Здравейте. Имам нужда от съвет или да споделите опита си.Историята не е драматична и надявам се няма да ви натовари, но натоварва мен, защото не знам как да постъпя, а това ме кара да се чувствам несигурна в решенията си. Накратко... Почти тригодишна връзка, с човек, който на този етап от живота ми е този с който бих искала да опитам да създам семейство. Не живеем заедно все още. Нещо, което не ми е правило кой знае какво впечатление, не защото не съм го искала, а заради обстоятелствата около него, които са ме спирали да повдигна въпроса. Той е специализант по хирургия, има още година и половина ,живот и здраве, за да вземе специалност. Живее в студентски град, разчита на родителите си/лекари също/, които го издържат за момента, защото няма ординаторско свободно място и той не получава пари за труда си.В същото време след около три, четири месеца все пак ще се нанесе в ново жилище, благодарение на родителите си, ще разчита за съжаление те да го обзаведат на първо време.Виждам го, как приема тази помощ от тяхна страна с всяка изминала година все по-трудно и по-трудно. Боли го, макар да не го показва, че на 29 години все още не е взел хляба в ръцете си. Мисля, че понякога когато се връща целия кървав след поредните операции се замисля колко още време ще живее така, без да може да печели собствени пари от труда си.Опитвам се да го успокоя, но лекар трудно проявява емоциите си и дори не съм сигурна как възприема думите ми. Факт е , че ученето му, издръжката от семейството му и това че не е зависим сам от себе си, не ме е карало да мисля за съвместно съжителство. Струваше ми се нормално да изчакам, да го назначат, да се отърси от родителската помощ и тогава да поговорим за това но....Майка ми се намеси по бързо в тези неща, не физически, а с въпроси."Защо не пробвате да живеете заедно.Откъде си толкова сигурна, че когато започне работа ще иска да заживеете заедно.Бъди деликатна, но го попитай и предложи ти да живеете заедно.Мислиш ли, че парите са проблема за да не постави на въпрос досега съвместното съжителство. Говорите ли си за бъдещето.Достатъчно големи сте за да създадете семейство.Всичко е въпрос на решителност. Не се ли замисляш дали си струва да чакаш без да си наясно какво и т.н.Ако и след пет години не е на работа, това значи ли, че няма да създадете семейство." Отначало стопирах атаките, като ги пропусках покрай ушите си с факта, че са малко мъжете, които биха предложили съвместно съжителство на човека до себе си, ако все още парите ги дават родителите му.След време обаче започнах да се замислям, ами ако това наистина продължи още 5 години, не е ли по добре да му покажа, че можем да живеем заедно и с моята заплата .На 27 и половина съм и изтръпнах при мисълта, че на 30 може все още да не живеем заедно, или да не сме помислили за дете.Не знам дали под давление на майка ми, но го попитах дали иска да заживеем заедно. Всичко, което той ми каза е , че няма смисъл сега да предприемаме такава крачка, при условие, че апартамента му ще стане след известно време готов и и излишно ще се местим.Приех отговора, стори ми се логичен, приех го като съгласие да опитаме, когато апартамента стане готов.И тук е другия фактор, който причинява безпокойството ми- не се познавам с родителите му, никога и не съм поставяла въпроса да ги познавам, исках само те да знаят, че съществувам и че не преча на сина им в лекарското развитие.Той обаче винаги е смятал, че колкото по- малко информация за личния му живот имат родителите ми, толкова по добре.Добре де, но имайки предвид, че те купуват апартамента, как една амбициозна майка ще възприеме факта, че сина и няма да живее там сам, а веднага ще се нанесе с приятелката си и то за която тя не знае.Дали ще се опита да се противопостави, дали той ще се подаде и дали изобщо ще вземе такова решение преди да вземе хляба в ръцете си.От друга страна майка ми продължава да настоява да се замисля сериозно за бъдещето си, че аз съм тази която трябва да вземе нещата в свои ръце и да каже какво иска.Тотален натиск и то всеки път когато се чуем.Не искам да я засегна, знам, че се притеснява за мен и за това да не би да остана сама след известно време, което според нейните престави ще ме постави в категорията на жените, които късно ще се омъжат и късно ще родят.Аз съм млада, с хубава работа с възможност за развитие, жена, в никакъв случай не мисля, че съм закъсняла за каквото и да било, но...започнах да се притеснявам. Започнах да следя темите в които пише, кога се запознахте, след колко време заживяхте заедно, след колко време се оженихте, на колко родихте първото си дете и т.н.Започнах да го питам все по-често защо не иска да се запозная с родителите му.Казах му,че искам да имам дете преди 30, а на толкова ще бъда когато приключи всичко с ученето.Когато се скараме понякога си позволявам да изразя съмнение относно съвместното ни съжителство.Гледам всеки удобен момент в който мога да кажа и да подскажа , че искам да живеем заедно, търся поводи да го намекна, а като не получа нищо успокоително насреща, започвам да се питам: Ами ако майка е права, ако нерешителността е в основата на всичко и неговото пасивно отношение по този въпрос е може би знак, че приоритетите за момента са му различни и не се знае кога ще се променят?Той е млад, очаква го убедена съм хубава кариера, но професията му е такава, която изисква повече време за развитие.Очаквам мнението Ви, за това как да не позволя на майка ми да повлияе на разумния ми избор, да се притеснявам ли от факта, че не се познавам с родителите му и нерешителност ли е мълчаливото отбягване на темата за съвместно съжителство?
- Публикувана: 27 юли 2006, 21:22 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2006, 01:19 ч.
ами ако майка е права...?
Според мен единствения факт, който трябва да те тревожи е , че все още не се познаваш с родителите му. Нормално е да не иска да живеете заедно при условие, че техните го издържат. Той си има чест все пак. Според мен тябва да започнете със запознаството с родителите му. Така и той и те ще са спокойни, че няма нищо скрито. Все пак след време дори да не се харесате, той ще трябва да направи избора. Може би се притеснява, че родителите му ще решат, че м пречиш по някакъв начин на образованието, в което те са вложили много средства, а и надежди. Защото вие двамата знаете, че не му пречиш, но родителите му, които за първи път чуват за теб едва ли ще мислят така.
