Заедно заради децата

Обикновено мъжете ги правят тия неща.
Ама тя тъй или иначе е мъжът в семейството, а и някаква врачка й казала, че има "мъжко сърце".
Разликата е, че мъжете в криза на средната възраст си дигат дърмите и отиват да се забавляват безметежно като волни птички с любовници и вълнуващи хобита. Пък жената продължава да опъва хомота на скучната ежедневна проза.
А на нея товарът си й седи и няма никакви изгледи да го тропоса на мъжа си.
И съответно изгледите някой чужд тепърва да се нагърби да й споделя товара са минимални. Че товарът й е тежък, а потенциалните й кандидати или бягат от нещо такова, или никога не са го носили и ще им дойде нанагорно (и то с чужди деца).

Първо трябва да почне да свиква с мисълта да делегира/неглижира част от товара. Най-вече да оставя мъжете да викат Неволята.

Когато се разведе, те щат не щат ще почнат да се оправят сами. Тя просто няма да има нерви и сили чак толкова да ги обгрижва.  

Това, което авторката пропуска е според мен, че този "безполезен" мъж все има може би някакъв принос към семейството. Не съм там и не знам какъв е, но е абсурд съвсем нищо да не пипва из къщи, да не внася нито лев и т.н. Е, след развод се оказваш наистина съвсем сама за всичко и тогава виждаш колко е добре да имаше поне още един голям човек в къщи, с когото да си поделяте поне донякъде задълженията. Дори самият факт, че оставяйки децата с бащата вкъщи те не са сами. После съвсем всичката отговорност за решенията е твоя. И не ми говорете за издръжката - това са минимални пари на фона на днешните разходи за децата.

Безполезният мъж работи нощни смени.
Едва ли е на минимална работна заплата. Поне едно 1200 лева вкарва вкъщи.
Да, посредствено е, но все е нещо.

За да повиши самостоятелността на мъжете вкъщи, не е необходимо да се развежда.

Всъщност разводът би я направил евентуално по-лесно достъпна за потенциални любовници без ангажименти. Защото ще трябва да се крие само от децата си, но не и от мъжа си. Това е единственият бонус. Ако смята, че си струва загубите....

Вчера цяла нощ четох, защо съм пропуснала темата - не знам. Много ме вълнува, защото съм преживяла всичко, през което минава авторката. Разликата при нас беше недобрата финансова ситуация и моята непоносимост към инертността на съпруга.
  И понеже беше даден съвет : Да делегира на домочадието домакински задължения - сега вече може да е късно.
  Съвети са дадени за няколко варианта - аз да попитам: съпругът наясно ли е с чувствата на авторката? Сега се сетих - явно Не, щом още правят секс...  А как го правите - когато бях в твоята ситуация и секс не исках да правя с него.


Написах много, но ти го пращам на лични.

От около година го напуснах - децата вече са големи. Съжалявам, че не го направих преди скандалите и че се мъчех да оправя счупеното.

Сапфирче, абсолютно съм съгласна с теб.  Дано авторката те прочете бавно и хубаво осмисли всичко, което си написала.

Ситуацията, в която е авторката е и нейна заслуга. Защо през годините не делегира някакви отговорности на този татко? Защо не го въвлече в грижите и отговорностите за децата и семейството? Защо не намериха нещо общо с мъжа й, което да правят и което да ги "държи" в тази връзка, освен секса? И сега не е късно, сигурна съм. Като избяга от желанието за перфектност и накара всеки нещо да прави вкъщи. Но трябва да има желание, а не желание за раздяла. Раздялата, ако е решение за спасение от инертния мъж, ще доведе нови проблеми, сигурна съм. Моят съвет е авторката да намери нов ъгъл да погледне на ситуацията, на семейството и на отношенията, а не на майката-орлица, интелектуалка, която прави всичко перфектно и се справя с всичко. В този мъж има още "хляб", сигурна съм. А и обичането не е просто интересно с някого, общи интереси и харесване, а много повече - отношение, грижа за близкия и помощ да се развива и той и  най-общо казано - отношение към живота. Това пише и Ерих Фром, който чета в момента в "Изкуството да обичаш".
А, между другото, децата са на 11 години, по това което прочетох, така че има доста време докато станат на 18.

Много други разлики има.
Освен сексуалната им активност и липсата на драматични скандали.
Основната разлика са едни малко по-специални деца и техните по-високи потребности от грижа и стабилност.

Това - за децата не го знаех.

Аз минах през опита да делегирам повече отговорности - при мен не се получи. Също и общите странични интереси и свободно време.

Да стигне до тези размисли, явно на Савина, много й се е насъбрало. Тази любов май не си е отишла само заради интелектуалните несходства?!

В интерес на истината, по-лесно е да накараш инертен от дивана да свърши някоя задача. Ако е супер активен и развиващ се, все хвърчащ нанякъде и зает с важни дела, ходи го гони да подхване нещо под нивото си..."отивам на опера" като краен резултат е все същата скатавка, като да седи на дивана и да гледа мач - пак не е на линия. А за да е на линия, трябва да му кажеш за какво да е на линия.

Дали изобщо е имало любов или само привличане и чудесен секс...
Тя най-добре знае.

Много се чудих дали да взема отношение, за да не ме скастрят пак, че като не съм се развеждала, не мога да имам мнение. 

Но и моят съвет е Савина да не бърза с решението, поне не и без да е пробвала да реши проблема по „мирен“ път.
Да отпусне малко хватката, в която е стиснала не само мъжете вкъщи, но и себе си.
Да започне да си намира работа и развлечения извън дома. Много хубави съвети бяха дадени по-горе. Да пътува повече – обучения, командировки, конференции. Да общува повече с колеги и хора с нейните интереси. Да оставя повече мъжа си и децата сами, без да им виси над главите като орлица.
Деца на 11 е крайно време да научат как се пускат копчетата на пералнята и прахосмукачката, ако още не го знаят. Мъж на 40+ години е крайно време да се научи как се включва готварската печка, ако още не го може.
Ще се справят и без нея. Може този факт да я засегне на първо време, но ако наистина я е грижа за тях, особено за децата, трябва да се пречупи първо тя самата. Чак след това да има очаквания за промяна на партньора. Той е такъв, защото дълги години тя се е примирявала или сама го е моделирала по този начин.
И още нещо – жените „командаджийки“ живеят най-добре с по-инертни мъже. Само те могат да ги изтърпят и да се нагодят към тях. Ако една такава жена попадне на мъж, който не е склонен да играе ролята на послушко и да остави охотно жена си да води парада, т.е. да командва семейството, не вярвам връзката да оцелее по-дълго.
Та това ми е основният съвет – да се вгледа Савина в себе си и да осъзнае своята роля да стигнат дотук нещата. Да опита да промени нещо – малко по малко или изведнъж, но да не бърза да се предава. Поне да е сигурна за себе си, че е изпробвала всичко, преди да се откаже и да сложи край на този брак.
Естествено, ако няма нова тръпка на хоризонта. Тогава вече ситуацията става съвсем различна...

Мисля, че има.
Но не мисля, че това прави ситуацията различна.
Децата са си все същите.
И тръпката си е пак тръпка - едва ли нещо повече.

Тя сега си твърди, че е давала шансове 2 години, и че от години обмисля развод.
Но истината е, че никога не е била категорична,  а само до преди месеци самата тя е мислела, че е в хармонична връзка. Много е вероятно мъжът и до ден днешен да смята така и да няма никаква причина да полага усилия да се променя.

Полезно за авторката ще бъде, ако й дадете примери за 15-годишни съжителства, в които на шестнадесетата година мъжът от диванен картоф е станал друг човек.

Няма нужда да е чак друг човек, нито да има пълна промяна. Но може да подхване 1-2, после и 3-4 неща и докато се усетиш, да е станал доста полезен всъщност.