Да ходи той при мама, сам или с детето. Още по-добре, ще имаш време за себе си. Ти, за чий си нужна там, не разбирам? Още повече, след като всички знаете, че вие двете не сте в добри отношения.
Мен и с кран не може да ме повдигне някой, ако не искам. Един път ще направи скандал, втори път, все ще разбере, че няма да стане накрая.
Аз не бях карана, влача се заради децата, бедна ти е фантазията какво си позволява да говори на саме срещу мен. Голямото дете мълчало много дълго време, един ден дойде и ми зададе един въпрос, дали наистина е болен и мога ли да му покажа. Аз схванах какво става и лека полека сподели всичко. Тогава щях да умра, запазих самообладание извадих цялата документация, дадох му да чете, лаконично обяснявах за всяка лъжа и извън здравето и му казах,аз ти казвам сухи факти,а искам ти сам да си създадеш мнение,няма да си позволя никога като нея да нападам обиждам или лъжа. Било му забранявано да ми казва,защото щели да му се разсърдят и това две години!!!!! Накрая детето каза сега разбрах мн неща. Казах на баща му да вземе мерки,той тогава каза " ами аз лично не съм я чул за да и казвам каквото и да е!" Факт е че тогава постъпи мн.коректно седна и му потвърди моите думи, дори си позволи да каже,че баба му е изперкала и да не я слуша. Той гава запопнах да се притеснявам за малкото, дали не са и напълнили и на нея главата, не смея да попитам да не и навредя ако не са и да се приеме за настройване... И ходех за да ги пазя....