В момента чета ... 63

"Колекционер на деца" започнах и неусетно я преполових. От онези реалистични, увлекателни книги, които вървят бързо, не те оставят да спиш от мисли какво ще стане и те карат да четеш още и още.

Това беше една от най- гнусните книги, които съм чела. Но пък бях толкова щастлива като го разкараха накрая негодникът. След прочитането й я изтрих отвсякъде.

Чета "Сблъсък" на Кинг, вече писах. Но леко съм пред разболяване - кашлица, кихане, лека умора и тази книга като че нарочно я почнах сега. Който я е чел, ще ме разбере. А Кинг така добре да умее да въздейства, че вече съм се отписала.

Дали всички са я чели, че да издаваш края?

Далеч не е най- гнусната, която съм чела аз. Освен това, много ми харесва стила на автора и умението да разказва.

Колекционер на деца беше хубава книга, по нещо ми напомни Мечти за рая (не помня  името на книгата,  съжалявам много съм зле с имена на книги и автори  затова сега проверих , казва се  Очи от рая на Алис Сиболд ). Трудно е да се четат подобни книги от родители , но пък поука винаги може ( и трябва)  да бъде извлечена.

Да не  е спам прочетох следващата книга на Нарине Абгарян - Хората които са винаги с мен ( не знам дали така се превежда на български, но я има преведена ). Книгата според мен е много силно обвързана с двете други книги , които прочетох - Три ябълки и Да живееш нататък ( общи герои, общи събития) , само че тук фокусът  е върху конкретно семейство ( на авторката доколкото разбирам) . Определено Абгарян е майстор на късия разказ, но подобна книга от 300 страници й се получава хаотично-разбъркана - скача се от едно на друго ,  както и по времевата линия постоянно напред  назад , героите са някак недовършени, прекалено много персонажи. Съжалявам, че правя аналогия но ми заприлича на нашумялата наскоро книга на Стефан Данаилов. Но докато при него се получава много артистично с този безпорядък, книгата му цветна но дозирано кратка  , при нея някак в един момент почвам да се давя от липса на последователност. Иначе езикът й е все така сочен и цветен, посланията са ясни, но много бавно напредвах по книгата. Вчера започнах друга нейна книга - Зулейка. Не знам дали е преведена на български. Решила съм да завърша с "Понаехавшая" ( труднопреводима дума за човек който се преселва от малко място на някакво по-голямо при други хора при което неканен ), също непредведена на български. Смятам с това да проключа своя цикъл "Нарине Абгарян" .

Завърших "Присъдата е смърт" на Антъни Хоровиц - хареса ми, както и другите му романи.
След толкова истории за серийни убийци и прочее чудовища, които гризат човешки кости, скрити в бърлогите си, старомодното криминале е вече рядкост. Тези на Хоровиц са добре написани и поне на мен ми доставиха удоволствие.

Момичета вчера приключих книгата на Крис Картър - Престъпен ум.
Имам дълъг списък с книги , които искам да прочета.
Обаче ми се чете нещо леко ,романтично ,вдъхновяващо.
Предложения?

Например "Споделеният апартамент" на Бет О‘Лиъри.
Не са романтични, но донякъде отговарят на условията и "Елинор и Парк" на Рейнбол Роуър и "Последната любов на баба Дуня" на Алина Бронски. Много хубави и вдъхновяващи.

Благодаря!

Благодаря , има я в рулит на бг. Дръпнах я и я слагам в списъка.

Завърших "Априлската вещица". Приятно съм изненадана от книгата. Много е увлекателна. Хареса ми как е разгърната психологията на четирите жени. Финалът ме поразочарова, но това не отне от хубавото усещане за книгата.
Успоредно започнах да чета разказите на Елин Пелин. Бях забравила, че все пак има разкази, които харесвам - тези на Елин Пелин (и на Йовков). След всеки ми се реве и нещо ме стяга за гърлото. Как го постига в 3-4-5 страници. Невероятен е.

Момичета, не ви бях чела от няколко дни и малко ме постреснахте с тия трилър-хорър-психарии, които се вихрят в темата.

Благодаря, че споделихте за "Съседката", няма да припарвам до нея...

Иначе аз си продължавам с "Гойя" на Лион Фойхтвангер, класически написана историческа книга, с много фактология, интересна ми е, но се чете бавно и с внимание.

Успоредно започнах и една фантастика - "Дългият път към една малка, ядосана планета" на Беки Чеймбърс. Още съм минала едва 15%, но книгата е много, много приятна.

По темата със скандинавците - моите любимци са Юрт и Русенфелт, също така много харесвам и Руслунд и Хелмстрьом.

По темата Мураками - на мен много ми допада много, но от неговите книги, които съм чела изключвам от това определение "Норвежка гора", беше ми прекалено тежка. Най-любими негови са ми "Кафка на плажа" и "Преследване на дива овца".

О, "Априлската вещица"! Да, финалът може да е леко разочароващ, макар че за мен май не беше, не си спомням вече как реагирах при първия прочит, само помня, че буквално лягах и ставах с книгата. Остава си една от любимите ми.

Аз приключих Doctoring Data - доста стряскащо описание на тактиките на фармацевтичните компании, с които се манипулират данните от изследванията, за да бъдат в тяхна полза.

Сега мисля да чета "Убийството е всичко" на Хоровиц + "Пътешествие по Източна Европа" на Маркес.

Прочетох последно три книги, които общо взето ми харесаха и бих оценила с 3,5 *.
"Тъмната страна" от Коуди Макфейдън. Поредицата продължава със същите основни персонажи и нов сериен убиец. Прочетох я доста бързо както и предходните части, въпреки че стилът не ми харесва особено, героите и ситуациите са клиширани, случаите са брутални, езикът доста циничен на моменти. Като кървав криминален сериал, за който се чудя защо си го причинявам, но въпреки това продължавам да гледам с интерес. Просто е зарибяващо.
"Фотографът" от Галин Никифоров. Бързо действие и любопитен сюжет, но имаше някои доста наивни екшън моменти. Не е на висотата на "Лисицата" и "Тяло под роклята", но не съжалявам че я прочетох.
" Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс" от Пол Зюсман. Тази книга купих намалена за лев и нещо и нямах особени очаквания, но много ми хареса. Остроумна, увлекателна, с чувство за хумор и самоирония. Препоръчвам.
Започвам с нетърпение "Хала" от Нейтън Хил.

Започнах "Аферата Зелда" на Филипа Грегъри. В началото съ, но дано нататък стане по-добре, защото към момента ми бие към глупав чиклит. Не го очаквах от авторката.