На мен на 20 и няколко, някой като ме питаше какво чакам, отговарях "кой се прецакал, прецакал, кой не е, да си чака реда". Бягах като дявол от тамян от сериозни връзки, съжителство и планове за бебета.
По каква причина?
- Публикувана: 1 ян. 2020, 11:13 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2021, 12:15 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2020
По каква причина?
Моята приятелка по онова време, имаше дете на 18 години и беше омъжена. Майка ѝ почина, като бебето беше на няколко месеца, а имаше и брат на 6 години. Та знаех какво е да имаш такъв ангажимент и да гледаш деца, нейното до към 2 годинки на мен казваше "мамо", аз ги гледах, а те с мъжа ѝ трябваше да работят. Знаех какво е да искаш да излезеш и да се съобразяваш и това беше най-малкия проблем. Чудиш се какво да правиш като някое се разболее, освен бебешки неволи и първокласник, а баща им липсваше. Никак не беше лесно, на всичко отгоре действието се развива малко след Виденовата криза. Не, че не минах през всичко наравно с нея, но само като си помислех, че може и аз да се окажа в положение, всичко което може да се обърка, да се обърка 3 пъти, лошо ми ставаше. Предимно откъм имането на дете, де, но задълбочаването на всяка връзка обичайно натам води.
Иначе с мъжа ми заживяхме заедно за дни. Но при нас е друго, ние се познаваме от ученици, нямаше нужда от опознаване на първоначално ниво. Аз отначало бях като гръмната и изобщо не исках да си променяме отношенията, бяхме приятели повече от 20 години. Той обаче изобщо не ме отрази и беше по-упорит отколкото си мислех. Отне му няколко месеца да ми покаже, че е насериозно и да ме убеди, че ще се получи.
Иначе с мъжа ми заживяхме заедно за дни. Но при нас е друго, ние се познаваме от ученици, нямаше нужда от опознаване на първоначално ниво. Аз отначало бях като гръмната и изобщо не исках да си променяме отношенията, бяхме приятели повече от 20 години. Той обаче изобщо не ме отрази и беше по-упорит отколкото си мислех. Отне му няколко месеца да ми покаже, че е насериозно и да ме убеди, че ще се получи.
Имам приятелки от университета, които сега са на 24 г. С 9 год по-малки от мен. Една по една започнаха да задълбочават отношенията си с приятелите си и започнаха и малко да се съревновават. Коя сватба ще прави, всички правят ремонти, мислят за бебета. И все повтарят- всичко около мен.....само аз ли не....
Но живота е коварен и непредсказуем. Вече и раздели има.
Винаги, абсолютно винаги ги съветвам - не бързайте, млади сте, имате толкова време, наживейте се, къде сте тръгнали да се затормозявате.....Все едно майка ми като ми говореше, аз съм я чула.....
Но живота е коварен и непредсказуем. Вече и раздели има.
Винаги, абсолютно винаги ги съветвам - не бързайте, млади сте, имате толкова време, наживейте се, къде сте тръгнали да се затормозявате.....Все едно майка ми като ми говореше, аз съм я чула.....
Кот, такоа😁😁
Няма правила. Решили да се женят, да се женят.
Винаги ще има приказки, каквото и както и да направиш.
Мои приятели се ожениха след 16 години връзка и 2 деца. Всички гракнаха Ама вие нормални ли сте, за какво ви е?
Те си знаят за какво им е.
Не можеш да угодиш на всички.
Ако ти е зор да живеете заедно, слагай ребром въпроса. Ако не - гледай си спокойствието.
Няма правила. Решили да се женят, да се женят.
Винаги ще има приказки, каквото и както и да направиш.
Мои приятели се ожениха след 16 години връзка и 2 деца. Всички гракнаха Ама вие нормални ли сте, за какво ви е?
Те си знаят за какво им е.
Не можеш да угодиш на всички.
Ако ти е зор да живеете заедно, слагай ребром въпроса. Ако не - гледай си спокойствието.
А трябва ли да има причина? Хората на 20 в повечето случаи си имат други приоритети
Ние с моя заживяхме на 2рата година заедно.
Ние с моя заживяхме на 2рата година заедно.
В горния пост пишеше 20 и няколко, което може да се разбира 21 или 28, затова попитах. Също се споменаваше сериозна връзка, не конкретно деца.
Има и нещо друго. Ако приятелката е от малък град/село, където витае още манталитетът от 19ти век, че на 20-21 трябва да си омъжена, с дете и тя го е попила нищо чудно, че се мисли за престаряла и даже е щастлива от късмета си.
Преди 18-19тина години, тоест в 21ви век на една приятелка баба ѝ беше казала: "Хайде, бе М, кога ще се омъжваш?" Тя отговорила: "Ами сега избирам, бе, бабо", а бабата отвърнала, "Ти избираш, ама после тебе ще те избират."
В 21-ви век, повтарям.Тогава тя беше на 21-22 - студентка. Това е, манталитет с години.
Не казвам нищо, може наистина пък младите да са се намерили и да са един за друг. Обаче по написаното от авторката съдя, че и тя е от малък град (вероятно), защото се засяга от това. Ако на мен ми кажат така, ако не се заям, просто ще се усмихна и ще си гледам живота без въобще да отразя изказването. А тя чак и тема пуска.
Преди 18-19тина години, тоест в 21ви век на една приятелка баба ѝ беше казала: "Хайде, бе М, кога ще се омъжваш?" Тя отговорила: "Ами сега избирам, бе, бабо", а бабата отвърнала, "Ти избираш, ама после тебе ще те избират."
В 21-ви век, повтарям.Тогава тя беше на 21-22 - студентка. Това е, манталитет с години.
Не казвам нищо, може наистина пък младите да са се намерили и да са един за друг. Обаче по написаното от авторката съдя, че и тя е от малък град (вероятно), защото се засяга от това. Ако на мен ми кажат така, ако не се заям, просто ще се усмихна и ще си гледам живота без въобще да отразя изказването. А тя чак и тема пуска.
Моите наблюдения относно малките градове/села са различни. Вече и на село никой не иска да се жени на 18 (освен ако не говорим за определени малцинства, но там местоживеенето не влияе на манталитета).
А подмятанията никога не спират. Започва се с "Кога ще се жените", после "Кога ще раждаш", следва "Време е за второ"; ако децата са с малка разлика "защо бързахте", ако са с голяма разлика "от един и същи мъж ли са", ако има трето "за момче/момиче ли работихте" или пък "Грешка ли стана" и т.н и т.н. Въпросът е дали ще се чувстваш кофти от всяко подмятане или ще се научиш да ги игнорираш, въпреки че има хора, от които боли повече и които никога не можеш да игнорираш.
А подмятанията никога не спират. Започва се с "Кога ще се жените", после "Кога ще раждаш", следва "Време е за второ"; ако децата са с малка разлика "защо бързахте", ако са с голяма разлика "от един и същи мъж ли са", ако има трето "за момче/момиче ли работихте" или пък "Грешка ли стана" и т.н и т.н. Въпросът е дали ще се чувстваш кофти от всяко подмятане или ще се научиш да ги игнорираш, въпреки че има хора, от които боли повече и които никога не можеш да игнорираш.
