Какво бихте направили в тази ситуация?

Целта е да проведа съвсем нормален разговор и да чуя вашите мнения. Да го "накарам" не е опция, защото не желая да съм от онези жени, които с манипулация допускат своите цели. Да си признае не ме и бива в това.

Не, той не осъзнава, че е допуснал грешка, а ти казва, че осъзнава, че е допуснал грешка. Осъзнатият в гршка се стреми да я поправи, а този ти замазва очите.

Как така се опитва да хареса деца? Нали уж ги харесваше?

Хубаво имаш чувства о сили, но те са до време. След 5-10 годишна борба, с вятърни мелници в случая, ще установиш, че вече нито имаш сили, нито чувства. Ако сега родиш на 38 ще имаш отгледано дете и няма да се налага да тичаш след тодлъри. Ако останеш с него ще се окажеш сама, попрестаряла, с негативи и горчилка от дълга, предишна връзка и без възможности да срещаш подходящи, млади мъже. Има много свободни, 27+ мъже, които желаят деца. Същите тези мъже, на 37+, вече ги имат и не желаят допълнителни усложнения и издръжки.

На 27 животът е пред тебе. На 35 не е точно така.

Вече сте говорили безброй пъти. Ако 34г не ще брак и дете с 27 годишна няма какво повече да се направи.  Проследила съм житието и битието на достатъчно не пожелали деца 30-35 годишни мъже за да зная, че ако до тази възраст се дърпат никога няма да се променят. Това не е 20-25 годишен, на когото просто му се живее е малко.

Смешното е, че такива жени изпитват горчилка и гняв, но те са насочени към мъжа. А мъжа няма вина. Той е в правото си да иска или да не иска.
Ама обвиняват после мъжа, че седели и го чакали. А човека е заявил, че не иска.

Абе, някои мъже и на 50 се кандърдисват, но не е там работата. По-добре така, отколкото насила да направи деца и после да не ги гледа, както става в много от случаите. Показва че е човек, който не е по течението и знае какво иска и какво може да предложи, а не "Те Гошо и Пешо така, значи и аз трябва" или "Еми, то така стана...".
Грижовността няма нищо общо с родителското чувство.

Много "умна" постъпка...
Цивилизованите хора не постъпват, поставяйки ултиматуми.
Който има различен поглед и търсения в  живота е свободен да ги следва - без мен.
Както и аз имам право на същото.

Аз лично не бих имала връзка с човек, който не иска деца. Айде брака някак си ще го преживея, не ми е жизнено важно да съм омъжена, но да ми каже, че не иска деца.. Това вече няма как да го преживея.

То щото е много умно да седиш до мъж години, който ти е казал, че не иска деца.
Простотия направо.
Така както той има право да не иска деца, така и тя има право да иска.
Няма разлика между това, което е направила и просто да го напусне. И да кажеш на някой, че го напускаш, защото не иска деца, а ти искаш не е ултиматум, нито изнудване.
Вече начина по който се е сдобила с дете, лично аз не го одобрявам. Трябвало е първо да се раздели с него и после да ляга с друг.

Вероятно, защото повечето жени, които не искат деца са самовлюбени и също като него не искат да се грижат за друго живо същество, което значи че няма да си мръднат пръста и за него. А тази е грижовна и най-вероятно му тича по гъза и пърха с мигли, благодарна, че когато не е можела да ходи я е закарал до болницата великодушно. Та ето затова ние хората не търчим по огледала на нас, защото няма как да ни задоволят нуждите и да ни направят щастливи, защото хората гледаме на нас да ни е добре, не си мислим дали на другия ще му е зле от нашите решения, не сме и длъжни. Въпросът е защо тя няма чувство за самосъхраненир и е толкова отчаяна, явно смята, че не може да върже по-добър

Аааа, момент, момент, много бързо взе да се развива действието! В първия пост той е категоричен и многократно заявява, че не иска деца. Сега пък бил осъзнал грешката си (?!), че се разделил с бившата, която го натискала за деца. Каква грешка? Нали продължава да не иска, какво е осъзнал? Това, че се е усмихнал на друго човешко същество, пък било то и дете, не значи, че се “опитва да хареса децата”. Намеси се и разговор за ин витро, абе въобще взех да се обърквам. Но не от поведението на мъжа, а от разказа на авторката.

Привет, Алекса и Сомбра.

Тук сте прави, надявах се, че ще се промени, няма какво да се лъжем. По-нагоре посочих ситуации, в които ме е обърквал с думите си.

По въпроса с чувството за съхранение - до една степен го имам, защото знам какво е да си в кофти връзка. Бързо избягах от нея. Не зная, дали ще срещна по-добър или по-лош. До късмет си е.

Виждам мъжете на приятелките си, които имат и брак и дете. Мъжете им на 3тия месец от връзката ги забремениха и си "вързаха" жените. Не желая това да се случи и с мен. За това съм направила компромис да остана с него.

За Spiritlight ще поясня и се извинявам, ако съм объркала някого с разказа си.

От началото на връзката ни той ми сподели, че желае аз да съм майка на децата му. Дълго време не повдигах този въпрос, но след година желаех да знам къде стоим след като живеем заедно вече. Той отвърна, че не ми е давал конкретен отговор кога щял да поиска деца.

Разговаряхме си за бившите и стана въпрос защо се е разделил с предишната - била го натиснала за дете, а той бил едва на 22. Живеело му се. Тогава прекратил отношенивта, но си казал, че тази грешка няма да я допусне повече.

Любопитството в мен надделя и започнах да желая да говорим на темата за деца (паралелно с темата за брак, който той ми е заявил, че не желае) - отговор ми се даде, че не желае деца. Криво ми стана, разбира се.

От рутинен преглед при гинеколог ми се заяви категорично, че единстения ми шанс за дете е инвитро. Това му беше споделено и той каза, че ще се борим заедно, едва ли не. Отидох на второ мнение и диагнозата не бе потвърдена. Всичко беше наред освен една киста, която с лекарства се елиминира. Зарадвах се, защото съм слушала за инвитро процедурите от роднини и близки и не го пожелавам на никоя.

След известно време той започна да е категоричен в нежеланието си да има деца.

От там беше породена и цялата тема.

Има хора (жени и мъже), които просто не искат брак, или деца, или каквото и да е друго. Въпрос на избор и когато той е взаимен всичко е лесно.
Щом двама души се различават кардинално в целите и желанията си, то най-разумно е да се разделят.

Авторке, този човек е егоист.
Затова ти приказва, че ту искал, пък после не искал деца.
Защото знае и се страхува, че щом ти е казал, че не иска, може да го зарежеш. После ти подхвърля, че уж искал и ти си живееш с илюзията, че ще заиска.
А той просто те мотае.

Надяваш се да го промениш. Ужас. Мъж на 34г не може да бъде променен, особено манипулатор като тоя.

Той ти говори за евентуални деца и борби за деца за да ти замаже очите и да не си идеш. Това може да продължи с години, а докато се надяваш и си губиш времето в безплодни разговори той си живее живота с младо гадже и си има внимание, грижа, любов, компания, безплатен секс, развива си бизнеса. Много добре знае, че ако разтръби, че изобщо не иска деца, никога, ще може да хване само самотна майка и ще трябва да и търпи детето - нещо, което такива като него категорично не желаят.

Пишеш, че имаш чувство за самосъхранение и бягаш от неподходящи връзки, обаче седиш в безперспективна, за тебе, връзка, напълно осъзнавайки безизходицата в рамките на конкретната връзка.  

Помисли добре колко време още искаш да загубиш в чакане на невъзможното! Времето за жена се изтъркулва много бързо. Ако сега, на 27г, можеш да имаш дълга от НДК до Лувъра, опашка от бездетни, осигурени мъже от 25 до 85г, това няма да е така като чукнеш 30г, 35г. Дори 40+ годишните мъже, които са здрави, богати, красиви и успели търсят жена под 35г като стане въпрос за брак и деца.

Той винаги е знаел, че не иска изобщо деца, но е станал категоричен като си опряла ножа до кокала. Може да е лъгал сам себе си, че може да происка деца.

Да знаеш от мене - мъж, който е увивал и мотал за нещо ще увива и мотае цял живот. (Почти) всички мъже моткат за нещо и моят също не е изключение. Да речем, че не осъзнават колко е важно за нас.

Ти вече си говорила с него много пъти и само се ядосваш. Аз не виждам смисъл от повтаряне на такива разговори.

Авторке, наистина ли си мислиш, че може да се превъзпита 34 годишен мъж?

Аз съм на същата възраст и ако партньора ми не иска деца бих приключила връзката.