На интервю за работа има очаквания. И от двете страни. Етично е, ако шефа не те е одобрил, да звънне и да те информира, че няма да стане. Етично е, ако на теб не са ти харесали условията, да звъннеш и да се отпишеш от листа на кандидатите.
В междуличностните отношения, обаче, играем игри, несигурни сме и прочие. Каква е вероятността да ти звъннат за второ интервю и да кажеш: Ох, не знам, имам съмнения за работата си при вас, но ще дойда и ще ви дам още един шанс? Не че няма и такива, но не става добри служители от тях. Като от девойката на Митко.
В междуличностните отношения, обаче, играем игри, несигурни сме и прочие. Каква е вероятността да ти звъннат за второ интервю и да кажеш: Ох, не знам, имам съмнения за работата си при вас, но ще дойда и ще ви дам още един шанс? Не че няма и такива, но не става добри служители от тях. Като от девойката на Митко.
Невинаги информират. Единствената разлика с интервюто за работа е, че при интервютата си знаеш, че не си единствен. Тук излезе, че при срещите имало объркване, някои си мислели, че са единствени, но едва ли сА.
И никакви игри не играем в отношенията - след срещата мъжът не ти ли се обади за втора, ясна е работата. Също, ако мъжът ти се обади, а ти му кажеш, не може, пак е ясна работата.
По-често НЕ става така.
