Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 62

  • 40 734
  • 766
  •   1
Отговори
# 555 31 ян. 2020, 12:57 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 016
Тук ядем боклуци, дишаме отровен въздух, то какво повече от това ...
Ох на мен пък нарочно ми свалят имунитета заради автоимуния процес, вече не знам какво е добре да се прави.
Поръчала съм си 2 опаковки Имунофан и мисля да си продължавам с това, а пък каквото ще да става.

# 556 31 ян. 2020, 12:58 ч.
  • София
  • Мнения: 3 991
Ей, ей, я се спрете!
Никой не е излязъл жив от живота. И на всеки му се живее (татко почина преди 8 месеца малко преди да стане на 90 и така му се живеешееее).
Важно е докато сме живи да го живеем този живот пълноценно, да се наслаждаваме на всеки миг, да се радваме на дребните неща, да си доставяме ежедневно дребни удоволствия (е, и „по-едри” не е зле да можем).
Удоволствие е да чуя смеха на дете, песента на птичките, ромон на поточе, шумоленето на вятъра; да видя усмихнати лица, прегърнати млади хора, старци, хванали се за ръка...; изгрева и залеза на слънцето; облещената пълна луна; осеяното със звезди небе... Да продължавам ли!?
Има толкова неща, които никога не сме имали време да забележим... сега е моментът... сега се е паднало да поспрете и да се поогледате.
Я се облечете и излезте навън (не в мола, грипно време е) в парка, в кварталната градинка- подишайте чист въздух, порадвайте се на пекналото слънчице, на подскачащото врабче (в нашата градинка има катерички- никога не ми омръзва да ги гледам).
Пък, когато дойде моментът..., е, поне ще сме ги забелязали тези красотички...
За кой ли път ще го кажа „радвайте се на живота”.

Последна редакция: пт, 31 яну 2020, 13:03 от AnyHr

# 557 31 ян. 2020, 13:00 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 016
Ани, ела на срещата в неделя, малко за повдигане на духа Simple Smile

# 558 31 ян. 2020, 13:12 ч.
  • Мнения: 2 433
И аз искам да дойда на срещата, ама другия път.  Да не вземете да си говорите за болести, недейте! Да се забавлявате, чухте ли...
Пък за онова другото -  Всичко е възможно - и лошо, но и Хубаво, нали...Черната хроника е съсипваща оптимизма и все се набляга на нея, "бялата" хроника е повече, но не се споменава,  да не я забравяме обаче.
Тото ми се губи доста време. Тя кога трябваше да приключи химиите?

Последна редакция: пт, 31 яну 2020, 13:44 от unabella

# 559 31 ян. 2020, 13:33 ч.
  • София
  • Мнения: 2 092
Цитат на: AnyHr в пт, 31 яну 2020, 12:58
Ей, ей, я се спрете!
Никой не е излязъл жив от живота. И на всеки му се живее (татко почина преди 8 месеца малко преди да стане на 90 и така му се живеешееее).
Важно е докато сме живи да го живеем този живот пълноценно, да се наслаждаваме на всеки миг, да се радваме на дребните неща, да си доставяме ежедневно дребни удоволствия (е, и „по-едри” не е зле да можем).
Удоволствие е да чуя смеха на дете, песента на птичките, ромон на поточе, шумоленето на вятъра; да видя усмихнати лица, прегърнати млади хора, старци, хванали се за ръка...; изгрева и залеза на слънцето; облещената пълна луна; осеяното със звезди небе... Да продължавам ли!?
Има толкова неща, които никога не сме имали време да забележим... сега е моментът... сега се е паднало да поспрете и да се поогледате.
Я се облечете и излезте навън (не в мола, грипно време е) в парка, в кварталната градинка- подишайте чист въздух, порадвайте се на пекналото слънчице, на подскачащото врабче (в нашата градинка има катерички- никога не ми омръзва да ги гледам).
Пък, когато дойде моментът..., е, поне ще сме ги забелязали тези красотички...
За кой ли път ще го кажа „радвайте се на живота”.

На сто процента мисля като теб!

Последна редакция: пт, 31 яну 2020, 20:47 от detelistna.4etirilinka

# 560 31 ян. 2020, 13:50 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 016
И Бони се губи също.

# 561 31 ян. 2020, 15:17 ч.
  • Варна
  • Мнения: 373
Да се научим да се борим срещу рака, означава да се научим да храним живота в нас самите. Но това не означава непременно битка срещу смъртта. Да усвоим успешно това умение означава да се докоснем до същината на живота, да намерим пълнотата и мира, които го правят по-красив. Смъртта може да бъде част от успеха. Някои хора изживяват живота си без да го ценят истински. Други изживяват смъртта си с такова богатство, с такова достойнство, че тя изглежда изключително постижение и осмисля всичко преживяно. И приготвяйки се по такъв начин за смъртта, ние успяваме да освободим енергията, нужна ни, за да живеем.

Не са мои тези думи (от Антирак са). Дават ми хъс и цел. Затова не спирам да си ги припомням.

Иначе, мен цяла седмица ме държат гадните ефекти от втората вливка. Този път нямаше еуфория, събори ме почти веднага. Едва днес се завърнаха силите ми.

# 562 31 ян. 2020, 15:55 ч.
  • Мнения: X
Тъжно е, но факт че живота продължава.....И, да- и болестите и нещастията не подбират- ни заможни, ни известни ни умни и красиви са пощадени.....Затова, от които и да сме- да го живем тоя живот, както си трябва, докато сме живи....Майната им на битовизмите и  подробностите- трябва да сме щастливи, да обичаме и да ни обичат.....Пък може и да имаме повече време- но без значение колко ни е отредено- нека да е смислено прекарано и да остави топли спомени в тези, дето ще останат след нас!

# 563 31 ян. 2020, 16:07 ч.
  • Варна
  • Мнения: 195
Исках много неща да напиша, но ги изтрих.

Днес сутринта вървях към онкологията, бодра и ведра, и се радвах на собствените си хубави мисли: леко ми е, нищо не ме боли, всичко вкъщи е наред, лъчето най-накрая почна, а има ли лечение, има и контрол някакъв... Всичко е супер, всичко е по план.

И докато си чаках да ме вкарат за "нагревка", попадах на новината за момичето. И всичките ми емоции и мисли се завъртяха на 180 градуса. Това Е трагедия и човек няма как да остане равнодушен. Пълнокръвни сме, живи сме, лутаме се, страдаме. И няма как през цялото време да сме дзен, да сме балансирани, умиротворени, разбиращи и приемащи. В страха, гнева, тъгата и безсилието няма нищо укорително и нищо нередно. Мен лично ужасно ме е страх. На 34 съм, с две малки деца. И започвам да пресмятам - след 5 години ще ме има ли, децата колко ще са големи, как ли ще се справят... Все нормални въпроси. Без отговор. И е вярно, че животът е прекрасен. Но той е и много други неща.

Светъл път на момичето и кураж на близките. И особено на дечицата.

А на всички нас - малки радости, малки победи и светлинка в шепите.

# 564 31 ян. 2020, 16:18 ч.
  • Мнения: 2 433
Енергията, която хабим за стрес, тревожност , гняв и др. подобни е загубена енергия от тази, която ни е нужна за обслужване на жизнените ни процеси. Една от причините за отслабване на организма, особено, ако емоц.ни сътресения са тенденция.
Търсете хубавите емоции и радости, има такива,  живейте ги! Не може без страх и лоши мисли, но те да не вземат превес и отшумяват бързо. Много ми помагаше за това мисълта, фокусирана върху  днешния ден като най-важен.
"Обещай ми, че днес ще направиш деня си хубав", казваше един "много мой" приятел.

# 565 31 ян. 2020, 16:49 ч.
  • Мнения: 142
Момичета, започнах лъчето и съм като парцал.... Ходя на работа(сега съм и.д.кмет) , после лъче, после бебе... чета си тук редовно, мисля Ви всичките. Много съм изморена, а не ми предстои почивка... Мрън-мрън това от мен Simple Smile

# 566 31 ян. 2020, 16:57 ч.
  • София
  • Мнения: 2 693
И аз все пресмятам дали ще ме има след няколко години... Просто не мога да избягам от това. Все мисля как ще се оправят мъжете без мен. Малкото е много малко още. И все мисля мъж ми как ще се справи сам с двете деца. Ужасно е! Някак все съм мислела, че е по-възможен варианта аз да остана сама с двете деца, имайки предвид, че мъжете в последно време са много кекави. И тая простотия ме хвана неподготвена.

Обадиха ми се от Сити, на 13ти съм на ПЕТ скенер.

# 567 31 ян. 2020, 17:54 ч.
  • София
  • Мнения: 3 147
Аз пък хич не си мисля за умиране, някак не мога да си го представя и не искам.Моят мъж е оправен и ще се справи,той и сега си се занимава много с тях.Винаги той ги е вдигал за градина/училище,прави закуска,води ги.В къщи чисти,пере ,прозорци мие.Само не готви,ма и това ще се научи,ако се наложи.
  По ми е притеснено за родителите ми,че тях няма кой да гледа и сестра ми,която не може и 1 ден да е сама,защото е с умствено изоставане.
 Не искам да го мисля, хора умират здрави прави в катастрофи или от инфаркт/инсулт,ние поне сме подготвени.
 И на мен ми стана много криво за тази жена .Още не мога да прежаля и моята приятелка. Ама всеки с късмета си.

  Днес си заредих картата за градски транспорт  - 6лв е за всички линии и си ползвам старата пластика.
 Подадох документи и за талон за паркиране .Сроковете за нищо ги нямат - чак на 13.03 трябва да ходя да го взема.Ако знаех,че се подава там,където и за картите и се чака толкова,щях да подам още преди 2 седмици като ходих.

 Тинти, радвам се,че е минала добре операцията.Как е майка ти сега?За възлите казаха ли нещо,дали са засегнати?

 Бони,ела на срещата да се разведриш малко. 😘И аз ходех на лъче след работа,за да може после да си полегна малко в нас ,но пък моите деца са по-големи.

# 568 31 ян. 2020, 18:11 ч.
  • Мнения: 2 369
Ох позачетох ви, но се включвам да кажа, че не съм на вашите вълнИ слава Богу! Майка ми си отиде, аз си работя и правя чудеса от храброст. Тренинга и диетата ми са в стихията си и така. Единственото, което леко ме депремира е факта, че хормоналната пречи на отслабването явно. Познавам тялото си и правя неща, които и преди съм правила, а сега ефекта е забавен. Има ефект, но около 3-4 пъти по-бавен. От друга страна всяко зло за добро. Така имам повече шанс да съхраня кожата си. Сори за така оптимистичния пост измежду вашите, ама това е положението🤣 В процес на отказване на антидепресантите съм даже. Обнадеждаващо е щом още държа фронта. Отказвам ги, защото онова дето ми хлопаше в главата май е от тях. Вече с намалена доза почти хич не хлопа. Мен пък малко ме набра страх за операцията. Ами ако ме отворят и видят, че импланта е капсулирал (фиброза) и нямат нов за смяна? И се събудя без една цица? 🤣 🤣 🤣 Е такива простотии си мисля. А за "онова" дори не си позволявам да мисля. Не искам!

# 569 31 ян. 2020, 18:12 ч.
  • Мнения: X
Бони, има го тоя ефект.......аз докато ходех на лъче, се задъхвах докато се кача до първия етаж. И все нещо ми беше терсене....че и от слънцето и топлото се криех, че нали не трябваше да ме пече. А, юли и август и слънце и жега бол. Но мина и замина и чак сега се сетих, че е било.....И това ще мине. Просто помоли някой да поеме поне малкия от време на време. И се възползвай да починеш.
Тинти, аз от 11 години съм по болниците- още преди рака, поне по два пъти влизах за операции....В началото и аз така се притеснявах как ще се оправят, щото мъж ми милия нищо не можеше- ни с децата да се оправя, ни да сготви, ни да изпере.....за чистене, все не му беше достатъчно мръсно, че да го подхване....В началото по телефона давах наставления. После взе да кани приятели и приятели да му помагат......Сега, вече се справя по-добре от мен- и с момчетата и с чистенето и с миенето на чинии...А, те....те въпреки липсата ми и  болестите ми пораснаха и скоро се надявам поне големият да е  съвсем самостоятелен. Виж, малкия ще си го гледаме докато сме живи. Но, съм се заинатила да го науча да оцелява....И, честно- съвсем спокойна съм, че и след мен ще се справят. Но, пък аз искам да съм там- жива и доколкото може здрава, за да им се радвам.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата