Заедно заради децата

  • 22 088
  • 514
  •   1
Отговори
# 270
  • София
  • Мнения: 16 077

Иначе разбирам рефрена "какво толкова, ще потърпи още няколко години", но логиката пита защо, кому е нужно, не сме 15-ти век. И като няма смислен отговор идва отчаянието.

Смисленият отговор е, че е нужно на нея самата да избегне щетите от сблъсъка с разбеснели се пубери.
А, аз отговарям на въпрос, който касаеше мое мнение по принципен въпрос, не по случая.
Изобщо не би ми хрумнало да съветвам човек, а камо ли такъв, когото не познавам, да се развежда или не. Естествено, че разводът е сътресение и затова към авторката написах ето това:
А хората, разбира се, няма да те поощряват да се развеждаш. Това е голяма стъпка и човек сам трябва да стигне до нея, често и въпреки хората и тяхното мнение.
Освен ако не става въпрос за някакви крайности никой няма с лека ръка да каже на друг "Разведи се". Още повече, хората с дълги връзки или бракове понякога се самонавиват, къде от скука, къде от срещата с някой наглед по-интересен човек и прочее, пък после им мине и се окаже, че не са толкова петимни да са сами. Затова и в повечето страни разводите не са толкова лесни. Чака се поне година от намерението за развод и фактическата раздяла, за да могат да се внесат документите в съда. По същата причина се препоръчват и временни, пробни раздели да видят как точно ще бъде и дали наистина го искат и двамата. Не всеки би могъл да си представи какво точно ще бъде положението ако е сам наистина 10-15-20 години след като за последно е бил сам.

# 271
  • Мнения: 807
Времето прекарано в безсмислено отчаяние е загубено. Това не са същите години като онези на надежда.
Но защо "в безсмислено отчаяние"? И отчаянието и надеждата са наши решения. И обичта. Как става така, че 15 години ни пасва този инертен незаинтересован човек, а в един момент - сме отчаяни от живота с него? Нещо се променя в нас, защото е ясно, че мъжа си е същия. И както съм го обичала тия 15 години, така мога да го обичам и сега стига да искам,у но не искам... Точно там е ключа от палатката. Има някаква промяна в мисленето и съзнанието, която е нетърпяща да няма промяна и в битието (мъжа).
Съгласна съм с Hope for Two, че Савина трябва да види по-дълбоко в себе си причината да е точно с този мъж, да го поддържа така инертен през годините и да иска да се разделят сега без "основателна" причина.

# 272
  • Gotham City
  • Мнения: 248
Разбирам я Савина. Не разбирам тези, които казват как е търпяла и обичала 15 години, а сега не може. Ами така. Хората се променят - ето тя е дейна, амбициозна, умна и се развива, човек, който не се задоволява с малко по отношение на другите и по отношение на себе си. Разбирам, че за нея "горе-долу" не е вариант. Образно казано тя е "дръпнала", а мъжът и изостава. Трудно е, когато в една връзка партньорите се развиват в различни посоки или ако единият застине в началната си позиция. А когато надграждаш, развиваш се, съответно изискваш повече и очакваш повече.
Според мен на този етап бракът трябва да се съхрани, но да започне емоционално дистанциране - самостоятелни излизания, самостоятелни планове. Тогава, дай боже, една фактическа раздяла може да бъде естествен край на брака.

# 273
  • Мнения: 30 802
Че то в кой брак няма някакво емоционално дистанциране? По-лесно е в някои аспекти, където не си пасвате, всеки сам да си гледа кефа, вместо да се разделяте 100%.

# 274
  • Мнения: 807
Образно казано тя е "дръпнала", а мъжът и изостава. Трудно е, когато в една връзка партньорите се развиват в различни посоки или ако единият застине в началната си позиция. А когато надграждаш, развиваш се, съответно изискваш повече и очакваш повече.
Но именно това е брака - да не "дърпаш" сам напред, а заедно"да дърпате". А за Савина е било това - удобен мъж, който да "направи" деца (грубо казано) и тя да "дърпа" сама напред, а сега изведнъж не й харесва програмирания от нея брак.
И ако се раздели с него, ще търси ли някой друг, с когото "да гледат в една посока" или просто ще се отърве от този? Каква е крайната цел - няколко пъти питаха и други това, защото то е свързано с това защо иска да се разведе.

# 275
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Нормално е да има дистанциране. Все пак всяко живо същество има нужда от лично пространство.

# 276
  • Мнения: 19 658
Жената може да се е усъвършенствала, но се е сдобила с деца. За другите мъже (извън баща им) това е пасив. Ама не бил правил кариера. Семейство с двама кариеристи също не ми звучи много стабилно. Трябваше и той да е по конференции и симпозиуми, та да се сплотят, казвате. Ами не вярвам.

# 277
  • Мнения: 807
Трябваше и той да е по конференции и симпозиуми, та да се сплотят, казвате. Ами не вярвам.
Ами не е задължително да е по конференции. Каза се, че човекът е със средно образование, та няма да му е до конференции, но някакво лично израстване като човек, което жената да подкрепи, каквото и да е, дали да бъде стругар по-висок разряд, монтьор със собствен сервиз или каквото и да е, за да се развие и той човека. Така си представям аз съвместния живот - двамата правят неща, за да се развива не само той самия, но и другия.

# 278
  • Мнения: 4 595
А защо се предполага по презумпция, че го е обичала 15 години?  И аз съм чела предишни нейни публикации, от които си личи, че проблемите са от години и всъщност се е примирявала да е в тази връзка, а не е била доволна и обичаща. При деца с проблеми, нейни здравословни такива и всичките битовизми на главата й, едва ли е имала психически ресурс да се справи и с развод. Просто е търпяла, но е дошло времето, в което чашата прелива. Аз напълно я разбирам и й съчувствам. При цивилизован развод, може нещата да станат по-добре за всички. Но, за съжаление, има и вариант напрежението да нарасне и да се отрази зле на децата и на нея.

