sky angel 
Много добре казано
Много добре казано
- Публикувана: 24 юли 2006, 17:14 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2006, 09:50 ч.
Колко отрицателни теста може да понесе сърцето........
Безгранична е човешката сила и Господ не ни изпраща изпитания които не можем да преодолеем.. Така че не мисли колко, а се стегни и не се отчайвай.. Въведи си златно правило - никакви тестове преди 5 дневно закъснение, независимо от симптомите. Аз си бях казала, че тестовете нищо няма да променят, за това просто се пазех превантивно да не пия никакви хапчета и да не вдигам тежко, а знанието за това - има ли бебе или не - ще дойде когато най-малко го очакваш.. И повярвай ми дори когато правите усилено бебе има моменти когато не го очакваш.. Желая ти щастие и усмивки и само нагоре и напред..!
Браво,и е истина.Ние Вайа я "правихме" почти година,съдрах се от рев до 9я месец,после се успокоих и точно когато започнах да правя всички неща от който трябваше да се пазя(дори си мисля,че намалихме и честотата на опитите,защото ми беше гадно)разбира се,умерено и хоп-карах колело в планината и се пребих със страшна скорост и се бях обезобразила и едва не се потроших и.....................
Аз бях
,а доктора ми побесня"Абе ти добре ли си? и т.н."Сега,пак същото ,аз дори не искам да сметна от колко месеца се опитваме(от към октомври 2005г.).Първите месеци си правих тестове и аз като тебе,на третия си забраних,ма и това не помага-пак нищо.И аз съм разочарована,но сега мисля по-трезво.Даже мисля да спрем с опитите за 1 мес,та ...................
УФ,колко те разбирам
Ма не е честно,на мен ми е за втори път ,това ужасно усещане,придружено с рев в определен ден от месеца-МРАЗЯ ГО!
Но ще си имам още бебета,знам,щото го искам по-вече от ..................
Отново отрицателен тест-седми пореден месец.
А този път бях толкова "бременна".И толкова надежди,толкова недежди......
И пак сълзи,разочарование,сълзи,болка (почти физическа),сълзи и много въпроси.
Въпроси,на които никой не може да даде отговор:ще стане ли някога?;защо ние?;какво не правим както трябва?
ДО КОГА?....и ще издаржа ли до тогава?
И изобщо колко отрицателни теста може да понесе сърцето????
Знам,че много от вас чакат и повече.Знам,че е трудно.Знам,че и аз ще чакам,защото го искам повече от всичко.
....но все пак задавате ли си и вие подобни въпроси?....и как си отговаряте на тях?
п.с. съжалявам за негативизма,но просто така се чувствам и ми идва да крещя.
А този път бях толкова "бременна".И толкова надежди,толкова недежди......
И пак сълзи,разочарование,сълзи,болка (почти физическа),сълзи и много въпроси.
Въпроси,на които никой не може да даде отговор:ще стане ли някога?;защо ние?;какво не правим както трябва?
ДО КОГА?....и ще издаржа ли до тогава?
И изобщо колко отрицателни теста може да понесе сърцето????
Знам,че много от вас чакат и повече.Знам,че е трудно.Знам,че и аз ще чакам,защото го искам повече от всичко.
....но все пак задавате ли си и вие подобни въпроси?....и как си отговаряте на тях?
п.с. съжалявам за негативизма,но просто така се чувствам и ми идва да крещя.
Трудно е да, но 3 години въобще не съм се отчаяла. Напротив, знам че скоро ще чакам своето бебе! Трябва да е така!
За 2 години и половина.... мноооого отрицателни тестове преживях.... последният от които беше докато вече бях забременяла....... идиотски тестове - бях ги намразила адски! 
Ами какво да ти кажа.... Истории колкото искаш, изход винаги, винаги има!!! Баба ми казваше, че единствената ситуация без решение е смъртта. За всичко друго в живота ИМА решение, така че смело напред - прави каквото трябва, пък другото.... е Божа работа. Стискам палци другия месец!
Ами какво да ти кажа.... Истории колкото искаш, изход винаги, винаги има!!! Баба ми казваше, че единствената ситуация без решение е смъртта. За всичко друго в живота ИМА решение, така че смело напред - прави каквото трябва, пък другото.... е Божа работа. Стискам палци другия месец!
Мила V&V, много се колебаех дали да отговоря на темата ти... Не заради друго, ами не знам дали някой няма да ме разбере погрешно.
Мога да понеса всички отрицателни тестове, мога да приема че никога няма да имам дете... Трудно, но мога... Това което не мога да приема е, че има майки които изоставят децата си, че има родители които малтретират децата си, че има (извинете за думата) изверги, които си хвърлят новородените в кофи за боклук! Всеки път се питам, защо Господ им дава на тях дете, а на нас не... не мога да си отговоря на този въпрос и никой, разбира се не може... Такъв е живота понякога, несправедлив и горчив!
Това което ме радва е, че човек е устроен да живее с надежда и че рано или късно всичко си идва по местата... И всеки носи последствията от действията си, за добро или за лошо
Не съм съдник на никого и не мога да бъда, просто изразявам гнева си - мое лично право и не искам да ангажирам никой с моето мнение!
Всеки ден се моля и се събуждам с надежда за по-хубав живот, за теми от сорта на "Бременна съм", "И аз видях две чертички", "Ще си имам бебче"... И ми става мъчно когато някой пак е пропуснал девет-месечния влак към щастието... Но нищо не мога да направя освен да съм съпричастна
Стискам палци едночертичковата ти одисея да свърши и да си сред онези които ще ме зарадват една сутрин с добрата новина
Пък как искам аз да ви зарадваааааааааааам!