Ох , не ти е лесно ... 
За мен най - притеснителното е това , че не те запознава с родителите си , все пак имате дълга връзка .
Дали пък наистина с новото жилище , с придобитата престижна професия и може би наистина амбициозна майка , да реши че му е пораснала работата и няма лошо да си "поживее" .
Не ти го пожелавам , разсъждавам на глас , но не ми харесва нерешителността му , много хора са създали семейства докато са били студенти и не са имали нищо ...
А и може би родителите му най - малко очакват това , може да са хора , които ще натякват - ето ... дадохме ти всичко , помагаме ти ... ти сега ще се жениш
има и такива и той може да се притеснява от тях .
Знам само , че ако човек иска да е с някой ще направи всичко възможно ...
Ако държиш на него постави му въпроса директно и искай конкретен отговор !
За мен най - притеснителното е това , че не те запознава с родителите си , все пак имате дълга връзка .
Дали пък наистина с новото жилище , с придобитата престижна професия и може би наистина амбициозна майка , да реши че му е пораснала работата и няма лошо да си "поживее" .
Не ти го пожелавам , разсъждавам на глас , но не ми харесва нерешителността му , много хора са създали семейства докато са били студенти и не са имали нищо ...
А и може би родителите му най - малко очакват това , може да са хора , които ще натякват - ето ... дадохме ти всичко , помагаме ти ... ти сега ще се жениш
има и такива и той може да се притеснява от тях . Знам само , че ако човек иска да е с някой ще направи всичко възможно ...
Ако държиш на него постави му въпроса директно и искай конкретен отговор !
Явно приятелят ти досега е действал и живял според това,какво изискват родителите му от него и може би се притеснява от това,че още го издържат и иска нещата да се развиват по установения план-образование,специализация,после женитба и деца.Фактът,че още не те е запознал с родителите си след 3 годишна връзка малко ме притеснява,явно се страхува от нещо-или от реакцията на техните,или нещо друго.Просто му постави въпроса директно дали е убеден,че ти си жената за него или не.Като човек в тази сфера(медицината) искам да ти кажа да се подготвиш за много компромиси в съвместното си съжителство с него,той и работата му винаги ще са на първи план.Искам да ти кажа,че не познавам много лекари-хирурзи с идеално семейство,за каквото ти мечтаеш.Помисли дали си готова на жертви за този човек.И не се поставяй в никакви категории на неомъжени или жени,които трудно ще се омъжат след 30,вярвай повече в себе си.Малко песимистично прозвуча постинга ми,но стискам палци нещата да се развият с най-добрия възможен край за теб. 
Дали пък наистина с новото жилище , с придобитата престижна професия и може би наистина абциозна майка , да реши че му е пораснала работата и няма лошо да си "поживее" .
Мдаа, минавало ми е през акъла, дори и в по лош вариант, че може тази връзка да е удовлетворяваща за него в момента, защото му е комфортно с мен, защото не изисквам да прави жертви с ученето си за сметка на връзката ни, защото го подкрепям в избора му и нося последствията от умората. Но пък се разколебавам веднага, като го видя колко се опитва да бъде нежен и мил с мен и преставам да мисля за този вариант.
Ситуацията ,в която се намираш не е никак лесна.Лично мен,като страничен човек има много неща,които не намирам за нормални-това ,че не познаваш родителите му,това че той за всичко разчитан на тях /все пак е на 29/.Ако много го боли ,че не е самостоятелен все още,ами да направи нещо.Толкова много хора и учат и работят ,и семейства имат...Така му е по-лесно май.Много неща биха ме притеснили лично мен.Аз бих те посъветвала да слушаш майка си.Аз не послушах моята,когато трябваше и се наложи да изживея ужасни неща,за да стигна до нейните думи,изводи.....Сега си понясам пораженията от това ,че не се вслушах в съветите на майка ми...Пожелавам ти успех и бъди не само настоятелна,а смело казвай и преследвай това,което ти искаш.! 
Трябва човек доста да не се уважава за да свързва живота си с хирург. 
Извинявай, но мисля, че добре познавам това съсловие и свястни мъже-хирурзи- "неженкари" не съм срещала. 
Изключинията (ако има такива) потвърждават правилото.
И поведението на твоя приятел ме навежда на мисълта, че той не е от изключенията. Те си търсят изгодна партия за брак, но не нарушават начина си на живот и след него.
Той не е убеден за момента, че ти си "изгодна"- затова и не търси още брак.
Фактът, че не те запознава с родителите си указва ясно, че не гледа на връзката ви сериозно. Или е прекалено инфантилно привързан към майка си и трудно ще се реши да се отдели от майчината поличка. И с такива е пълно, но дори така да е, той се притеснява да те представи на техните, за което може да има няколко обяснения-
или го е срам от теб -не си му на нивото, нито на парите...
или не е решил да създава сериозни връзки и мисли за обвързване.
Останалото са чиста вода оправдания.
Когато ние решихме да се женим, приятелят ми напусна страхотна работа с добра кариера в града си, пристигна в чужд -без жилище, без работа. Докато вървеше подготовката за свадбата, той намери стая в общежитие, където да живеем отделно. Впоследствие си намери и работа, но живот от нулата буквално не го спря в никакъв случай. Липсата на жилище е само оправдание.
Майка ти е много права, че се притеснява жената. Аз на нейно място ако някой така ми баламосва дъщерята, бих поговорила и с него.
Извинявай, но мисля, че добре познавам това съсловие и свястни мъже-хирурзи- "неженкари" не съм срещала. Изключинията (ако има такива) потвърждават правилото.И поведението на твоя приятел ме навежда на мисълта, че той не е от изключенията. Те си търсят изгодна партия за брак, но не нарушават начина си на живот и след него.
Той не е убеден за момента, че ти си "изгодна"- затова и не търси още брак.
Фактът, че не те запознава с родителите си указва ясно, че не гледа на връзката ви сериозно. Или е прекалено инфантилно привързан към майка си и трудно ще се реши да се отдели от майчината поличка. И с такива е пълно, но дори така да е, той се притеснява да те представи на техните, за което може да има няколко обяснения-
или го е срам от теб -не си му на нивото, нито на парите...
или не е решил да създава сериозни връзки и мисли за обвързване.
Останалото са чиста вода оправдания.
Когато ние решихме да се женим, приятелят ми напусна страхотна работа с добра кариера в града си, пристигна в чужд -без жилище, без работа. Докато вървеше подготовката за свадбата, той намери стая в общежитие, където да живеем отделно. Впоследствие си намери и работа, но живот от нулата буквално не го спря в никакъв случай. Липсата на жилище е само оправдание.
Майка ти е много права, че се притеснява жената. Аз на нейно място ако някой така ми баламосва дъщерята, бих поговорила и с него.
я му постави въпроса директно и изисквай отговор.друг е момента че ако имаш инфо за родителите му - иди се представи сама.след три годишна връзка не мисля че може да ги притесни нещо за образованието му.щом имаш престижна работа,то значи и това не трябва да те притеснява - значи си му на ниво.по- твърдо .нямаш какво да губиш. ако той е нерешителен ,тогава ти бъди решителна.попитай го защо не те запознава с тях.не е редно да ги държи в неведение,или има нещо което крие.успех и пиши накъде са нещата
когато го попитах, как са реагирали когато им е казал, че има приятелка/това се случи някъде на 1 година от началото на връзката ни/, той каза, че са казали добре, но са го предупредили да си гледа ученето.Не знам дали е важен факта, че ние живеем в София, а те и моите и неговите родители на 500 км от тук, рядко се прибираме и рядко сме имали изобщо възможност да се засечем, въпреки, че сте прави, че при добро желание ....Но от друга страна не мога да не се запитам, че ако иска да крие връзката, имайки предвид, че сме от малък град, то ще се крием от всичките ни приятели в града, от това да излизаме хванати за ръце,когато се прибираме, защото шанвса някой да ни види е изключително голям. Никога не се е крил от мен и не ме е карал да се чувствам нежелана в определена лекарска компания, никога не се е притеснявал да ме запознае със всички които са около него тук в София и в нашия град, разбира се, както вече споменах освен родителите.Още в началото на връзката ни ми беше казал, че никога не е носил жена вкъщи, стори ми се странно но не и критерии за него.А и не знам, защо имам усещането, че родителите му в никакъв случай не са толкова страшни, нито толкова амбициозни спрямо него.От друга страна ако връзката ни е пълноценна, чувствам се добре и наистина не ми липсва почти нищо в неговото отношение към мен, как да приема факта, че това, че не познавам родителите му трбва да предопредели изброа ми.
Според мен излищно се притесняваш. Някой мъже са по-притеснителни, относно запознаването на приятеката с родителите си. Нормално е. Това не значи веднагически, че не държи на теб. Може би пък е взел решение за себе си, че ти си неговата жена, защо непременно да трябва да те "представя" ? Да иска одобрение и, какво? Така или иначе, ако завижеете заедно, един ден ще се запознаеш с тях. Плюс това, ако ви е писано да сте семейство, след време най-вероятно с носталгия ще си спомняш времето, когато не си ги познавала /е, има и изключения, но виж само колко са темите за свекървите/.
Някой беше писал -защо не учи и работи. Явно не е наясно със специализациите по медицина, този вариант просто не е възможен физически.
Исках само да ти кажа,че според мен излищно се притесняваш...говоря от собствен опит.
Някой беше писал -защо не учи и работи. Явно не е наясно със специализациите по медицина, този вариант просто не е възможен физически.
Исках само да ти кажа,че според мен излищно се притесняваш...говоря от собствен опит.
Пиша без да прочета какво е писано преди мен.
Смятам, че двамата трябва да поговорите спокойно и сериозно като свалите всички карти. Кажете си кой какво мисли, чувства, какво ви притеснява. Просто споделете един с друг, поговорете и ако намерите общи допирни точки и желания, мечти няма да има нищо по-хубаво от това! Успех!
Смятам, че двамата трябва да поговорите спокойно и сериозно като свалите всички карти. Кажете си кой какво мисли, чувства, какво ви притеснява. Просто споделете един с друг, поговорете и ако намерите общи допирни точки и желания, мечти няма да има нищо по-хубаво от това! Успех!
Виж само за родителите мога да коментирам. Запознах се с тях към 3 тата година, че и по късно може да беше. И аз си мислех, че ме "крият" и прочае. Всичко е до характер да знаеш. Я се сети колко пъти вместо да кажеш "Интересно ми е да се запозная с родителите ти" си казала "Ааа, няма значение". Лесно може да си го навела на мисълта, че не искаш.
Да не говорим, че както при мен, причината да не ги познаваш може изобщо да няма нищо общо с теб.
И после има хора и хора. Моте родители го познават още от първия месец, но когато го заведох в къщи (на 350 км) първия въпрос беше "А кога ще се жените?" и след всяко ходене на гости майка ми ме дърпаше настрана и почваше да ми пили "Ама кога? Какво ще кажат хората". Т.е нямаше проблеми да живеем заедно, но надалече, а "воденето" в къщи значеше много. Просто са такива, такъв им е светогледа.
Просто говори с него. Кажи му, че е време да се запознаеш с най- близките му хора, щом ще живеете заедно.
Ние жените си умираме да търсим сигнали във всичко, а се оказва, че когато наистина идва лошо изобщо не го очакваме, а сме склонни да пресилваме дребни неща.
И да, майките обикновенно са прави и имат 6 - то чувство, но и те имат склонност да драматизират малко повече в загрижеността си.
Това за какви били мъжете хирурзи - ами хайде без обобщения.
Да не говорим, че както при мен, причината да не ги познаваш може изобщо да няма нищо общо с теб.
