МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

janakrasi майски телец. Бях обедена, че по инат от овните няма, но бях опровергана още долато беше бебе.

Сега ако кажеш, че е на пети май ..
Ох как да се оплача от всичко по много си е имам, инати да търсиш
Овен,телец, Стрелец и Дева
Аз все за тая дева се пазих, а то взе че ми се падна
И аз да се нагаждам с моите две Близнашки лица
Весело е иначе, но има и топ моменти

Моника, прегръдки от мен! И аз минах през разочарованието от реакцията на родителите и сестрата на ММ, когато разбраха, че чакаме четвъртото си дете (второ общо).Вече два месеца почти не поддържаме контакт. Но те губят, защото не виждат внучката си. А когато човек има пълната подкрепа и обич на мъжа си, всичко се нарежда. Пожелавам ти лека и безпроблемна бременност!

Tickles, честито бебче! Да е здраво и да донесе много щастие в семейството!

Emel, моята кума се отказа 3 - 4 седмици преди сватбата. Бях в шок, но набързо се окопитих и сама си направих цялата организация. Сватбата беше прекрасна, новите кумове също, и всичко всякаш се нареждаше само - когато излязохме от Ритуалната зала свиреше духов оркестър, падаше се тогава Аполония.

Янакраси, аз пък се пазих от близнаци в семейството и удържах да родя Раче, въпреки че имах проблеми заради увеличаване на плодната течност заради начален гестационене диабет

Не вярвам много в зодии и не се замислям често кое дете каква е. Обаче големия хубостник е на 5.05 и е телец 100 %-ов. Най-големите ми спорове са били винаги с него, ей мре си на ината, вижда, че е бяло, обаче вика " не бе, за мен е черно". Мале....веднъж щях да го набия, докарвал ме е до истерия😁. Тъй че...може и да има нещо в тези зодии. Другите две са козирог, най- малкият дева, а аз и ММ везни. И тъй като сме на 15 и 17, все си говорехме да си направим едно бебе, да се роди на 16, ама...Божа работа.

На 20е телеца. Ние сме овен, телец, лъв, скорпион и стрелец 😁.
Има си някой черти в зодиите, които са си отличителни.

Момичета, а как се справяте с нервите? Аз откакто съм с две деца съм станала доста по-нервна, а едно време бях много спокоен човек. Но моите деца са с малка разлика (2г и половина) и вероятно това също играе роля. А си представям с повече деца сигурно има още повече изнервяне.

А за разликата в годините какво ще кажете? Ние с ММ искаме трето още откакто второто беше бебе, но засега се въздържаме. Много пъти ми се искаше да започнем опити, но ме спира това, че още една малка разлика ще ни съсипе нервите. Разумът в мен надделява и вероятно ще е по-добре да изчакаме още малко за да може второто да е по-самостоятелно. Та затова ми се иска да споделите каква разлика между децата ви се е видяла най-удачна от опита, който имате.

Иначе, ми е много приятно да ви чета, защото имате много различни възгледи за живота от общоприетите. Аз доста си мечтая за трето, макар и често да се отказвам, и ми се струва, че ако не го направя, ще съжалявам някой ден. Защото реално за децата си никой не съжалява, но много хора съжаляват, че не са се решили на още едно, а са го искали.

Моето мнение е, че разлика 4-5г е най- удачна за щадене на нервите на майката. Между каката и батко то - 6г,между баткото и изтърсака-2г и половина. На моменти не издържам и даже сам се питала, защо си го пречиних. Да не ме разбирате погрешно, но има дни, един след друг, които не само ме изтощават емоционално, но и физически. Стискам зъби, пия вино и си повтарям още малко. За мен избият ли зъбите, поочовечи ли се, да може да има комуникация, става по-лесно. Само номер две беше малко по-лесно бебе, едно и три кошмарни, като три задмина кака си като Спиди Гонзалес.

Моите първите 2 имат 4г и 3м разлика, а второто с третото 1г и 3м разлика. Второто и третото са ми много задружни на моменти покрай малката разлика, но каката е по-отстъпчива и сестра й се възползва от това на макс. Случва се първото и третото да се сдушат и да воюват с второто, друг път двете по-големи се настройват да играят без най-малкото. Най-много разхвърлят като решат и тримата заедно да играят. Тогава бате е тартор и командва играта, та след намесата му стаята е неузнаваема. Насред игрите често се случва да се изпокарат и някой да нададе вой. Друг път караницата помежду им им пречи изобщо да почнат да играят. Не знам, с времето би трябвало да става по-лесно, обаче май за мен не е така. Растат и стават все по-самостоятелни. Изпитвам ужас, че наближава денят, когато ще трябва да ги пусна да ходят сами из квартала, после и из града, и накрая и по големия свят. Как се свиква с това, не знам. Особено за момиченцата. Като знам на какви лоши хора може да попаднат... Уф 🙁

Рени, значи на пети празнуване заедно. Да са ни живи и здрави. Аз в тиха къща не мога да живея. Без задачи, без график също. Откачам. Като поотрастват ще е по-леко, та дано, кой е жив внуци да ни запълват времето. Без хора около мен просто потъвам.

Да и аз се притеснявам, но животът не пита, растат. Моите са с 8 години разлика с малкия и е добре, командорят го глезят го, той ги слуша, карат се от време навреме, че е много инатлив и си отстоява своето, но се разбират.

Моите момчетата са с 3 години и половина разлика, но със сестра си имат голяма - 10 и 14 години почти. Сега, с третото ми е най-лесно. Едно, че вече са големи и помагат. Другото е, че вече си имат задължения в домакинството и не всичко е на мой гръб, както като бяха малки. В общи линии, когато родих малкия ми син ми беше най-тежко. Той беше най-ревливия от тримата, брат му нямаше 4 години и ставах разногледа.

Между номер 1 и 2, разликата е 1,7 години и като се роди второто беше доста натоварващо. Между 2 и 3 разликата е 4 години и според мен тази разлика е много по-ненатоварваща. Когато се роди второто, първото беше още почти бебе, не можеше нищо да прави самичка, даже памперса не бях махнала, не можеше да слиза по стълби, не можеше да се нахрани без моя помощ, докато кърмех ми се катереше по гърба и ме блъскаше с колена в бъбреците, не осъзнаваше какво прави все още и не разбиташе като кажа, ще имам нужда за момент да ме остави или че нещо ме боли, като цяло изпадах в моменти на безпомощност и отчаяние.
Когато се появи номер 3, другите двама бяха вече напълно самосъоятелни и доста осъзнати, можеха сами да се изкъпят, приготвят за сън и да си легнат, без аз да участвам в тези процедури. Можеха да се нахранят, изберат дрехи и облекат, почистят стаята си, да стоят сами в стаята си или на двора и да си играят, без да съм при тях постоянно. Даже съм ги оставяла да си играят сами в стаята им, без страх, че ще се наранят с нещо или ще направят някоя беля.
С брат ми имаме 8 години разлика и не бяхме много близки и аз исках децата ми да са с по-малка разлика. Според мен съвсем малката разлика има повече предимства колкото повече децата растат, но в началото е много трудно. Затова според мен около 3-4 години е идеалната разлика.

И при мен само номер 2 беше по-лесен за гледане, 1 и 3 ми разказаха играта, като в момента вече и аз мисля, че 3 надмина кака си. Тя имаше кошмарни колки, зъбки, мрънкаше постоянно като бебе (което ме влудяваше) и не искаше за секунда да се отделя от нея. Малкият е същият, но не мрънка чак толкова, но за сметка на това пищи пронизитвлно, което е не по-малко влудяващо от мрънкането и е много висок и силен и може да достигне навсякъде, доста по-палав е от другите и само тичам и го дебна да не се самоубие.

За зодиите - аз съм водолей, мъжът ми е дева, дъшеря ми е козирог (трябваше да бъде водолей, но се наложи секцио по-рано), синовете и двамата са деви. Откакто се роди малкия със същата зодия и асцендент, пол и размери като батко си, но с напълно противоположен характер, спрях да вярвам в зодиите (а може би той щеше да влезе във везни, ако бяхме изчакали до термин )

И аз съм станала доста нервна, а категорично не бях такъв човек. Но го отдавам и на разни трудни моменти през годините, а не точно на децата. Някак си с тях съм свикнала и си ми е рутина, крясъци, рев и т.н., не ме впечатляват. Единствено много се ядосвам на себе си, че често им повишавам тон и все още се мъча да го изкореня това от себе си. Но наистина явно ми идва в повече, аз ги гледам почти през цялото време сама, чак миналия септември тръгнаха двете на ДГ и останах с малкото, стана още по-зле, защото започна да мрънка за каквото се сети, а когато кака и бати са си в къщи не ме закача, все е с тях. Разликата на децата ми е 2 г и между последните две 1,9 г. Сега се оказах бременна, преди месец, махнах го( съвсем начална бременност, нямаше и плоден сак, че изчакахме 4 дни, за да е сигурен, че ще е в матката). ММ по едно време каза да го оставяме, но аз не, искам да поотрасне малкия, три породени ми стигат( яд ме е единствено, че въобще забременях, голяма жена уж, а си мислех, че вече не може лесно да се случи, нали...на 40 съм. А какви момичета бяха отишли да правят аборт....ужас, едната почти в третия месец бременна и естествено циганки бяха - и аз барабар с тях). Хубаво е, да, но се изтощих, тялото ми иска почивка от бременностти.
А с батко си имат разлика съответно 9, 11 и 13 г. Твърде голяма е. Аз със сестра ми имаме 3,5 г и е перфектна разлика, поне за мен.

И ние сме с две. Каката е на 4 бебка на 11м.
Лудницата е пълна. .... но пък много се обичат и се заиграват вече.
Искаме трето ама и аз ще изчакам поне да са по-самостоятелни. На 31 съм и смятам на 36 да съм родила третото 😄😄😄