Сама с бебче на почти 2 месеца

Мила, след раждане, първите месеци женския мозък не може да мисли трезво. Затова не си се осъзнала за този боклук.
 ТИ си богата - имаш това прекрасно създание. И ТИ СИ му всичко сега, бъди благодарна - мисли в тази насока. Как си финансово?

Аворке, прочетох ти поста и мога да кажа, че трябва да си благодарна на късмета си. Тази жена, не допускаш ли, че няма за какво да те лъже и на практика си се отървала много лесно от някакъв евентуален психопат? Пази детето си от този човек, себе си също.

Идват празници, усмихни се и гушни бебка! Радвай се, че си се отървала и не ви търси.
Другата жена ти е казала, че се страхува от него, че е обсебен от нея. Теб също те е преследвал, докато не си поддавала. По-добре ще е за вас такъв човек да не се интересува от детето.

Няма да ти е лесно с малко бебе и сама. Но според мен имала си шанса да го видиш какво представлява още в самото начало и по-добре,че си се отървала.Той не знае какво иска, нестабилен е. Ще го преживееш, а детето нищо няма да помни от драмите.
Притеснително е и това, което е казала другата жена, че се чувства преследвана.Да не излезе психопат тоз твоя мъж?

Натъжих се и си поплаках и аз днес.Горе главата<3.Опитай се да намериш хора на които можеш да разчиташ да ти помагат с отглеждането на първо време,приятелка или съседка срещу символична сума, понеже чисто физически грижите са доста.Моята бебка е на 5 месеца и ако имаш нужда от дрешки,мога да ти пратя това,което не ни е нужно вече.Имаше по горе коментар, че е по добре,че не ти се бъркат роднини,натиск за права и как да я отглеждаш понеже при мен има такава ситуация и е найстина много натоварващо и стресово при положение,че живеем с родителите.Не искаш да си в такава ситуация повярвай ми.Пожелавам ти един ден да си стъпиш на крака и да срещнеш правилния човек,такъв за теб и твоята дъщеричка и да имаш така мечтаното семейство,но дотогава бъди силна и смела,защото си жена и можеш да се справиш.Ако мога да помогна с нещо- не се притеснявай да пишеш.
[/quote

Не съм вярвала, ме тук мога да получа такава подкрепа, прекрасни хора, чета всяко съобщение поне по 10 пъти, толкова ми олеква ❤ Пожелавам на всички вас здраве и щяло то щастие на света

На моменти и от това се страхувам, преди на шега ми е казвал, че ще ми вземе детето, още като родих, казваше че като вляза в банята мога да чуя колата как си тръгват...

Здравейте, пиша за първи път, дано намеря малко утеха, смазана съм.
На кратко (Въпреки,че е трудно)... След няколко неуспешни връзки едната от които 10 години, бях отчаяна, че щастието ще почука и на моята врата. Преместих се да живея на село, купих къща, дворче, кученца направих си да ми е хубаво сама. “Той” ми писа във фейсбук, станахме онлайн “приятели”, разказвахме си трудностите, радостите и какво ли не, с идеята че никога няма да се видим, той ми разказваше за една по-възрастна с 10 години от него “дама” със семейство, в която беше влюбен, аз за моите драми ( на 30 години съм, той е само с година по-голям), “дамата”не искаше повече да бъдат любовници, разбрала че си обича мъжа. Уж я забрави, все искаше да се видим, правеше ми изненади, подаръци пред нас, по колата, къде ли не.Аз не исках, беше ми приятно и забавно да си говорим по телефоните и да си пишем. И така около 2 години, на моменти ми ставаше досаден и спирах да пиша, но той не се отказваше. Една вечер бях пила малко повече вино и бях се депресирала от живота си и му казах, че ми се яде пица, дойде възможно най бързо с две пици.Първата ни среща, като го видях ме удари ток, тръпка голяма, първо че беше по-хубав от снимките, а и усещането за близост, знаем си всичко.
И така запичнахме да се виждаме, всичко беше супер.Той много искаше деца, аз НЕ. Но малко след това забременях, първо исках да го убия, но след като се случи да изгубя бебето, незнайно защо... много исках пак да имаме бебече.Той също, забременях отново след 2 месеца... спестявам драмите през бременността, имахме и хубави моменти. Той е много по изненадите и романтичен.Обичаша ме УЖ. Та роди се детето, прекрасно момиченце, а ние бяхме заедно само от 1 година и малко.Всичко стана много бързо. Той се промени много, спряха изненадите, спря да се интересува как съм, усещах се има нещо.
Аз грам не спрях с вниманието към него въпреки бебка, бягах да готвя,да пера, да му се радвам и сама се справях с детето, но като обичаш не ти тежи грам. През бременноста качих доста килограми (30кг) стараех се да отслабна, той не искаше секс през бременноста и казваше, че заради бебето, аз се натъжавах, че е защото изглеждам зле. Родих, но пак не ми беше до секс. Отслабвах бързо, но и чувствата му също, все едно на моменти го нямаше. Една вечер правихме секс, не беше същото, почувствах  се странно, все едно съм му чужда и по задължение. Същата вечер като заспа, нещо ме накара да му прегледам телефона. И какво да видя.... много дълго съобщение към по-старата “ дама” как въпреки, че има дете не я забравя и как я сънува, никога нямало да изпита такива чувства както с нея, и още куп неща които ми се забиха като стрели в сърцето.Полудях, събудих го, обяснения не дължал.Изгоних го от нас.Останахме сами с малката, а той нито се извини, нито се обади да попита тя има ли нужда от нещо.И така вече 2 седмици.Идват празници, сами сме, без него, без сила, не пари... как е възможно да не се интересува поне от детето.Плача всеки ден, тя няма и 2 месеца, защо не обича и нея ??! Писах на въпросната жена, тя дойде в нас, разказваше ми колко той е обсебен от нея, следял я преди, искаш да я раздели с мъжа и, тя не искала нищо от него, бил луд и се страхува. Гледах я и само се питах, с какво е по-добра от мен, защо не иска мен така.
Защото нея не може да я има? Или защото аз съм напълняла с пижама, кок и нацапана с кърма? Много ми е тежко, къпя я и плача, храня я и плача.. искам да отмине, тези ми само че не търси малката... възможно ли е като не обича мен да не обича и детето?