Вашето семейство и компанията ви

Ние имаме две приятелски семейства с които сме преживели какво ли не.Когато мъжете ни са и тримата на суша (малко трудно се получава),задължително почиваме заедно или пътуваме в чужбина.Но толкова сме свикнали да сме все заедно по почивки и екскурзии,че миналото лято ни се разсърдиха за това,че без да ги уведомим двамата избягахме,така да се каже, за една седмица на почивка.Посрещнах мъжа си в София на летището и от там изобщо не стигнахме до Варна. Когато им се обадихме бяха смъртно оскърбени Дотолкова сме свикнали да прекарваме свободните си дни заедно!Много  си ги обичаме!
Разбира се,имаме и други познати,но те са просто познати за кафе,за кръчма...Не са ни в сърцата.

И аз така преди време обаче...
Сега имам горчив опит!
И със съпруга ми сме решили -всеки си има своите приятели като те не са ни семейни приятели.(

Много мъже гледат на чуждата половинка като на сексуален обект.
Именно заради това не поддържаме такива отношение.
Не че не се събираме със семейни двойки, но по рядко.
Това е от мен.
Ха и имам много такива случаи ,много такива сексуални предложения са получавали и моите приятелки, които повечето са семейни
Така че направила съм си тотален извод

от както се ожених приятелите си останаха в бг, а аз създавем семейство другаде-тъжно

Откакто се родиха децата рядко се срещаме с приятели. Понеже и повечето приятели вече са с деца, като се съберем става пълна лудница.

За всяка вечер- абсурд  мъжът ми се прибира скапан, взима душ и слизаме на кафето пред входа или той слиза с детето
От време на време се събираме с приятели, вкъщи или у тях, както е по-удобно 

Най- добрите семейни приятели са ни кумовете. С тях сме във всеки възможен момент. Само дето "възможния" момент е веднъж на десетина дни, ама хайде карай
Други типични семейни приятели, като че ли нямаме. Аз имам много приятели, той също, излизаме с всички тях, но семейни чак не мога да ги нарека.

Имаме доста приятелски семейни двойки, но най-често се събираме с кумовете ни, с останалите главно по рождени и именни дни.

Ние имаме много семейни приятели но те са за по кафе
Кумците ни са тези с който се срещаме постоянно, когато  сме заедно пада голямо веселие 
Ходим и на почивки заедно и весело си изкарваме, се едно сме едно голямо семейство
Кръщелника ни толкова е свикнал с нас, че когато и да му кажеш да ходи някъде веднага казва и ние да ходим

Имаме няколко приятелски двойки,с които излизаме отвреме-навреме и прекарваме приятно,за съжаление няма време напоследък за много срещи.

Имаме доста семейни приятели част от които са извън Бургас ,но се виждаме често.Тук са няколко семейства ,с едните сме по капаните(там ни е добре),другите предпочитат семейните събирания (пак ни е добре),а другите пък предпочитат заведения със жива музика(ОЩЕ ПО ДОБРЕ)-АБЕ САМО ДА ИМА ФИНИКИЙЧЕТА!!!!!!

И аз това щях да кажа. Всяка вечер е абсурд.
Първо, аз не бих издържала на такова темпо след цял ден занимавки с децата, работа, домакинстване и т.н., а и мъжът ми се прибира в описаното по-горе състояние. Разликата е, че след душа отиваме в китайския ресторант до блока (ако нашите са взели децата да ги поразходят), или ходим заедно на люлките, или стоим у дома (татито се занимава с хлапетата или ремонтира нещо, а аз работя).
Общи приятели имаме малко, но пък с тях изкарваме страхотно.
Общи май са ни само кумовете, едни бивши колеги, един бивш съученик на мъжа ми с гаджето му и моята приятелка с нейното гадже. От тях само кумовете са с дете. Единствено с бившите колеги си направихме нещо като традиция - задължително веднъж в седмицата сме заедно (сега в топлото ходим по екскурзии, пикници и плажове, а зимата обикновено се събираме у нас, за да може да приспим шушулките и да започнем джумбурето).
По-скоро си имаме отделни приятели, с които се виждаме често. Мъжът ми през деня е с колеги (от работата или от университета - най-често ходят заедно на обяд, за да е свободен вечер), а аз си имам една женско-мамешка компания (от квартала се събрахме 5-6 мацки-мами, с които си организираме поне веднъж месечно излизане "на нощен живот", а почти всеки ден сме заедно по кафета или по гостита).
Аз си имам и няколко приятели мъже, с които мъжътми не обича да се събира и аз си пия кафе с тях самичка.
По принцип, половинката ми не обича много да седи на маса с непознати - чувства се неудобно, докато аз съм много екстровертна личност и ми е приятно.
Затова през деня всеки си навксва откъм приятели, а вечерите са си само за нас (дори и да дремем пред телевизора понякога ).
Честно да си призная, аз съм по-купонджийка и поне няколко пъти в месеца не пропускам да оставя децата на мъжа ми и да изляза на кръчма, дискотека или клуб с компания, докато мъжът ми ходи по такива места или с мен (гледаме да не е много рядко  ), или за официални поводи, когато е "задължително избираемо".

Чак за големи семейни приятелства не мога да кажа. Имаме приятели, които виждаме от време на време, но не семейно. В общи линии всеки си има неговия кръг.
Най-добре се забавлявам с няколко колежки от работата. Излизаме поне 2 пъти в месеца, по женски и си изкарваме страхотно.

Имаме много приятели , повечето са необвързани и нямат деца , но ни събират други неща , а "компанията" обикновено не е една и съща . Самите ни приятели са с различни професии , интереси , възраст ...За нас между  "семейни" приятели и "несемейни"  няма разлика и преди и сега това са ни приятелите...

ами да имаме и то много приятели,с които се виждаме често,с две от семействата всеки ден и всяка вечер-или в тях или в нас, но като се замисля май със сестра ми и зет ми най- често се събираме,и по почивки сме заедно,и навсякъде почти абе хубави са тези събирания

Семейните приятели са ни главно кумовете и още една двойка, но нямаме много време за виждане, както и те. Преди се виждахме веднъж в седмицата, но сега те си имат грижи около майка му и сме разредили много срещите, а страшно ми липсват.

Ох за съжаление тук в чужбина е много трудно  да намериш не само близки приятели, но  и време, през което да се събирате, защото работата е на първо място, а и разстоянията са много големи и събирания всяка вечер са просто абсурд, така че нямаме т.н. семейни приятели .

И аз не мога да кажа 4е имаме точно такива семейни приятели 
Когато сме си в България се срещаме с мои добри познати - все пак приятел е силна дума и аз имам 2-3.
Когато сме в в чужбина излизаме по семейно с колеги на мъжа ми у техните жени, или ние ги каним на вечеря в нас или те в тях. Но в чужбина приятели както в България едва ли бих имала.

Koгато бяхме студенти бяхме голяма весела компания Сега почти всички си заминаха по родните места   - Останахме само ние и още едно семейство . С тях сме си по-близки , иначе имаме доста познати , но напоследък нямаме много време за излизане. Мъжа ми е малко по-свит и не говори много -много Аз обаче съм много устата. Обичам да излизам с приятели, а той гледа детето и цъка на компа

Като семеини приятели мога да определя само едни - братовчедката на мъжо която познавам и аз от дете и много ме боли че още си нямат детенце.

Не деля приятелите ни на семейни и несемейни.Важното е,че са приятели на нашето семейство,т.е. на нас двамата,защото отдавна не ги делим на мои и негови.Виждаме се когато можем,всяка вечер в никакъв случай.През 2-3-4 дни сме или на гости,или посрещаме гости.

Ние още не сме законо семейство но си живеем заедно което обуславя и семейни приятели
имаме две семейства страхотни са
едното е на моя приятелка другото е на приятел на моя приятел
много са готини и ни е адски весело с тях иначе останалите са си отделни приятели мои или негови
хубавото е че той се разбира с мойте приятели обаче аз повечето негови не ги харесвам и ми личи.

Имаме, но се се виждаме много често. Всеки си е зает с нещо и няма как. Но аз си имам няколко приятелки, с които отвреме-наврме пия кафе. Иначе си имаме приятели, които не са в Пловдив и за съжаление се виждаме много рядко.

За съжаление приятелските семейства,с които се събирахме най-често,заминаха в чужбина.Сега от време на време излизаме с приятели на мъжа ми от студентските години,те май останаха единствените.Другите ни приятели са по морето и с тях се виждаме по 2-3 пъти годишно,но за сметка на това си прекарваме страхотно.

Това със семейните ни приятели е голям проблем. Всички ги е хванал бесния еснафлък. Като че ли след като се изпожениха си направиха доброволна лоботомия. Уж млади хора, около и малко над 30-те, образовани, а като седнем се говори само за манджи, домакинство и кой за какво пести за да си купи.
Като бе ли предпочитам вече да се виждаме с несемейни хора, отделно имам приятели (повечето мъже), с които мога да изпия една бира и да поговоря за нещо различно от вчерашната манджа. Друг е въпроса, че приятелите мъже се поувличат чат-пат, ама аз съм му хванала цаката и след директен разговор, остават тия,  дето настина са приятели.  

Нямаме много семейни приятели - 3 семейства с деца и едно без. Средно на седмица излизаме с тях 2 - 3 пъти. Индивидуални приятели почти нямаме и невиждаме. Почти винаги сме в комплект

Имаме едно приятелско семейство - мой съученик и жена му. Дъщеря им и Дени са родени през един месец и всъщност са отгледани заедно. Много сме си близки, но не се събираме всеки ден, това е абсурдно. Мъжете се виждат за сутрешно кафе и бягат по задачи.
 Имаме си и приятел "стар ерген", който е чудесен, дъщерите ми го обожават. Но той сякаш се чувства неудобно, откакто имаме деца...

Имаме едно приятелско семейство с които се събираме да играем карти, излизаме. Също така излезаме с кръстниците, сестра ми и зет ми. А иначе всеки си има свой кръг от приятели и си поддържа връзка с тях.

    При нас така се случи, че несемейните станаха и семейни приятели. Просто и двамата с мъжа ми ходехме по едни и същи места - концерти, заведения, метъл-клубове и всеки си имаше гаджета и компания, която обаче беше обща компания и така си продължиха нещата. Докато не забременях всеки ден бяхме някъде навън, дали по гости, дали на клуб, дали на заведение, просто и двамата бяхме свикнали така поотделно, а после като се събрахме установихме, че няма защо да го променяме и така и остана. Аз обаче април месец забременях и на 12.май легнах на легло и досега лежа, така че никакви излизания, поне засега. То после още по-трудно ще стане, ама ще му намерим колая някак, баби нали има, пък като поотрасне наследника ще го водим по концерти    

и ние така