Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 13 691
И Бу, тези "ужасните две" са по-скоро условно определение. Може нашето момиче сега да влиза в периода на осъзнаването и отрицанието, макар че ти най-добре си знаеш периодите.
Не, тя си мина през двегодишния бяс, просто мина леко.
Сега е осъзнато.

Моята прекрасница не е излязла още от тоз пубертет, ми все повече затъва... Twisted Evil
И няма да яде пердах ли... ама-ха.... Twisted Evil newsm78 Joy

Бу, за тръшкането и истерията... да ти кажа един трик (пак на Додсън), ама върви само ако не бързаш за някъде....
Като ми се затръшка й казвам "Я иди в хола да погледаш детско и като се успокоиш ела да си поговорим"... как ти звучи? нелогично, нали?.. да, ама не... Grinning Идеята е, че когато детето изпадне в такова състояние зацикля и край, нищо не приема и не предава.. няма смисъл да се наженава обстановката. Като го пратиш някъде само, но да прави нещо приятно за него то се успокоява и само идва да се разберете. Аз го пробвах и при нас върви... Ако го пратиш в стаята "Отивай и си помисли как се държиш!" ефекта е нулев... то няма как да мисли като е ядосано и зациклило...

А навън... ако се затръшка просто я грабвам и отпрашвам... ако имам време я оставям да си се въргаля по земата и така...

# 106
  • София
  • Мнения: 1 715
Границата между "възпитанието с бой" (нарочно го слагам в кавички, защото не мисля, че е възпитателно) и малтретирането свършва когато възпитанието с бой се превърне в системно изпускане на нерви, шляпане за щяло и нещяло, когато наистина се цели унижението и се нанасят травми (физически и психически). И аз съм от тези, които понякога пошляпват, защото наистина има моменти в които думите и убежденията не помагат. Аз не съм бита като дете, мъжа ми също не е, и много ми се искаше и ние да успеем да въведем такъв модел в семейството. Но има деца, и деца. Може би и родители, и родители. Далече съм от мисълта че боят възпитава, но да спре временно стихийно бедствие като развилняло се дете, което не може да бъде убедено с думи - го приемам. Важното е да не се прекалява и с това. Peace

# 107
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 677

Бу, за тръшкането и истерията... да ти кажа един трик (пак на Додсън), ама върви само ако не бързаш за някъде....
Аз този трик го ползвам, без да съм чела Додсън Grinning Пращам я в другата стая да се успокои и тогава да се върне при мен. Но е наистина ако има време човек само...

# 108
  • Мнения: 1 385
Чакайте, чакайте. За какъв "бой" си говорим изобщо? Едва ли някой от пишещите тук си смъква колана или хваща пръчката. Боят за мен е нееднократно удряне, причиняващо продължителна болка. Плясване по дупето или зад врата, или шамар по бузата в краен случай, са доказателство, че родителят стои зад думите си и че той е авторитетът. Жал ми става за майки, които не могат да обуздаят децата си, говорят с неубедителен тон, броят до три и пр. Такива деца създават проблеми и в детската градина. Колкото и старомодно да ви звучи, децата трябва да се възпитават в уважение към авторитетите, първият от които е родителят. Това им помага да се социализират в бъдеще, а не ги пречупва, както обикновено се смята. Естествено когато е съчетано с любов и всеотдайност от страна на родителя.

# 109
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 600
Четох, четох и наистина много ми помогнахте, защото аз днес на обяд си мислех точно за този проблем - пляскането ...
Е, моят син, с който по принцип се разбираме с обяснения, от два дни се запъва на обяд като трябва да го заведа при баба му. Това е само в момента преди самото тръгване и след една подобаваща истерия се успокоява и тръгва без повече тръшкане. Какво му става? От много време все така правим на обяд - прибирам се, вземам го и го водя у баба му ... newsm78, а сега се противопоставя. Питам го защо не иска да отива там - а той не ми отговаря - само няма и толкоз. Е, днес го плеснах по крачето, когато нарочно ме срита, за да не мога да му обуя сандалите и той изведнъж спря да се противи и по мирно, по тихо тръгнахме, та даже и целувка ми даде за "чао". Дали ме пробва?

# 110
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 391

Бу, за тръшкането и истерията... да ти кажа един трик (пак на Додсън), ама върви само ако не бързаш за някъде....
Аз този трик го ползвам, без да съм чела Додсън Grinning Пращам я в другата стая да се успокои и тогава да се върне при мен. Но е наистина ако има време човек само...

Чела съм и знам за този метод, но защо при нас не върви?!? Когато Ивайло изпадне в истерия, нищо не е в състояние да го извади от нея - нито думите: "Марш в стаята. Когато се успокоиш пак ще си играеш" или нещо от този род, нито говоренето с тих, но категоричен тон, нито пляскането по дупето. Това хлапе е страхотен инат...

# 111
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 677

Бу, за тръшкането и истерията... да ти кажа един трик (пак на Додсън), ама върви само ако не бързаш за някъде....
Аз този трик го ползвам, без да съм чела Додсън Grinning Пращам я в другата стая да се успокои и тогава да се върне при мен. Но е наистина ако има време човек само...

Чела съм и знам за този метод, но защо при нас не върви?!? Когато Ивайло изпадне в истерия, нищо не е в състояние да го извади от нея - нито думите: "Марш в стаята. Когато се успокоиш пак ще си играеш" или нещо от този род, нито говоренето с тих, но категоричен тон, нито пляскането по дупето. Това хлапе е страхотен инат...
Ама не 'марш'. Сама много рядко отива доброволно. Вдигам на ръце, отнасям и слагам на леглото. Като се върне - пак и пак и пак. Ако си подаде носа сред рев - 'Не, няма да идваш сега. Като се успокоиш и спреш да плачеш, тогава ела'.

# 112
  • София
  • Мнения: 6 999
Няма такова нещо като "възпитателен бой", поне според мен няма. И аз имам криви дни и мрънкам непрекъснато и се цупя и ту искам във водата, ту картофи, ту... но никой не идва да ме набие - нали?

Един единствен път съм шляпвала /буквално едва я докоснах/ Дариа по дупето. Още във въздуха ръката ми замръзна и след това се чувствах виновна поне 1 седмица, въпреки че всички, включително и психолжката ми ми казаха, че не е станало нищо лошо. Че съм показала на Дариа, че и аз имам лоши моменти. Не мисля, че скоро ще го повторя обаче.

# 113
  • Мнения: 1 366
Да изпратиш детето само (ударението е на о) в друга стая или още по-лошо в тъмна, без възможност да излиза е възможно най-травмиращото наказание. Едва ли очаквате при такова наказание да се успокои!?!?!? Сложете у дома в хола, на постоянно място едно столче, което да е "столчето на размислите", а не на наказанията. Там детето трябва да седи, ако е направило нещо нередно и да помисли върху това. Но да помисли във ваше присъствие, а не да го игнорирате.

# 114
  • София
  • Мнения: 13 691
Да изпратиш детето само (ударението е на о) в друга стая или още по-лошо в тъмна, без възможност да излиза е възможно най-травмиращото наказание. Едва ли очаквате при такова наказание да се успокои!?!?!? Сложете у дома в хола, на постоянно място едно столче, което да е "столчето на размислите", а не на наказанията. Там детето трябва да седи, ако е направило нещо нередно и да помисли върху това. Но да помисли във ваше присъствие, а не да го игнорирате.


Тук нещо се объркаха понятията... дете, изпаднало в истерия не може да мисли... ама хич.. то дори не чува какво му говориш, пък  какво остава да помисли на "столчето на размислите" Shocked Това е идеята, дететод а се успокои и после да мисли. Как се успокоява дете.. като прави нещо приятно... ама само, за да има време да се успокои, и след това да помисли. Това да мисли в мое присъствие е като наказателна акция.. звучи ужасно назидателно и честно казано ми се струва най-унизително. Лично аз не бих го приложила. Но хора много, всеки има своите методи на възпитание

# 115
  • Мнения: 1 366
Да, така е ... Rolling Eyes

# 116
  • Мнения: 14 651
наказанието чрез размисъл е еднакво унизително и обидно, независимо дали ще има столче за това или направо цяла стая. това никога няма да причиня на детето си.

# 117
  • Мнения: 18 310
 Аз моето дете не го пращам в другата стая да мисли. Не виждам какво може да измисли на тази възраст.... Отива, за да си излее яда на коша за играчки примерно, да се тръшка или каквото там иска. Не съм против наказанието с размисъл, но в случаите с ядосано и изпаднало в истерия дете  на 2-3 години не виждам полза.

# 118
  • Мнения: 3 447
Нещо подобно съм прилагала и аз. Веднъж се опита да се изкатери по парапета на балкона и когато го дръпнах оттам, изпадна в "гибелний гняв" - с целия му рев, тръшкане, удряне и т.н. Оставих го в леглото му и излязох от стаята. Около 40 минути рева и се тръшка. Когато се поуспокои, отидох при него, а той протегна ръце да го гушна. Взех го у мен и започнах да обяснявам, че като се катери така, може да падне , да се нарани и да го боли, че може и да умре, че мама се притеснява и й е мъчно... абе всичко, както си е. Той ме изслуша много внимателно, усмихна се, гушна ме и... заспа Grinning

# 119
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 509
Моята е още малка, но започват фасоните  #Crazy Разбирам, че повечето бели са несъзнателни, но също разбирам по погледа й кога нещо се извършва с цел- да ми провери реакцията  Crazy

Пошляпвала съм я- няколко пъти през ръцете, по дупето още не схваща за какво иде реч заради пампата  Grinning Не съм от върлите противници на боя. Не мисля, че два шамара са пребиване или още по- малко малтретиране.

Аз като малка съм яла бой 2-3 пъти, да ги закръглим на 5. Но за наистина "тежки" провинения, които ще помня цял живот. Embarassed Баща ми е нервак един вид, но и той като Франзелката си докарваше синки и рани по ръцете от удряне по околоностите  Mr. Green

А изпадналото в истерия дете просто не знам как да успокоя  newsm78 Засега само я оставям там, където се е тръшнала и чакам да й мине. Като види, че примерно 2 минутки няма никаква реакция от моя страна, става и идва да ме гушка  Grinning Доколко ли ми е правилен подхода  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт