Марката на Emre Erdemoğlu - Енгин в списание "Istanbul Life"
и Ураз в "Дъщерята на посланика"
- Публикувана: 1 ян. 2020, 13:20 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2020, 23:13 ч.
Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 390
Честит празник на Ваня и всички именници от семейството ! Нека са здрави ,щастливи и успешни !
Рейтинга е супер за повторение и то за кой ли път. Аз съм вече оптимист за рейтинга, щом главните хейтъри гледат , та даже и коментират с ентусиазъм 😜 Въпреки ,че никога няма да проумея защо трябва да си създаваш този дискомфорт да гледаш някой ,който не харесваш ,ама хич ,акъла ми не го побира ,хейтърска му работа 😏
Рейтинга е супер за повторение и то за кой ли път. Аз съм вече оптимист за рейтинга, щом главните хейтъри гледат , та даже и коментират с ентусиазъм 😜 Въпреки ,че никога няма да проумея защо трябва да си създаваш този дискомфорт да гледаш някой ,който не харесваш ,ама хич ,акъла ми не го побира ,хейтърска му работа 😏
Някой може ли да разчете какво всъщност пише в това пълномощно, което посланикът даде на Санджар.
Най-вероятно сега ще последва процедура по признаване на Мелек като законна дъщеря на Санджар, за да може да ѝ даде името Ефеоглу.
Така си мисля.
Другото, което ми направи впечатление е това "прощаване с мечтите" на Наре.
Кои мечти - все пак някога да е със Санджар или защото ще загуби дъщеря си - хич не си мисля, че Санджар като даде името си на детето няма да иска да живее с него - тъй като той има пълно семейство.
А нали Менекшето беше дала изявление, че и нея я има и, че обича дъщеря му.
Офф, как само ще даде Санджар Мелек на двете /мащеха и баба/.
Здравейте момичета! 
Честит празник ,Иванов ден!Честито и на именниците!
Честит имен ден и на Ваня,да е жива и здрава!
Нямам търпение да видя кой и какви капани са заложили на Санджар и Наре!
https://youtu.be/sTVzvNXxbFg
А тази песен много ми харесва мисля ,че звучеше и в ,,Една любов два живота''.
Весел ден момичета!
Честит празник ,Иванов ден!Честито и на именниците!
Честит имен ден и на Ваня,да е жива и здрава!
Скрит текст: 
Нямам търпение да видя кой и какви капани са заложили на Санджар и Наре!
https://youtu.be/sTVzvNXxbFg
А тази песен много ми харесва мисля ,че звучеше и в ,,Една любов два живота''.
Весел ден момичета!
Не можеш да заличиш спомените.
Не можеш да кажеш, че си забравил.
“Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.”
Е, бащата си е баща, Гедиз освен приятел на Наре, друго няма да бъде. Дали ще загуби Санджар, като брат и приятел - ще видим.
araselia, права си. Да се чудиш, да се маеш - но аз не им вярвам.
Ето и феновете са измислили план Б - Мелек.
Здравейте, момичета!:heart:
Ваня, Честит Имен ден!
Честит празник на всички именици ! Да са много здрави!
Момичета, сериалът ни е супер! Снощи пак го гледах и исках още!
Колкото повече са сериите, толкова ще удължат мъката, която ще
преживеят Санджар и Наре, че и на някои други покрай тях.
А гаднярите ще продължат да им нанасят удари в гърба
и ще замислят пъклени си планове!
Не им завиждам и най-много на малката Мелек.
Надеждата ми да ги събере заедно, е в нея!
Нямам търпение кога ще дойде понеделник?
Като свърши сериалът, не знам какво ще гледам!?
Другите не ме кефят, както се казва....... Защо ли?
А Енгин и Неслихан са супер двойка! Както писах: Подпалват екрана!!!
Има живот като ги гледаш и искаш още!!!
Ваня, Честит Имен ден!
Честит празник на всички именици ! Да са много здрави!
Момичета, сериалът ни е супер! Снощи пак го гледах и исках още!
Колкото повече са сериите, толкова ще удължат мъката, която ще
преживеят Санджар и Наре, че и на някои други покрай тях.
А гаднярите ще продължат да им нанасят удари в гърба
и ще замислят пъклени си планове!
Не им завиждам и най-много на малката Мелек.
Надеждата ми да ги събере заедно, е в нея!
Нямам търпение кога ще дойде понеделник?
Като свърши сериалът, не знам какво ще гледам!?
Другите не ме кефят, както се казва....... Защо ли?
А Енгин и Неслихан са супер двойка! Както писах: Подпалват екрана!!!
Има живот като ги гледаш и искаш още!!!
Оф, аз пак се замислих нещо - относно вмъкването на легендата за Меджнум и Лейла.
"Ако Меджнум забрави Лейла" - ами това не е станало никога.
Освен, че е злобна Менекшето е и глупава, щом въобще споменава за тази легендарна любов.
Тя явно има много голямо мнение за себе си, щом смята, че ще е в състояние да накара Санджар да забрави Наре.
Лошото е, че ако Санджар и Наре имат легендарна любов /за каквато непрекъснато ни повтарят де СЦ, де Хюля Вурал/ то би могло да се търси аналогия с тази на Меджнум и Лейла, която е завършила трагично и за двамата. Обичали са се толкова силно, че когато са били насилствено разделени - единият е залинял от мъка, а другият е полудял от любовта си.
Прочетох две версии за тази легенда -и в двете двамата умират в крайна сметка от мъка по другия.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%8F_%D0 … D0%BD%D1%83%D0%BD
Скрит текст:
Лейля и Маджнун (арабски: مجنون لیلی, персийски: لیلی و مجنون) е любовна история от Близкия Изток, поема на арабския поет Кайс ибн ал-Малух от V век и адаптирана през X век от персийския и кюрдски поет Низами Ганджеви.
Кайс и Лейля се влюбват още докато са млади, но, когато порастват, бащата на Лейля не им позволява да са заедно. Кайс се обсебва от нея, поради което обществото му дава епитета маджнун (مجنون; „обсебен, луд“) – същият епитет, който е даден на полуисторическата личност Кайс ибн ал-Мулауах от племето Бану Амир. Много преди Низами легендата се разпространява в анекдотични форми на ирански ахбар. Ранните анекдоти и устни предания за Маджнун са документирани в Китаб ал-Агани и Ал-шиир уал-Шуара на Ибн Кутайбах.
История
Кайс ибн ал-Мулауах се влюбва в Лейля. Скоро започва да пише поеми за любовта си към нея, споменавайки често името ѝ. Заради неговите непреднамерени усилия да спечели девойката, местните го наричат „луд човек“. Когато той ѝ поисква ръката, баща ѝ отказва, защото би било скандално дъщеря му да се ожени за психически неуравновесен човек. Скоро след това Лейля се омъжва за богат и благороден търговец от племето Такиф в Таиф. Описан е като красив мъж с червеникав тен, чието име е Уард Алтакафи. Арабите го наричат Уард, което означава „роза“ на арабски език.
Когато Маджнун чува за сватбата, той напуска племето и започва да се скита из заобикалящата пустиня. Семейството му загубва надежда, че той ще се върне и оставя храна за него в пущинака. Понякога го виждали да рецитира поезия сам на себе си или да пише в пясъка с пръчка.
Лейля се премества в Северна Арабия със съпруга си, където се разболява и умира. В някои версии Лейля умира от мъка по единствената си любов. Маджнун по-късно е намерен умрял в пустинята през 688 г., близо до гроба на Лейля. Издълбава три стиха поезия на камък близо до гроба, които са последните стихове приписани на него.
Кайс и Лейля се влюбват още докато са млади, но, когато порастват, бащата на Лейля не им позволява да са заедно. Кайс се обсебва от нея, поради което обществото му дава епитета маджнун (مجنون; „обсебен, луд“) – същият епитет, който е даден на полуисторическата личност Кайс ибн ал-Мулауах от племето Бану Амир. Много преди Низами легендата се разпространява в анекдотични форми на ирански ахбар. Ранните анекдоти и устни предания за Маджнун са документирани в Китаб ал-Агани и Ал-шиир уал-Шуара на Ибн Кутайбах.
