Любители на кучета - 101

  • 22 068
  • 739
  •   1
Отговори
# 690
  • Sliven
  • Мнения: 249
Здравейте и от нас за днес. Ние тъй като си нямаме сняг в града не можем да се похвалим с такива снимки. Дано остане време и не се стопи снега до събота да ги качим на Карандила, че там колкото искаш.
А ето и едни заспали физиономии, чакали ме да се прибера и да се курдисат в мен. Grinning Sleeping

И само докато пиша и заспаха

# 691
  • Мнения: 574
Много миличка са всички .Гледам снимките с интерес ,направо ми стоплят душата.

# 692
  • Мнения: 1 865
Толкова са сладки!Преди много години имах кокер,след като почина никога повече не пожелах такова куче.Знаех,че няма да мога да го обикна какато обичах Ричи.Това куче остана завинаги в сърцето ми.

# 693
  • Мнения: X
Толкова са сладки!Преди много години имах кокер,след като почина никога повече не пожелах такова куче.Знаех,че няма да мога да го обикна какато обичах Ричи.Това куче остана завинаги в сърцето ми.
Има нещо в тези кокери, ей... Аз съм гледала доста кучета, и други породи, и улични ама никое друго не ми е влизало така в душата и сърцето .  Много са добри, обичливи, игриви, като те погледнат с тези очи и ти бъркат в душата Simple Smile)  Така че те разбирам , но от друга страна за себе си вече не мога да си представя да гледам куче от друга порода .

# 694
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 6 021
Колко е прекрасно да влезеш в тази тема! Не мога всичко поименно да изредя, но всички ми носят добро настроение и широка усмивка. Heart

И на мен една кокерка завинаги ми остава в сърцето - Моли, чисточерна с едно бяло петно на гърдичките.
А когато заживях с ММ, той живееше с баща си и имаха кокер-Джери, той беше на сестрата  на ММ, но беше болен от тумор и сякаш вече не го искаше, беше възрастен, но много игрив. Подариха го на родителите на приятеля ѝ и скоро след това почина, според мен от мъка. Много си обичаше дядото и до ден днешен не знам защо не го взе със себе си на село, но малко след това и той почина. Абе...обичаха се много с това куче и трябваше са бъдат заедно.

# 695
  • Мнения: X
Колко е прекрасно да влезеш в тази тема! Не мога всичко поименно да изредя, но всички ми носят добро настроение и широка усмивка. Heart

И на мен една кокерка завинаги ми остава в сърцето - Моли, чисточерна с едно бяло петно на гърдичките.
А когато заживях с ММ, той живееше с баща си и имаха кокер-Джери, той беше на сестрата  на ММ, но беше болен от тумор и сякаш вече не го искаше, беше възрастен, но много игрив. Подариха го на родителите на приятеля ѝ и скоро след това почина, според мен от мъка. Много си обичаше дядото и до ден днешен не знам защо не го взе със себе си на село, но малко след това и той почина. Абе...обичаха се много с това куче и трябваше са бъдат заедно.
Миличките,  и те като нас, много се привързват. Бащата на по-големият ми кокер също остана без собственик, момчето почина, спомням си след това горкото куче как плачеше, отказваше храна и обикаляше в двора на къщата и самата къща да го търси. Не съм го виждала от години ,но се надявам милата душичка да е добре . Някои от тях наистина се привързват много.

# 696
  • Мнения: 1 503
Колко е прекрасно да влезеш в тази тема! Не мога всичко поименно да изредя, но всички ми носят добро настроение и широка усмивка. Heart

И на мен една кокерка завинаги ми остава в сърцето - Моли, чисточерна с едно бяло петно на гърдичките.
А когато заживях с ММ, той живееше с баща си и имаха кокер-Джери, той беше на сестрата  на ММ, но беше болен от тумор и сякаш вече не го искаше, беше възрастен, но много игрив. Подариха го на родителите на приятеля ѝ и скоро след това почина, според мен от мъка. Много си обичаше дядото и до ден днешен не знам защо не го взе със себе си на село, но малко след това и той почина. Абе...обичаха се много с това куче и трябваше са бъдат заедно.

Моето също беше черно с бяло петно на гърдичките.
Сега нямаме кученце,но пък във всички съседски къщи има,в момента съм си заплюла едно Кане Корсо и колкото пъти мина провирам ръце и той ми се радва ,а е огромен (стопаните разрешават).

# 697
  • sofia
  • Мнения: 3 706
Влизам да похваля децата си. Синчето и Джакчето. Сутринта за 15 минути синът ми научи Леон да сяда. Аз опитвам от месец...Много съм горда с тях!

# 698
  • Варна
  • Мнения: 10 527
Лабрекс, как си, душко? Мисля те....

# 699
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Ей го господин газиран с новата му униформа

# 700
  • Бургас
  • Мнения: 5 980
Всичките бисквиДи даваме на този генерал!
Аз съм в Германия. В седмичната карта за градския транспорт пише, че важи за до 6 човека, от които макс двама над 18. С включено куче. Без коментар. Снощи в метрото се качи куче без намордник.

А ние тука в уж европейските градове не ги пускаме в автобусите и "приберьете си кучьето!!!" крещим, камо ли в билета да ги пишем... Депресирах се.

# 701
  • Мнения: 17
Здравейте, любители на кучета ! Извинявам се предварително, ако това не е точното място за задаване на такъв въпрос или вече е даден отговор. Имам голденче от 5 месеца, вчера го чипирах и ветеринаря ми каза да отида да подпечам паспорта в БАБХ в Банишора (от София сме) , та въпросът ми е , тъй като дребосъкът е на мое име налага ли се лично аз да отида за въпросното подпечатване или може и някой друг да го свърши ?

Благодаря Ви предварително !
Мисля,че може и не лично,но ние бяхме двама собственици в паспорта ,когато регистрирах. Едва ли ще направят проблем. Иначе не забравяй регистрация по община и виж в наредба на Софийска община дали сте освободени от данък в годината на чипиране ( така е в ПЛовдив)

Ветеринаря каза от следващата година,че дължим данък . Благодаря Ви за отговора.

# 702
  • Мнения: 5 592
Това не ви освобождава от регистрация в общината по местоживеене,просто не дължите данък

# 703
  • UK
  • Мнения: 957
Нали ви казах, че имаме буря? Е, вече имаме езеро в парка Laughing



Малко е размазана снимката, ама много духаше и ми беше трудно да я направя Tired Face

# 704
  • sofia
  • Мнения: 3 706
Значи, това джакчетата са машини. От вчера до днес се научи да сяда, да стои на място и да дава лапа! Simple Smile
Гледала съм предимно дакели и хрътка и...ами, нито едно от тях не се научи, никога... А този мъник е на няма и 4 месеца. Може би и синът ми е причината. Явно му се удава да тренира кучета.

Общи условия

Активация на акаунт