Публикувана: 27 юли 2006, 11:07 ч.
Последно мнение: 31 юли 2006, 10:38 ч.

Вашите майки и раждането ви

3 453
69
1

# 45 27 юли 2006, 14:30 ч.

Мнения: 953

На моето раждане присъстваха мъжа ми- в коридора, заедно със зет ми , а зълва ми в предродилна, след това в родилно не я пуснаха- тя е доктор. На майка ми, мъжа ми се обадил посреди нощи и тя не знаеше кога е родена малката. А за свеки-свекъра ми вдигнал телефона и тя спяла с 1год.племенник, след това човека отишъл и казал "Честито бабо хайде ставай", а тя му казала "стига си ме будил" и пак легнала и след малко скочила вече се осъферила, че явно съм родила.
Като тръгнах за родилното на никого не се обадихме, освен на зълва ми, защото зная че колкото по-малко хора знаели било по-добре. Пък и часът беше 9.30 вечерта въобще не предполагах, че ще родя в 11, 15 същата вечер.
Само си приставям ако майка ми знаеше сигурно цялата щеше да е в херпеси от притеснение, а иначе щеше да го дава твърдо.

# 46 27 юли 2006, 14:34 ч.

Мнения: 83

Аз пък не й казах,че отивам да раждам и се обадих на др сутрин по тел,но тъй като ми звънеше и вечер и сутрин и ми вдигна телефона така:"Ало,Бубе чакай да си спра водата,че мия шкафовете"-остави тел и след малко идва и казва"Как си мамо,кво правиш?"Аз й казвам"Аз съм в Шейново"и тя почва реве и да вика "идваааааааааааам" и в момента в който казах"Честито имаш си внучка" тя ме пита"Е,как бе мамо,кога,то ............... Sick

"После ми се скара,че на
снощния разговор не съм й казала,че тръгвам за болницата и след 10 мин беше на входа

Аз през цялата бременност й обяснявах,че няма да й кажа когато отивам да раждам,но тя не ми вярваше,все се надяваше че ще е с мен.
А свеки дойде и като чу че съм родила в 5 и 30 сутринта,каза "Знаех си аз,че нещо става,точно в 5 и 30 се събудих" Hug

# 47 27 юли 2006, 14:45 ч.

Мнения: 533

Аз като тръгнах да раждам, мъжа ми ме закара в болницата без да се обаждаме на никого за къде съм тръгнала. В болницата бяхме в 12ч през ноща и лекарката с която имах уговорка като ме прие му каза да си отива в къщи, защото едва ли до сутринта ще родя и той си тръгна. Аз родих в 3,30ч през ноща и му се обадих, че си имаме момиченце, а той чакал да стане поне 6ч, че да звънне на майка ми да и кажа (тогава нямахме gsm-ми), а тя милата цяла нощ не спала да ме мисли, но за да не се притенява мъжа ми, не му се обаждала. В 6,30 сутринта майка ми, свеки и мъжо бяха строени пред стаята. Много се е притеснявала майчицата ми, но с нищо не го е показала.

# 48 27 юли 2006, 15:02 ч.

Мнения: 648

Не се казва на никой като отиваш да раждаш, тъй знам, тъй и на никой не казахме, още повече, че родих 20 дена преди термина, живеем в различни градове с майкини.............
Родих Али и се обадих първо на татито, после на мамини, но мама е учителка и беше на работа, тръгват сестра ми и племенницата към училището, вадят майка ми от час, Вики(племенничката ми) й казва" бабо, имаме си Александра", майка се ухилва и влиза в час, щото има още 5 минути до звънеца hahaha

Сестра ми и до ден днешен не може да проумее как е влязла в час Laughing

После мама ми се обади и разговора протече долу горе тъй: "Ми много рано бе маме Crazy

, а аз отвръщам: - Казах ли ти, че ще родя април" hahaha

# 49 27 юли 2006, 15:11 ч.

Мнения: 2 327

И аз моите ги представих пред свършен факт .Все пак в друг град раждах и смисъл да се тормози някой няма. След като родих, звънях по нощите да казвам че имат внуче, ама не можах да ги събудя Simple Smile

Та брат ми ходи да ги буди да пият за внука Simple Smile

# 50 27 юли 2006, 15:19 ч.

някъде ... тук ...
Мнения: 8 714

Първият път нямаше още толкова мобилни телефони и таткото се обажда наред да съобщи новината. А вторият път аз се обадих на бабите да им кажа - по време на 2-та часа, в които лежах и си почивах. Не знам реакцията в последствие - майка ми е на 400км.

# 51 27 юли 2006, 15:22 ч.

Мнения: 521

Моето раждане беше много тежко (чакаха ме да умра, защото докторитe просто вече бяха направили всичко, което може да направи човек, за да ме спасят),но аз оцелях благодарение на тях. Детето ми също се бори за живота си 3 седмици. Майка ми обаче, не разправя наляво надясно (за разлика от мен) какво ми се е случило. Приема го нормално. Случило се е каквото има да се случва. Какво има толкова да се обсъжда? Важното е че сме добре горе- долу. Сина ми още се бори с последствията.

# 52 27 юли 2006, 15:26 ч.

Мнения: 4 390

Разбра няколко часа след като родих.

# 53 27 юли 2006, 15:51 ч.

Мнения: 7 130

Майка ми беше в драма още като разбра, че съм бременна...Изобщо не съм очаквала такава реакция. А като раждах, мъжът ми й се обадил почти накрая, тя го изюрила и цъфнаха в болницата след минути. Спомням си как връхлетя в стаята ми в следродилна. Спомням си също и как гледаше Калина в първите дни, едва ли не враждебно - един вид, значи ти причини тези мъки на детенцето ми...Сега разбира се я боготвори...

# 54 27 юли 2006, 15:56 ч.

Мнения: 779

Когато отидох да раждам ( в 3 следобяд) не исках да казвам на никой. Само баба ми разбра и ме е оплакала жива ( дъщеря й роди като мен 1 месец по- рано и детенцето почина). Майка ми разбра 10 мин след като родих ( работи в чужбина и нямаше как да е до мен). Аз си мислех, че вече са й казали, а се оказа, че я изненадах с " Мамо, ми честит ти внук!", а тя:"Как така?"- "Ми аз родих преди малко hahaha

", направо изпадна в шок ,милата ми Joy

# 55 27 юли 2006, 16:04 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Обадих й се ранно сутринта след цяла нощ контракции да ме закарат до болницата.
Дойде с китка здравец и икона. Аз бях спокойна, а тя с нищо не показа притеснение.
Благодаря й за всичко!

Обадих се на таткото около час преди края на раждането, а когато детето най-накрая се роди след дълго и тежко раждане, почти веднага го изнесоха. Докторът каза, че може да го слагат на кислород...
Ужасих се....
А то баба била навън /мъжа ми й се обадил да каже, че напредваме и дошла/, акушерката я питала иска ли да види детето.... Simple Smile

Върнаха го след минутка при мен, а тя съжаляваше, че неволно ме е притеснила

Свекърва ми не знаеше, че раждам /имаше време до термина/, не съм я занимавала с подробности /не е и питала, но защо й е/.

Последна редакция: чт, 27 юли 2006, 16:13 от арт мама

# 56 27 юли 2006, 18:44 ч.

София
Мнения: 2 957

Аз не и казах, защото знаех, че не се казва. Та тръгнах следобяд на 26, а се бяхме разбрали на 27 да лепим тапети. Раждането се проточи и на 27-ми към обяд тепърва ме слагаха на системи. Майка ми се появила и веднага се светнала за какво става въпрос. До 00:30 на 28 тя е плакала и е пушила вкъщи. Едвам се е измъкнал мъжът ми да се прибере и да си се притеснява сам. След като родих им се обадих и нямаше и час и цялата рода се изсипа в болницата. Първо пуснаха мъжът ми, а после и мама. МИлата като ми се метна на врата и като почна един рев. Не мога да разбера какво ми говори. Чак на другия ден можах да различа : "Майче, толкова се притеснявах!" между сълзите.
Ако има следващ път няма да и казвам. Тя милата е била пред нервна криза Cry

# 57 27 юли 2006, 18:53 ч.

Мнения: 11 510

Moята беше с мен. През цялото време ми търпя мрънкането по време на контракциите, молбите за масаж, командваше ме да дишам. Не знам дали и остана време да се притеснява.
Даже сряза пъпната връв.
Ама като гледам сега снимките оттогава - аз съм розова, весела, сякаш не съм се мъчила 14 часа, а тя милата - свита, пребледняла, като изпъдено куче гледаше. Не знам какво и е било на душата. Просто го виждам.

# 58 27 юли 2006, 18:57 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Аз забраних да ми се влачат по болниците, никакви изписвания и други мурафети. А пък за изписванията, е, не мога да разбера този чуден обичай, във фоайето на гадната болница, пълно с чужди хора, болни, пък родилки, пък цигански оркестър...
Та нямаше чакащи роднини, слава богу.
Майка ми е мъжко момиче, ама като си знам, бая ме е мислила - изпъдена на почетно разстояние.

# 59 27 юли 2006, 19:00 ч.

Мнения: 4 806

видях у майка ми невероятна съпричасност - едновременно съпреживяваше и успокояваше.
Естествено, че се вълнуваше и притесняваше много.

Препоръчани теми

Модни фантазии, модни кошмари – награди Еми 2006

За чаршафите ...

Фантазирате ли...

Къде и как почивате или да живее авантата!

Причина:

Причина: