Само да напомня, че ако сега се разведеш, доста е вероятно пак да ти отнеме около 10 години да излезеш на щастливи позиции. Няма утре да те вземе принц на бял кон. Но дори в брака може да си дадеш почивка и да преоцениш какво имаш.
- Публикувана: 27 дек. 2019, 12:27 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2019, 14:29 ч.
Заедно заради децата
Мъхъм, точно ще заявят, че искат да останат при бащата, който не е ясно дори в кой клас са и който не общува с тях поне минимално.
Савина, препрочети дългия пост на Сирената. Отлична програма ти е написала. Пригоди я като за себе си, следвай я и да не ти пука.
Савина, препрочети дългия пост на Сирената. Отлична програма ти е написала. Пригоди я като за себе си, следвай я и да не ти пука.
Моя опит.
Разведох се, когато дъщеря ми мина през пубертета. Тоест, изчаках близо 4 години да се уверя, че е минала “опасната възраст”, а и тя самата вече виждаше и много добре разбираше за какво става въпрос. 4 години служебен брак...
Дотук с приликите с конкретния случай, защото:
- децата ми са привързани към баща си и за тях той е добър баща.
- а той, бащата, ми правеше големи мизерии и лошотии. Едвам изтърпях тези четири години.
Успех!
Разведох се, когато дъщеря ми мина през пубертета. Тоест, изчаках близо 4 години да се уверя, че е минала “опасната възраст”, а и тя самата вече виждаше и много добре разбираше за какво става въпрос. 4 години служебен брак...
Дотук с приликите с конкретния случай, защото:
- децата ми са привързани към баща си и за тях той е добър баща.
- а той, бащата, ми правеше големи мизерии и лошотии. Едвам изтърпях тези четири години.
Успех!
Не, той ще се оправи с децата, когато са при него, чисто битово. Страх ме е, че децата оставайки с един родител ще се чувстват несигурни. Което твърдят всички разведени, деца на разведени и психолози. Аз нямам личен опит. А основната функция на родителя е да даде сигурност. Въпреки, че те пак ще си имат баща. Знам че няма да е същото, но нямам намерение да му ограничавам достъпа до тях.
Нито децата ти ще се чувстват несигурни, когато останат само с теб, нито той ще им обръща повече внимание, когато ги взима, или по-скоро трябва да напиша АКО ги взима. Гарантирам ти! Той сега не прекарва време с тях, хем, че са под един покрив, а какво остава, когато свикне да ги няма около него. Ще ги взима и ще ги "хвърля" на майка си или на новата си жена, пак казвам, ако изобщо ги взима. Децата ти цял живот са израстнали без бащини грижи, точно както и аз, и повярвай ми няма да им липсва, когато останат само с теб. Сега вече, когато не съм вкъщи, а имам собствено семейство, с майка ми се виждаме всеки ден и непрекъснато си пишем във вайбър, а с баща ми я, съм се чула един път в месеца, я - не. И нямаме какво да си кажем.
"Ало, какво правиш?
Нищо. А, ти?
Нищо.
Добре, айде чао."
Миналата година забременях. Казах на майка си няколко дни след като разбрах, а на баща си ми беше трудно да му кажа, дори когато вече започваше да ми личи. Просто сд чувствах така, сякаш трябва да спра някой непознат от улицата и да му кажа, че съм бременна. И просто отворих вратата и казах, че лятото ще имам бебе и затворих. Това беше.
С какво точно според теб ми е помогнало това, че и двамата са живели с мен?
Емоционалната изневяра също е добър вариант както ти е написала Siren of Titan. Просто общуването с мъж на твоето ниво ще те освежи. Но и при този вид изневяра има вероятност да се стигне и до физическа изневяра.
Ли Лу, грешка си е бракът и не е срамно да си го признаят. Класически случай. Браковете, които се сключват от млади, влюбени до уши и страстни хора, рядко са успешни. Просто страстта е лоша основа. По-успешните бракове се сключват от зрели хора над 30 години, когато човек е по-улегнал, по-пресметлив, по-захитрял и по-рационален и не се пръска от емоции и страсти.
Ли Лу, грешка си е бракът и не е срамно да си го признаят. Класически случай. Браковете, които се сключват от млади, влюбени до уши и страстни хора, рядко са успешни. Просто страстта е лоша основа. По-успешните бракове се сключват от зрели хора над 30 години, когато човек е по-улегнал, по-пресметлив, по-захитрял и по-рационален и не се пръска от емоции и страсти.
Твърде възможно е децата да те намразят заради раздялата с баща им, защото за тях той е част от семейния пейзаж.
Когато влязат в пуберската възраст, и ти ще станеш част от пейзажа- неизбежно е.
Имам познати със сходна житейска история- жената реши да напусне мъжа си, защото е посредствен и няма професионални и житейски амбиции. Наистина той е доста по-смотан от нея, работи на държавна работа и е скучен, грозноват и не особено интелигентен.
Жената е огън момиче, със стабилна професия, висок финансов статус, високо образована.
Имат две дъщери- едната на 16, другата на 8 години.
Когато майката взе решението за ряздяла, голяма дъщеря реагира много крайно и избра да остане с баща си, като отказа всякакъв контакт с майката. Малката остана да живее с нея.
В момента голямото момиче продължава да живее с баща си и се държи студено с майка си, като я обвинява, че е развалила семейството им.
Малкото дете много страда, раздвоява се между родителите си, липсва му голямата сестра.
Майката започна нова връзка и сега бившият мъж води дело, за да вземе при себе си и малкото дете.
Точат се едни дела, влачат децата по съдилища, неприятна ситуация.
Всички близки роднини и приятели подкрепиха бащата, защото не виждат причина за решението на жената в случая. Нейните роднини също са на негова страна и поддържат близък контакт с бащата, с голямата дъщеря.
Аз определено не подкрепям идеята за развод заради охладнели чувства, ако мъжът не е пияница, комарджия, женкар и пропаднал тип.
Всеки следващ партньор в началото ще ти бъде интересен, забавен и сексуално привлекателен, но с времето ще се превърне в същия хъркащ на дивана елемент. Никога обаче той няма да бъде твое семейство- с теб и децата...
Когато влязат в пуберската възраст, и ти ще станеш част от пейзажа- неизбежно е.
Имам познати със сходна житейска история- жената реши да напусне мъжа си, защото е посредствен и няма професионални и житейски амбиции. Наистина той е доста по-смотан от нея, работи на държавна работа и е скучен, грозноват и не особено интелигентен.
Жената е огън момиче, със стабилна професия, висок финансов статус, високо образована.
Имат две дъщери- едната на 16, другата на 8 години.
Когато майката взе решението за ряздяла, голяма дъщеря реагира много крайно и избра да остане с баща си, като отказа всякакъв контакт с майката. Малката остана да живее с нея.
В момента голямото момиче продължава да живее с баща си и се държи студено с майка си, като я обвинява, че е развалила семейството им.
Малкото дете много страда, раздвоява се между родителите си, липсва му голямата сестра.
Майката започна нова връзка и сега бившият мъж води дело, за да вземе при себе си и малкото дете.
Точат се едни дела, влачат децата по съдилища, неприятна ситуация.
Всички близки роднини и приятели подкрепиха бащата, защото не виждат причина за решението на жената в случая. Нейните роднини също са на негова страна и поддържат близък контакт с бащата, с голямата дъщеря.
Аз определено не подкрепям идеята за развод заради охладнели чувства, ако мъжът не е пияница, комарджия, женкар и пропаднал тип.
Всеки следващ партньор в началото ще ти бъде интересен, забавен и сексуално привлекателен, но с времето ще се превърне в същия хъркащ на дивана елемент. Никога обаче той няма да бъде твое семейство- с теб и децата...
Е, аз бях от една черга с ММ, когато се оженихме - студенти. Обаче, както казват по филмите: нашият избор говори повече от вродените ни качества.
Хората драпат да работят в София, а него си го влече да си работи и живее в патриархалния град, сред хора със съответния манталитет. Преди 26 години нямаше как да видя това и и извинявах много неща, както и не съм очаквала социалните ни контакти тук да се свият до минимум.
И затова сега съм пред същата дилема, със син на 10.
Извинете за използването на "селски", не искам да обидя никого, надявам се да не ме разберете погрешно.
Хората драпат да работят в София, а него си го влече да си работи и живее в патриархалния град, сред хора със съответния манталитет. Преди 26 години нямаше как да видя това и и извинявах много неща, както и не съм очаквала социалните ни контакти тук да се свият до минимум.
И затова сега съм пред същата дилема, със син на 10.
Извинете за използването на "селски", не искам да обидя никого, надявам се да не ме разберете погрешно.
