Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 13 691
И ти обещавам, че ще продължава да е такава, докато вижда, че това ти влияе. За децата не е важно дали ще създадат положителна или отрицателна емоция, важното е да получат внимание. Може би проблема не е в "характера" на детето все пак!

Хммммм, напротив.. точно в характера й е! Внимание и емоция получава в нормални дози така че проблема не е в това! проблема е в това, че пробва докъде може да стигне. Не бъркай тук липсата на внимание... Всички деца пробват, въпроса е докъде ние ще позволим. Надявам се горния постинг да не е бил с цел да ме уязви  Wink

# 91
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 677
Добре де, на моите 2 питания от предната страница няма ли да се намери кой да ми даде умни идеи? Crossing Arms

# 92
  • Мнения: 1 366
И ти обещавам, че ще продължава да е такава, докато вижда, че това ти влияе. За децата не е важно дали ще създадат положителна или отрицателна емоция, важното е да получат внимание. Може би проблема не е в "характера" на детето все пак!

Хммммм, напротив.. точно в характера й е! Внимание и емоция получава в нормални дози така че проблема не е в това! проблема е в това, че пробва докъде може да стигне. Не бъркай тук липсата на внимание... Всички деца пробват, въпроса е докъде ние ще позволим. Надявам се горния постинг да не е бил с цел да ме уязви  Wink


Ни най-малко. Нито един от 47 и не знам колко постинга не е имал подобна цел никога (можеш да ме провериш ... майтапя се). За границите съм съгласна, но едва ли шамарите ги очертават. Както и да е, сама разбираш, че спора е безсмислен, защото всяка от нас в крайна сметка, ще остане със собствената си истина.  Simple Smile

# 93
  • зад парка
  • Мнения: 1 586
"Малтретирам" ако се замисля буквално означава "отнасям се лошо". Дали ще е физическо или психическо наказание за мене няма значение. Това е перверзно отношение, което оставя следи в душата, характера и ценностната система на детето. Пази Боже!

Пошляпването или перването с ръка по памперса, когато вече сме излезли извън себе си, не мога да нарека в никакъв случай малтретиране. Това е изблик, който аз лично се стремя да подтискам у себе си- като се правя, че не виждам или като не създавам условия да се проявяват неподходящи искания.

А малтретирането е системно, съзнателно и целенасочено действие, водено от психическите отклонения у някои индивид.

# 94
  • Мнения: 18 310
Добре де, на моите 2 питания от предната страница няма ли да се намери кой да ми даде умни идеи? Crossing Arms

По въпроса за тръшкането. Ако сме си в къщи и започне с истерии от рода на : "Не те искам, не те обичам" и пр.,  аз и казвам, че я обичам и я карам да обясни защо се сърди. Ако не иска, си отива в стаята и там реве или нарежда- казвам  й като се успокои, да дойде. ПОнякога пък, ако аз самата я пратя там, тя иска при мен и я гушвам... Ако трябва бързо да излезем или и аз я плесвам и тръгваме( това когато вече много ме е вбесила), или и казвам, че излизам, пък тя да се тръшка в къщи. Тогава по най- бързия начин става, спира да реве и тръгваме. Не знам колко е умно... при нас е така и сравнително успешно Simple Smile

# 95
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
ако трябва спешно да излезем. Тогава съм разбрала, че ако я плесна (старая се да е леко, както обясних, целта ми не е да я боли), по-лесно стига до катарзис, точно все едно съм й помогнала някак по-бързо да намери причината да се нареве на бързи обороти, и по-бързо и лесно се успокоява. Това не ми харесва, но не намирам друг начин. Отворена съм за идеи по последната точка, защото сегашното положение не ми е приятно.

аз го грабвам под мишница Йоан и не му обръщам внимание........нека да си пищи и рита............и се правя на спокойна.........и  говоря с равен тон нещо от сорта" Спокойно малък.....не се сърди....имаме работа и трябва да излезем бързо...дааааа........дрън- дрън- дрън.......извинявай, че не те изчаках......но нямаме време......."

Но Йоан е към 13 кг......незнам как се процедира с по- тежки дечица

# 96
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Освен това, при мен помага да си представям, че го набивам.........яда ми минава и даже ми става смешно.........и разбирам, че нямаше да постигна нищо в дългосрочен план, ако го бях ударила наистина..........При мен действа....Пробвайте го

# 97
  • Мнения: 6 207
Има значение възрастта.
и аз преди половин година бях голям оптимист, нищо не можеше да ме трогне. Но всички бели ги правеше несъзнателно.
Сега излизам от кожата си когато знам, че ме дразни целенасочено и нарочно.
Така че, на всички майки оптимисти, с деца под 2 год - елате да си говорим след половин/една година!
И Бу, тези "ужасните две" са по-скоро условно определение. Може нашето момиче сега да влиза в периода на осъзнаването и отрицанието, макар че ти най-добре си знаеш периодите.

