Чудех се дали да пиша като "анонимен", но реших да използвам ника си във форума. Въпросът ми е към тези потребители ако има такива, как се справихте с чувството на вина от това да посочите вратата, да изгоните от дома си собствените си родители. Аз цял ден не съм на себе си, усещането е опустошително.
- Публикувана: 26 дек. 2019, 18:25 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2020, 16:40 ч.
Чувството на вина
Мен не са ме и канили даже. С майка ми се видях по повод РД, навън. Баща ми е болен, но не ме иска, скарани сме. И то защото не съм семейна (живея с един мъж, де) и не отговарям на неговите представи за живота. И аз не искам да го виждам, болестта още повече го е озлобила. Мъчно ми е, много си бих главата как е редно да постъпя в случая, но в момента съм в пасивен режим.
Дали изпитвам вина? Ами, не.
Дали изпитвам вина? Ами, не.
Горила съм майка ми от моя дом, но тя живее на друго място. Не беше на Коледа, но пак беше празник, страх ме беше Бог да не ме накаже, аз съм малко суеверна, но чувство за вина нямах. Само страх от Бог и провидението. Направих го, защото имах причина, за мен изключително основателна. Отдавна съм се освободила от всякакво чувство за вина към всички. Аз съм най-важна за себе си. Щом никой не е дошъл да ми погледа децата и да ми плати тока, значи няма място за вина. Освободи се от това чувство и ти
Реагирах импулсивно, за първи път през живота ми се разтрепериха ръцете и докато се усетих какво казах те вече си събираха багажа.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Предисторията с мъжа ми:
С него сме от 2003 година запознахме се като студенти, към настоящия момент имаме 2 деца. През 2003 година когато се събрахме всичко беше идеално, само след година той се оказа без средства и тогава решихме аз да му помогна той да завърши, т.к. специалността му е по- високо платена, а след това той да помогне на мен. Така и направихме, аз влюбена-загубена прекъснах и започнах 2-ра работа, че да избутаме мъжа ми. Завърши той и започна работа, парите от стажът му стигаха колкото за цигарите. След като му мина стажа започна да получава по- нормални пари и тогава аз напуснах едната работа. След година израстна още малко в йерархията и аз се върнах в университета. Впоследствие и завърших. Към настоящия момент той е достигнал върха в сферата си и съответно получава адекватно възнаграждение за позицията си и отговорността която носи. Моят доход е по- скромен от неговия, с конкретни цифри не желая да боравя.
В случая ме изразни това, че се правят някакви умазаключения и се отправят назидателно без да се познава живота, миналото, бита на конкретните хора. + това, че родителите ми не познават мъжът ми, т к. общуват 2 пъти в годината за по 5 дни с него. Но те няма и как да го познават, защото още от началото не го харесаха и не му дадоха шанс да се опознаят, пък аз спрях да им споделям за него, т.к. винаги правеха физиономии когато заговорех за него.
Общо взето е това, селска идилия, панаири.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Предисторията с мъжа ми:
С него сме от 2003 година запознахме се като студенти, към настоящия момент имаме 2 деца. През 2003 година когато се събрахме всичко беше идеално, само след година той се оказа без средства и тогава решихме аз да му помогна той да завърши, т.к. специалността му е по- високо платена, а след това той да помогне на мен. Така и направихме, аз влюбена-загубена прекъснах и започнах 2-ра работа, че да избутаме мъжа ми. Завърши той и започна работа, парите от стажът му стигаха колкото за цигарите. След като му мина стажа започна да получава по- нормални пари и тогава аз напуснах едната работа. След година израстна още малко в йерархията и аз се върнах в университета. Впоследствие и завърших. Към настоящия момент той е достигнал върха в сферата си и съответно получава адекватно възнаграждение за позицията си и отговорността която носи. Моят доход е по- скромен от неговия, с конкретни цифри не желая да боравя.
В случая ме изразни това, че се правят някакви умазаключения и се отправят назидателно без да се познава живота, миналото, бита на конкретните хора. + това, че родителите ми не познават мъжът ми, т к. общуват 2 пъти в годината за по 5 дни с него. Но те няма и как да го познават, защото още от началото не го харесаха и не му дадоха шанс да се опознаят, пък аз спрях да им споделям за него, т.к. винаги правеха физиономии когато заговорех за него.
Общо взето е това, селска идилия, панаири.
Представяш ли си да не бяха си тръгнали, а още да ти изброяват за какво друго си виновна, освен, че няма внуче кръстено на тях... И как щяха да се чувстват децата и мъжът ти през това време.
Гледай си семейството.
Гледай си семейството.
Няма да те питам какво си им казала, защото скоро се сблъсках с човек , дето каквото да кажеш чува каквото иска.Очаквах че съпругът не се е издължил за жеста ,но ето , очаквано е с голяма заплата, на върха, а и ти си завършила.Не се виждат проблеми помежду ви.А че те виждат каквото исакт си е техен проблем.Може да си била рязка ,ще ти кажат ,че това са родители ,на на лук перото ,но за мен няма нужда да се упрекваш.Понякога едно лошо прави две добрини.
