Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 26 дек. 2019, 14:18 ч.

Дали е време за второ дете?

  • 2 324
  • 49
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 251
Давам коментар само във връзка с разликата между децата. Моите са с 8 години разлика, две момчета. За мен е перфектна разликй. Първото получаваше цялото внимание, когато му беше нужно, после второто. Близки са, въпреки че е всяко с интересите си. Баткото е на 15, занимава се много с малкия (по свое желание), и в очите му е абсолютен авторитет.
 Как ще е след време не знам. Т.е. това с разликата е много индивидуално.
 Аз с малка разлика не бих се справила. Говори с таткото, годините ти имат значение също. Успех.

# 31
  • Blondeville
  • Мнения: 2 152
Децата ми са със 1г. и 9м. разлика, момче и момиче. Трудно е, но същевременно е много хубаво.

Аз родих на 31 първото си дете, и не ми се чакаше за второ. Също така, исках да се посветя на майчинството в един период от живота си, а после да се върна на работа и да знам, че не планирам повече бременности и тн. Ако бях се върнала в служебната рутина, не знам кога и дали щях да се реша на второ. Баткото си го гледахме вкъщи докато не стана време за първа група в градината (3г). Така цялата първа година на сестра му и двамата си ги гледах вкъщи, спестихме си боледуванията в първата година на бебето. Сега той ходи на градина и е доста по-лесно, боледуването е съвсем в рамките на нормалното. Дърпат си играчките, но и страшно много се обичат, галят се, гушкат се, на практика той няма спомени отпреди нея.

Ако бях родила първото на 25 може би е имало шанс на теория да изчакам повече, но на практика сигурно нямаше да го направя. Сега 3 години и малко след първото раждане, вече гледам към връщането на работа, спим си по цяла нощ, баткото е на градина и през деня е супер леко, същевременно съм се посветило на децата изцяло в първите им години и двамата са си получили нужното внимание, кърмене, игри, занимания и тн. Ако имах дете, с което да пишем домашни, да карам на спорт и курсове и тн., и бебе, което иска да редим сортери, и да спим гушнати следобед щеше да ми е по-трудно, защото заниманията им са различни, изискват различно ниво на концентрация, и от чисто логистична гледна точка ми излежда по-трудно ученик и бебе. А сега можем да играем с лего, да си рисуваме, да си “готвим” и тн заедно и с двамата.

# 32
  • Мнения: 1 548
Бях чела един лаф- голямата разлика е хубава за родителите, а малката-за децата. Не знам колко е вярно, аз съм с едно и не искам второ. Млада си още, имаш време, на твое място бих поработила малко преди второто.

# 33
  • Мнения: 1 481
Моята сестра е с 6 години по-голяма от мен. Когато бях съвсем малка много ме гледаше и ми се радваше, след това имаше едни години на "разминаване", което е съвсем нормално за такава разлика.  Мисълта, че имам сестра, която знам, че ме обича е по-силна от всичко. Все пак е много индивидуално...

# 34
  • Варна
  • Мнения: 268
Хора,извинявам се за това,което ще кажа ...НО...като видя майка с коли4ка с кош за новородено И пак с бременен корем,рязко ми прилошава!!!!Каквото и да си говорим,трудно се гледат деца...бременността е най-малкия проблем бих казала!

# 35
  • Мнения: 4 568
Да, трудно се гледат деца. Никой тук не твърди, че е лесно. Най-малкото на правопис трябва да ги научиш. Simple Smile

# 36
  • Мнения: 416
Момичета аз реших да почакам още малко, юни месец завършвам обучението си. Евентуално след това, може би в края на годината или най-късно следващата. Първата бременност стана много бързо всичко, още на втория месец опити. След бременността разбрах, че съм с обърната матка, това оказва ли някакво влияние за забременяване? Другия фактор, който ме притеснява е че майка ми е с много ранна менопауза, на 30 и няколко години и има някакъв шанс и при мен да се случи. За това ми се иска да е преди 30, а и няма гаранция, че ще стане веднага. Честита Нова Година на всички и да сме много здрави, другото се нарежда някак. 😊

# 37
  • Мнения: 11
Разлика 7години от личен опит не препоръчвам. Децата не играят заедно, нямат общо интереси зади възрастта ( едното на 4, другото на 11 влиза в пубертета и тръшка врати). Най-добрата разлика според психолози е 3.5години. Щом го искаш, провери всичко първо и давай Simple Smile.
Ами аз мисля, че децата се разбират както ги научиш и възпиташ. С моя брат имаме 3,5 години разлика и с порастването отношенията ни доста се промениха (не сме толкова близки колкото ми се иска както се две сестри например). Не че не се уважаваме, но ...

# 38
  • Мнения: 8 992
Момичета аз реших да почакам още малко, юни месец завършвам обучението си. Евентуално след това, може би в края на годината или най-късно следващата. Първата бременност стана много бързо всичко, още на втория месец опити. След бременността разбрах, че съм с обърната матка, това оказва ли някакво влияние за забременяване? Другия фактор, който ме притеснява е че майка ми е с много ранна менопауза, на 30 и няколко години и има някакъв шанс и при мен да се случи. За това ми се иска да е преди 30, а и няма гаранция, че ще стане веднага. Честита Нова Година на всички и да сме много здрави, другото се нарежда някак. 😊
Отговарям от собствен опит.
Аз съм с обърната матка но нямам проблеми с забременяването. Даже обратното. Мъжът ми да се изкиха в моя посока и съм бременна. Според мен това по скоро се отразява на болките по време на цикъл. При мен боли кръста и задника така, че не мога да седя. Същото беше и при раждането , болеше ме отзад.
Що се касае до менопаузата майка ми навлезе в менопауза като беше на 38след като роди сестра ми на 37.  И мен ме беше страх да не ми се случи същото . Но при мен първите симптоми се появиха като навлязох в  50 - Тата си годишнина.
Успех!

# 39
  • Мнения: 4 568
Това с обърнатата матка е относително. Зависи колко и как е обърната. Аз, например, съм с много нетипична позиция на матката и не забременявам лесно. Но авторката е забременяла бързо първия път, така че вероятно обърнатата матка не й пречи.

Daisy0707, щом има вероятност от ранна менопауза, те съветвам да си изследваш яйчниковия резерв. Така ще знаеш дали можеш да отложиш повече забременяването. Яйчниковия резерв започва да се изчерпва доста преди самата менопауза, затова е добре да провериш за всеки случай. Изследва се един хормон и доколкото знам, не е никак скъпо, а информацията която дава е много важна.

# 40
  • Бургас
  • Мнения: 7 185
Дейзи, аз съм с обърната матка и в момента очаквам трето дете. И трите пъти забремяването стана бързо - на втори, трети месец опити.

# 41
  • Мнения: 4 705
Разлика от порядъка на 7 години е удобна за родителите, но от личен опит в моето семейство такава разлика не е добра за децата. Голямото вече е достатъчно съзнателно, за да знае какъв купон е да е единствено дете и изведнъж се появява едно ревливо безпомощно вързопче,което ангажира голяма част от вниманието на мама за няколко месеца, едното ходи на училище, другото е на пелени и т.н. Освен това хубаво ще си в майчинство когато голямото е първолак, ама ако лежиш на тази кълка какво ще правиш когато и малкото стане на 7 години? Рано или късно малкото осъзнава, че мама си е направила сметката да си е в къщи когато батко/кака е в първи клас, а него го е оставила да се оправя само, примерно. Изобщо да се определя разликата между децата съобразно училищните занимания ми се струва неразумно лично на мен.
Със съпругът ми винаги сме искали две деца с разлика от три години. Нашите деца са с 2 години и 9 месеца разлика и до тук смятам че това е много добре за тях. Дори сега (на 3г11м и 1г2м) намират начин да си играят, режимите им са сходни, вече се хранят идентично, забавляват ги долу-горе едни и същи неща и т.н. и т.н. Има и минуси, естествено, и те са на гърба на родителите - например практически си с две бебета известно време; голямото не е развило още добър имунитет и влачи разни неща от ясла/градина, съответно малкото боледува яко; тъкмо хванеш два-три месеца нормален сън и безсънието почва с пълна сила и т.н. Обаче такива трудности са за ограничен период от време, после си мисля че благодарение на малката разлика самите деца ще си помагат едно на друго, а теб ще те вълнуват долу-горе едни и същи неща, няма да имаш примерно кандидат-студент и кандидат-гимназист по едно и също време.
Скрит текст:
Относно помощ в първи клас, матури и т.н., на мен никой никога не ми е помагал и смятам че това е правилно, децата затова ходят на училище. Според мен когато има затруднения или изпити има допълнителни уроци и курсове, детето трябва да се научи да учи, а не мама да пише домашните с него. Затова не мисля че е редно да смятаме разликата спрямо училищните дейности.
Затова авторката най-добре може да реши с мъжа си - готови ли са за второ дете, финансово могат ли да се справят ако тя загуби работата си, първото им дете дали е готово, ще понесат ли физическото и психическото натоварване и т.н. За себе си мога да кажа, че е супер с две дечица и не съм съжалявала нито за миг, че са с толкова малка разлика, даже напротив.

# 42
  • Мнения: 235
Дъщерите ми са с разлика от 5.5 години. Мен ме устройва идеално - голямата е достатъчно самостоятелна и много ми помага, занимава малката. Поотмина и периодът с вечното боледуване в градината. За мен лично такава разлика е идеална. Животът ще покаже как ще се развият отношенията им тепърва, но за момента ревност няма и съм доволна, че нещата се стекоха по този начин. Въпросът с образованието и работата не е за пренебрегване, особено при тези обстоятелства, за мен това би било по-притеснително.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 4 775
За мен перфектната разлика е 5 години между децата. Към такава се и стремяхме след второто дете. Вече са трима всички през 5 години. Големият е на 15, средният на 10 и тя на 5 годинки. Търсят се, занимават се, обичат се...Едно само не прецених с тази разлика, че когато единият е абитуриент, другият ще е седмокласник Wink

# 44
  • Мнения: 814
Здравейте!
От няколко месеца си задавам и аз този въпрос, време ли е или не. Имам дъщера на почти 6г и до преди 6м не си и помислях за второ. Дъщеря ми до 3-тата година беше кошмарно дете. Постоянно плачеше, то колики, алергии и още куп проблеми. Бях 3 години в депресия и не знам как оцелях. Общо взето си ме беше страх да мина отново през същия кошмар.Но много приятелки окоро мен родиха второ, та дори и трето дете. Това ме накара да се замисля и явно не съм мислила много, защото вече съм бременна. Имам хубава работа и ще получа добро майчинство, дъщеря ми започва училище през септември и някак се подреждат нещата. Но определено страха е още в мен. Задавам си куп въпроси: Дали ще е същото?,  Дали ще се справя?, Дъщеря ми как ще го приеме? Все неща, които времето ще покаже.

Общи условия

Активация на акаунт