Заедно заради децата

  • 22 105
  • 514
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 41 919
Савина, щом не си толкова убедена, защо не опитате терапевт?

# 256
  • София
  • Мнения: 16 084
Не е задължително някой да е лош, за да е става за теб. Както и не е задължително ти да си го направи такъв, какъвто не го харесваш. Вероятно той си е такъв, такъв е бил и такъв ще бъде. На даден етап това ти е било ок, а сега не е. Какви усилия ще променят това?
Мисля, че, колкото и наивно да звучи, ако хората се обичат не се налага да се търпят.
Изгубените години с човек, когото не обичаш, не харесваш и просто търпиш никой няма да ти ги върне.
А хората, разбира се, няма да те поощряват да се развеждаш. Това е голяма стъпка и човек сам трябва да стигне до нея, често и въпреки хората и тяхното мнение.

# 257
  • Мнения: 4 915
Савина, аз през цялото време си мислех, че трябва да изчакаш докато децата завършат гимназия, но за мен донякъде последният ти пост променя картинката. Това, че имаш собствено жилище, че ще се справиш финансово  и че децата приемат идеята за развода, макар и хипотетична е нещо, което може да наклони везните в полза на развода.
Майка ми и баща ми бяха в подобна ситуация, макар и не същата. Нямаха различно образование, но майка ми е много енергична и инициативна, докато баща ми се беше оставил просто по течението, дори и собствено жилище не успя да си осигури, докато майка ми в момента има две, благодарение на упорития си труд. Даже и на него му остави жилище, където да живее, защото иначе той оставаше на улицата. Като ученичка често имах чувството, че не знае в кой клас съм. Но те се и караха много – коренно различни характери. Разведоха се като станаха на близо 60 години, а според мен и брат ми трябваше да го направят много по–рано.
Никой не може да реши вместо теб, но ако решиш да изчакаш, започни да ги товариш с повече задължения, и мъжа, и синовете. Позволявай си повече време само за себе си. И за момчетата ще е по–полезно да са по–самостоятелни.

# 258
  • Мнения: 11 685
Аз мисля, че ако останеш сам родител, не ти е по-лесно. Моят мъж има висше образование, но работи работа като за средно и е същият като този на Савина. С тази разлика, че аз то карам да гледа децата и при всяка възможност го оставям с тях. Изобщо не съм контрол фриикинг. Да се оправят както искат. Мен от скучния брак ме спасява интересната работа. Савина също има хубава работа, просто няма никаква нужда да се развежда и да си съсипва бита.
Да го остави с децата и да си излезе сама, с друг мъж, с приятелка.
За мен възможността да съм съвсем сама с децата ме ужасява. Моите деца без мъж ще се избият, ще набият и мен, мъжът ми като им скръцне със зъби е съвсем различно.
Иначе, ако искаш тръпки, мъже бол. Отслабнала си, аз въпреки че винаги съм била слаба и красива, за всеки мъж извън моя собствен, съм само за леглото.  Това трябва да е ясно.

# 259
  • Мнения: 18 393
Аз пък спасявам приятелки, които са се спасявали с интересна работа, но и там нещо се прецаква, кво нещо е животът, ей Simple SmileТо хубаво си търсите спасения от скучния брак навън, ама в един момент сламките свършват. Wink

# 260
  • Мнения: 553
Да попитам - що е то "загубените години"?
Дали не са тези същите, които до онзи ден си бяха нормални?
И ако не бяхте ги загубили (вчера Wink ), какво щяхте да ги правите?

# 261
  • Мнения: 9 054
Така, както аз го усещам, май го носиш на гърба си този твоя хубавец...  А ако и в интимен план нещата куцат, не знам, не съм в "твоите обувки", но мисля че бих прекратила тази връзка.
Със сигурност го нося. Във всяко отношение - финансово, бетово и емоционално. Отглеждам си го като дете вече 15та година. За  което, разбира се, аз имам голяма вина, че така съм го научила, но... В интимен план нещата са чудесни, но като нямам емоция вече нямам и желание.
Посети психолог не бързай да се развеждаш. Отиди сама. Говори и споделяй,  ще изчистиш много мисли в главата си.
Не заради децата, заради теб го направи. Техния свят ще рухне...но ти щом 15 години си с него сигурно има за какво

# 262
  • Мнения: 22 895
Аз също не можах да разбера каква положителна промяна се очаква след евентуален развод? Когато има деца, при развод се променя една част от живота ти, но всичко друго остава същото. Не е като да се смениш с живота на някой друг изведнъж - какво е хубавото, което авторката очаква след развод? Нови срещи с мъже - да, но за друго не се сещам. Все пак ако е това, тогава и аз съм за развод, а не на мъжа да му растат рогата...