И да , ние трябва да сме на първо място за себе си.Децата донякъде, порастват и отилитат ,но той и тя остават докрая.Те къде са били да помогнат когато сте били в нужда?Щото не са го харесвали са стояли далеч ли и наказвали и теб?
Ще ти мине чувството за вина, дано у тях се породи някакво на дискомфорт от постъпката им-ти ли знаеш за какво си с един мъж или те?
И да , ние трябва да сме на първо място за себе си.Децата донякъде, порастват и отилитат ,но той и тя остават докрая.Те къде са били да помогнат когато сте били в нужда?Щото не са го харесвали са стояли далеч ли и наказвали и теб?
Ще ти мине чувството за вина, дано у тях се породи някакво на дискомфорт от постъпката им-ти ли знаеш за какво си с един мъж или те?
Моля? Сериозно ли? Аз не бих се чувствала гузна. Майка ми е мега наперена, властна и контролираща жена, никога не е правила грешки, устата ѝ и всичко, което излиза от нея е покрито със злато и диаманти, НО никога не би си позволила да каже подобно нещо.
Това е много голяма обида за теб, за него също.
Това е много голяма обида за теб, за него също.
Аз не желая да коментирам ситуацията. Искам само да те поздравя за това, което си направила преди години. Че си подкрепила човека до себе си и си дала и невъзможното за него,дори си поставила себе си на заден план. Ето това е любов.
Сетих се и за темата с данните ,където се питаше какви данни трябва да притежава жена,която иска мъж с пет хиляди лева заплата. Ами ето ги данните, да обича безрезервно преди петте хиляди и да градят бъдещето заедно.
Сигурна съм, че ще дадеш и добър пример на децата си, защото няма по-хубаво нещо от семейство градено с любов.
Сетих се и за темата с данните ,където се питаше какви данни трябва да притежава жена,която иска мъж с пет хиляди лева заплата. Ами ето ги данните, да обича безрезервно преди петте хиляди и да градят бъдещето заедно.
Сигурна съм, че ще дадеш и добър пример на децата си, защото няма по-хубаво нещо от семейство градено с любов.
И аз се включвам да те поздравя! Чудесно е, че сте си били опора, това е истинската обич в моите очи. Родителите ти са прекрачили границата, не поемай цялата вина върху себе си. В крайна сметка не е станало без причина. Ако бяха останали кой знае колко още щяхте да си скъсате нервите. Дано ти се обадят с извинение, но надали.
Няма да те питам какво си им казала, защото скоро се сблъсках с човек , дето каквото да кажеш чува каквото иска.Очаквах че съпругът не се е издължил за жеста ,но ето , очаквано е с голяма заплата, на върха, а и ти си завършила.Не се виждат проблеми помежду ви.А че те виждат каквото исакт си е техен проблем.Може да си била рязка ,ще ти кажат ,че това са родители ,на на лук перото ,но за мен няма нужда да се упрекваш.Понякога едно лошо прави две добрини.
И да , ние трябва да сме на първо място за себе си.Децата донякъде, порастват и отилитат ,но той и тя остават докрая.Те къде са били да помогнат когато сте били в нужда?Щото не са го харесвали са стояли далеч ли и наказвали и теб?
Ще ти мине чувството за вина, дано у тях се породи някакво на дискомфорт от постъпката им-ти ли знаеш за какво си с един мъж или те?
И да , ние трябва да сме на първо място за себе си.Децата донякъде, порастват и отилитат ,но той и тя остават докрая.Те къде са били да помогнат когато сте били в нужда?Щото не са го харесвали са стояли далеч ли и наказвали и теб?
Ще ти мине чувството за вина, дано у тях се породи някакво на дискомфорт от постъпката им-ти ли знаеш за какво си с един мъж или те?
Когато бяхме в нужда родителите ми сменяваха държави и не желаех да ги притеснявам, т.к. началото в чужда държава е трудно. А пък свекърите тогава изживяваха бурна критическа възраст, трябваше да минат години, че да се кротнат. В онзи период не им беше до деца.
Всичко започна от нищото, дори и аз не разбрах какво точно стана, защото както си играех с малкото дете така изслушах тирадата на баща си и го помолих да си събере багажа. Майка ми съответно си тръгна с него.
И за толкова години не са се научили да те уважават?! Ми, заслужил си го е - баща ти. Майка ти явно е безгласна буква, щом досега не му е свила сърмите. И търсят уважение - кръстено дете... трънки на търкалета. Те не знаят какво значи уважение, но претенции до небесата! ЖДНБ!
Сега е момента да се замислиш дали са прави и дали не са си заслужили изгонването. И като погледнеш на себе си като на голям човек, а не като дете на родителите си - чувството на вина само ще си отиде.
Сега е момента да се замислиш дали са прави и дали не са си заслужили изгонването. И като погледнеш на себе си като на голям човек, а не като дете на родителите си - чувството на вина само ще си отиде.
Аз мисля, че не чувстваш вина, а тъга. Знаеш, че си права, че не би променила нищо от това, в което те обвиняват, но те боли от техните упреци, защото са ти родители и ги обичаш. Преживяла съм го, че и по–лоши моменти, каквото и да направиш, те никога няма да са доволни. Няма смисъл да се измъчваш, те са си такива, не можеш да ги промениш. Гледай си семейството и не се измъчвай заради тях. За жалост, човек не си избира родителите, но може да си избира с кого да общува. Аз бих свела контактите до минимум, ако искат да се сърдят.
Абе те не са прави. Ама и ти, чак пък да ги гониш. Моите роднини някои са изперкали, от годините им, не ми говорят чак такива неща ама дразнят с други приказки и Фасони много. Никога не се свадя. Процедирам така, смятам ги за изперкали заради възрастта им, ако кажат нещо, което не харесвам. И второ винаги имам едно на ум, че утре няма да са живи, едва ли не. Не мога да живея с мисълта, че сме се скарали за две изречения нещо, в старините им. Няма да понеса вината. Усмихвам се и махам с ръка. Даже се съгласявам с тъпи съвети и толкова, правя си каквото аз си знам. Не завися от тях за нищо обаче. Ни за жилище, ни за пари, ни за друго. И горе- долу така е било винаги.
Тя не ги е дърпала за ръкавите навън.Казала е думи в унисон с техните и са се бъзнали.Ако все си мълчат всички се трупа и избива на по-сложни неща.Ще им мине на всичките, няма начин ,но нека и те се замислят, това име на внуче, за какво ссти с мъжа си не са тяхна работа.Ако на всяка двойка близки кажа че не са добре ,че са за едно или друго заедно дали да не ги разведа?Това всеки сам знае защо ,може да му е хубава оная работа и да си заслужава всичко.Това на шега, да не го коментира някой като сериозно, но и сериозно си е , без него не върви животът.
Те рано са разбрали кой е с повече шансове да стъпи на крака и да помогне на другия, явно са се развявали родителите по свои неща и не са помагали, а сега издишат да дават оценки.Вместо да се радват на добрия им живот.
Те рано са разбрали кой е с повече шансове да стъпи на крака и да помогне на другия, явно са се развявали родителите по свои неща и не са помагали, а сега издишат да дават оценки.Вместо да се радват на добрия им живот.
Абе те не са прави. Ама и ти, чак пък да ги гониш. Моите роднини някои са изперкали, от годините им, не ми говорят чак такива неща ама дразнят с други приказки и Фасони много. Никога не се свадя. Процедирам така, смятам ги за изперкали заради възрастта им, ако кажат нещо, което не харесвам. И второ винаги имам едно на ум, че утре няма да са живи, едва ли не. Не мога да живея с мисълта, че сме се скарали за две изречения нещо, в старините им. Няма да понеса вината. Усмихвам се и махам с ръка. Даже се съгласявам с тъпи съвети и толкова, правя си каквото аз си знам. Не завися от тях за нищо обаче. Ни за жилище, ни за пари, ни за друго. И горе- долу така е било винаги.
Разбирам, обаче на мен търпението ми спрямо баща ми е поизчерпано. Не мога да оправдая глупостта, наглостта, отношението с възрастта. Това, че той ме води по брой години не означава, че ръси източни мъдрости.
Преди 2 години и малко ми обяснява колко е невъзпитано, неконтролируемо, расло в гората и не зная какво още беше голямото ми дете. Тогава някак преглътнах. Вярно, че тогава детето беше на 2 ,6 години и понякога изпадеше в кризи, тръшкаше се, крещеше, буйстваше, но израстна този период и сега е доста спокойно и тихо дете. Този път обаче не успях да преглътна, а извинение със сигурност няма да получа, той няма навика да се извинява. По вероятно е майка ми да ми звънне след време да ми каже, че той си е такъв и че би трябвало да съм му свикнала на поведението.
По мое мнение авторката е постъпила правилно. Доста дълго време е търпяла това положение. Властните бащи и майки е много страшно и ужасно. Постоянно искат да стават, както и каквото те кажат. Децата им нямат право на грешки. Винаги те трябва да ги слушат и изпълняват. Не осъзнават изобщо как обиждат и мачкат децата си. После питат защо децата им нямат високо самочувствие. Ако не се подчиняват, тогава става нещо страшно. Много добре разбирам авторката, защото точно такива са и моите родители.
Никой не избира родителите си. Ти каква ще си след 30 години, каква баба, как смяташ?
От негова гледна точка може да си има основание за някои неща, ядосвал се е с годините, сега е остарял, дрънка глупости, е? Отгледал те е. Дали е било "песен" като са те гледали. След 1-2 години може да го няма , примерно ( да е жив и здрав човека де) Какво , ще си доволна че си му казала истината?
И така да е, едва ли той ще разбере. И какъв е смисъла? Гледай да не се карате. По -добре не го кани, като го знаеш че ще се скарате.
По принцип има страшно много родители, и ние също, които правим "глупости" и "вредим" на децата си, и сме водени от най-добри намерения, а то друго излиза накрая.
Ето, детето ти защо се тръшка и дере? Ами ти смяташ че е нормално за малко дете, ама за друг това разбиране и оправдание е "лансиране" на поведение, което ще разлигави детето и така му вредиш. Давам ти само две гледни точки, да видиш че нещата се тълкуват от две страни и всеки си е прав за себе си.
Не става въпрос да толерираш глупости, но защо ги каниш като знаеш за конфликтите и какво ще стане?
Като си ги поканила, махаш с ръка и не слушаш, що ще ги гониш?
Представи си детето ти да те изгони от дома си ..... след години.... на Коледа? Ми по-добре да не те кани, ако не се разбирате. ( апропо...... да бачкаш на две места , за да звърши мъжа ти и сега да си финансово зависима от него? абе аз не бих , ама станалото станало.... , толкова не е можел да завърши без теб ли?)
От негова гледна точка може да си има основание за някои неща, ядосвал се е с годините, сега е остарял, дрънка глупости, е? Отгледал те е. Дали е било "песен" като са те гледали. След 1-2 години може да го няма , примерно ( да е жив и здрав човека де) Какво , ще си доволна че си му казала истината?
И така да е, едва ли той ще разбере. И какъв е смисъла? Гледай да не се карате. По -добре не го кани, като го знаеш че ще се скарате.
По принцип има страшно много родители, и ние също, които правим "глупости" и "вредим" на децата си, и сме водени от най-добри намерения, а то друго излиза накрая.
Ето, детето ти защо се тръшка и дере? Ами ти смяташ че е нормално за малко дете, ама за друг това разбиране и оправдание е "лансиране" на поведение, което ще разлигави детето и така му вредиш. Давам ти само две гледни точки, да видиш че нещата се тълкуват от две страни и всеки си е прав за себе си.
Не става въпрос да толерираш глупости, но защо ги каниш като знаеш за конфликтите и какво ще стане?
Като си ги поканила, махаш с ръка и не слушаш, що ще ги гониш?
Представи си детето ти да те изгони от дома си ..... след години.... на Коледа? Ми по-добре да не те кани, ако не се разбирате. ( апропо...... да бачкаш на две места , за да звърши мъжа ти и сега да си финансово зависима от него? абе аз не бих , ама станалото станало.... , толкова не е можел да завърши без теб ли?)
След като очевидно те не са прави за упреците си, остава въпросът, все пак защо се чувстваш виновна.
Предполагам, според вътрешното ти чувство, чак пък изгонване е било прекалена реакция.
Ако аз бих се чувствала така, бих се извинила по телефона за изгонването, но бих добавила, че са ме изкарали от нерви с несправедливи упреци. И бих казала, че ако мислят да правят сцени у нас, по-добре да си говорим по телефона, за да не стават децата и мъжът ми свидетели на грозни скандали.
Предполагам, според вътрешното ти чувство, чак пък изгонване е било прекалена реакция.
Ако аз бих се чувствала така, бих се извинила по телефона за изгонването, но бих добавила, че са ме изкарали от нерви с несправедливи упреци. И бих казала, че ако мислят да правят сцени у нас, по-добре да си говорим по телефона, за да не стават децата и мъжът ми свидетели на грозни скандали.
Никой няма право да те обвинява за такива глупости и тормози пред децата ти.
Понеже най-вероятно след време майка ти ще направи стъпки за сближаване, моят съвет е първите няколко пъти да се виждате на неутрален терен - заведение например, откъдето всеки може да си тръгне лесно без да се чувства изгонен или гонещ.
Имай предвид, че с годините характерът на човек не се подобрява, така че е невъзможно родителите ти внезапно да станат коренно различни.
Понеже най-вероятно след време майка ти ще направи стъпки за сближаване, моят съвет е първите няколко пъти да се виждате на неутрален терен - заведение например, откъдето всеки може да си тръгне лесно без да се чувства изгонен или гонещ.
Имай предвид, че с годините характерът на човек не се подобрява, така че е невъзможно родителите ти внезапно да станат коренно различни.
...
Не става въпрос да толерираш глупости, но защо ги каниш като знаеш за конфликтите и какво ще стане?
Като си ги поканила, махаш с ръка и не слушаш, що ще ги гониш?
Представи си детето ти да те изгони от дома си ..... след години.... на Коледа? Ми по-добре да не те кани, ако не се разбирате. ( апропо...... да бачкаш на две места , за да звърши мъжа ти и сега да си финансово зависима от него? абе аз не бих , ама станалото станало.... , толкова не е можел да завърши без теб ли?)
Не става въпрос да толерираш глупости, но защо ги каниш като знаеш за конфликтите и какво ще стане?
Като си ги поканила, махаш с ръка и не слушаш, що ще ги гониш?
Представи си детето ти да те изгони от дома си ..... след години.... на Коледа? Ми по-добре да не те кани, ако не се разбирате. ( апропо...... да бачкаш на две места , за да звърши мъжа ти и сега да си финансово зависима от него? абе аз не бих , ама станалото станало.... , толкова не е можел да завърши без теб ли?)
Цитирам само част от поста.
Конфликти между нас никога не е имало. По принцип баща ми нарежда, а всички останали си мълчат, така е било винаги, до този път. Този път просто не успях да се сдържа. Осъзнавам, че той няма да се промени и ми е достатъчно криво за постъпката ми.
Поканих ги, защото в момента са във България, поканих ги защото са баба и дядо, да си видят внуците, да си направим семейна Коледа, все едни такива тривиални причини. Не съм очаквала, че със сутрешното кафе ще се споделят умозаключенията за чуждото семейство държейки тон.
Моля, не съм написала, че съм финансово зависима от мъжа си, а че просто моят доход е по- нисък от неговия.
Абе не казвам, че задължително си финансово зависима... нямам представа и не става дума точно за това.
Баща ти може да смята, че излишно си се жертвала като млада за мъжа си... и може така да вижда нещата
Може да смята, че имаш много повече потенциал и си пропуснала възможности ? А може и да е истина
Ядосва се за стари неща, тюхка се, вкарва се във филми.... абе човек на години вече... затова тъй казах...
И да не е прав, по -добре не се карай с него, поне според мен...
Дори само защото няма да ти е чисто и спокойно пред теб си, пак няма смисъл...
Баща ти може да смята, че излишно си се жертвала като млада за мъжа си... и може така да вижда нещата
Може да смята, че имаш много повече потенциал и си пропуснала възможности ? А може и да е истина
Ядосва се за стари неща, тюхка се, вкарва се във филми.... абе човек на години вече... затова тъй казах...
И да не е прав, по -добре не се карай с него, поне според мен...
Дори само защото няма да ти е чисто и спокойно пред теб си, пак няма смисъл... 
Абе не казвам, че задължително си финансово зависима... нямам представа и не става дума точно за това.
Баща ти може да смята, че излишно си се жертвала като млада за мъжа си... и може така да вижда нещата
Може да смята, че имаш много повече потенциал и си пропуснала възможности ? А може и да е истина
Ядосва се за стари неща, тюхка се, вкарва се във филми.... абе човек на години вече... затова тъй казах...
И да не е прав, по -добре не се карай с него, поне според мен... Дори само защото няма да ти е чисто и спокойно пред теб си, пак няма смисъл...
Баща ти може да смята, че излишно си се жертвала като млада за мъжа си... и може така да вижда нещата
Може да смята, че имаш много повече потенциал и си пропуснала възможности ? А може и да е истина
Ядосва се за стари неща, тюхка се, вкарва се във филми.... абе човек на години вече... затова тъй казах...
И да не е прав, по -добре не се карай с него, поне според мен...
Дори само защото няма да ти е чисто и спокойно пред теб си, пак няма смисъл...О, я стига сълзливи истории, ма той си е такъв, онакъв, като е така, ще си носи последствията. От много преглъщане този да не се обиди, онзи да не вдигне кръвно, накрая ние сме тия със скъсаните нерви, разтреперени и с кръвно. Баста!
Wooden, представа нямаш от това, което преживява авторката. Дано не ти се случва. Иначе защо последиците да са за нея? Тя си е жива и здрава. Родителите, остарявайки, се променят много, за лошо, разбира се. Нуждаят се от някакви граници при контактите, иначе става неоправляемо положението.
Реагирах импулсивно, за първи път през живота ми се разтрепериха ръцете и докато се усетих какво казах те вече си събираха багажа.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Никой, който ми каже такива неща, няма да е добре дошъл в дома ми и няма да бъде между хората, с които си говоря. Знам, че връзката с родителите е по-особена връзка, но мисля, че много си изтърпяла и затова явно ти се е събрало в повече. Аз бих прекратила разговора също като тебе и бих казала нищо от рода на това, че никой няма право да ми говори такива неща, още пповече, без изобщо да познава семейството ми (така е на практика май), но съзнавам, че това вероятно щеше да предизвика скандал и не съм сигурна, че щеше да е по-доброто решение. Явно ти е дошъл момента да поставиш здравословни лични граници. Не се чувствай виновна, изтърпяла си много повече, отколкото е трябвало. Можело е да поставиш границите много по-отдавна, но също така е възможно с това поставяне на граници да беше изгубила връзката с баща си още тогава, той явно не е свикнал да му се противопоставят. Той не се отнася добре с тебе, затова ти се отнеси добре със себе си - не се укорявай за това, че си имала такава реакция на тези думи, които нямат нищо общо с бащински думи. Може би е добре да поговориш с майка си и да се извиниш за това, че си им посочила вратата, но да потвърдиш, че такива неща няма да слушаш в собствения си дом (в смисъл, че ако си в чужд дом, имаш избор да напуснеш). Приготви се оттук нататък да поддържаш връзка с майка си основно - освен ако не си готова да се върнеш назад и да слушаш неговите простотии отново...
Не знам дали само в Бг е така, но тук се счита, че до пенсия трябва да слушаш и да се съобразяваш с родителите си и да няма положение те да не са прави. Моите ги няма вече, мъчно ми е за тях, но и се сещам колко пъти са ми натяквали за какво ли не, колко празници са развалили ей така. Както каза една приятелка, завършила психология "Ти не можеш да простиш на себе си, че си се оставила да те манипулират за някои неща, не на тях". Каквото и да направиш, ще ти е криво. Аз цял живот не можах да заслужа едно "Браво" от тяхна страна, все имаше някое петно на слънцето. Не за друго, а за да не са възгордея, а да напирам да се усъвършенствам. Пълни глупости! По празниците хем ми е мъчно, хем се сещам и за тези неща, става ми мъчно и за себе си.
Децата дължат уважение на родителите си.
Идва, обаче, един момент, в който обратното започва да важи също, при това в равна степен.
Щом те не са в състояние да демонстрират уважение към теб - или поне елементарно възпитание - докато са в твоя дом... как да ти кажа, едва ли биха имали основание да очакват различно отношение.
Реагирах импулсивно, за първи път през живота ми се разтрепериха ръцете и докато се усетих какво казах те вече си събираха багажа.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Предисторията с мъжа ми:
С него сме от 2003 година запознахме се като студенти, към настоящия момент имаме 2 деца. През 2003 година когато се събрахме всичко беше идеално, само след година той се оказа без средства и тогава решихме аз да му помогна той да завърши, т.к. специалността му е по- високо платена, а след това той да помогне на мен. Така и направихме, аз влюбена-загубена прекъснах и започнах 2-ра работа, че да избутаме мъжа ми. Завърши той и започна работа, парите от стажът му стигаха колкото за цигарите. След като му мина стажа започна да получава по- нормални пари и тогава аз напуснах едната работа. След година израстна още малко в йерархията и аз се върнах в университета. Впоследствие и завърших. Към настоящия момент той е достигнал върха в сферата си и съответно получава адекватно възнаграждение за позицията си и отговорността която носи. Моят доход е по- скромен от неговия, с конкретни цифри не желая да боравя.
В случая ме изразни това, че се правят някакви умазаключения и се отправят назидателно без да се познава живота, миналото, бита на конкретните хора. + това, че родителите ми не познават мъжът ми, т к. общуват 2 пъти в годината за по 5 дни с него. Но те няма и как да го познават, защото още от началото не го харесаха и не му дадоха шанс да се опознаят, пък аз спрях да им споделям за него, т.к. винаги правеха физиономии когато заговорех за него.
Общо взето е това, селска идилия, панаири.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Предисторията с мъжа ми:
С него сме от 2003 година запознахме се като студенти, към настоящия момент имаме 2 деца. През 2003 година когато се събрахме всичко беше идеално, само след година той се оказа без средства и тогава решихме аз да му помогна той да завърши, т.к. специалността му е по- високо платена, а след това той да помогне на мен. Така и направихме, аз влюбена-загубена прекъснах и започнах 2-ра работа, че да избутаме мъжа ми. Завърши той и започна работа, парите от стажът му стигаха колкото за цигарите. След като му мина стажа започна да получава по- нормални пари и тогава аз напуснах едната работа. След година израстна още малко в йерархията и аз се върнах в университета. Впоследствие и завърших. Към настоящия момент той е достигнал върха в сферата си и съответно получава адекватно възнаграждение за позицията си и отговорността която носи. Моят доход е по- скромен от неговия, с конкретни цифри не желая да боравя.
В случая ме изразни това, че се правят някакви умазаключения и се отправят назидателно без да се познава живота, миналото, бита на конкретните хора. + това, че родителите ми не познават мъжът ми, т к. общуват 2 пъти в годината за по 5 дни с него. Но те няма и как да го познават, защото още от началото не го харесаха и не му дадоха шанс да се опознаят, пък аз спрях да им споделям за него, т.к. винаги правеха физиономии когато заговорех за него.
Общо взето е това, селска идилия, панаири.
След като очевидно те не са прави за упреците си, остава въпросът, все пак защо се чувстваш виновна.
Предполагам, според вътрешното ти чувство, чак пък изгонване е било прекалена реакция.
Ако аз бих се чувствала така, бих се извинила по телефона за изгонването, но бих добавила, че са ме изкарали от нерви с несправедливи упреци. И бих казала, че ако мислят да правят сцени у нас, по-добре да си говорим по телефона, за да не стават децата и мъжът ми свидетели на грозни скандали.
Предполагам, според вътрешното ти чувство, чак пък изгонване е било прекалена реакция.
Ако аз бих се чувствала така, бих се извинила по телефона за изгонването, но бих добавила, че са ме изкарали от нерви с несправедливи упреци. И бих казала, че ако мислят да правят сцени у нас, по-добре да си говорим по телефона, за да не стават децата и мъжът ми свидетели на грозни скандали.
Заради майка си се чувствам виновна, на нея ще и се трие сол на главата. Спрямо баща си отдавна съм изстинала, но заради майка ми години наред му търпях репликите, изцепките, отношението. Рано или късно щеше да се стигне до подобна ситуация, количеството търпение се изчерпва в един момент. Пък и когато аз съм на прицел както и да е, но когато са засегнати мъжа ми или децата тогава вече е друга работа.
За извинение е все още рано, прекалено прясна е случката. Трябва да мине време.
Заради майка си се чувствам виновна, на нея ще и се трие сол на главата. Спрямо баща си отдавна съм изстинала, но заради майка ми години наред му търпях репликите, изцепките, отношението.
Отношенията с определени типове хора са отровни. Трудно е, когато са собствените ни родители. Но граници рано или късно трябва да се поставят. Защото вече тровят не само твоята психика, но и тази на децата ти. Няма как да не чувстваш вина, защото явно си разумен и рационален човек. Опитай се да си повтаряш, че границите са доброто за децата ти. В крайна сметка, човек трябва да се обърне и към собственото си семейство, онова, което е създал, и да се погрижи за него.
Заради майка си се чувствам виновна, на нея ще и се трие сол на главата. Спрямо баща си отдавна съм изстинала, но заради майка ми години наред му търпях репликите, изцепките, отношението. Рано или късно щеше да се стигне до подобна ситуация, количеството търпение се изчерпва в един момент. Пък и когато аз съм на прицел както и да е, но когато са засегнати мъжа ми или децата тогава вече е друга работа.
За извинение е все още рано, прекалено прясна е случката. Трябва да мине време.
За извинение е все още рано, прекалено прясна е случката. Трябва да мине време.
Те трябва да ти се извинят, не ти на тях. Като искат да обиждат- да се гледат в огледалото и да си се обиждат тях.
Ти майка ти няма какво да я защитаваш, предпазваш или да обираш ти нападките. Тя ако няма уста да се защити, не е твоя работа ти да я защитаваш.
Емоционалните насилници изкривяват ситуацията така, че да накарат жертвата на тормоз да вярва, че не техният тормоз е проблемът, а реакцията им на защита от тормоза. <- Ето затова си треперила и си се чувствала виновна. Баща ти си е тръгнал, за да те накара да се чувстваш виновна за това, че не желаеш да търпиш да те тормози и да тормози и мъжът ти и децата ти.
Никой не избира родителите си. Ти каква ще си след 30 години, каква баба, как смяташ?
От негова гледна точка може да си има основание за някои неща, ядосвал се е с годините, сега е остарял, дрънка глупости, е? Отгледал те е. Дали е било "песен" като са те гледали. След 1-2 години може да го няма , примерно ( да е жив и здрав човека де) Какво , ще си доволна че си му казала истината?
И така да е, едва ли той ще разбере. И какъв е смисъла? Гледай да не се карате. По -добре не го кани, като го знаеш че ще се скарате.
От негова гледна точка може да си има основание за някои неща, ядосвал се е с годините, сега е остарял, дрънка глупости, е? Отгледал те е. Дали е било "песен" като са те гледали. След 1-2 години може да го няма , примерно ( да е жив и здрав човека де) Какво , ще си доволна че си му казала истината?
И така да е, едва ли той ще разбере. И какъв е смисъла? Гледай да не се карате. По -добре не го кани, като го знаеш че ще се скарате.
А допускаш ли, че ако не беше го поиканила, човекът още повече щеше да "изпуши" ( с него-зле, без него-още повече). Не ѝ е лесно на авторката, ама правилно е постъпила. Да бъдат така добри родителите ѝ и да не си навират носовете където не им е работа. Като не харесват зетя, защо идват в къщата му?
Бащата невъзпитан, пък отгледал и възпитал чудесна възпитана дъщеря. Чудо виждаш ли! И тя пораснала
Не те знам на колко години си, но едно не си разбрала-само заради възрастта на някого, пък бил той и родителя ти, да понасяш обиди и унижения, е тъпо и инфантилно.
Отношенията с определени типове хора са отровни. Трудно е, когато са собствените ни родители. Но граници рано или късно трябва да се поставят. Защото вече тровят не само твоята психика, но и тази на децата ти. Няма как да не чувстваш вина, защото явно си разумен и рационален човек. Опитай се да си повтаряш, че границите са доброто за децата ти. В крайна сметка, човек трябва да се обърне и към собственото си семейство, онова, което е създал, и да се погрижи за него.
+1
Към авторката - прочети тази тема. В нея уж се говори за психопати и разни други такива страшни диагнози, но чети нататък, не е само за тях. Не се впускай да поставяш диагнози (не си специалист, то на специалистите им е трудно с тези хора), но обърни внимание на историите на хората и на съветите, които се дават, както за практически постъпк, така и за преодоляване на травмата, когато имаме нещастието да сме в обкръженето на "невъзможни" хора.
Не знам дали само в Бг е така, но тук се счита, че до пенсия трябва да слушаш и да се съобразяваш с родителите си и да няма положение те да не са прави.