И после има хора и хора. Моте родители го познават още от първия месец, но когато го заведох в къщи (на 350 км) първия въпрос беше "А кога ще се жените?" и след всяко ходене на гости майка ми ме дърпаше настрана и почваше да ми пили "Ама кога? Какво ще кажат хората". Т.е нямаше проблеми да живеем заедно, но надалече, а "воденето" в къщи значеше много. Просто са такива, такъв им е светогледа.
Просто говори с него. Кажи му, че е време да се запознаеш с най- близките му хора, щом ще живеете заедно.
Ние жените си умираме да търсим сигнали във всичко, а се оказва, че когато наистина идва лошо изобщо не го очакваме, а сме склонни да пресилваме дребни неща.
И да, майките обикновенно са прави и имат 6 - то чувство, но и те имат склонност да драматизират малко повече в загрижеността си.
Това за какви били мъжете хирурзи - ами хайде без обобщения.
не четох предишните постинги.
Според мен една връзка трябва да се развива.
Без да се засягаш ( не го казвам с лошо чуство, напротив), майка ти много добре си е направила сметката - тоест, да се съберете преди той да започне да печели пари.
а това в неговата специалност е в-с на време, нали така?
според мен тя е донякъде права , да се установите преди, а не след неговото ... развитие да кажем.
От друга страна интереса на другото семейство сигурно е точно обратния - да го настанят
в нов апартамент, да почне да печели и да си вземе някоя мома от род и сой софиянка с възможности примерно. Една майка , отгледала Хирург винаги ще иска нещо по-така за сина си.
Хората определено инвестират в сина си и няма да го 'дадат' ей тъй !
това, което в историята ме притеснява е, че той си мисли същото. фактът, че след толкова време ти не познаваш родителите му, на мен ми говори ясно, че той е иска да те 'показва'.
Аз не бих приела такива условия , ако има сериозни намерения към теб. За мен е безумно интелигентен и образован мъж да не те запознае толкова време с техните ( или обратно), да не контактувате, и да не споделяте планове с родителите си.
мисля, че трябва да поговорите и ако той смята, че ти си жената за него ( и обратно) да се насочите към конкретни действия и планове. това трябва той ясно да ти каже, а не да ти губи времето. ако аз поставям в-са ще го кажа точно така " Какво правим? Заедно ли сме? Един а друг ли сме? Ако да - да действаме, ако не - не ми губи времето, защото съм на 27 и имам неща за постигане , нямам време за залъгалки"
Според мен една връзка трябва да се развива.
Без да се засягаш ( не го казвам с лошо чуство, напротив), майка ти много добре си е направила сметката - тоест, да се съберете преди той да започне да печели пари.
а това в неговата специалност е в-с на време, нали така?
според мен тя е донякъде права , да се установите преди, а не след неговото ... развитие да кажем.
От друга страна интереса на другото семейство сигурно е точно обратния - да го настанят
в нов апартамент, да почне да печели и да си вземе някоя мома от род и сой софиянка с възможности примерно. Една майка , отгледала Хирург винаги ще иска нещо по-така за сина си.
Хората определено инвестират в сина си и няма да го 'дадат' ей тъй !
това, което в историята ме притеснява е, че той си мисли същото. фактът, че след толкова време ти не познаваш родителите му, на мен ми говори ясно, че той е иска да те 'показва'.
Аз не бих приела такива условия , ако има сериозни намерения към теб. За мен е безумно интелигентен и образован мъж да не те запознае толкова време с техните ( или обратно), да не контактувате, и да не споделяте планове с родителите си.
мисля, че трябва да поговорите и ако той смята, че ти си жената за него ( и обратно) да се насочите към конкретни действия и планове. това трябва той ясно да ти каже, а не да ти губи времето. ако аз поставям в-са ще го кажа точно така " Какво правим? Заедно ли сме? Един а друг ли сме? Ако да - да действаме, ако не - не ми губи времето, защото съм на 27 и имам неща за постигане , нямам време за залъгалки"
Преживях нещо подобно преди няколко месеца. Две години и половина връзка, тотална изолация от родители и приятели (за приятелите се преборих някак, но ми струваше бая нерви), страх от отговорност, обвързване... Същевременно: другата крайност: внимание, нежност, споделяне...Познато ми е: и изчакването, и мълчанието, и страха да не притиснеш другия, и надеждата той да узрее. Е накрая ми писна да чакам. И си казах: или се обичаме и борим заедно, или всеки по пътя си. Егоизъм няма да търпя. Но това е решение, което всеки сам трябва да вземе за себе си - просто мисля, че и на 30, и на 35, човек винаги може да намери причини да не поеме отговорност - въпрос на приоритети.
Не се поддавай на натиска на майка ти и не го притискай. Нещата ще се развия по естествен начин.
И според мен бъдещето ще покаже!Не изнасилвай нещата!
В доста западни романи, които съм чела, се описва ситуация, в която съпругата издържа мъжа си, докато той завърши (медицина например) , след което той почва да изкарва добри пари, а тя си щрака с пръсти. 
Явно за там вече си е съвсем ОК този вариант. Но според мен също не би трябвало да е пречка за съвместно съжителство, особено след като има възможност да сте си съвсем самостоятелни!
Мен пък никак не ме притеснява, че не познаваш родителите му. Аз навремето имах връзка - бях запознала младежа още на първия ден едва ли не с нашите, те много го харесаха, и той тях и т.н. - и накрая се разделихме. Тогава реших, че повече никакви запознанства с родители, докато не реша да се женя официално. С мъжа ми сме били заедно 5 години и не сме си познавали родителите, когато решихме, че ще се женим, направихме и това и готово.
Иначе на 29 години без собствени доходи си е наистина ужас, аз на 29 години вече съм имала 10 години, през които съм работила постоянно. Дори не мога да си представя какво би било да нямам собствени пари
Явно за там вече си е съвсем ОК този вариант. Но според мен също не би трябвало да е пречка за съвместно съжителство, особено след като има възможност да сте си съвсем самостоятелни!Мен пък никак не ме притеснява, че не познаваш родителите му. Аз навремето имах връзка - бях запознала младежа още на първия ден едва ли не с нашите, те много го харесаха, и той тях и т.н. - и накрая се разделихме. Тогава реших, че повече никакви запознанства с родители, докато не реша да се женя официално. С мъжа ми сме били заедно 5 години и не сме си познавали родителите, когато решихме, че ще се женим, направихме и това и готово.
Иначе на 29 години без собствени доходи си е наистина ужас, аз на 29 години вече съм имала 10 години, през които съм работила постоянно. Дори не мога да си представя какво би било да нямам собствени пари
Трябва човек доста да не се уважава за да свързва живота си с хирург. Извинявай, но мисля, че добре познавам това съсловие и свястни мъже-хирурзи- "неженкари" не съм срещала. Изключинията (ако има такива) потвърждават правилото.
И поведението на твоя приятел ме навежда на мисълта, че той не е от изключенията. Те си търсят изгодна партия за брак, но не нарушават начина си на живот и след него.
Той не е убеден за момента, че ти си "изгодна"- затова и не търси още брак.
Фактът, че не те запознава с родителите си указва ясно, че не гледа на връзката ви сериозно. Или е прекалено инфантилно привързан към майка си и трудно ще се реши да се отдели от майчината поличка. И с такива е пълно, но дори така да е, той се притеснява да те представи на техните, за което може да има няколко обяснения-
или го е срам от теб -не си му на нивото, нито на парите...
или не е решил да създава сериозни връзки и мисли за обвързване.
Останалото са чиста вода оправдания.
Когато ние решихме да се женим, приятелят ми напусна страхотна работа с добра кариера в града си, пристигна в чужд -без жилище, без работа. Докато вървеше подготовката за свадбата, той намери стая в общежитие, където да живеем отделно. Впоследствие си намери и работа, но живот от нулата буквално не го спря в никакъв случай. Липсата на жилище е само оправдание.
Майка ти е много права, че се притеснява жената. Аз на нейно място ако някой така ми баламосва дъщерята, бих поговорила и с него.
Извинявай, но мисля, че добре познавам това съсловие и свястни мъже-хирурзи- "неженкари" не съм срещала. Изключинията (ако има такива) потвърждават правилото.И поведението на твоя приятел ме навежда на мисълта, че той не е от изключенията. Те си търсят изгодна партия за брак, но не нарушават начина си на живот и след него.
Той не е убеден за момента, че ти си "изгодна"- затова и не търси още брак.
Фактът, че не те запознава с родителите си указва ясно, че не гледа на връзката ви сериозно. Или е прекалено инфантилно привързан към майка си и трудно ще се реши да се отдели от майчината поличка. И с такива е пълно, но дори така да е, той се притеснява да те представи на техните, за което може да има няколко обяснения-
или го е срам от теб -не си му на нивото, нито на парите...
или не е решил да създава сериозни връзки и мисли за обвързване.
Останалото са чиста вода оправдания.
Когато ние решихме да се женим, приятелят ми напусна страхотна работа с добра кариера в града си, пристигна в чужд -без жилище, без работа. Докато вървеше подготовката за свадбата, той намери стая в общежитие, където да живеем отделно. Впоследствие си намери и работа, но живот от нулата буквално не го спря в никакъв случай. Липсата на жилище е само оправдание.
Майка ти е много права, че се притеснява жената. Аз на нейно място ако някой така ми баламосва дъщерята, бих поговорила и с него.
Би ли опитала да направи6 целия тори анали3, гледайки пре3 при3мата на мом4ето? Ако може и с неговата порция Его?
Опитай да мисли6 като мьж, който тьрпи такова положение и се опитай да подреди6 приоритетите в живота си.
И не 3абравяй, моля те, професията и целите, свьр3ани с нея, на 4овека в слу4ая...
Ако не е тайна, какво работи твоя приятел/сьпруг (не ра3брах дали ве4е имате брак) ?
***
Кьм авторката на темата : Говори с приятеля си 3а вси4ко директно и открито, доколкото ти по3волява такти4ността ти.
Не се влияй от 4ужди думи (на майка си, на приятел(к)и), понеже нерядко даваме сьвети бе3 да имаме предвид малки детайли. Всеки и3хожда от собствените си желания, своята среда...
Слу6ай сьрцето си, ти си ра3умно моми4е и според мен много правилно действа6.
Гради живота си така, 4е да не сьжалява6 3а направения и3бор, да не стане така, 4е да приеме6 4ужд сьвет и после да сьжалява6.
Успех, кьсмет и 6тастие ви желая
според мен трябва,да поставиш конкретно въпроса пред гаджето-има ли сериозни намерения или не към теб/не съм чела всичко подробно може и да си го питала вече/за мъжете не е проблем да се женят и на 40,но за една жена е проблем от гледна точка на това че:
1.хубаво е да се роди до 30г.даже е малко късно
2.кокото и грубо да звучи мъжете гледат ''младото''-един мъж на 35-40 без проблем може да си намери 20-25 годишна и да се омъжи/той ще си е стъпил на краката, предполага се ,че ще има кариера-добри доходи/,но една жена на 35-40 да се ожени за 25 годишен? сега малко офтопик:
имам една приятелка,която гаджето й е хирург не взима съответно заплата все още,тя го издържа,тя купи апартамент,сега го обзавежда-той по цял ден работи за без пари,когато обаче се отиде някъде на диско или подобно очите му шарат по младите мацки на 18-20,а за женене дума не обелва/заедно са вече 8 години/
Интересното е,че на нея вече й е писнало да го чака да й предложи брак,но не го зарязва понеже била на 28 вече и къде щяла да си търи мъж на тия години?
за това според мен трябва открито да поставиш въпроса,ако не смята да имате семейство сега е момента да търсиш мъж за женене,колкото и тъпо да звучи.кога ще раждаш?майка ти е адцки права.ако пък гаджето ти те пита защо така напираш да имате семейство,му кажи,че биологичният ти часовник тик-така и искаш да имаш здрави деца.
1.хубаво е да се роди до 30г.даже е малко късно
2.кокото и грубо да звучи мъжете гледат ''младото''-един мъж на 35-40 без проблем може да си намери 20-25 годишна и да се омъжи/той ще си е стъпил на краката, предполага се ,че ще има кариера-добри доходи/,но една жена на 35-40 да се ожени за 25 годишен? сега малко офтопик:
имам една приятелка,която гаджето й е хирург не взима съответно заплата все още,тя го издържа,тя купи апартамент,сега го обзавежда-той по цял ден работи за без пари,когато обаче се отиде някъде на диско или подобно очите му шарат по младите мацки на 18-20,а за женене дума не обелва/заедно са вече 8 години/
Интересното е,че на нея вече й е писнало да го чака да й предложи брак,но не го зарязва понеже била на 28 вече и къде щяла да си търи мъж на тия години?
за това според мен трябва открито да поставиш въпроса,ако не смята да имате семейство сега е момента да търсиш мъж за женене,колкото и тъпо да звучи.кога ще раждаш?майка ти е адцки права.ако пък гаджето ти те пита защо така напираш да имате семейство,му кажи,че биологичният ти часовник тик-така и искаш да имаш здрави деца.
lafemme, не се поддавай на натиска на майка ти. Ти единствена знаеш как стоят нещата във вашата връзка и ти може да си прецениш какво и кога да направиш. Хубаво е роднините да дават съвети, но в крайна сметка колкото и да се опитват да се поставят на твое място, ти си тази, която знае нещата как стоят в действителност, а не те.
Единствено, щом те тормози това, че приятелят ти не те е запознал със своите родители, поговори с него и му обясни как се чувстваш. Всеки е минал през такъв период - аз като си спомня колко се тормозех, ама то въображението винаги рисува страшни картинки
Наскоро моя близка приятелка също говори открито с приятеля си, защото милата беше решила, че него го е срам от нея и нарочно я крие от майка му. Ами реакцията му беше: "Ама, наистина ли искаш да се запознаеш с нея? Не се бях сетил, че се чувстваш неудобно, че не съм ви запознал
"
Така че понякога половинките ни наистина не се сещат за тия неща и трябва да се говори с тях.
Единствено, щом те тормози това, че приятелят ти не те е запознал със своите родители, поговори с него и му обясни как се чувстваш. Всеки е минал през такъв период - аз като си спомня колко се тормозех, ама то въображението винаги рисува страшни картинки
Наскоро моя близка приятелка също говори открито с приятеля си, защото милата беше решила, че него го е срам от нея и нарочно я крие от майка му. Ами реакцията му беше: "Ама, наистина ли искаш да се запознаеш с нея? Не се бях сетил, че се чувстваш неудобно, че не съм ви запознал
" Така че понякога половинките ни наистина не се сещат за тия неща и трябва да се говори с тях.
Здравей,
Не искам да ти давам съвети, само бих искала да изкажа собственото си мнение.
Не ми се струва, че има смисъл да се влагат надежди в тази връзка.
Като че ли тя е напълно обречена.
Не искам да излизам лош пророк, но струва ми се, че този който се терзае от неблагоприятното развитие на събитията във връзката ви, си само и единствено ти.
Не ти ли изглежда, че на приятелят ти нещата около вас му се струват съвсем нормални?
А не са нормални.
Нищо от написаното от теб не ми звучи нормално.
Съдейки от постингите ти, ми се струва, че ти имаш богат вътрешен живот, а дори, ако щеш и изключително коректен и пъстър речник.
Човекът срещу теб какъв е?
Инпонира ли на душевността ти?
Сигурна ли си, че не градиш въздушни кули, които ще изчезнат само след едно осъзнато твое трепване на клепките?
Имаш да си отговаряш на много въпроси ти самата!
Не търси отговорите тук, а вътре в себе си!
Не ги търси и от приятелят си!
Той си има своя истина, която, струва ми се, е различна от твоята.
Съжалявам, ако се разочароваш като прочетеш написаното от мен, но ако решиш, не му обръщай внимание.
P.S. Ако той наистина те иска, не би се спрял пред нищо!
Не искам да ти давам съвети, само бих искала да изкажа собственото си мнение.
Не ми се струва, че има смисъл да се влагат надежди в тази връзка.
Като че ли тя е напълно обречена.
Не искам да излизам лош пророк, но струва ми се, че този който се терзае от неблагоприятното развитие на събитията във връзката ви, си само и единствено ти.
Не ти ли изглежда, че на приятелят ти нещата около вас му се струват съвсем нормални?
А не са нормални.
Нищо от написаното от теб не ми звучи нормално.
Съдейки от постингите ти, ми се струва, че ти имаш богат вътрешен живот, а дори, ако щеш и изключително коректен и пъстър речник.
Човекът срещу теб какъв е?
Инпонира ли на душевността ти?
Сигурна ли си, че не градиш въздушни кули, които ще изчезнат само след едно осъзнато твое трепване на клепките?
Имаш да си отговаряш на много въпроси ти самата!
Не търси отговорите тук, а вътре в себе си!
Не ги търси и от приятелят си!
Той си има своя истина, която, струва ми се, е различна от твоята.
Съжалявам, ако се разочароваш като прочетеш написаното от мен, но ако решиш, не му обръщай внимание.
P.S. Ако той наистина те иска, не би се спрял пред нищо!
Не насилвай нещата, как би се чувствала, ако знаеш, че се е оженил
за теб под натиск? А ако го загубиш заради този натиск?
Със сигурност държи на теб, но знаеш ли, хората в тази професия са малко по-особени (родителите и брат ми са лекари, та имам много наблюдения). Дори и да ти се струва, че на моменти е по-резервиран, че има други приоритети, дай му време, бъди търпелива и се опитай да разбереш логиката, по която се движат нещата при хора, които имат призванието да спасяват живот.