Мога да понеса всички отрицателни тестове, мога да приема че никога няма да имам дете... Трудно, но мога... Това което не мога да приема е, че има майки които изоставят децата си, че има родители които малтретират децата си, че има (извинете за думата) изверги, които си хвърлят новородените в кофи за боклук! Всеки път се питам, защо Господ им дава на тях дете, а на нас не... не мога да си отговоря на този въпрос и никой, разбира се не може... Такъв е живота понякога, несправедлив и горчив!
Това което ме радва е, че човек е устроен да живее с надежда и че рано или късно всичко си идва по местата... И всеки носи последствията от действията си, за добро или за лошо
Не съм съдник на никого и не мога да бъда, просто изразявам гнева си - мое лично право и не искам да ангажирам никой с моето мнение!
Всеки ден се моля и се събуждам с надежда за по-хубав живот, за теми от сорта на "Бременна съм", "И аз видях две чертички", "Ще си имам бебче"... И ми става мъчно когато някой пак е пропуснал девет-месечния влак към щастието... Но нищо не мога да направя освен да съм съпричастна
Стискам палци едночертичковата ти одисея да свърши и да си сред онези които ще ме зарадват една сутрин с добрата новина
Пък как искам аз да ви зарадваааааааааааам!
Сама и не подозираш колко много отрицателни тестове може да понесе сърцето. Казано е, че надеждата умира последна /ако изобщо умира/.
С всичко се свиква, дори и с отрицателните тестове. И идва момент /дано не дойде при теб/, когато дори и не се ядосваш при вида на поредния такъв... Силите ти стигат само, за да продължиш напред, не и да се самосъжаляваш. Защото то и без това го правиш всеки ден по мъничко.
Не ми се мисли колко отрицателни теста съм видяла за общо 6 г. и кусур бебеправене.
С всичко се свиква, дори и с отрицателните тестове. И идва момент /дано не дойде при теб/, когато дори и не се ядосваш при вида на поредния такъв... Силите ти стигат само, за да продължиш напред, не и да се самосъжаляваш. Защото то и без това го правиш всеки ден по мъничко.
Не ми се мисли колко отрицателни теста съм видяла за общо 6 г. и кусур бебеправене.
Аз не правя тестове поне до 6 дни закъснение и за 6 мес. ми се случи веднъж. Като не правя тест се 4увствам по добре. Глезя се като 4е ли съм бременна и си чакам. Дразня се да преско4а до аптеката, но знам 4е няма смисъл и така е по-добре. Ако теста е полужителен то ще стане ясно. Така 4е не мисли за това и максимално гледаи да не се тормозиш. Душевното ти спокойствие е важно за здравето на бъдещето ти дете!!!
тук страшно много мами ще ти кажат че са забременели, точно когато са прели да мислят и да се вманиачават на тема бебе.
Лесно е да се каже - спираш да мислиш и готово. А как се спира????
Че аз не успявам... и незнам още колко отрицателни теста ще мога да понеса нормално. До преди 2-3 месеца не се ядосвах, но вече и това немога
Здравей,Гигилче!До преди година и половина дори и не правех тестове.Всеки месец бях убедена че този път няма да ми дойде.Да,ама не.И всеки път ми беше много тежко-рев,затваряне в себе си,тръшкане.На 10-я месец без резултат тръгнах по лекари.Ако съм знаела какво ме чака нямаше и една сълза да пролея в онези първи месеци на бебеправене.Та отговора на въпроса ти е,че щом толкова много искаш дете можеш да понесеш и много по-лоши неща от отрицателните тестове месец след месец.Болката е огромна,но с всеки неуспех ставаш по-силна и решена да се бориш докато успееш.Но от сърце ти пожелавам докато ние си пишем тук по тази темичка при теб теста да стане положителен.УСПЕХ!
.............Та отговора на въпроса ти е,че щом толкова много искаш дете можеш да понесеш и много по-лоши неща от отрицателните тестове месец след месец.Болката е огромна,но с всеки неуспех ставаш по-силна и решена да се бориш докато успееш.
Много хубаво казано Джи-джо
Здравей,Гигилче!
Не се предавай. И най-вече мисли оптимистично. Аз не мога да кажа, че съм преживяла твоята болка и терзания, но искрено ти съчувствам.
На теб и на всички момичета тук искам да кажа да вярвате. Аз много исках дете - 2 години опявах на човека до мен, че искам. Той винаги казваше ,че има време. Пазеше ме много. И накрая, аз забременях - точно 5 часа след като ми свърши цикъла. Не съм правила никакви тестове за овулация, никога. Точно си мислех другия месец да купувам и да прочета нещо повече по въпроса и забременях. Та, мисълта ми е - когато много искаш нещо и се молиш искрено за него, все в един прекрасен момент ще го получиш.
Стискам палци на всички ви. Дано скоро се похвалите с малки бебчовци.
Не се предавай. И най-вече мисли оптимистично. Аз не мога да кажа, че съм преживяла твоята болка и терзания, но искрено ти съчувствам.
На теб и на всички момичета тук искам да кажа да вярвате. Аз много исках дете - 2 години опявах на човека до мен, че искам. Той винаги казваше ,че има време. Пазеше ме много. И накрая, аз забременях - точно 5 часа след като ми свърши цикъла. Не съм правила никакви тестове за овулация, никога. Точно си мислех другия месец да купувам и да прочета нещо повече по въпроса и забременях. Та, мисълта ми е - когато много искаш нещо и се молиш искрено за него, все в един прекрасен момент ще го получиш.
Стискам палци на всички ви. Дано скоро се похвалите с малки бебчовци.