В момента чета ... 63

  • 45 079
  • 746
  •   1
Отговори
# 255
  • Русе
  • Мнения: 1 095
Приключих ,, Чудовището'' - признавам,че това е първата книга ,която чета на Зарев и нямам база за сравнение с предишните му. Да основната тема е за старостта, но има и много подтеми; смъртта, любовта, комунизма, демокрацията, самотата; за мен лично романът имаше и леко еротични нотки. Книгата определено би била разбрана и одобрена от по-зрели като възраст читатели: около 30г и + .

# 256
  • Мнения: 225
В момента чета "Тревожни хора" на Бакман, интересна е, лека, а в същото време не е плоска. Добър психолог е Simple Smile

# 257
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Щефи, чудесен отзив за много любима моя книга - "Щиглецът" Heart

Винаги се радвам да прочета отзивите на нови и нови развълнувани читатели за нея.

"Светът от вчера - спомени на един европеец" на Цвайг също е прекрасна, четох я с огромна наслада.

# 258
  • Мнения: 1 517
Здравейте, някой успял ли е да прочете или, дали е чул някакви отзиви за книгата на Марио Ескобар - "Приспивна песен в Аушвиц"? Винаги ми е била много интересна темата за Втората световна, за лагерите и т.н. Напоследък все такива книги ме грабват и всичко започна от "Жило и мед" и след това "Марлене", много ми харесаха Relaxed

# 259
  • Мнения: 13 809
Попадна ми по случайност Не заспивай на Джон Вердън. Мислех че е криминале, което ще глътна бързо и ще продължа нататъ по програмата си за четене , обаче мнооооого трудно ми върви. Нещо ме дразни , бавна ми е мудна , вече съм на средата а още нямам и идея какво се случва. Както  и не ме дърпа да чета което за мен е мерило за хубава книга. Някой,  който го чел може ли да го коментира като автор че да успея да осъзная защо ми се случва това.

# 260
  • Мнения: 6 150
Вече имам първата, надявам се и последна, зарязана книга за тази година - Не ги целувайте за сбогом на Алисън Дюбоа. Тръгнах с интерес по темата, ноо почти до средата бе нищо повече от ... ами, рекламна притурка. Цялото това величаене на личността ми дойде в повече. Жалко.

Четеше ми се нещо смешно след това и започнах Как да убиеш съпруга си на Кати Лети. Харесва ми тънкия английски хумор.

# 261
  • София
  • Мнения: 700
Попадна ми по случайност Не заспивай на Джон Вердън. Мислех че е криминале, което ще глътна бързо и ще продължа нататъ по програмата си за четене , обаче мнооооого трудно ми върви. Нещо ме дразни , бавна ми е мудна , вече съм на средата а още нямам и идея какво се случва. Както  и не ме дърпа да чета което за мен е мерило за хубава книга. Някой,  който го чел може ли да го коментира като автор че да успея да осъзная защо ми се случва това.
Аз много харесвам Джон Вердън. Чела съм цялата поредица без последната за Дейв Гърни последователно и тази е петата. За мен книгите на автора са точно криминале, което се чете лесно и бързо. Не знам защо така се е получило, но сме различни хора и съответно и читатели.

# 262
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Чела съм "Намисли си число" от Вердън и на мен ми беше тегава, затова и го избягвам. Ето какво съм написала в ГР: Интересна история, но успя да ми доскучае на много места и заради това и бавно ми вървеше.
Няма да чета друго от този автор, не е за мен.

# 263
  • София
  • Мнения: 7 806
И моето познанство с Вердън приключи с "Намисли си число".
С писателите е като с хората - с някои намираш общ език веднага и ти харесва да общуваш с тях, в случая - да ги четеш, с други - не. Често въпросът е даже не в сюжета или героите, а в начина на писане, темпото на повествованието, изразните средства - ами не ти харесва и това си е. В такива случаи избутвам книгата до финала, за да разбера какво все пак става накрая и приключвам с автора - с  чисто сърце. Е, в някои по-тежки случаи направо я зарязвам. Имам си лавица за такива автори и още една - с кандидати да попаднат там, но с втори шанс със следващата книга. Smirk

# 264
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 327
Приключих "Колекционерът на желания". Много слаба книга, въпреки добрия замисъл. Две сюжетни линии, история и мистика, любов, възмездие, прошка. От всичко по малко, но за мен недобро изпълнение. Липсваше ми някаква динамика, нещо специфично, в унисон с магичната атмосфера, която се е опитала да докара авторката. Мне.

"Приятелката" на Дороти Кумсън започнах. Още не ме кара да чета с нетърпение и настървение, ще видим как ще се развие.

# 265
  • Мнения: 1 528
„Приятелката” я имам, но още не съм стигнала до нея. От Дороти Кумсън, много интересни ми бяха „Момиченцето на Адел” и „Когато бях невидима”.

# 266
  • Мнения: 182
Здравейте.
Нова съм при вас и се надявам тук да открия нови и интересни четива.
Току що приключих " Да помним Сара" на Крис Муни.
Малко мудно ми започна в началото, но накрая я прочетох на един дъх.  Интересен финал .
Сега се двоумя какво да започна .
Май ми се чете нещо от Кинг . И понеже нямам нови попълнения от него ще препрочитам от старите.

# 267
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Почвай Сблъсък, тематично е, само за вируси и епидемии.

# 268
  • Мнения: 630
Аз снощи завърших “Трябва да поговорим за Кевин”. Много ме затрудни тази книга. Сякаш не можех да навляза напълно в историята, защото не харесвах никой от героите, нямаше чия страна да заема. Сега като я завърших, установих, че всъщност аз не вярвам, че съществуват такива бебета/малки деца. Когато повествованието напредна и Кевин вече е тийн, книгата поне за мен стана по-достоверна и последните 150 страници много ме увлякоха. Та след дълго мислене дадох 4 звезди в ГР.

Сега продължавам както и преди писах с “Останалто е мълчание”.

# 269
  • Мнения: X
  И аз чета "Трябва да поговорим за Кевин" - интересна ми е тематиката ,къде се объркват нещата , за да отгледаш масов убиец. Образът на майката ми е доста достоверен, бащата и бебето Кевин не толкова. Но поддържа интереса.

Общи условия

Активация на акаунт