Та, започнах да работя, когато мога денем и да не пипам нощем. Колкото мога не се изсилвам. Всичко е наред, когато децата са добре. Все още се борим с болежките на Еми. Даже в събота пак си имах емоции из Пирогов, защото Еми падна в петък и уж, както и нямаше нищо в събота следобед, коляното и се поду и отказа да стъпва. Рева без да спира три часа и накрая я нарамих и на разходка из болниците. Не искам да ви казвам, че бях на ръба на нервна криза, защото бях сама с децата уикенда. В педиатрията, почти не ни обърнаха внимание, та накрая стигнах до Пирогов, не мога да ви кажа, каква картинка съм била с кошницата с Миа в едната ръка и с Еми окрокнала кръста ми и ревяща в другата, в 11вечерта. Слава богу, подуването се оказа само от травмата и вчера, като се събуди вече не помнеше. Цял ден тича и вилня, едвам я удържам- луда е за две момчета. Снощи, т.е рано сутринта Емо се прибра и аз докато му разкажа и дойде новият ден, та пак не съм спала, ама то моето си е вече перманентно състояние от години...
После, ще се приберем за една седмица и заминаваме на море. Вие, ще ходите ли на почивка и ще водите ли и бебетата? Мен вече са ме обявили за непоправимо луда, та затова избягвам да се срещам с хора...


Препоръчани теми