СЕДМИ клас 2019/2020 - тема 8

  • 29 698
  • 772
  •   1
Отговори
# 270
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 446
Айде и аз в темата за езиците.
79 набор съм. Учила руски до 4 клас, разбирам, но думичка не мога да кажа, и го мразех като предмет. Майка ми го владее перфектно и у тях върви обикновено само руска тв и руски филми...
Аз от 5 кл започнах френски език, след седми продължих в ЕГ с френски и испански. Бакалавърската - лингвистика "френски и испански". Откакто съм завършила преди 18 г. реално не съм се занимавала с езиците или беше първата една-две години..Еми на практика съм учила най-много френски, но не ми е страст, докато с испанския е обратното. Не бях говорила 6 г испански и отиваме на почивка 2010 г..в самолета аз се питам "защо не отворих поне една страничка да прочета на испански, като кацнем цялото домочадие ще разчита на мен 😀, нали съм  преводач по диплома". Кацаме на Аликанте, слизаме от самолета, ако искате ми вярвайте - трябваха ми точно 10 мин в испанска среда и като започнах да говоря, няма млъкване...В хотела се сприятелихме с едно семейство испанци, разпитах ги добре ли говоря, казаха ми, че много добре и издържано разговарям и се обосновавам, на по-висок стил от нормален разговорен испански...Тази година пак ходихме в Испания, пак същата работа, при положение, че от 2010 не бях говорила..
Но на френски и думичка не мога да кажа без подготовка..
Писмено и двата езика са ми на добро ниво, много обичах граматиката и синтаксиса и на двата...
Мисълта ми беше, че явно наистина, основното е кой език ти е "на сърце"...

# 271
# 272
  • София
  • Мнения: 7 202
За всичките съм била абонирана.
А в Миша имаше плакати в средата. Но не бяха на певци, някакви рисувани, но хубави неща.
И точно в 7-ми клас това вече не беше на дневен ред. За сметка на вестник Средношколско знаме (заради статиите и снимките на певци) и супер революционните първи броеве на списание Ритъм, с култовите рубрики 'Рок поезия" и "ТВУ - абревиатура без покритие". Някой да ги помни?
Действието се развива 88-ма / 89-та година.

# 273
  • Мнения: 24 467
У нас в детската ни стая върху тапетите имаше налепени изцяло на 100% покритие от плакати на състави и интересни снимки от Паралели и Космос. Обожавах ги последните две списания. Ходехме след училище да ги четем в една библиотека, която се намираше във фабрика точно до у нас.
Тапетите така и не се виждаха изобщо отдолу.



https://bgnewwave.alle.bg/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8/%D1%81% … 1%82%D1%8A%D0%BC/

Плакати най-често купувахме от стрелбищата.

# 274
  • Мнения: 1 951
О, и аз френски. Като дете 4 години във френскоговоряща държава, после в училище и така до университета. Там френски нямаше. Но аз, както стана ясно, не страдаща от липса на самочувствие и увереност в способностите си, отивайки семейно и с още приятели във Франция, им казвам " от тук нататък не берете грижа, аз ще се оправям с комуникацията". Не бях обелвала дума от поне 15 години. Първият полицай, който виждаме, го питам за посоката, в която да намерим хотела и човека, много любезен, ми отговаря на английски - " аз не съм португалец, но ей там колегата ми е португалец, може да попитате него". Поля ме със студена вода  Laughing Е, за два-три дни успях да вляха в някакви прилични норми, но много ми се смя компанията.

# 275
  • София
  • Мнения: 9 115
Аз си знам руски доста добре само от училище. Мога да чета и разбирам в разговор почти всичко. Мога и да говоря, ако се наложи, но и на мен първо ми идват на английски и немски думите. Руският е захлупен някъде под тях 😂.
Иначе от втория ми западен - френски, макар и учен 3 години, знам доста по-малко, но пак хващам някои думи от песни примерно и изречения.
За сметка на това после за половин година в Германия научих немски на нивото на хора, които са го учили по 10 години в България, защото ходихме заедно на курсове после по програма - "Аз мога повече" и там го установих. Бях много изненадана.

# 276
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 7 340
Ех, каква тема сте подхванали...Точно преди няколко дена й показах един списък от моето детство и се наложи да й обяснявам и разказвам.
https://www.bgspomen.com/2019/12/56.html?spref=fb&fbclid=IwA … tRIuzQz1o&m=1

Примерно "На ти 2 лукчета, че нямам да ти върна".

# 277
  • Мнения: 3 491
Интересно ми е какви изводи можем да си направим от нашия носталгичен разговор. Защо някои неща преминават през живота ти без да остават следи, а с други не е така? В крайна сметка това, което научаваме и остава трайно от какво зависи - от вдъхновяващи и / или изискващи преподаватели, от интересите ни, от случайността, от това как се стича по-нататък житейския и професионален път.... И какво трябва да ни каже всичко това за избора на училище? Не е ли по-добре в такъв случай да не се избират езикови гимназии, а някои с професионална насоченост? Защото езици се учат при интерес и без специално училище.  И дали шегите у нас около ТОХ-а всъщност не са правилното решение.....
Иначе аз имам много интересни случки около писмата с русначета и украинчета. Доста неща научих от едни отракани деца, които не са за разказване във форум... и от които, тогава -като дете, получих културен шок. Даже скрих две писма от мама.
Кореспонденцията ме отведе и до едно много артистично украинско семейство, с което е свързан един от най-милите ми детски спомени - как се люлея супер силно на една люлка в нощен Киев, а един млад мъж с дълга коса рецитира стихове през това време.

Последна редакция: сб, 11 яну 2020, 08:57 от Amanda.D

# 278
  • Мнения: 4 970
И аз при вас! Набор 77, пишех си с Людмила от Днепропетровск. И с един Володя, но за кратко с него. След години с Людмила пак се бяхме свързали, но май я питах може ли на английски да пишем Simple Smile. От трети до осми клас съм учила руски, после една година в Съединените щати. Тук беше по задължение. Там отношението беше толкова различно! Сега ползвам езика в работата, но само превод на български правя. Не говоря. Работя с английски, а преди няколко години учих на курсове любимия ми италиански. По-добър ми е от руския.

# 279
  • Мнения: 6 933
Изводът е да слушаме децата. Да говорим с тях, да разберем интересите им и да се съобразим с тях, независимо дали ни харесва.
Професионална гимназия не е панацея. Там също може някой да учи за механик, а на него да му се готви Simple Smile. А и да внимаваме с хорариуми и изискване за евентуално следване някъде.

# 280
  • Мнения: 3 491
Професионална гимназия не е панацея. Там също може някой да учи за механик, а на него да му се готви Simple Smile.
Simple SmileSimple Smile
Аз изпитвам трудност да слушам с разбиране - защото един ден ми се обяснява, че много иска да готви, но когато го питам- всеки ден ще искаш ли да готвиш, вече следва замисляне. Подобна е и положението с рисуването - "обичам да рисувам, но за разтоварване. Ежедневното е вече задължение".
Поне едно съм сигурна - няма да е нищо с математическа насоченост, защото там няма проблясъци на удоволствие. Лошото е, че тази възраст е малко трудна за определяне на насоката, освен ако не става въпрос за някакъв много силно изразен талант, който всеки може да види. Но колко са истински талантливите хора?

# 281
  • София
  • Мнения: 6 365
професиите, с които най-вероятно ще си изкарват хляба нашите деца, още не са измислени.

затова е най-важно да им дадем добра основа, която да ги държи стабилни и уверени по-нататък. реални знания, добра обща култура, езикова подготовка, умение за анализ и синтез, самочувствие, емоционална интелигентност.

# 282
  • Мнения: 3 881
И аз в динозавърската група.. Въпреки че синът на 5 беше питал старата баба дали е познавала динозавър, и то съвсем не на шега Mask
Пишехме си писма с русначета, избраха ни ги по интересите в клуба на Българи-Съветската дружба.
Но и сега децата ни си пишат с други деца на английски редовно по игри и социални мрежи. Моето има 3ч на седмица да играе на ел. игри и го чувам как говори на английски и съм доволна, че прекрачва психобариерата лесно.

Относно как караме 7 клас - ужасно, сваляне на оценки, завишаване на изисквания ли имат, нарочно ли го правят.. да не се отпускат.. обаче не знам дали ще го докара до 5.50 успех.
Някои учители откровено се гаврят с тях.., на път съм да ми прикипи и да стане мазало.
В някои училища вдигат успеха на децата изкуствено, нашите явно ще си ги пазят, защото сме СУ..

# 283
  • Мнения: 7 404
Лошото е, че тази възраст е малко трудна за определяне на насоката, освен ако не става въпрос за някакъв много силно изразен талант, който всеки може да види. Но колко са истински талантливите хора?
                В тази възраст изборът на насоката в повечето случаи се задава от родителите.Много малко от децата имат представа какво точно искат , а и това отново е определено от насоките ,които дава родителят.Дори при ярко изразен талант няма гаранция ,че той ще бъде реализацията на детето в бъдеще.В момента този проблем решаваме у дома.Госпожицата пее и свири от малка и родата натиска за музикално у-ще.Да ,ама ако тя реши,че всичко това става "задължение" какво правим със завършено музикално? Когато пя първата си песен на френски заяви,че мрази този език,а сега иска френска гимназия.До момента учи английски.Нещо не виждам определена насока,когато говоря с нея.Миналата година беше същото с брат и - той заяви,че не иска немски и математика.Съобразихме се с него.На първото класиране беше приет А/Р и той беше доволен,но майка му - не и на второ влезе А/И.Няма да обяснявам какво мърморене падна за И ,но сега учи без проблем и протести няма.Искаше японски,но ние бяхме раздвоени между неговото желание и нашия опит.Въпросът решихме с разговор и обещание,че ако все още иска толкова много японски след 8 клас ще го запишем на курсове.Сега дебати няма по въпроса и чакам края на годината за да видя дали ще се сети за обещанието или вече има друго мнение.

# 284
  • Мнения: 5 004
Готвачи и монтьори ще има още дълги години като професии, но средата в тези училища не е никак ок според моите наблюдения. Винаги там нивото е било по-ниско, а сега с масово ниското ниво не ми се мисли. И да имаш желание май няма кой да те научи на нещо.

Общи условия

Активация на акаунт