Смятам, че заради децата трябва да си тръгне веднага.
Те не трябва да приемат подобни отношения за нормални, особено тази част, в която той не се интересува от тях, доколкото схващам и от семейството като цяло. Това ще се отрази на разбиранията им и след това може да коства много в личните им отношения.
Те не трябва да приемат подобни отношения за нормални, особено тази част, в която той не се интересува от тях, доколкото схващам и от семейството като цяло. Това ще се отрази на разбиранията им и след това може да коства много в личните им отношения.
Хубаво е да дефинираме "не се интересува". Защото за различните хора има различен смисъл, за различния родителски стил. Та къде стои това "не се интересува" някъде между родителя-орел, ежеминутен куратор на детския ден до много голяма възраст, и тотално неглижиращ, който дори да види проблем, няма да се намеси. Защото обзалагам се, че "не се интересува" изглежда като "не им трепери", но съм сигурна, че му пука. Все пак е таткото, на татковците понякога им пука, но не треперят като майките и определено не са толкова подробни организатори.
Родителите ми не се разведоха "заради детето и какво ще кажат хората". Карала съм майка ми да се изнесем, исках да уча вечерно и да започна работа, за да се справяме. Е, тя не пожела. Аз пък се разведох и то с доста малки деца. Сега имам чувството, че майка ми ми завижда за това, което аз направих, а тя не. Но всеки знае неговата си история.
Аз пък имам един въпрос . Децата ти са вече достатъчно големи , за да могат да бъдат изслушани в съда . И ако те заявят , че след развода искат да живеят при баща си , ти как ще реагираш ?
Не винаги съм съгласна със Сирената напълно, но в този случай споделям мнението й.
Идеални семейства няма. Повечето бракове са на приливи и отливи.
И аз смятам, че някой по-лъскав ти е завъртял главата, иначе нямаше да мислиш за прекратяване на състояние, което така или иначе е факт от много години, и което не е особено драматично.
Какво е това, което ще се промени чак толкова драстично в положителна посока за теб (да не говорим за децата) след развода?
Говорила ли си с децата си чисто хипотетично? Какво мислят за дадена хипотетична ситуация, подобна на твоята? Дали чисто теоретично биха предпочели да се разведат родителите им, щото бащата не ги пита често как е любовният им живот? Аз съм почти сигурна, че отговорът ще е отрицателен. И наистина, да ги разбутваш в този деликатен възрастов момент без някаква належаща нужда, е....да го кажем - егоистично.
И като ви е толкова зле с мъжа ти, как правите секс?
Обикновено разводът поради "несходство в характерите" и без драматична причина идва след поне година прекратяване на интимните отношения.
Не виждам проблем да имаш приятелски и интелектуални връзки, които да ти запълват дефицитите с мъжа ти. С него работите по съвсем друг проект, който няма връзка с егото на нито един от вас - отглеждането на децата ви. И имате хубав сексуален живот.
Не ти препоръчвам физическа изневяра, без да уточните правилата с мъжа ти. Лъжите и криенето са недостойно и противно нещо.
Идеални семейства няма. Повечето бракове са на приливи и отливи.
И аз смятам, че някой по-лъскав ти е завъртял главата, иначе нямаше да мислиш за прекратяване на състояние, което така или иначе е факт от много години, и което не е особено драматично.
Какво е това, което ще се промени чак толкова драстично в положителна посока за теб (да не говорим за децата) след развода?
Говорила ли си с децата си чисто хипотетично? Какво мислят за дадена хипотетична ситуация, подобна на твоята? Дали чисто теоретично биха предпочели да се разведат родителите им, щото бащата не ги пита често как е любовният им живот? Аз съм почти сигурна, че отговорът ще е отрицателен. И наистина, да ги разбутваш в този деликатен възрастов момент без някаква належаща нужда, е....да го кажем - егоистично.
И като ви е толкова зле с мъжа ти, как правите секс?
Обикновено разводът поради "несходство в характерите" и без драматична причина идва след поне година прекратяване на интимните отношения.
Не виждам проблем да имаш приятелски и интелектуални връзки, които да ти запълват дефицитите с мъжа ти. С него работите по съвсем друг проект, който няма връзка с егото на нито един от вас - отглеждането на децата ви. И имате хубав сексуален живот.
Не ти препоръчвам физическа изневяра, без да уточните правилата с мъжа ти. Лъжите и криенето са недостойно и противно нещо.