# 263
  • Мнения: 18 393
Последно - да му слага ли рога, да не му ли слага. Айде разберете се помежду си, щото жената така съвсем се обърква.
Simple Smile

# 264
  • Мнения: 51 123
Жената,като мен, иска той да се промени,да порасне и да се държи като стабилен мъж, а не като дете, което никога няма да порасне и винаги ще й тежи на шията. Но е ясно, че няма да стане. И се чуди как да се отърве. Не че е лош, просто...
Но както изтъкнахте, обвързани са прекалено много. Поне 3-4 години трябва да изчака. Това е. Друг въпрос, че след години вече ще е все тая.

# 265
  • Мнения: 22 797
Забравете за това възрастен човек да се промени - да стане от инертен активен, - без да се е случил някакъв катаклизъм в живота му - т.е. дори когато става, това е по егоистични причини, а не за да облекчи живота на жената.
Заплахата с развод не е катаклизъм - той знае, че при развод ще му отпаднат и минималните сегашни задължения.

# 266
  • София
  • Мнения: 16 084
Да попитам - що е то "загубените години"?
Дали не са тези същите, които до онзи ден си бяха нормални?
И ако не бяхте ги загубили (вчера Wink ), какво щяхте да ги правите?
Всеки има право да бъде обичан и щастлив, да има подхдяща половинка, или да бъде ок със самия себе си. Агонията на отношенията, безразличието, раздразнението без перспектива за положителна промяна водят до отчаяние. Времето прекарано в безсмислено отчаяние е загубено. Това не са същите години като онези на надежда.
Иначе разбирам рефрена "какво толкова, ще потърпи още няколко години", но логиката пита защо, кому е нужно, не сме 15-ти век. И като няма смислен отговор идва отчаянието.
И в другата тема с въпрос защо има толкова раздели, и тук, се чудя как мнозина приемат за нормално да стоиш с някого по задължение. Какво е това задължение и на кого би било приятно половинката му да е с него, защото няма друг избор...

# 267
  • Мнения: 7 849
Опитът ми показва, че такива раздели след дълъг брак и вече големи деца, разводът е безмислен.
Нагледах се на такива, дето са разведени, всеки в жилището си, уж и все пак са заедно по празници и децата като си дойдат. И не само.
А, да, и всяка вечер минават през едно също кафене да се видят. Или не си лягат, докато не се чуят по телефона.
Разликата е, че имат безброй други връзки след развода в търсене на щастието, и може би точно този развод им прави чиста съвестта.

# 268
  • Мнения: X

Иначе разбирам рефрена "какво толкова, ще потърпи още няколко години", но логиката пита защо, кому е нужно, не сме 15-ти век. И като няма смислен отговор идва отчаянието.

Смисленият отговор е, че е нужно на нея самата да избегне щетите от сблъсъка с разбеснели се пубери.

# 269
  • Мнения: 715
Бояна, повечето я посъветвахме да остане с него, за да ѝ е по-комфортно, тъй като се разбра, че децата ѝ имат нужда от специално отношение. Даже и за любовник я посъветвахме, ако съумее да е много дискретна и да не хлътне по него.
Защото нека да бъдем честни. Всяка раздяла е сътресение и за възрастните, и за децата. Ще има да преработват травмата с години. През тези години, вместо преработване на травма, може да се поизгледат трудните деца и критичните им пуберски години да минат. А тя може да се развлича по-друг начин - хоби, танци, флиртуване. Много добре я разбирам, че ѝ се е насъбрало много. Но при раздяла момчетата ще останат с нея. Логично с по-заможния и ангажиран родител. Ами тогава съвсем няма да има време да си отдъхне. Да, ще се отърве от 3тото дете, чудесно. Но дали ще има силите да се наслаждава на свободата си сама с трудни пубери?

Общи условия

Активация на акаунт