А колкото за част от другите дивотии, дето мернах из темата от рода на "хирурзите са непоправими женкари", "да се роди на 30 е късно" и пр., просто не им обръщай внимание, ни си струва...
А, понеже съм сигурна, че ще заживеете заедно, приготви се да бъдеш лекарска съпруга, което хич не е лесно, ако си извън бранша
Но пък ми се струва, че ти ще справиш
за теб под натиск? А ако го загубиш заради този натиск?
Със сигурност държи на теб, но знаеш ли, хората в тази професия са малко по-особени (родителите и брат ми са лекари, та имам много наблюдения). Дори и да ти се струва, че на моменти е по-резервиран, че има други приоритети, дай му време, бъди търпелива и се опитай да разбереш логиката, по която се движат нещата при хора, които имат призванието да спасяват живот.
А колкото за част от другите дивотии, дето мернах из темата от рода на "хирурзите са непоправими женкари", "да се роди на 30 е късно" и пр., просто не им обръщай внимание, ни си струва...
А, понеже съм сигурна, че ще заживеете заедно, приготви се да бъдеш лекарска съпруга, което хич не е лесно, ако си извън бранша
Но пък ми се струва, че ти ще справиш
Мила, lafemme, така като те чета, според мен проблемът далеч не е в нерешителността му. Мисля, че той не е нерешителен, нито се влияе от мнението на родителите си. ПЪРВА СИГНАЛНА ЛАМПА: ако беше по-горе изброеното, той не би пазил такава информация от родителите си, не и след толкова време. ВТОРО: дори да не печели парите си сам, той вече отдавна е мъж с професия и то лекар! и мисля, че се среми да си изгради самочувствие като такъв и вече донякъде го е постигнал. ТРЕТО: дори да няма собствени доходи, той е мъж, който е свикнал да разполага и да се чувства горе-долу независим, дори на майчина издръжка. Не казвам, че това му харесва, напротив, но той знае също така, че и родителите му не винаги са били на собствена издръжка, особено като студенти, така, че му е ясно, че за всичко си има време. Според мен проблема съвсем не е в учението, нито в парите, нито в професията, нито в майка и татко, просто човека не е готов за такава стъпка. Нека това не те плаши, нито сега тръгвай да късаш с него, "защото нямало време". Ти си на 27 и на 30 няма да си престаряла, повярвай ми. Майка ти е права за някои неща, но не и да всява паника, че "няма време" и непременно трябва да се изясните сега. Изчакай да заживеете заедно, явно приятелят ти няма да вземе отношение по темата брак и деца веднага. Мисля, че има леко дърпане и то от негова страна, защото родителите му дори не са те виждали, а предполагам знаят за теб, а и ти си жена с образование и добра професия. Не би трябвало да те тревожи, че не биха те одобрили или нещо подобно, а и мисля, че на приятеля ти не би му докривяло толкова, ако те не те харесат. Поговори с него напълно спокойно, че искаш да ОПИТАТЕ да живеете заедно и срещата с родителите ще дойде рано или късно. Предолагам, че той се притеснява не от евентуални реакции, а от самото събитие, защото може не чувства майка си и баща си чак толкова близки, а и има хора, които ревностно си пазят личния живот и не дават да им се бъркат. И това е добрия вариант, защото след време ще се благодариш, че няма кой да ти се меси.
Според мен човека си има някакъв план и той ще си го следва каквото и да стане, Ти трябва само да провериш дали присъстваш в него и ако е така, смело си прави плановете, имаш наистина чудесен човек до себе си. Успех!
Според мен човека си има някакъв план и той ще си го следва каквото и да стане, Ти трябва само да провериш дали присъстваш в него и ако е така, смело си прави плановете, имаш наистина чудесен човек до себе си. Успех!
Съжалявам, но не мога да не свържа ситуацията с темата от август 2005 г./не питай как и защо помня/. Казваш, че всичко е ок, но не може да нямаш едно наум все пак.
Не съм чела постингите до тук.
Ако държиш на него, освен да чакаш, друг вариант не виждам. Няма нужда да се упражнява натиск и да се карате на тази тема. Желанието за съвместно съжителство узрява с времето, при някои е импулсивно, други мислят и премислят дълго...
Абстрахирай се доколкото можеш от родителската намеса, защото няма нищо по-лошо от насаждането на лоши мисли и влияние отстрани, пък било то и от най-близките ти.
Не съм чела постингите до тук.
Ако държиш на него, освен да чакаш, друг вариант не виждам. Няма нужда да се упражнява натиск и да се карате на тази тема. Желанието за съвместно съжителство узрява с времето, при някои е импулсивно, други мислят и премислят дълго...
Абстрахирай се доколкото можеш от родителската намеса, защото няма нищо по-лошо от насаждането на лоши мисли и влияние отстрани, пък било то и от най-близките ти.
За мен лично е странна тая работа: 3г връзка и не живеете заедно?! 
С мъжа ми живеем заедно неофициално от студенти. Той издържан, от техните аз от нашите, общите ни разходи си ги деляхме.
И двамата бяхме живеехме на общежитие, по стечение на обстоятелствата разполагахме с "голям
апартамент": дневна(неговата стая) и спалня (моята) и това в различни блокове. Бяхме разделени за около година и малко преди пак да се съберем родителите му купиха апартамент. Когато се "нанесох" при него апартамента не бе оправен, нямаше почти никакво обзавеждане, дори легло нямаше е всичко стана постепенно и дори аз да не съм давала пари за обзавеждането съм помагала с каквото мога.
Та мисълта ми бе че не може да се чака всичко да се нареди. Сега чака апартамента да се нанесе, после ще трябва да се доизпипва обзавеждането, да започне да получава добри пари и т.н.
Дано не съм лош пророк, но в един хубав момент годините ще минат и около него ще се появи някоя млада амбициозна дама(я лекар, а сестричка) която ще го върже, защото не винаги на запад лекарите остават при съпругите си които са ги издържали понякога се уреждат с нещо "по-свежо"
С мъжа ми живеем заедно неофициално от студенти. Той издържан, от техните аз от нашите, общите ни разходи си ги деляхме.
