Тъй, де.
- Публикувана: 1 ян. 2020, 11:13 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2021, 12:15 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2020
За жалост, колкото и да е хубав хотела, ако не може... 
Има ли желание, има и начин.
Хубав хотел, запомнете 
Благодаря на всички включили се. Аз си реших проблема. Снощи направих опит да говоря с него, попитах го след като и двамата знаем, че между нас е само секс, защо ми говори такива неща, отговорът беше: "Моля те сега точно нищо не ми се говори, имам супер много работа." И реших да го блокирам и да не се занимавам, дали за секс, дали за, каквото и да било след като ми създава дискомфорт не си струва. Може би съм имала някакви очаквания, трудно ми е да преценя, но знам, че няма смисъл.
Добре си направила, защото превода на всичките му отговори като смисъл е "не си ми важна, не ме занимавай със себе си", сори за което. Сега остава да си удържиш решението, понеже блокирането обикновено е колкото лесно, толкова и нетрайно.
Дори не знам дали имам въпрос, дали търся съвет или просто искам да споделя. Не съм си формулирала проблема, мисля хаотично и не знам какво ще излезе от целия пост. Имам партньор от доста години. Преди няколко месеца съвсем случайно покрай една обява започнахме да си пишем с един мъж. Отначало някакви глупости, постепенно и по-сериозни неща. В един момент се оказа, че сме постоянно в чата и непрекъснато пишем. Може само имената си да напишем, но просто знаем, че другият е там. На тези години – 40, отдавна ми е минало времето да се изживявам като влюбена ученичка с пърхащите пеперуди, но точно така се чувствам. Детински работи. Знам, че това е един непознат човек, виртуален, е виждали сме се на снимки. Но ме кара да се чувствам невероятно, желана и обичана. Никой мъж не ми е говорил по този начин, да ме успокоява, да пита как съм, дали съм яла, дали ми е топло, такива работи. Знам, че няма да посмея да се видя с него на живо. Не искам да си развалям семейството. Но в момента се чувствам като предател, аз реално в главата и сърцето си изневерявам. Пробвах да спра, казахме си, че спираме с това писане, е, два дена, на третия пак. В един момент мисля, че трябва да спрем, в следващия си казвам, че не мога. Искам ли, мога ли, не знам, много съм объркана.