Последна редакция: нд, 29 дек 2019, 14:51 от TafTaf

# 279
  • Мнения: 15 960
Савина е тип жена, която обича да води парада - умна, организирана, енергична, смела, оправна. Всичко в дома и семейството става по техния начин и под непрекъснат контрол. Познатите ми такива жени са все с кротки, отстъпчиви мъже. Ако случайно са се събирали с мъжкари,  или свободолюбиви и независими мъже,  раздялата е била неизбежна.
Та ако се очаква,  че зад ъгъла има свободен интелектуалец, бог в леглото и готов да си дава високата заплата за отглеждане на двама сърдити тийнейджъри, Савина я чакат доста самотни години напред.
Освен това форумът дава доста изкривена представа за идеалния семеен живот, та човек може и да се депресира,  ако вярва на всичко.

# 280
  • София
  • Мнения: 16 077
Времето прекарано в безсмислено отчаяние е загубено. Това не са същите години като онези на надежда.
Но защо "в безсмислено отчаяние"? И отчаянието и надеждата са наши решения. И обичта. Как става така, че 15 години ни пасва този инертен незаинтересован човек, а в един момент - сме отчаяни от живота с него? Нещо се променя в нас, защото е ясно, че мъжа си е същия. И както съм го обичала тия 15 години, така мога да го обичам и сега стига да искам,у но не искам... Точно там е ключа от палатката. Има някаква промяна в мисленето и съзнанието, която е нетърпяща да няма промяна и в битието (мъжа).

Какво значи "не искам". Любовта не е рационална, нито е по избор, това е чувство. Хората вярата си в Бог губят, та ще изкарате невъзможно да загубиш чувството на любов към мъж...Това се случва и то непрекъснато. Хората се променят, чувствата им се променят, съвършено нормално е. Мисля, че етиката изисква да не враждуваме с някой, когото сме обичали, но никой не може да има задължението да продължава да обича. Човек има задължението да е коректен, честен, да не е предател, но не и цял живот да е влюбен в един и същи човек. Хората не сме моногамни по природа. Имаме социална моногамия за целите на отглеждането на потомство от двама родители, но не това управлява чувствата, а само социалното поведение и то е конструирано във времена, в които сме живели по кратко – 30-40 години, и сам човек не е можел да се справи. Сега е различно и не мисля, че някой трябва да бъде обвиняван за отсъствието на чувства към половинката 10-15 години по-късно. Това си е съвсем нормално.

# 281
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Понеже попитахте, ще отговоря. Не искам да търся друг. Не искам категорично друг брак, нито съжителство. Със сигурност не и следващите няколко години. Връзка без съжителство и то с много уговорки е максимума, на който бих се съгласила след енентуален развод. И причината да искам развод не е, за да го заменя с друг.   Причината е, че аз много се промених последните 2 год и този брак вече не ме устройва. Предимно емоционално. Всичко друго мога да преглътна. Но не ми е комфортно на душата. И смятам, че сама ще ми е по-добре. За децата нямам никакви притеснения, че ще се справя. Той и сега не помага с нищо.

# 282
  • Мнения: 9 054
Понеже попитахте, ще отговоря. Не искам да търся друг. Не искам категорично друг брак, нито съжителство. Със сигурност не и следващите няколко години. Връзка без съжителство и то с много уговорки е максимума, на който бих се съгласила след енентуален развод. И причината да искам развод не е, за да го заменя с друг.   Причината е, че аз много се промених последните 2 год и този брак вече не ме устройва. Предимно емоционално. Всичко друго мога да преглътна. Но не ми е комфортно на душата. И смятам, че сама ще ми е по-добре. За децата нямам никакви притеснения, че ще се справя. Той и сега не помага с нищо.
Дали за тези 15 години в които все ти решаваше проблемите не се превърна в една гъба за същите. Има проблем,  ти го заамукваш и решаваш. Дали от тази си позиция не си стана самодостатъчна. Щом аз си решавам проблемите за какво ми е той? Дали не започна да го гледаш с други очи? Ами щом аз всичко правя той за какво ми е?
Кога за последно каза не знам и не мога? 
Когато ти емоционално не приемаш различния в твоя живот, няма как емоционално да си доволна.
Хората могат да бъдат добри и щастливи и без да изкарват хиляди пари. Или да бъдат лежерни и бавни без това да е края на света. Ами нали точно такъв го обикна...

# 283
  • Мнения: 51 106
Hope for two, а ако е така, какво е решението?

# 284
  • Мнения: X
И смятам, че сама ще ми е по-добре. За децата нямам никакви притеснения, че ще се справя. Той и сега не помага с нищо.
Че не виждаш да помага не значи, че не помага.
Замисляла ли си се, че е възможно твоите субективни оценки да се разминават с действителността?

Виж си двете изречения: ще ми е по-добре сама; ще се справя с децата.
Нито дума дали на самите деца ще им е по-добре.
И дали ЗА децата ще е по-добре.
Всъщност ти не можеш да си сигурна, че ще се справиш с тях.
Справяш се (засега) с две деца в началото на пубертета.
Нямаш представа какво може да се случи до 2-3 години и как може да се видиш в чудо при всичката ти самоувереност.
Нито имаш представа какво е в действителност да няма никой, на когото да ги оставиш за час-два.

Не е ли възможно да повишиш автономността си за сметка на грижите около дондуркането на мъжа ти (че и децата)?

Последна редакция: нд, 29 дек 2019, 15:41 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт