Децата ли имат своите периоди или има нещо сбъркано във времето днес...

DOROTEIA, благодаря за мнението ти, разбира мисля, че няма нищо нахално, че си дала линк, ще го погледна, но може би малко по-късно днес като ми остане време

Лекси, никак няма да ти се смея, напротив - точно така е, ние сме част от природата и няма нищо смешно в това да се допитваме понякога до инстинктите си, които са ни вродени и заложени...

Много се радвам, че идеята ми се разбира правилно, както и на всички мнения се радвам, интересно ми е какво мислите предвид, че имате повече опит и знания от мен   

Вижте в човешкото развитие, наистина си има периоди, образно казано. И преминаването от един период в друг винаги е свързано с някаква криза, просто защото психиката все още е на старото ниво, а физиката вече на новото, и това довежда до един вид бунт. Една от най-явно изразените кризи е пубертета. Доста дълъг период, в който всичко е най-нагледно показано.
Следващия е климактериума при жената. Нещата са свързани основно с хормоните, но също така и психика, разбира се.
В детството подобни кризи се изразяват най-вече между 2и 4г.в., когато детето се опитва да извоюва самостоятелността си, но същевременно с това все още търси закрилата на родителя. Казвам извоюва именно, защото в наши дни на детето му е нужно именно да се бори с принципите, и идеите на своите родители, които отдавна са загубили усета към природата на своите деца. Дано никого не засегна с думите си, но това са моите виждания...  ::

DOROTEIA,допадна ми твоето възприемане на понятието "бунтувам се",изразяващо се в поведението на децата ни.За мен няма съмнение,че е необходимо ние да се нагаждаме към изискванията на новите поколения,а не отчаяно да се стремим да ти превръщаме в свои послушници и последователи.Именно затова аз не съм склонна да оправдавам вероятните си неудачи,свързани с отглеждането на детето си,с динамиката на живота в мегаполиса,с липса на контакт с първични неща като природа,чист въздух,свобода и волност,с периоди в развитието му.Пак повтарям-децата ни израстват в съвсем друга епоха,без собствена база за сравнение,следователно-нуждите им са далеч по-различни.Единствено необходимостите за физиологично здраве съвпадат с нашите-почивка сред природата,смяна на климата през различните сезони,здравословна и пълноценна храна и достатъчно развита двигателна култура.Всичко останало-игри,занимания,ангажираност,обучение,образование,трябва да съобразяваме със съвременните условия и предпоставки.Изхождайки от всичко това,аз съм на мнение,че опитвайки се да въвличаме децата в собственото си ежедневие(при това принуждавайки ги да консумират само резултатите)ние сме тези,които причиняват сътресенията и "периодите" в детското развитие.Това води до абсурдите,с които се сблъскваме всеки ден-резултат от нашето "рационално" мислене и "ирационалността" на цялата заобикаляща ни действителност.
За мен изходът е един,досега успешен-опитвам се да "порасна" и да живея във времето на своята дъщеря.