История
Кайс ибн ал-Мулауах се влюбва в Лейля. Скоро започва да пише поеми за любовта си към нея, споменавайки често името ѝ. Заради неговите непреднамерени усилия да спечели девойката, местните го наричат „луд човек“. Когато той ѝ поисква ръката, баща ѝ отказва, защото би било скандално дъщеря му да се ожени за психически неуравновесен човек. Скоро след това Лейля се омъжва за богат и благороден търговец от племето Такиф в Таиф. Описан е като красив мъж с червеникав тен, чието име е Уард Алтакафи. Арабите го наричат Уард, което означава „роза“ на арабски език.
Когато Маджнун чува за сватбата, той напуска племето и започва да се скита из заобикалящата пустиня. Семейството му загубва надежда, че той ще се върне и оставя храна за него в пущинака. Понякога го виждали да рецитира поезия сам на себе си или да пише в пясъка с пръчка.
Лейля се премества в Северна Арабия със съпруга си, където се разболява и умира. В някои версии Лейля умира от мъка по единствената си любов. Маджнун по-късно е намерен умрял в пустинята през 688 г., близо до гроба на Лейля. Издълбава три стиха поезия на камък близо до гроба, които са последните стихове приписани на него.
И другата история.
Скрит текст:
Историята на Лейла и Меджнун се разказва на Изток от хиляди години и вълнува слушателите с това че е не само любовна история но и урок по любов- Любов такава която се извисява над земята и небето.
Още от дете Меджнун проявявал заложената в него любов.Като ученик обикнал Лейла, толкова силно, че не намирал покой преди да я зърне. Постепенно пламъкът се превърнал в буен огън и сърцето на Лейла се запалило от любовта към Меджнун. Любовта им била толкова голяма, че те не виждали и чували нищо друго освен себе си. Всички в училището си шепнели и ги сочели с пръст. Учителите се разтревожили и съобщили на родителите им. Те ги прибрали и затворили в домовете им с надежда това увлечение да изчезне.Но уви....нищо не помагало.Меджнун започнал да линее.Викали му лекари,знахари,учени като им обещавали да им се отплатят пребогато в замяна на лек, който да заличи от сърцето на Меджнун мисълта за Лейла.- ''Никой никога не е успявал да излекува болен от любов..''
Всички му казвали- ''О, Меджнун защо скърбиш по Лейла. Тя не е красива. Ще ти донесем хиляди по-красиви, сред които да си избереш любима...''- но той им отвръщал- ''За да бъде видяна красотата на Лейла са нужни очите на Меджнун...'' Нищо не помогнало...Родителите му решили, че ще е най-добре да се обърнат към родителите на Лейла, защото това е била последната им надежда да спасят сина си.Помолили ги за разрешението двамата да се оженят.Макар тази женитба да ги излагала на одумки, родителите на Лейла виждали как откакто са я взели от училище Лейла не е могла да забрави Меджнун дори за миг. Заради това не се възпротивили, но при едно условие - стига да се убедят, че Меджнун е в нормално психическо състояние. Но боговете не обичат влюбените.И в този случай съдбата не дарила тези съвършенни влюбени със щастието да бъдат заедно.Голямата му любов към Лейла правела всяка негова постъпка нетактична и глупава.Това поведение убедило хората, че той е луд.Както езикът на любовта звучи безсмислено на онези, които не обичат, така действията на Меджнун били възприети като пълно безразсъдство.Родителите му загубили надежда и престанали да бдят над него.Оттогава той се скитал по улиците на града питайки всеки срещнат за Лейла.Един ден Меджнун срещнал вестоносец и го попитал къде е Лейла.
''Родителите ѝ напуснаха този град и отидоха да живеят на 150 км. оттук''. Меджнун му се примолил да предаде съобщение на Лейла. Вестоносецът се съгласил.Меджнун заговорил и не можел да спре.'' Посланието на любовта няма край..''..Изминали 20 км.а той още говорел.Вестоносецът казал, че е много голямо неговото послание и ще се затрудни да го запомни, и му казал да се връща защото доста са се отдалечили от града.Тъкмо тръгвал да се връща и все се сещал за нещо което е забравил да добави. И така той изминал целият път от 150 км. говорейки за Лейла.Притеснил се вестоносецът, че ако го видят ще го тормозят в града на Лейла и го настанил в порутена джамия накрая на града.Когато Меджнун решил да си полегне си казал-'' Ако Лейла е от тази страна, ще е обидно да протягам краката си в същата посока.Затова най-добре да вържа краката си с висящо отгоре въже-'' За влюбения, мястото което обитава любимия е свещенно..'' Ожаднял , но единственото което намерил е дъждовна вода на дъното на стара бъчва.Когато вестоносецът се видял с Лейла ѝ разказал за премеждията на Меджнун....Тя много се притеснила и исплашено попитала старата си бавачка какво се случва с човек, който е извървял 150 км.без почивка.Бавачката отговорила -''Ще умре, но има един лек като пие от дъждовна вода от която е пила и змия и после да бъде вързан с главата надолу дълго време.Това може да спаси живота му...''
