Имаше период от моя живот, който не беше отдавна, в който също се чувствах като емоционална жертва, главно заради подобна ревност, но без много от останалите описани хубавини от авторката. Спомням си аз колко зле емоционално се чувствах, представям си ако бях подложена и на останалия торзмоз... досега да съм се гътнала.
В моя случай нещата се оправиха и към днешна дата са много добри, но бях стигнала дъното на търпението си и не ми беше останала и 5% любов. Успях да я възстановя до 100%. Но...има смисъл да се бориш, ако основните неща - уважение, добър тон, пари, секс, отношение към децата са налице. Ако нищо от това вече го няма - няма смисъл.
В твоя случай ти просто няма едно хубаво нещо, за което да се хванеш.
Да, на мнение съм, че не бива да се разбива живота на децата, Савина я посъветвах да стои и да изчака, но тя не търпи торзмоз. А ти търпиш уникален психически тормоз 20 години.
Против съм да се обяснявс на децата защо родителите им се разделят или да бъдат въвличани във вашите проблеми. Това е решение, което възрастния взема и няма защо да питаш децата си. Тривиалното " мама и тати не могат да живеят заедно, защото не се разбират" е достатъчно. Ако то зададе някакъв въпрос - отговаряш нормално и без много подробности. То е ясно, че от другата страна ще ги настройват, като ти кажат нещо гадно - обясняваш спокойно истината и така.
Не прави грешката да говориш с дъщеря си приятелски, а да не говорим по женски. Това е дете. Моето голямо е на 10 и много добре знам какво трябва и какво не трябва да се говори пред тях. Разводи, обиди, унижения и пари не са теми за детски уши.