Семейните приятели са ни главно кумовете и още една двойка, но нямаме много време за виждане, както и те. Преди се виждахме веднъж в седмицата, но сега те си имат грижи около майка му и сме разредили много срещите, а страшно ми липсват.
- Публикувана: 26 юли 2006, 20:00 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2006, 11:39 ч.
Вашето семейство и компанията ви
Чак за големи семейни приятелства не мога да кажа. Имаме приятели, които виждаме от време на време, но не семейно. В общи линии всеки си има неговия кръг.
И аз не мога да кажа 4е имаме точно такива семейни приятели 
Когато сме си в България се срещаме с мои добри познати - все пак приятел е силна дума и аз имам 2-3.
Когато сме в в чужбина излизаме по семейно с колеги на мъжа ми у техните жени, или ние ги каним на вечеря в нас или те в тях. Но в чужбина приятели както в България едва ли бих имала.
Когато сме си в България се срещаме с мои добри познати - все пак приятел е силна дума и аз имам 2-3.
Когато сме в в чужбина излизаме по семейно с колеги на мъжа ми у техните жени, или ние ги каним на вечеря в нас или те в тях. Но в чужбина приятели както в България едва ли бих имала.
Koгато бяхме студенти бяхме голяма весела компания 
Сега почти всички си заминаха по родните места 
- Останахме само ние и още едно семейство . С тях сме си по-близки , иначе имаме доста познати , но напоследък нямаме много време за излизане. Мъжа ми е малко по-свит и не говори много -много 
Аз обаче съм много устата. Обичам да излизам с приятели, а той гледа детето и цъка на компа 
Сега почти всички си заминаха по родните места - Останахме само ние и още едно семейство . С тях сме си по-близки , иначе имаме доста познати , но напоследък нямаме много време за излизане. Мъжа ми е малко по-свит и не говори много -много Аз обаче съм много устата. Обичам да излизам с приятели, а той гледа детето и цъка на компа 
Ние още не сме законо семейство но си живеем заедно което обуславя и семейни приятели
имаме две семейства страхотни са
едното е на моя приятелка другото е на приятел на моя приятел
много са готини и ни е адски весело с тях иначе останалите са си отделни приятели мои или негови
хубавото е че той се разбира с мойте приятели обаче аз повечето негови не ги харесвам и ми личи.
имаме две семейства страхотни са
едното е на моя приятелка другото е на приятел на моя приятел
много са готини и ни е адски весело с тях иначе останалите са си отделни приятели мои или негови
хубавото е че той се разбира с мойте приятели обаче аз повечето негови не ги харесвам и ми личи.
За съжаление приятелските семейства,с които се събирахме най-често,заминаха в чужбина.Сега от време на време излизаме с приятели на мъжа ми от студентските години,те май останаха единствените.Другите ни приятели са по морето и с тях се виждаме по 2-3 пъти годишно,но за сметка на това си прекарваме страхотно.
Това със семейните ни приятели е голям проблем. Всички ги е хванал бесния еснафлък. Като че ли след като се изпожениха си направиха доброволна лоботомия. Уж млади хора, около и малко над 30-те, образовани, а като седнем се говори само за манджи, домакинство и кой за какво пести за да си купи.
Като бе ли предпочитам вече да се виждаме с несемейни хора, отделно имам приятели (повечето мъже), с които мога да изпия една бира и да поговоря за нещо различно от вчерашната манджа. Друг е въпроса, че приятелите мъже се поувличат чат-пат, ама аз съм му хванала цаката и след директен разговор, остават тия, дето настина са приятели.
Като бе ли предпочитам вече да се виждаме с несемейни хора, отделно имам приятели (повечето мъже), с които мога да изпия една бира и да поговоря за нещо различно от вчерашната манджа. Друг е въпроса, че приятелите мъже се поувличат чат-пат, ама аз съм му хванала цаката и след директен разговор, остават тия, дето настина са приятели.
Имаме едно приятелско семейство - мой съученик и жена му. Дъщеря им и Дени са родени през един месец и всъщност са отгледани заедно. Много сме си близки, но не се събираме всеки ден, това е абсурдно. Мъжете се виждат за сутрешно кафе и бягат по задачи.
Имаме си и приятел "стар ерген", който е чудесен, дъщерите ми го обожават. Но той сякаш се чувства неудобно, откакто имаме деца...
Имаме си и приятел "стар ерген", който е чудесен, дъщерите ми го обожават. Но той сякаш се чувства неудобно, откакто имаме деца...
При нас така се случи, че несемейните станаха и семейни приятели. Просто и двамата с мъжа ми ходехме по едни и същи места - концерти, заведения, метъл-клубове и всеки си имаше гаджета и компания, която обаче беше обща компания и така си продължиха нещата. Докато не забременях всеки ден бяхме някъде навън, дали по гости, дали на клуб, дали на заведение, просто и двамата бяхме свикнали така поотделно, а после като се събрахме установихме, че няма защо да го променяме и така и остана. Аз обаче април месец забременях и на 12.май легнах на легло и досега лежа, така че никакви излизания, поне засега. То после още по-трудно ще стане, ама ще му намерим колая някак, баби нали има, пък като поотрасне наследника ще го водим по концерти 