Не знам от къде да започна,но имам нужда от чуждо мнение,много съм объркана.
Съпругът ми е добър човек когато е спокоен ,но избухва от най-малкото нещо и тогава става ужасно заядлив и лош,започва да ни обижда с децата,и все ние сме виновни.
Та този път ситуацията е следната съпруга ми ни помоли мен и голямото дете да. У помогнем с компютъра трябваше да наорави едни таблици за работата но той не е много на ти с компютъра.
Та ние започнахме,и той се изнервира по едно време и каза че много се мотаем той щял да си ги направи сам по-бързо,започна да ни обижда,псува както всеки път като се нервира.
При което детето избухна и му каза защо все ни псува като се ядоса и че все ние сме му виновни и че един ден ще остане сам ако така продължава.Неща,които аз сто пъти съм му казвала.
Сега той е кръвно “обиден” на детето,аз вече се примирих,че той никога няма да се промени и че когато е в това състояние трябва да не го закачам,да го оставя да му мине.
Казах на детето което е на 21г все пак ,да му се извини без да е виновно,за да има мир и повече няма смисъл да му казва тези неща,няма смисъл.Не знам много съм объркана.
Детето твърди че е право и няма да му се извини.
В началото и аз съм се извинявал при такива скандали без да съм виновна,за да няма скандали вече не го правя и не ми пука изчаквам да му мине.
Забрани ми да давам джобните на детето то е студент и все още живее с нас.
И сега никой не отстъпва,а аз съм между двамата .
Казвала съм му сто пъти че когато не е нервиран е прекрасен човек,но когато се нервира става ужас псува ни с децата,обижда ни казва лоши неща за. нас,които вече не знам мисли ли ги наистина или ги казва само когато е ядосан.
Щр се радвам да чуя вашите мнения
Съпругът ми е добър човек когато е спокоен ,но избухва от най-малкото нещо и тогава става ужасно заядлив и лош,започва да ни обижда с децата,и все ние сме виновни.
Та този път ситуацията е следната съпруга ми ни помоли мен и голямото дете да. У помогнем с компютъра трябваше да наорави едни таблици за работата но той не е много на ти с компютъра.
Та ние започнахме,и той се изнервира по едно време и каза че много се мотаем той щял да си ги направи сам по-бързо,започна да ни обижда,псува както всеки път като се нервира.
При което детето избухна и му каза защо все ни псува като се ядоса и че все ние сме му виновни и че един ден ще остане сам ако така продължава.Неща,които аз сто пъти съм му казвала.
Сега той е кръвно “обиден” на детето,аз вече се примирих,че той никога няма да се промени и че когато е в това състояние трябва да не го закачам,да го оставя да му мине.
Казах на детето което е на 21г все пак ,да му се извини без да е виновно,за да има мир и повече няма смисъл да му казва тези неща,няма смисъл.Не знам много съм объркана.
Детето твърди че е право и няма да му се извини.
В началото и аз съм се извинявал при такива скандали без да съм виновна,за да няма скандали вече не го правя и не ми пука изчаквам да му мине.
Забрани ми да давам джобните на детето то е студент и все още живее с нас.
И сега никой не отстъпва,а аз съм между двамата .
Казвала съм му сто пъти че когато не е нервиран е прекрасен човек,но когато се нервира става ужас псува ни с децата,обижда ни казва лоши неща за. нас,които вече не знам мисли ли ги наистина или ги казва само когато е ядосан.
Щр се радвам да чуя вашите мнения