# 98
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Има значение възрастта.

Така че, на всички майки оптимисти, с деца под 2 год - елате да си говорим след половин/една година!


Ами...мога да говоря само от моя си опит........

# 99
  • София
  • Мнения: 13 691
Ни най-малко. Нито един от 47 и не знам колко постинга не е имал подобна цел никога (можеш да ме провериш ... майтапя се). За границите съм съгласна, но едва ли шамарите ги очертават. Както и да е, сама разбираш, че спора е безсмислен, защото всяка от нас в крайна сметка, ще остане със собствената си истина.  Simple Smile

Чакай, не говорим тук за шамари... За мен шамар е удар по бузата... аз съм против това, макар да ми се е случвало да го приложа и точно за това съм чувствала вина и съм се извинявала. Той затова Додсън казва "лош" и "добър" бой...
А за спора.. аз не споря просто предложих една гледна точка... Grinning

# 100
  • Мнения: 5 878
ако трябва спешно да излезем. Тогава съм разбрала, че ако я плесна (старая се да е леко, както обясних, целта ми не е да я боли), по-лесно стига до катарзис, точно все едно съм й помогнала някак по-бързо да намери причината да се нареве на бързи обороти, и по-бързо и лесно се успокоява. Това не ми харесва, но не намирам друг начин. Отворена съм за идеи по последната точка, защото сегашното положение не ми е приятно.

аз го грабвам под мишница Йоан и не му обръщам внимание........нека да си пищи и рита............и се правя на спокойна.........и  говоря с равен тон нещо от сорта" Спокойно малък.....не се сърди....имаме работа и трябва да излезем бързо...дааааа........дрън- дрън- дрън.......извинявай, че не те изчаках......но нямаме време......."

Но Йоан е към 13 кг......незнам как се процедира с по- тежки дечица
Още я нося на ръце. Тежи ми. С токчета е трудно. Да, говоря със спокоен и равен тон. Разсейвам. В редки случаи върши работа. Понякога спирам, клякам, прегръщам я и й предлагам да диша дълбоко, да се помирим и така нататък. Като я хване истерията, често от това няма никаква полза. Пляскала съм я по-скоро пробно, но и това не хваща дикиш. Вчера избеснях, защото майка ми се опита да приложи същия метод (разсейване, успокоение, в крайна сметка носене на ръце) и видях детето да я налага по бузите и да й крещи. Адски й се разсърдих и я оставих да реве сама в стаята си (като се прибрахме, нищо че вече беше успокоена на връщане и дори разпитваше за динозаврите, но аз бях ледена).
В един момент все пак трябва да има граници.

# 101
  • Мнения: 143
Здравейте ,моята случка е аналогична само че от неделя и пак на плажа сина ми по-сьщия начин се дьржа и целия плаж се обьрна да види кое е това дете което крещи така ooooh!  Embarassed
Май децата на тази вьзраст решават да проверят до кьква

# 102
  • Мнения: 143
незнам защо не се изписа целия ми постинг  Shocked но,ще продьлжа от тук
Мисьлта ми беше че, на тази вьзраст децата май тестват родителите си калко ще издьржат на глезотилька им и в един момент и най железните нерви свьршват и боя става неизбежен Naughty

# 103
  • Мнения: 14 651
в случая, който описва авторката детето си е "изпросило" пердаха и аз не намирам това за малтретиране. лично аз прибягвам към това средство на възпитание в други ситуации- когато детето върши опасни за здравето си неща и трябва да му наложа граница, която да не преминава (примерно след многократно повтаряне , че на улицата не се изскача , защото минават коли, ако той пак направи напук, един шамар по дупето го кара пак да тръгне по тротоара)
в конкретната ситуация- невъзможното поведение на плажа- ако ми омръзне да слушам лигни и тръшкания ще си тръгнем. ако не успее да ме ядоса достатъчно ще си останем и няма да обръщам голямо внимание на крясъците. мен лично не ме дразнят детските крясъци, нито някое дете, което се поглезва ще ми наруши покоя (включително моето)

# 104
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 677
И Бу, тези "ужасните две" са по-скоро условно определение. Може нашето момиче сега да влиза в периода на осъзнаването и отрицанието, макар че ти най-добре си знаеш периодите.
Не, тя си мина през двегодишния бяс, просто мина леко.
Сега е осъзнато.

Общи условия

Активация на акаунт