Бог-сам Той любов- е водел Меджнун,затова всичко, което можело да го спаси, му е било предложено. ''Така е, любовта сама лекува своите рани...'' Плъзнала се мълвата, че Меджнун е в града.Родителите на Лейла пак решили да бягат.Тя успяла да изпрати вест на Меджнун, че керванът с който ще пътува ще спре да почива по средата на Сахара, ако той може да стигне това място по рано могат да се видят. Получил съобщението Меджнун тръгнал към пустинята.Керванът на Лейла спрял за почивка и там те успели да се срещнат..''Меджнун тук съм..'' казала тя. Той хванал ръцете ѝ и ги притиснал до гърдите си.'' Лейла нали вече няма да ме напуснеш''- '' Меджнун успях да се измъкна само за малко. Ако остана повече родителите ми ще ме потърсят и няма да бъдеш в безопасност.Моля те бъди разумен и ми повярвай. Ще се върна, обещавам..'' Разбира се , че ѝ вярвал, той който толкова време бил живял единствено от силата на своята плът и кръв,не можел да стои прав и паднал облягайки гръб на едно дърво.Останал там за да живее само с надеждата.Минали години тялото на Меджнун били изложени на студ,пек, дъжд и бури.Ръцете, които държали клоните сами се превърнали в клони,тялото му станало част от дървото. Лейла продължила нещастно да линее , живяла с едничката надежда да успее да изпълни обещанието си да се върне при Меджнун.Родителите ѝ вдигнали ръце и решили да се връщат.Навръщане керванът пак спрял за почивка на същото място. Тръгнала Лейла да дири Меджнун.Срещнала дървар,който я предупредил да не ходи на тази посока, че там имало призрак.Нещо като дърво-човек.Когато го ударих с брадвата -казал той- го чух да казва с дълбока въздишка ''О,Лейла'' ....Развълнувала се Лейла, когато доближила дървото видяла че Меджнун почти се бил слял с дървото.Плътта и кръвта били изчезнали а кожата и костите, които се опирали о дървото били като част от клоните му. ''Меджнун''-извикала тя-''Тук съм, както обещах''
''Лейла''-едва промълвил Меджнун....''Аз съм Лейла, ела на себе си. Аз съм Лейла,погледни ме...''Меджнун казал-''Ти си Лейла-тогава аз не съществувам..''- и в този миг умрял. Виждайки тази съвършенна любов, Лейла не можела да живее и миг повече.Тя извикала името на Меджнун и паднала мъртва...
Още от дете Меджнун проявявал заложената в него любов.Като ученик обикнал Лейла, толкова силно, че не намирал покой преди да я зърне. Постепенно пламъкът се превърнал в буен огън и сърцето на Лейла се запалило от любовта към Меджнун. Любовта им била толкова голяма, че те не виждали и чували нищо друго освен себе си. Всички в училището си шепнели и ги сочели с пръст. Учителите се разтревожили и съобщили на родителите им. Те ги прибрали и затворили в домовете им с надежда това увлечение да изчезне.Но уви....нищо не помагало.Меджнун започнал да линее.Викали му лекари,знахари,учени като им обещавали да им се отплатят пребогато в замяна на лек, който да заличи от сърцето на Меджнун мисълта за Лейла.- ''Никой никога не е успявал да излекува болен от любов..''
Всички му казвали- ''О, Меджнун защо скърбиш по Лейла. Тя не е красива. Ще ти донесем хиляди по-красиви, сред които да си избереш любима...''- но той им отвръщал- ''За да бъде видяна красотата на Лейла са нужни очите на Меджнун...'' Нищо не помогнало...Родителите му решили, че ще е най-добре да се обърнат към родителите на Лейла, защото това е била последната им надежда да спасят сина си.Помолили ги за разрешението двамата да се оженят.Макар тази женитба да ги излагала на одумки, родителите на Лейла виждали как откакто са я взели от училище Лейла не е могла да забрави Меджнун дори за миг. Заради това не се възпротивили, но при едно условие - стига да се убедят, че Меджнун е в нормално психическо състояние. Но боговете не обичат влюбените.И в този случай съдбата не дарила тези съвършенни влюбени със щастието да бъдат заедно.Голямата му любов към Лейла правела всяка негова постъпка нетактична и глупава.Това поведение убедило хората, че той е луд.Както езикът на любовта звучи безсмислено на онези, които не обичат, така действията на Меджнун били възприети като пълно безразсъдство.Родителите му загубили надежда и престанали да бдят над него.Оттогава той се скитал по улиците на града питайки всеки срещнат за Лейла.Един ден Меджнун срещнал вестоносец и го попитал къде е Лейла.
''Родителите ѝ напуснаха този град и отидоха да живеят на 150 км. оттук''. Меджнун му се примолил да предаде съобщение на Лейла. Вестоносецът се съгласил.Меджнун заговорил и не можел да спре.'' Посланието на любовта няма край..''..Изминали 20 км.а той още говорел.Вестоносецът казал, че е много голямо неговото послание и ще се затрудни да го запомни, и му казал да се връща защото доста са се отдалечили от града.Тъкмо тръгвал да се връща и все се сещал за нещо което е забравил да добави. И така той изминал целият път от 150 км. говорейки за Лейла.Притеснил се вестоносецът, че ако го видят ще го тормозят в града на Лейла и го настанил в порутена джамия накрая на града.Когато Меджнун решил да си полегне си казал-'' Ако Лейла е от тази страна, ще е обидно да протягам краката си в същата посока.Затова най-добре да вържа краката си с висящо отгоре въже-'' За влюбения, мястото което обитава любимия е свещенно..'' Ожаднял , но единственото което намерил е дъждовна вода на дъното на стара бъчва.Когато вестоносецът се видял с Лейла ѝ разказал за премеждията на Меджнун....Тя много се притеснила и исплашено попитала старата си бавачка какво се случва с човек, който е извървял 150 км.без почивка.Бавачката отговорила -''Ще умре, но има един лек като пие от дъждовна вода от която е пила и змия и после да бъде вързан с главата надолу дълго време.Това може да спаси живота му...''
Бог-сам Той любов- е водел Меджнун,затова всичко, което можело да го спаси, му е било предложено. ''Така е, любовта сама лекува своите рани...'' Плъзнала се мълвата, че Меджнун е в града.Родителите на Лейла пак решили да бягат.Тя успяла да изпрати вест на Меджнун, че керванът с който ще пътува ще спре да почива по средата на Сахара, ако той може да стигне това място по рано могат да се видят. Получил съобщението Меджнун тръгнал към пустинята.Керванът на Лейла спрял за почивка и там те успели да се срещнат..''Меджнун тук съм..'' казала тя. Той хванал ръцете ѝ и ги притиснал до гърдите си.'' Лейла нали вече няма да ме напуснеш''- '' Меджнун успях да се измъкна само за малко. Ако остана повече родителите ми ще ме потърсят и няма да бъдеш в безопасност.Моля те бъди разумен и ми повярвай. Ще се върна, обещавам..'' Разбира се , че ѝ вярвал, той който толкова време бил живял единствено от силата на своята плът и кръв,не можел да стои прав и паднал облягайки гръб на едно дърво.Останал там за да живее само с надеждата.Минали години тялото на Меджнун били изложени на студ,пек, дъжд и бури.Ръцете, които държали клоните сами се превърнали в клони,тялото му станало част от дървото. Лейла продължила нещастно да линее , живяла с едничката надежда да успее да изпълни обещанието си да се върне при Меджнун.Родителите ѝ вдигнали ръце и решили да се връщат.Навръщане керванът пак спрял за почивка на същото място. Тръгнала Лейла да дири Меджнун.Срещнала дървар,който я предупредил да не ходи на тази посока, че там имало призрак.Нещо като дърво-човек.Когато го ударих с брадвата -казал той- го чух да казва с дълбока въздишка ''О,Лейла'' ....Развълнувала се Лейла, когато доближила дървото видяла че Меджнун почти се бил слял с дървото.Плътта и кръвта били изчезнали а кожата и костите, които се опирали о дървото били като част от клоните му. ''Меджнун''-извикала тя-''Тук съм, както обещах''
''Лейла''-едва промълвил Меджнун....''Аз съм Лейла, ела на себе си. Аз съм Лейла,погледни ме...''Меджнун казал-''Ти си Лейла-тогава аз не съществувам..''- и в този миг умрял. Виждайки тази съвършенна любов, Лейла не можела да живее и миг повече.Тя извикала името на Меджнун и паднала мъртва...
Та както и да ги чета историите, все си мисля, че за нашите Санджар и Наре - няма да има щастлив край.
Доколко другите ще са отговорни за това не зная, но знам едно - докато Меджнум е вярвал на любимата си до смърт, то за нашия Санджар не може да се каже същото- така, че при нас за никаква легендарна любов не идва реч и дума.
Ех, ако можеше "да види и чуе" но засега той не желае, не иска... Оффф направо си е "inatçı keçi".
А тук Гедиз му "заби" нож директно в сърцето.
Ох, бе Марта.
Четеш сценаристките, четеш Вурал, ами те какво казват.
Историята на "Дъщерята на посланика" не е за легендата, а е история за след легендата.
Така че, дано това те поуспокои. Просто има легенда за любовта на Санджар и Наре. Е, като всяка легенда са се разделили, но нашият сериал ще ни разкаже какво става с тях след това. Ето, вече имат дете - факт след легендата... Какъв ще е краят - не е задължително да е щастлив, но ще е резултат от това, което тепърва ще преживеят. С гаднярите и с новите обстоятелства.
Здравейте момичета.
Първо да честитя на патерица вчерашния празник, защото и днес и празник. Ваня честит имен ден мила и на всички именници.
А на вас момичета усмихнат и пълен с положителни емоции следобед.
А откакто започна сериалът емоциите са на макс.
И аз най - сетне изгледах втора и трета серия, ама така се бях заникнала в монитора, че не усетих как бързо минаха сериите.
Малко ми е каша в главата, да не кажа голяма каша.
Даже и песните в трета серия ни подсказват колко е голяма и истинска любовта между Санджер и Наре и, че такава любов превърнала се в легенда няма как да умре.
Даже самата Теменужка го каза, че тази легенда ги е научила какво е истинска любов.
А Теменужка си е Теменужка. Гадна, злобна и елементарна. Кога стана принцеса и започна да живее в палат, та мизерията от собствения и дом започна да я отвращава. Или си мисли, че с помоща на анне Халисе от обикновена селянка ще се превърне в господарка на конака. Е няма как да стане, тя ще си остане като част от пейзажа в къщата. И съм далеч от мисълта, че със Санджер са имали първа брачна нощ. Тя спеше или се правеше, че спи доволна от това, че не друг, а самият Ефе дойде да и се моли да се прибере в къщи с обещанието, че птичката ще бъде забравена. Тя Теменужката да не си мисли, че се е омъжила за селския идиот. Тя с подкрепата на Халисе и Гедиз ще натвори куп гадости, но снахата Елван ми се струва, че все ще я лови в крачка и ако не тя да я издаде на Санджер, то самият той ще я излови и тогава ще настане Троянската война.
И понеже споменах Гедиз. Явно има доста почитатели, е аз не съм от тях. Някак мазничък ми се вижда. Чак пък се учудва, че това, което изпитвал към Наре било любов,"ама дали наистина е любов"."Гражданинът на света", учил в Америка, само да не излезе, че и на него не е имало коя да му свали червеното коланче за толкова години, че тогава девствениците ще станат много. Много ме съмнява и тук, че Гедиз или ще влезе в отбора на Теменужката или в отбора на посланика, като самият посланик каза, че има "къртица". Та да не излезе, че Гедиз е тази къртица. Много чистичък и беличък го представят туй момче: все да помогне, все е насреща и което е по - лошото опитва се да настрийва Наре срещу Санджер. Ще го видим какъв ще излезе накрая, ама май ще се тупат здраво със Санджер.
Големия татко посланик. Как изобщо може да има такива родители.Неговата собствена кожа му е най - скъпа, няма значение кой ще прегази, даже собствената си дъщеря и внучка. И вече някак си съм убедена, че той знае за всичко, което Акън е правил с Наре. Но така е, тук играят много пари, които той иска за себе си. А парите развалят човек, но той сигурно още от младини си е бил "развален" и нищо чудно майката на Наре да е починала от неговия деспотизъм.
И наглеца Акън, чак пък иска да се жени за Наре. Ще си имат големи ядове и птичката и Ефето. Гадостите на Теменужката ще са им "бели кахъри" с това, което ще им причинят таткото и Акън. Ама като избухне барута на Ефето, там вече ще е страшно.
Халисето и Елван няма да ги коментирам. Тая вирната глава и говоренето и през зъби, а и писъците и навикванията на снахата ми идват малко в повече, ама ще ги търпим.
Санджера - какво да кажа. На сърце ми е. Тряска, вика, пали се, заканва се, ама като види Наре бурята в очите му утихва и прави път на спомените и на любовта за която не иска да си признае. Защото птичката е в сърцето му и винаги е била там.Дълбоко скрита от разочарование, недоверие. Но въпреки всичко започва да се забелязва промяна. Ама инат човек, на бялото казва черно. В тези осем години той също е страдал мислейки си, че е предаден от любимото момиче и в отчаян опит да забрави миналото се жени за Теменужката. Ама то пък взе,че се върна, водейки техния малък ангел.
И Наре - толкова силна, че да успее да превъзмогне всичко, даже и набезите на Акън или никаквото отношение на баща си. И дори и да отрича любовта си към Санджер, детето и и тази любов са я крепили през всичките тези години. Трудно ще и бъде да убеди Ефето в правотата си.
Защото той е като кон с капаци. Признава само своята истина.
Много ще плаче Санджер за Наре, ми накрая дано тя да е благосклонна и да му даде шанс.
А малката Мелек - дъщеря на майка си. Ще сложи татко си на място. Ще разбере големия Санджер Ефе "къде зимуват раците".
Първо да честитя на патерица вчерашния празник, защото и днес и празник. Ваня честит имен ден мила и на всички именници.
А на вас момичета усмихнат и пълен с положителни емоции следобед.
А откакто започна сериалът емоциите са на макс.
И аз най - сетне изгледах втора и трета серия, ама така се бях заникнала в монитора, че не усетих как бързо минаха сериите.
Малко ми е каша в главата, да не кажа голяма каша.
Даже и песните в трета серия ни подсказват колко е голяма и истинска любовта между Санджер и Наре и, че такава любов превърнала се в легенда няма как да умре.
Даже самата Теменужка го каза, че тази легенда ги е научила какво е истинска любов.
А Теменужка си е Теменужка. Гадна, злобна и елементарна. Кога стана принцеса и започна да живее в палат, та мизерията от собствения и дом започна да я отвращава. Или си мисли, че с помоща на анне Халисе от обикновена селянка ще се превърне в господарка на конака. Е няма как да стане, тя ще си остане като част от пейзажа в къщата. И съм далеч от мисълта, че със Санджер са имали първа брачна нощ. Тя спеше или се правеше, че спи доволна от това, че не друг, а самият Ефе дойде да и се моли да се прибере в къщи с обещанието, че птичката ще бъде забравена. Тя Теменужката да не си мисли, че се е омъжила за селския идиот. Тя с подкрепата на Халисе и Гедиз ще натвори куп гадости, но снахата Елван ми се струва, че все ще я лови в крачка и ако не тя да я издаде на Санджер, то самият той ще я излови и тогава ще настане Троянската война.
И понеже споменах Гедиз. Явно има доста почитатели, е аз не съм от тях. Някак мазничък ми се вижда. Чак пък се учудва, че това, което изпитвал към Наре било любов,"ама дали наистина е любов"."Гражданинът на света", учил в Америка, само да не излезе, че и на него не е имало коя да му свали червеното коланче за толкова години, че тогава девствениците ще станат много. Много ме съмнява и тук, че Гедиз или ще влезе в отбора на Теменужката или в отбора на посланика, като самият посланик каза, че има "къртица". Та да не излезе, че Гедиз е тази къртица. Много чистичък и беличък го представят туй момче: все да помогне, все е насреща и което е по - лошото опитва се да настрийва Наре срещу Санджер. Ще го видим какъв ще излезе накрая, ама май ще се тупат здраво със Санджер.
Големия татко посланик. Как изобщо може да има такива родители.Неговата собствена кожа му е най - скъпа, няма значение кой ще прегази, даже собствената си дъщеря и внучка. И вече някак си съм убедена, че той знае за всичко, което Акън е правил с Наре. Но така е, тук играят много пари, които той иска за себе си. А парите развалят човек, но той сигурно още от младини си е бил "развален" и нищо чудно майката на Наре да е починала от неговия деспотизъм.
И наглеца Акън, чак пък иска да се жени за Наре. Ще си имат големи ядове и птичката и Ефето. Гадостите на Теменужката ще са им "бели кахъри" с това, което ще им причинят таткото и Акън. Ама като избухне барута на Ефето, там вече ще е страшно.
Халисето и Елван няма да ги коментирам. Тая вирната глава и говоренето и през зъби, а и писъците и навикванията на снахата ми идват малко в повече, ама ще ги търпим.
Санджера - какво да кажа. На сърце ми е. Тряска, вика, пали се, заканва се, ама като види Наре бурята в очите му утихва и прави път на спомените и на любовта за която не иска да си признае. Защото птичката е в сърцето му и винаги е била там.Дълбоко скрита от разочарование, недоверие. Но въпреки всичко започва да се забелязва промяна. Ама инат човек, на бялото казва черно. В тези осем години той също е страдал мислейки си, че е предаден от любимото момиче и в отчаян опит да забрави миналото се жени за Теменужката. Ама то пък взе,че се върна, водейки техния малък ангел.
И Наре - толкова силна, че да успее да превъзмогне всичко, даже и набезите на Акън или никаквото отношение на баща си. И дори и да отрича любовта си към Санджер, детето и и тази любов са я крепили през всичките тези години. Трудно ще и бъде да убеди Ефето в правотата си.
Защото той е като кон с капаци. Признава само своята истина.
Много ще плаче Санджер за Наре, ми накрая дано тя да е благосклонна и да му даде шанс.
А малката Мелек - дъщеря на майка си. Ще сложи татко си на място. Ще разбере големия Санджер Ефе "къде зимуват раците".
Мариянка
Санджар го вземам на строг учет.Какво, с кого и как...
kami999
за поста!Ама аз засега промяна в Санджар не видя. Дори напротив - той има пълномощно от посланика, демек той е отговорен за Мелек. Направо го виждам - детето в конака, а майката отпраща и няма да я вижда. Е, щял да ѝ наеме дом и да я гледа...
При положение, че Наре му беше казала, че без Мелек не може да диша дори.
Офф, яяя... Ония двете кокошки пак ще ступорират детето, да го видя тогава как ще се справи сам.
Мариянка
с последния пост ми повдигна гемиите малко, че съвсем бяха потънали... Там в порта на 
Обаче какво го чака горкото дете в конака... При двете *******
kami999, благодаря за прекрасния коментар.
Феновете са толкова изобретателни, я какви колажи правят.
Това са двамата капанджии...
И в един цвят са - дрисливо жълто...
Сама си се смея.
Лика - прилика са си двамцата. Засмя ме с ....жълто.
Да си кажем - е няма толкова добри и благородни хора. Та наш Гедиз ли? Имам чувството, че умишлено се навира около Наре, за да дразни Санджер и непрекъснато да му подмята, че той е женен и няма какво да търси при Наре, защото тяхната история е минала. Ако си истински приятел не се възползваш от болката на приятеля си за да се домогваш до "неговото момиче", въпреки, че знае цялата история и цялата болка, която Санджер е преживял. Защото Наре за Санджер, както и Санджер за Наре е дълбока рана, която продължава да кърви, въпреки годините и която много трудно ще бъде излекувана.