Каквото и да направиш, ще ти е криво. Аз цял живот не можах да заслужа едно "Браво" от тяхна страна, все имаше някое петно на слънцето. Не за друго, а за да не са възгордея, а да напирам да се усъвършенствам. П
Каквото и да направиш, ще ти е криво. Аз цял живот не можах да заслужа едно "Браво" от тяхна страна, все имаше някое петно на слънцето. Не за друго, а за да не са възгордея, а да напирам да се усъвършенствам. П
В азиатските култури е още по-зле. Там не само трябва да ги слушаш какво да правиш с живота си, ами и не можеш да се разведеш - трябва тях да питаш за разрешение. Като изкарваш пари - първо на тях дваш, да ги гледаш ама те както искат. Т.е. ако им купиш нов апартамент, но не е на центъра, то за нищо не ставаш.
Най-голямото признание, най-важното "Браво", което можеш да получиш е това, което ТИ сама си го дадеш на теб. Ето, не съм ти приятелка, но като проста психоложка това горното може да ти направи живота по-добър.
Защото са поканени. Простакеса е ваше определение. Бащата невъзпитан, пък отгледал и възпитал чудесна възпитана дъщеря. Чудо виждаш ли! И тя пораснала
Как да го кажа по-меко ... Глупости... Бащата не отглежда дъщерята. И това е вярно за всяко едно бълкарско семейство. Или е майката или е бабата. Свери си компаса.
Благодаря на хората изказали мнение, благодаря на Мила за линка към темата с "отровните хора" ( която тема се оказа доста полезна).
Моля модератор да заключи темата, т.к. ме връща в онзи неприятен ден, момент, а пък изминалите дни постепенно ми помагат да изляза от дупката и отново да обърна внимание на семейството си. Благодаря за което.
Моля модератор да заключи темата, т.к. ме връща в онзи неприятен ден, момент, а пък изминалите дни постепенно ми помагат да изляза от дупката и отново да обърна внимание на семейството си. Благодаря за което.
Много сложен казус ...😣
Аз не бих постъпила така, но и знам, че моите родители не биха казали такива думи...
Това наистина селско, грубо и невъзпитано да ти държат сметка как кръщаваш детето си. 😵
Никой друг не знае как се чувстваш и през какво преминаваш, освен самата ти.
Аз на твое място бих се извинила за необмислената постъпка и бих споделила с тях как се чувствам и как думите им ме нараняват. Ти може да постъпиш както сметнеш за добре. Не оставяй обаче нещата така, защото ще ти тежи много. Успех ти желая. 🙏
Аз не бих постъпила така, но и знам, че моите родители не биха казали такива думи...
Това наистина селско, грубо и невъзпитано да ти държат сметка как кръщаваш детето си. 😵
Никой друг не знае как се чувстваш и през какво преминаваш, освен самата ти.
Аз на твое място бих се извинила за необмислената постъпка и бих споделила с тях как се чувствам и как думите им ме нараняват. Ти може да постъпиш както сметнеш за добре. Не оставяй обаче нещата така, защото ще ти тежи много. Успех ти желая. 🙏
Аз на твое място бих се извинила за необмислената постъпка и бих споделила с тях как се чувствам и как думите им ме нараняват.
Да си поговорим работи само при норалните хора. С такива като тях работят само - железни, телени, тройни прегради за граници, техники като каменна стена и никакъв контакт.
Много сложен казус ...😣
Аз не бих постъпила така, но и знам, че моите родители не биха казали такива думи...
Това наистина селско, грубо и невъзпитано да ти държат сметка как кръщаваш детето си. 😵
Никой друг не знае как се чувстваш и през какво преминаваш, освен самата ти.
Аз на твое място бих се извинила за необмислената постъпка и бих споделила с тях как се чувствам и как думите им ме нараняват. Ти може да постъпиш както сметнеш за добре. Не оставяй обаче нещата така, защото ще ти тежи много. Успех ти желая. 🙏
Аз не бих постъпила така, но и знам, че моите родители не биха казали такива думи...
Това наистина селско, грубо и невъзпитано да ти държат сметка как кръщаваш детето си. 😵
Никой друг не знае как се чувстваш и през какво преминаваш, освен самата ти.
Аз на твое място бих се извинила за необмислената постъпка и бих споделила с тях как се чувствам и как думите им ме нараняват. Ти може да постъпиш както сметнеш за добре. Не оставяй обаче нещата така, защото ще ти тежи много. Успех ти желая. 🙏
В момента съм в пасивен режим. Изчаквам, но какво изчаквам и аз не зная. Хубаво е, че има автори като Стивън Кинг които успяват успешно да ме измъкват от емоционалните ми дупки . На мен ми е ясно, че аз трябва да се извиня ако желая да поддържаме някакви взаимоотношения, но все още не съм готова за такава постъпка. Както казах обратната страна няма навика да се извинява.
По принцип би трябвало да съм свикнала с тази болезнена " откровеност", т.к. израснах с нея, но ето, че все още ми прави впечатление и съответно реагирам. Хубаво е човек да има филтър на устата особено за неща с които не е съвсем наясно.
Относно името на второто ми дете, име което ми продъни ушите по време на бременността ми ( баща ми ми го натякваше), това име не бих го сложила дори и на домашния си любимец ако имах такъв. То просто би било подходящо и харесвано от определена малцинствена група в страната ни. Децата ми не са кръщавани на никого.
Моля модератор да заключи темата.