Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 62

Мери, аз правих абразио в Окръжна болница с направление и не съм плащала нищж повеече. Пуснаха ме след 2-3 часа.
Варненско Тинтири, толкова ми е познато това, коети пишеш. Все правих сметка кога да умра и колко и достатйчно големи ли ще са децата.А те бяха много малки и ми трябваше много време. Минаха 10 години и още ми трябва. Бог знае какво ни чака и се надявам и моля да е миластив... За съпругата ня Емо Чолаков и аз се рязтроих, ,но не се вкарвайте във филми, защото не зняем каква е предисторията..

Майка ми е екстра, видях я днес. Ходи си, добре е. Ръката движи идеално. Василев е казал, че не е видял заразени възли, но все пак е извадил и е дал за изследване. Ще видим хистологията

И аз цял ден я мисля съпругата на Емо. Много пъти все да пиша тук и се отказвах. Четох няколко статии за нея. Дълга борба с рака, дете на 3... Милмич е права! Не знаем предисторията. Така че, я по-ведро! Няма да се мре скоро!
Марита, точно от такива постове като твоя имаме нужда!

Много ми се иска, Lady
Няма да сме в София в това хубаво време, изчезваме утре сутринта и докато се развали времето.
Ще чакам да видя усмихнатите ви муцунки

Кача, мерси🤗❤️ Аз си наложих да съм здрава и оздравявам. Голяма работа е вътрешната сила и желание за живот убедих се много пъти вече последното десетилетие. Баща ми съм писала няколко пъти и тук живее от 10 години с рак и метастази, терапии постоянно, но много му се живее и не се дава! Ние преди с мама (те са разведени обаче) го бъзикахме, че се е вкопчил в живота и неще да умре, а то взе, че се оказа самата истина! Та налагам си и аз да не се давам и успявам да му се не види, вече се чувствам даже не на място тук и все се притеснявам да не ви дотягам с оптимизма си, ама отказвам да се разкарам. И аз като Бела стоя тук да давам кураж и да покажа, че има живот след рака и то наистина по-пълноценен. Не е клише, а живата истина и това. Наслаждавам се на дребни детайли, които изобщо не забелязвах от години. Имам чувството, че от едно време насам съм живяла в сън и съм пропуснала да живея истински. Сега гледам да го правя. Дори успявам повечето пъти да елиминирам стреса в зародиш. С две думи- нямам и стрес. Рака ме хвана на стресово ниво сигурна съм. Много съм дзен🤣 Така, че момичета, дерзайте и бъдете силни. Вкопчете се в живота и гледайте на активното лечение на рака като на лечение, което ще отмине и ще остане само лош спомен. На мен вече ми е в мъгла и това. Зарових го в задните чекмеджета на съзнанието си и вече ми е странно, че не съм имала коса. А беше толкова скоро. Ето снощи бях на дискотека и танцувах цяла нощ, после правих няколко часа луд секс с гаджето (и той се поосефери и е станал пак нормален като в началото на връзката ни), блъскам почти всеки ден във фитнеса и нямам нито сърдечна недостатъчност, нито нищо. Дори много се надявам в един момент и кръвното да ми се нормализира и да оставя таблетките и за него (сега е топ кръвно. Закова като по учебник, но с таблетки), защото се храня изключително здравословно. Почти никакви мазнини, малко, но качествено телешко или пилешко месо, мнооого зеленчуци и вместо сладко плодове, бобови и малко обезмаслено мляко и кисело мляко, чия, киноа, ядки, много малко тестени, ориз и картофи. Надявам се вените и холестерола да се пречистят. Мисля да ходя и на пилатес да заздравя и вътрешните мускули. Само ставите малко ме тормозят, но няма как. Дано и те се оправят като спра хормоното. Оф чак ме е страх, че много пък на хубаво взе да ми се получава. Преди операцията април ще имам ЯМР "да видят има ли останали някакви остатъци от жлези" и това никак не ми хареса. Дано няма капка от тия пусти жлези. Не ги искам! Ако има поне на тази дето ще ремонтират (а тя е тази с тумора) ще ми ги изчистят надявам се. Това ми е притеснението засега относно рака ми. Да не се връща тази гад никога повече си повтарям и си вярвам, пък дано се отрази във вселената. Абе, Далай Лама пасти да яде🤣🤣🤣

Марита, никакви остатъци нямаш, остатъци не биха могли да се хранят и да живеят след изчистването на основната част.
Чета тук мрачни мисли. То и аз искам един ден да видя внуче, ама знае ли се. Опитвам се да не мисля за това. Моето дете е вече голямо, ама все още не съм готова да напускам този свят.
За утре да напиша и тук за срещата - Който дойде, на входа да казва за форумската среща и да влиза в зимната градина навътре. Запазено е за 12 души от 1 часа.

Марита, скицо ♥️ пилатеса е добър вариант и за костите и ставите, за разлика от фитнеса, отделно за мускулите и сухожилията, стойката, гърдите. Ходя три пъти седмично и то с удоволствие.
И аз така, като теб приемам рака като отминала гадост. Хич, ама грам не ми е в мислите като диагноза.

Да Бела, здрава си! Късметлийте, които успеят да се изчистят от животното са си на практика застрашени толкова, колкото и другите, които не са го имали или поне почти толкова. Аз като го нямах никога, та не ме ли лепна? И всяка от нас го е нямала. Няма ли метастази, които хронично да бориш си си здрав под наблюдение просто. Ние в ремисия ли се водим или какво?

Иначе аз на фитнеса гледам да тренирам с толкова тежко, което не натоварва ставите и правя просто повече серии и повторения. Засега целта е махане на мазнината, а не трупане на мускулна маса, а тя предполагам знаеш се трупа с много тежко. На мен като че ли ще ми стига да стегна тялото и да съм стройна, пък мускулите колкото да ги поддържам здрави. Няма да си прецаквам зорлем ставите. Абе аз знам какво правя общо взето.

Ох, Маритка, както винаги, където се появиш, и избушваш черчеветата🤗 Та като пишеш, че много хубаво не ти било на хубаво, аз се сетих за един виц, да ти го предложа като своеобразен лек за такива натрапливи усещания:

Върви един юнак по пътя, и не щеш ли, гледа, на един кръстопът седи една прекрасна девойка и плаче, та си глава кине.
-Защо плачеш, хубавице? - попитал я той.
-Ох, юначе, имаме ние тука в нашата планина един зъл змей, всяка година излиза и иска най-красивата девица от селото, за да я изяде! А ако не му я дадат, ще изгори селото! Тази година аз съм най-красивата девица! Ох, защо съм се родила толкова хубава, ах, защо съм пораснала толкова красива, их, защо досега девица съм останала! А ти момко, нямаш ли някоя идея как да ме спасиш?
-Ааа, имам, имам! - и засмъквал потурите.
-Ама точно така ли ще ме спасяваш, не искам! Нямаш ли някоя друга идея?
-Абе, имам... - и й набил един пестник в носа.
И така момата вече не била най-красивата в селото.

🤣 🤣 🤣 Детелинке, аз бих избрала смъкнатите потури....и още как! 😜 Този уйк-енд съм на потурена вълнА хахахаааа. Абе ударила съм го на живот и смятам да живея в пълния смисъл на думата до когато ми е писано. Каквото зависи от мен ще дам всичко от себе си, а каквото не зависи от мен ще го приема философски😊

Тва е, щот си пич😂😉🤗

Привет, мили мои!

Развълнуваха ме последните ви коментари... идея нямам от къде по-напред да подхвана и да отговоря по някакъв адекватен начин на всяка/всеки от вас.

Мили, прекрасни... но И войнствени натури... каквото и да се случва не губете хъс и вяра.

Ако сте Майка - борете се приживе да станете свидетел как децата ви се омъжват/женят/дипломират и един прекрасен спомен остава...

Ако сте дъщеря/син - борете се майка ви приживе вашия гроб да не види. МАЙКА ДЕТЕ НЕ БИВА ДА ЗАРАВЯ... обратно трябва да се случват нещата....

Спиритче, снощи си мислех за теб. Липсваш...

Спирит🤗 Репликата "майка дете не бива да заравя" ме разтресе. Ако има нещо, от което ме е страх повече от рака и страхът за собствения ми живот то това е страхът за живота на децата ми. Това наистина е най-голямата трагедия според мен.

kacha, идната седмица съм във Варна. В другата тема за сбирките може да измислим нещо и да се видим. И аз постоянно ви мисля, все надничам в темата... и ви се радвам, но и съчувствам мълчаливо, когато болежките и страховете си споделяте.

Маритка... най-силното същество на тази Планета е един обобщен образ на Майката, която се страхува и с всяка фибра трепти, страда, усеща, копнее за благоденствието на децата си... и цел постави ли си дечицата да са добре, почти нищо не може да я спре. С подобна сила ни е дарила Съдбата и нас обичливите и вече помъдряли Дъщерички. Дупетата ще си съдерем, но няма да допуснем хората дарили ни с живот и закрила да страдат и да ни оплакват.