Опитвам се да не правя и двете, но се е случвало. При крещене от моя страна, Калина първо се плаши, после нацупва джукичка и накрая започва да плаче, а при плясване не се разстройва така.
- Публикувана: 25 юли 2006, 08:19 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2006, 16:03 ч.
Koe е по-лошо - да шляпнеш или да креснеш?
може би зависи от детето, но не искам да виждам повече никога уплашения и напълно неразбиращ поглед на дъщеря си, след като веднъж баща и и кресна. Повече няма да се повтори. Вярно, че беше в опасна ситуация, но не мисля, че от уплах изобщо разбра за какво беше кряскането...
А моето диване яко ми се обиди след като я ступах яко по гърба-видях я как пуска стотинка в устата си и понеже лежеше по гръб,влезе и в гърлото (изкарах я,де).Беше ми сърдита целия ден,когато баща и се прибра от работа се лепна за него и спря да ми обръща каквото и да е внимание.На другият ден все едно нищо не се беше случвало 
За мен това не са ефективни методи / ако въобще може да се нарекат така /. Когато се уловя, че ще се развикам, си поемам дълбоко дъх / образно казано / и опитвам да му обясня, че така не може да се държи с мен или с някой друг. Зависи разбира се от конкретната ситуация накъде ще протече разговорчето, но почти винаги се изясняваме и накрая всичко е окей до следващия път. Но това ми се струва по-удачно, отколкото да викам и да удрям. Пък и не искам да го травмирам, искам да расте сигурен, спокоен, уверен в себе си и в нас. Така действам, пък животът ще покаже правилен ли е пътят!? На мен сърчицето ми го подсказва.
и на мен ми идва да крясна, да чупя и да се тръшкам, но не го правя
просто съм си намерила начини да релаксирам
просто съм си намерила начини да релаксирам
На мен за съжаление ми се случва да крещя по-често огколкото ми се иска
и след това ми идва да се 
, обаче след дъжд качулка
И двата метода според мен не водят до добри резултати. Не мога да преценя коя е по-малката злина 
Аз се карам и повишавам тон. Старая се да не го правя често, но нямам толкова нерви, че никога да не ми се случва. А като се замисля, че сина ми е кротко дете, не мога да си представя какво щях да правя, ако беше по-буен. Сигурно щях да ходя на СПА всяка вечер 
Аз се карам и повишавам тон. Старая се да не го правя често, но нямам толкова нерви, че никога да не ми се случва. А като се замисля, че сина ми е кротко дете, не мога да си представя какво щях да правя, ако беше по-буен. Сигурно щях да ходя на СПА всяка вечер 
Не системно и не силно, но често подвиквам подире й, когато се прави на глуха съвсем съзнателно.
Тъкмо си препрочитах "Изкуството да бъдеш родител" и попаднах точно на текст по темата. Пише, че единственият ефект от крясъците и конското е подкопаването на самопредставата на детето /което ще му навреди по-нататък в живота/. По-добре е да кажеш веднъж, ако се наложи втори път и ако няма резултат да шляпнеш по дупето един-два пъти. Разведрява се отмосферата между родител и дете. Виковете само рушат авторитета на родителя.
От опит май е така - в последните дни Калина е просто невъзможна и май покрещях повечко...Резултатът е, че само ми се хили насреща...
От опит май е така - в последните дни Калина е просто невъзможна и май покрещях повечко...Резултатът е, че само ми се хили насреща...
викане не помага - веднага се "запушват" и не възприемат изобщо - както и аз впрочем, ако ми се крещи чувам само крясъци, ч не смисъла на думите.
За удряне и наказание също сме коментирали - НЕ! Никога и по никакъв повод!
Трябва да се отнасяме с тях така, както очакваме те да се държат с нас.
За удряне и наказание също сме коментирали - НЕ! Никога и по никакъв повод!
Трябва да се отнасяме с тях така, както очакваме те да се държат с нас.
Един - два пъти съм кряскала само, по-добре си мислех, че бе да му опъна ухото или да го ударя през ръцете, но в последствие установих, че няма ефект и за това започнах да наказвам.
Когато направи нещо нередно му казвам "Наказан си" и го затварям в спалята за няколко минути.
Много добър ефект има - повярвай ми
Когато направи нещо нередно му казвам "Наказан си" и го затварям в спалята за няколко минути.
Много добър ефект има - повярвай ми
Като учител съм изпадала много пъти в подобна дилема. Често пъти дори няма адекватен начин да бъдат наказани. Казваш му - отиди в ъгъла, а той/тя не отива. Какво правиш тогава - единственият начин е да приложиш сила, за да го издърпаш в ъгъла? Останалите 15-16 погледа те следят с очи какво ще направиш с пакостника, който пред всички е пречупил някое правило. Изводът, до който стигнах - разбира се, винаги е индивидуално според детето - е че е важно реакцията ти да не е обичайна. Може веднъж да повишиш тон или веднъж леко да шляпнеш. И то не толкова да го заболи, колкото да разберат останалите деца, че той е наказан, а той съответно да бъде изправен и засрамен от постъпката си пред тях.За да може обаче детето да го разбере и осъзнае, трябва да е наясно, че това е екстремна ситуация, породена по негова вина. В не толкова тежките случаи, един строг поглед помага (отново обаче с уговорката, че това го казва учител, а не родител).
Като учител ......... Може веднъж да повишиш тон или веднъж леко да шляпнеш.
Ако беше преподавател в училище на децата ми, щях да се погрижа да ти отнемат правата. Тежко и горко на онзи, който си позволи да вдигне ръка на детето ми. Педагог, а?
