците на боя някак генерализират нещата- шляпване и пребиване не едно и също и не предизвиква една и съща реакция. Пак да спомена, че авторката на темата е разказала за случка, в която детето много добре разбира какво и защо го прави. ЗА случаите с истериите и аз не оправдавам шамарите и гледам да ги избягвам. Но пък не вярвам на тези, които казват : "Никога не бих ударил детето си"

# 87 25 юли 2006, 10:47 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 677

И аз съм съгласна с Додсън.
Случвало ми се е да излеза от нерви по-бързо и не по вина на детето и тя да го 'отнесе' (не задължително с пляскане да обясня) и после й се извинявам задължително.
Също като се извини тя за простъпката, аз на свой ред се извинявам, че съм й викнала/плеснала.
Преди да стигна до крайни мерки, винаги казвам по няколко пъти предупреждения; след наказание (каквото и да е - пращане в друга стая, викане, пляскане) говорим защо е станало така. Мисля, че има ефект.

# 88 25 юли 2006, 11:01 ч.

Мнения: 28 673

Цитат на: maikata в вт, 25 юли 2006, 10:28

Майката, всяко наказание е унижение! Да направиш забележка на дете пред приятелите му е в пъти по-голямо унижение за него, отколкото да го плеснеш насаме! Особено, когато се отнася до по-големите деца. Да му забраниш нещо също е унижение. И именно негативните чувства, които предизвиква това унижение, би трябвало да спрат детето да повтаря провинението, поради което се е стигнало до въпросното унижение.
Както, ако веднъж се опариш на печката и те заболи, следващия път внимаваш повече и се стараеш да не допуснеш да се изгориш повторно. Peace

Имаше един руски психолог навремето - Владимир Леви и една негова много интересна книжка "Нестандартното дете" (все още може да се открие при старите книги - препоръчвам я!). Та там между другото и той се спираше на въпроса за боя. Според него е допустим в редки, необичайни ситуации (например кражба). Сравняваше боя с хирургичната операция в медицината - да се прилага само в случай, когато нищо друго не помогне, но и да не се прекалява - ако веднъж не помогне, няма смисъл да се повтаря.

# 89 25 юли 2006, 11:08 ч.

Мнения: 1 366

Цитат на: Vache в вт, 25 юли 2006, 10:38

Има деца и деца... моето е такова че те гледа през рамо и нагло ти се хили докато отива да свърши каквото си иска. Такава си е от съвсем малка, отпреди да съм я удряла изобщо...

И ти обещавам, че ще продължава да е такава, докато вижда, че това ти влияе. За децата не е важно дали ще създадат положителна или отрицателна емоция, важното е да получат внимание. Може би проблема не е в "характера" на детето все пак!

Препоръчани теми

Изследване на ХОРМОНИ – 27 (тема за взаимопомощ и мнения върху резултати)

736
Искам бебе

VIP Brother 2 - 10

💪"Игри на волята: България" - сезон 2, тема 7 /12.10. - 18.10.2020/

Брекети - какви, къде, за колко? Тема 4

1 145
Стоматология

Причина:

Причина: