ами ако майка е права...?

Преживях нещо подобно преди няколко месеца. Две години и половина връзка, тотална изолация от родители и приятели (за приятелите се преборих някак, но ми струваше бая нерви), страх от отговорност, обвързване... Същевременно: другата крайност: внимание, нежност, споделяне...Познато ми е: и изчакването, и мълчанието, и страха да не притиснеш другия, и надеждата той да узрее. Е накрая ми писна да чакам. И си казах: или се обичаме и борим заедно, или всеки по пътя си. Егоизъм няма да търпя. Но това е решение, което всеки сам трябва да вземе за себе си - просто мисля, че и на 30, и на 35, човек винаги може да намери причини да не поеме отговорност - въпрос на приоритети.

И според мен бъдещето ще покаже!Не изнасилвай нещата! 

В доста западни романи, които съм чела, се описва ситуация, в която съпругата издържа мъжа си, докато той завърши (медицина например) , след което той почва да изкарва добри пари, а тя си щрака с пръсти.  Явно за там вече си е съвсем ОК този вариант. Но според мен също не би трябвало да е пречка за съвместно съжителство, особено след като има възможност да сте си съвсем самостоятелни!

Мен пък никак не ме притеснява, че не познаваш родителите му. Аз навремето имах връзка - бях запознала младежа още на първия ден едва ли не с нашите, те много го харесаха, и той тях  и т.н. - и накрая се разделихме. Тогава реших, че повече никакви запознанства с родители, докато не реша да се женя официално. С мъжа ми сме били заедно 5 години и не сме си познавали родителите, когато решихме, че ще се женим, направихме и това и готово.

Иначе на 29 години без собствени доходи си е наистина ужас, аз на 29 години вече съм имала 10 години, през които съм работила постоянно. Дори не мога да си представя какво би било да нямам собствени пари 

Би ли опитала да направи6 целия тори анали3, гледайки пре3 при3мата на мом4ето? Ако може и с неговата порция Его?
Опитай да мисли6 като мьж, който тьрпи такова положение и се опитай да подреди6 приоритетите в живота си.
И не 3абравяй, моля те, професията и целите, свьр3ани с нея, на 4овека в слу4ая...

Ако не е тайна, какво работи твоя приятел/сьпруг (не ра3брах дали ве4е имате брак) ?

***

Кьм авторката на темата : Говори с приятеля си 3а вси4ко директно и открито, доколкото ти по3волява такти4ността ти.
Не се влияй от 4ужди думи (на майка си, на приятел(к)и), понеже нерядко даваме сьвети бе3 да имаме предвид малки детайли. Всеки и3хожда от собствените си желания, своята среда...
Слу6ай сьрцето си, ти си ра3умно моми4е и според мен много правилно действа6.
Гради живота си така, 4е да не сьжалява6 3а направения и3бор, да не стане така, 4е да приеме6 4ужд сьвет и после да сьжалява6.

Успех, кьсмет и 6тастие ви желая 

 според мен трябва,да поставиш конкретно въпроса пред гаджето-има ли сериозни намерения или не към теб/не съм чела всичко подробно може и да си го питала вече/за мъжете не е проблем да се женят и на 40,но за една жена е проблем от гледна точка на това че:
 1.хубаво е да се роди до 30г.даже е малко късно
 2.кокото и грубо да звучи мъжете гледат ''младото''-един мъж на 35-40 без проблем може да си  намери 20-25 годишна и да се омъжи/той ще си е стъпил на краката, предполага се ,че ще има кариера-добри доходи/,но една жена на 35-40 да се ожени за 25 годишен? сега малко офтопик:
 имам една приятелка,която гаджето й е хирург не взима съответно заплата все още,тя го издържа,тя купи апартамент,сега го обзавежда-той по цял ден работи за без пари,когато обаче се отиде някъде на диско или подобно очите му шарат по младите мацки на 18-20,а за женене дума не обелва/заедно са вече 8 години/
Интересното е,че на нея вече й е писнало да го чака да й предложи брак,но не го зарязва понеже била на 28 вече и къде щяла да си търи мъж на тия години?
 за това според мен трябва открито да поставиш въпроса,ако не смята да имате семейство сега е момента да търсиш мъж за женене,колкото и тъпо да звучи.кога ще раждаш?майка ти е адцки права.ако пък гаджето ти те пита защо така напираш да имате семейство,му кажи,че биологичният ти часовник тик-така и искаш да имаш здрави деца.

lafemme, не се поддавай на натиска на майка ти. Ти единствена знаеш как стоят нещата във вашата връзка и ти може да си прецениш какво и кога да направиш. Хубаво е роднините да дават съвети, но в крайна сметка колкото и да се опитват да се поставят на твое място, ти си тази, която знае нещата как стоят в действителност, а не те.

Единствено, щом те тормози това, че приятелят ти не те е запознал със своите родители, поговори с него и му обясни как се чувстваш. Всеки е минал през такъв период - аз като си спомня колко се тормозех, ама то въображението винаги рисува страшни картинки 
Наскоро моя близка приятелка също говори открито с приятеля си, защото милата беше решила, че него го е срам от нея и нарочно я крие от майка му. Ами реакцията му беше: "Ама, наистина ли искаш да се запознаеш с нея? Не се бях сетил, че се чувстваш неудобно, че не съм ви запознал "
Така че понякога половинките ни наистина не се сещат за тия неща и трябва да се говори с тях. 

 

Здравей,

Не искам да ти давам съвети, само бих искала да изкажа собственото си мнение.

Не ми се струва, че има смисъл да се влагат надежди в тази връзка.

 Като че ли тя е напълно обречена.

Не искам да излизам лош пророк, но струва ми се, че този който се терзае от неблагоприятното развитие на събитията във връзката ви, си само и единствено ти.

Не ти ли изглежда, че на приятелят ти нещата около вас му се струват съвсем нормални?
А не са нормални.
Нищо от написаното от теб не ми звучи нормално.

Съдейки от постингите ти, ми се струва, че ти имаш богат вътрешен живот, а дори, ако щеш и изключително коректен и пъстър речник.

Човекът срещу теб какъв е?

Инпонира ли на душевността ти?

Сигурна ли си, че не градиш въздушни кули, които ще изчезнат само след едно осъзнато твое трепване на клепките?

Имаш да си отговаряш на много въпроси ти самата!

Не търси отговорите тук, а вътре в себе си!

Не ги търси и от приятелят си!

Той си има своя истина, която, струва ми се, е различна от твоята.

Съжалявам, ако се разочароваш като прочетеш написаното от мен, но ако решиш, не му обръщай внимание.

P.S. Ако той наистина те иска, не би се спрял пред нищо!
 

Не насилвай нещата, как би се чувствала, ако знаеш, че се е оженил
за теб под натиск? А ако го загубиш заради този натиск?
Със сигурност държи на теб, но знаеш ли, хората в тази професия са малко по-особени (родителите и брат ми са лекари, та имам много наблюдения). Дори и да ти се струва, че на моменти е по-резервиран, че има други приоритети, дай му време, бъди търпелива и се опитай да разбереш логиката, по която се движат нещата при хора, които имат призванието да спасяват живот.

А колкото за част от другите дивотии, дето мернах из темата от рода на "хирурзите са непоправими женкари", "да се роди на 30 е късно" и пр., просто не им обръщай внимание, ни си струва...

А, понеже съм сигурна, че ще заживеете заедно, приготви се да бъдеш лекарска съпруга, което хич не е лесно, ако си извън бранша   Но пък ми се струва, че ти ще справиш  

           Мила, lafemme, така като те чета, според мен проблемът далеч не е в нерешителността му. Мисля, че той не е нерешителен, нито се влияе от мнението на родителите си. ПЪРВА СИГНАЛНА ЛАМПА: ако беше по-горе изброеното, той не би пазил такава информация от родителите си, не и след толкова време. ВТОРО: дори да не печели парите си сам, той вече отдавна е мъж с професия и то лекар! и мисля, че се среми да си изгради самочувствие като такъв и вече донякъде го е постигнал. ТРЕТО: дори да няма собствени доходи, той е мъж, който е свикнал да разполага и да се чувства горе-долу независим, дори на майчина издръжка. Не казвам, че това му харесва, напротив, но той знае също така, че и родителите му не винаги са били на собствена издръжка, особено като студенти, така, че му е ясно, че за всичко си има време. Според мен проблема съвсем не е в учението, нито в парите, нито в професията, нито в майка и татко, просто човека не е готов за такава стъпка. Нека това не те плаши, нито сега тръгвай да късаш с него, "защото нямало време". Ти си на 27 и на 30 няма да си престаряла, повярвай ми. Майка ти е права за някои неща, но не и да всява паника, че "няма време" и непременно трябва да се изясните сега. Изчакай да заживеете заедно, явно приятелят ти няма да вземе отношение по темата брак и деца веднага. Мисля, че има леко дърпане и то от негова страна, защото родителите му дори не са те виждали, а предполагам знаят за теб, а и ти си жена с образование и добра професия. Не би трябвало да те тревожи, че не биха те одобрили или нещо подобно, а и мисля, че на приятеля ти не би му докривяло толкова, ако те не те харесат. Поговори с него напълно спокойно, че искаш да ОПИТАТЕ да живеете заедно и срещата с родителите ще дойде рано или късно. Предолагам, че той се притеснява не от евентуални реакции, а от самото събитие, защото може не чувства майка си и баща си чак толкова близки, а и има хора, които ревностно си пазят личния живот и не дават да им се бъркат. И това е добрия вариант, защото след време ще се благодариш, че няма кой да ти се меси.
         Според мен човека си има някакъв план и той ще си го следва каквото и да стане, Ти трябва само да провериш дали присъстваш в него и ако е така, смело си прави плановете, имаш наистина чудесен човек до себе си. Успех!

Съжалявам, но не мога да не свържа ситуацията с темата от август 2005 г./не питай как и защо помня/. Казваш, че всичко е ок, но не може да нямаш едно наум все пак.
Не съм чела постингите до тук.
Ако държиш на него, освен да чакаш, друг вариант не виждам. Няма нужда да се упражнява натиск и да се карате на тази тема. Желанието за съвместно съжителство узрява с времето, при някои е импулсивно, други мислят и премислят дълго...
 Абстрахирай се доколкото можеш от родителската намеса, защото няма нищо по-лошо от насаждането на лоши мисли и влияние отстрани, пък било то и от най-близките ти.

За мен лично е странна тая работа: 3г връзка и не живеете заедно?!
С мъжа ми живеем заедно неофициално от студенти. Той издържан, от техните аз от нашите, общите ни разходи си ги деляхме.
И двамата бяхме живеехме на общежитие, по стечение на обстоятелствата разполагахме с "голям
апартамент": дневна(неговата стая) и спалня (моята) и това в различни блокове. Бяхме разделени за около година и малко преди пак да се съберем родителите му купиха апартамент. Когато се "нанесох" при него апартамента не бе оправен, нямаше почти никакво обзавеждане, дори легло нямаше е всичко стана постепенно и дори аз да не съм давала пари за обзавеждането съм помагала с каквото мога.

Та мисълта ми бе че не може да се чака всичко да се нареди. Сега чака апартамента да се нанесе, после ще трябва да се доизпипва обзавеждането, да започне да получава добри пари и т.н.
Дано не съм лош пророк, но в един хубав момент годините ще минат и около него ще се появи някоя млада амбициозна дама(я лекар, а сестричка) която ще го върже, защото не винаги на запад лекарите остават при съпругите си които са ги издържали понякога се уреждат с нещо "по-свежо" 

lafemme, като чета, виждам че думите на майка ти са успели да посеят у теб семето на съмнението. Повечето постинги тук предполагам, че ще успеят да го наторят и полеят, и то ще се развие и ще израсте ... В резултат на това мисля, че връзката ти ще бъде разрушена.
Мисля, че никоя от нас няма правото да решава вместо теб, но доста момичета го правят. Ти си единствения човек, който знае дали си заслужава тази връзка да продължи.
Изпадала съм в подобни ситуации (в поредица от връзки), когато несподелените страхове са успявали да ме накарат да пришпоря нещата и да сторя куп глупости, които да разрушат дадена връзка. От тази позиция мога да кажа, че е най-добре спокойно да седнеш с приятеля си и да споделиш с него онова, което те притеснява. Хубаво ще е да му покажеш, че проявяваш разбиране към неговата позиция, но има неща, които трябва да се изяснят за теб.

Наистина ли го мислиш?  
По дяволите,животът е толкова кратък. Нима всичко трябва да е обект на тънки сметки? Да го хвана, да го вържа, че те младите сестрички дебнат, годините минават (28, о, Боже!!!! ),
три години и как така си е позволил да живее отделно...
Въобще,представяте ли си какво му е на този младеж всеки ден? Какво е да ти се просне на операционната маса някой с извадени черва и животът му да зависи от теб? Какво себеотрицание се изисква? И каква сила, защото уви, хората умират твърде често. Опитвам се да обясня, че да живееш с лекар не е като да живееш със шофьор или секретарка, които да ти гарантират живот по правилата. Просто клишетата са различни....

Мама на слънце, колкото и да е разпространено съвместното съжителство, не всички го правят само защото са гаджета да речем 3 години. Аз например след ситуацията, за която споменах в предния ми постинг реших, че ще живея с някого, след като се омъжа - мое мнение, което е валидно само за мен. Докато съм неомъжена - и аз, и той ще си живеем отделно и това е. Така че не всеки решава да живее с приятеля си само защото е изминал определен период от време, през което са заедно...

Откровено казано аз виждам резон в нежеланието на приятеля ти да се обвързва на този етап от живота си (хайде, плюйте ме).  На тази възраст той би трябвало да си дава сметка, че професията, която си е избрал, е с много късна (след 40г.) обратна възвращаемост.
 За съжаление в момента в страната младите специалисти, особено в медицината, трудно намират работа и още по-трудно - такава със заплащане, позволяващо им да издържат нормално себе си, камо ли семейство. Да не говорим, че в тази сфера непрекъснато трябва да се чете, да се следят новостите, т.е. непрекъснато да инвестираш, а нямаш време и възможности за допълнителна работа. По тази причина често действително основно другия партньор финасира семейния бюджет.
 Приятелят ти явно иска да остане в София, но трудно би започнал работа там без сериозно "рамо" от роднини или познати в съсловието. Вариантите са "Бърза помощ" (ок.350лв. чисто), допълнителна ординатура (платена) или да стане медицински представител на фармацевтична фирма, което си е живо отдалечаване от целта.
Предполагам, че в родния ви град би му било по-лесно, но дали ти би желала да се върнеш там и дали евентуална работа там би те удовлетворила? Нормално е мъж на тези години и с тези перспективи да си задава такива въпроси и да не желае да въвлича жената до себе си в такива рискове. Ама пък и повечето мъже изобщо няма да седнат да го коментират с въпросната жена.
Според мен поеми ти инициативата, накарай го да коментира как вижда бъдещото си развитие и прецени дали там се корени нежеланието му за обвързване.
При всички положения, ако си решила да останеш с този човек, имай нагласата за дългогодишни жертви (финансови и емоционални),  в тази професия (и не само в България) такива са фактите.