Вашите майки и раждането ви

Е, ако ме помоли, няма да откажа. В края на краИщата толкова неща съм преживяла с нея - всичките й болести и търчане до Пирогов - не 1 път.

Сутринта ми звънна за кафе (бях вече от няколко дни в Шейново),аз я отпратих да си ходи,защото ме приготвят за раждане.Тя обаче е останала в кафето на болницата и е слушала как някои момичета викат.Доста си е поплакала (светна ме една мацка от моята стая).Много ме хвана яд,защото родих много лесно и бързо,при това с упойка,не ме боля изобщо...

Честно казано, не знам Не съм искала никой да присъства, това си беше между мен и бебето

Много добро изказване, Мюр!

тичай сега в съседната тема да раздадеш питиета за почерпка за младежа!

Моята майка, първия път като раждах ,не беше спряла да плаче от отиването ми в болницата ,докато й съобщиха че съм родила.
Втория път стоя в болницата ,докато не родих и лекарката ми едвам я  е накарала да си тръгне....искала да се качи горе да ме зърне поне за миг...
Милата ми майчица    

Ами нормално е човек да се притеснява повече за собственото си дете, отколкото за чуждото.
 

Моята майка е голяма паникьорка. Когато снаха ми роди за втори път, беше през цялото време около нея, с изключение на родилна зала. Вътре настанала суматоха заради едно бебенце с асфиксия и тя помислила, че е "нашето" - получи тежка хипертонична криза, повече от месец не беше на себе си. Затова  при мен и двата пъти разбра постфактум.
Особено втория път, докато бях в предродилно, за да я заблудя, й звъннах от мобилния, че съм навън с приятелки. Не бих искала никой да е около мен в такъв момент, с изключение на лекарите и акушерките, отказах от идеята и съпруга си, и най-близката си приятелка /също лекар/.

Моята майка беше в прединфарктно състояние. Мъжът ми разправяше, че през цялото време плакала и се тресяла от нерви. Като ме извадиха от операционната, им разрешиха да ме видят за мъничко, а тя беше бяла като платно и започна да ме прегръща и да ме целува и пак ревна.
Разбирам я, защото като си представя аз как ще съм, когато щерките зараждат...  Не ми се мисли.

А сега за свеки  . И моята е правена по калъп. Горката й щерка първият път така се измъчила (че и няколко шева имала), пък сега втория (между другото, имаме си племенник на 2 дни - да е жив и здрав), понеже беше секцио, направо свекито беше откачила. Тя гледа голямото й дете на вилата и нито яла нито спала.
А за моето раждане. Споко  . Всичко било минало мноооого леко (нищо, че раждах 3 дни и накрая ме срязоха, пък и за малко да ни изпуснат и трите). Зълвите ми бяха на море, а тя ходила да си копае жената картофите на вилата, а после по центъра по магазините, че да купи подарък на сина си (т.е. семеен за двамата, а не за мен). После ми честити по телефона.

Обаче, бих предпочела в случая да съм свекърва - пей сърце.

Майка ми разбра след раждането, защото при мен цялата галимация по отиване до болницата, раждане и излизане от упойка трая около 2 часа и половина - докато се прибере мъжа ми и му сервирали по телефона, че има мома, та той чак тогава започнал да звъни на бабите.  Иначе майка ми е "мъжко момиче", не е по шашканията. Е, притеснявала се е, но не ме е натоварвала. Свеки също не е по демонстрациите, за щастие.
А в болницата хич не ми беше изтрябвал никой - като се излагам, поне да не е пред родата (акушерката разказвала после на мъжа ми, че през цялото време в предзала съм бълвала нецензурни феминистки вицове, то оставаше само майка ми да е била там, хеле пък свеки ).

Моята майка явно е от изключенията Жената се държа напълно спокойно, гледаше да ми е от помощ. При първото ми раждане имаше възможност да дойде и да ме види, постоя при мен, без да ме ожалва и без да дава израз на притеснението си (сигурна съм, че се е притеснявала), както и без да се меси на персонала (независимо че им е колежка). Малко след това родих и тя донесе неща да почерпи
С второто раждане само по телефона комуникирахме, но то и нямаше време за нищо, много бързо стана и мина. Нетипично за нея (която иначе ме разпитва за щяло и нещяло и защо така ще правя нещо, а не иначе) се държа пак много стегнато, докато през контракции обяснявах кой ще ме кара и че такситата не искат да дойдат и затварях телефона, когато започваха следващите контракции и ми изискваха цялото внимание. Не й личеше притеснението и не ме е товарила с излишно суетене и въпроси, за което съм й изключително благодарна
За свеки няма какво да кажа - раждането на зълва ми 5 месеца по-рано наистина беше много опасно (спешно секцио в началото на 9м заради прееклампсия), а тя беше много зле, така че имаше логика да не преживява моето съвсем нормално раждане - още повече, че до последно не й се вярваше, че наистина раждам - аз си бях много спокойна и не ме болеше бог знае колко. За второто ми раждане разбраха постфактум, нямаше кой да им звъни в суматохата.
Ако дъщеря ми някога поиска да присъствам на нейното раждане, ще съм щастлива и благодарна и няма да се поколебая изобщо А ако бъдещата ми снаха изяви такова желание, значи ще съм надминала себе си (в което не вярвам въобще) и ще съм даже още по-горда

Незнам....сигурно се е притеснявала, но по повод свекървите искам да кажа, че моята беше човекът, който дойде с мен, когато ме приемаха и ми беше на разположение по всяко време, естествено и мъжът ми, но това да речем се подразбира.

Милата ми майчица!Нямаше как да дойде,но след като ме приеха,за нормално раждане,през 2 минути звъняла на мъжа ми,а той все и казвал,че ако има нещо ще се обади.Но,тя явно силно притеснена и развълнувана,изобщо не е чувала това,което и казва/нетипично за нея,имайки предвид завидното запазване на самообладание в критични ситуации/.След като родих и получих телефона си,продължаваше да ми звъни през 5 минути,милата!А след като се прибрахме и тя дойде-все едно не беше тя!На моменти все едно тя беше родилка-а ние с дъщеря ми бебенцата.Никога не ме е глезила,а тогава...Но след 1-2дни нещата върнаха истинският си облик!

Предполагам, че доста се е притеснявала, но тъй като при мен беше уж планово секцио, но се оказа, че стана спешно, ме приеха през нощта, а стана чак по обедно време на другия ден. Общо взето никой не знаеше точно кога ще влезна в операционната. Никой не е бил в болницата или наблизо, защото за неща, които зависят само от мен не искам да има близки около мен и да се притесняват и трупат отрицателна енергия . Знам само, че е плакала, тъй като с бебчо е имало проблеми, но като дойде в реанимация да ме види, въобще не личеше притеснение. Абе то аз си бях толкова надрусана, че не помня никакви емоции

Моята майка се притесняваше повече от мен. Тя е имала тежко раждане с мен. При раждането на сина ми предизвикаха раждане и отидохме в болницата рано сутринта. Точно тогава тя минала през нас и като видяла , че ни няма - право в болницата дойде. Аз не исках да и казвам даже предишния ден планове крояхме и аз се съгласявах с нея, за да не разбере че влизам в болницата. Като ми казаха акушерките, че е дошла майка ми и е питала как съм аз се притесних много за нея и като почнах да рева направо не можах да се спра. Не знам какво ми стана - ошашках персонала - тръгнала да ражда, а реве заради майка си. Успокоих се , но после нещата се пообъркаха и родих секцио.
Втория път като забременях и казах на майка тя даже не можа да се израдва толкова се притесни. За раждането знаеше, че ще е планово секцио, но госпожицата тръгна по-рано и за внучката разбра когато вече всичко беше минало - чухме се по телефона и беше много щастлива и спокойна - за моя най-голяма радост.
    А свекървата първия път идваше почти всеки ден в болницата докато ни изпишат. Втория път дойде в София (защото аз реших да раждам в Шейново) още на следващия ден. Когато ни изписахадойде с красив букет за мен и две семици спеше у нас и ми помагаше за бебето.
Благодарна съм на нея и на майка си за помощта

Ми аз я уведомявах при наличие на бебето, щото само като знам, колко ще се притеснява, няма да мога да раждам на спокойствие...
Аз съм оперирана от луксация и тогава са я наплашили допълнително за ражданието - абсолютно излишно, според мен, щото на 33 родих почти 4 кг бебе нормално без разкъсвания...
И на луксацията ми нищо й няма, ама ей на, да има да се тревожи нещо.

Моята майка след раждането ми каза... "Какво ли не съм преживяла... братята ти вечно си бяха в Пирогов.. ама по-страшно нещо от това да ражда дъшеря ми не съм изпитвала..." И аз дъшеря имам, да ми е жива и здрава!!! Пожелавам си да го изпитам и аз... странно ли ви звучи...