И двамата бяхме живеехме на общежитие, по стечение на обстоятелствата разполагахме с "голям
апартамент": дневна(неговата стая) и спалня (моята) и това в различни блокове. Бяхме разделени за около година и малко преди пак да се съберем родителите му купиха апартамент. Когато се "нанесох" при него апартамента не бе оправен, нямаше почти никакво обзавеждане, дори легло нямаше
е всичко стана постепенно и дори аз да не съм давала пари за обзавеждането съм помагала с каквото мога. Та мисълта ми бе че не може да се чака всичко да се нареди. Сега чака апартамента да се нанесе, после ще трябва да се доизпипва обзавеждането, да започне да получава добри пари и т.н.
Дано не съм лош пророк, но в един хубав момент годините ще минат и около него ще се появи някоя млада амбициозна дама(я лекар, а сестричка) която ще го върже, защото не винаги на запад лекарите остават при съпругите си които са ги издържали понякога се уреждат с нещо "по-свежо"
lafemme, като чета, виждам че думите на майка ти са успели да посеят у теб семето на съмнението. Повечето постинги тук предполагам, че ще успеят да го наторят и полеят, и то ще се развие и ще израсте ... В резултат на това мисля, че връзката ти ще бъде разрушена.
Мисля, че никоя от нас няма правото да решава вместо теб, но доста момичета го правят. Ти си единствения човек, който знае дали си заслужава тази връзка да продължи.
Изпадала съм в подобни ситуации (в поредица от връзки), когато несподелените страхове са успявали да ме накарат да пришпоря нещата и да сторя куп глупости, които да разрушат дадена връзка. От тази позиция мога да кажа, че е най-добре спокойно да седнеш с приятеля си и да споделиш с него онова, което те притеснява. Хубаво ще е да му покажеш, че проявяваш разбиране към неговата позиция, но има неща, които трябва да се изяснят за теб.
Мисля, че никоя от нас няма правото да решава вместо теб, но доста момичета го правят. Ти си единствения човек, който знае дали си заслужава тази връзка да продължи.
Изпадала съм в подобни ситуации (в поредица от връзки), когато несподелените страхове са успявали да ме накарат да пришпоря нещата и да сторя куп глупости, които да разрушат дадена връзка. От тази позиция мога да кажа, че е най-добре спокойно да седнеш с приятеля си и да споделиш с него онова, което те притеснява. Хубаво ще е да му покажеш, че проявяваш разбиране към неговата позиция, но има неща, които трябва да се изяснят за теб.
За мен лично е странна тая работа: 3г връзка и не живеете заедно?!
С мъжа ми живеем заедно неофициално от студенти. Той издържан, от техните аз от нашите, общите ни разходи си ги деляхме.
И двамата бяхме живеехме на общежитие, по стечение на обстоятелствата разполагахме с "голям
апартамент": дневна(неговата стая) и спалня (моята) и това в различни блокове. Бяхме разделени за около година и малко преди пак да се съберем родителите му купиха апартамент. Когато се "нанесох" при него апартамента не бе оправен, нямаше почти никакво обзавеждане, дори легло нямаше е всичко стана постепенно и дори аз да не съм давала пари за обзавеждането съм помагала с каквото мога.
Та мисълта ми бе че не може да се чака всичко да се нареди. Сега чака апартамента да се нанесе, после ще трябва да се доизпипва обзавеждането, да започне да получава добри пари и т.н.
Дано не съм лош пророк, но в един хубав момент годините ще минат и около него ще се появи някоя млада амбициозна дама(я лекар, а сестричка) която ще го върже, защото не винаги на запад лекарите остават при съпругите си които са ги издържали понякога се уреждат с нещо "по-свежо"
С мъжа ми живеем заедно неофициално от студенти. Той издържан, от техните аз от нашите, общите ни разходи си ги деляхме.
И двамата бяхме живеехме на общежитие, по стечение на обстоятелствата разполагахме с "голям
апартамент": дневна(неговата стая) и спалня (моята) и това в различни блокове. Бяхме разделени за около година и малко преди пак да се съберем родителите му купиха апартамент. Когато се "нанесох" при него апартамента не бе оправен, нямаше почти никакво обзавеждане, дори легло нямаше
е всичко стана постепенно и дори аз да не съм давала пари за обзавеждането съм помагала с каквото мога. Та мисълта ми бе че не може да се чака всичко да се нареди. Сега чака апартамента да се нанесе, после ще трябва да се доизпипва обзавеждането, да започне да получава добри пари и т.н.
Дано не съм лош пророк, но в един хубав момент годините ще минат и около него ще се появи някоя млада амбициозна дама(я лекар, а сестричка) която ще го върже, защото не винаги на запад лекарите остават при съпругите си които са ги издържали понякога се уреждат с нещо "по-свежо"
Наистина ли го мислиш?
По дяволите,животът е толкова кратък. Нима всичко трябва да е обект на тънки сметки? Да го хвана, да го вържа, че те младите сестрички дебнат, годините минават (28, о, Боже!!!!
),три години и как така си е позволил да живее отделно...
Въобще,представяте ли си какво му е на този младеж всеки ден? Какво е да ти се просне на операционната маса някой с извадени черва и животът му да зависи от теб? Какво себеотрицание се изисква? И каква сила, защото уви, хората умират твърде често. Опитвам се да обясня, че да живееш с лекар не е като да живееш със шофьор или секретарка, които да ти гарантират живот по правилата. Просто клишетата са различни....
Мама на слънце, колкото и да е разпространено съвместното съжителство, не всички го правят само защото са гаджета да речем 3 години. Аз например след ситуацията, за която споменах в предния ми постинг реших, че ще живея с някого, след като се омъжа - мое мнение, което е валидно само за мен. Докато съм неомъжена - и аз, и той ще си живеем отделно и това е. Така че не всеки решава да живее с приятеля си само защото е изминал определен период от време, през което са заедно...
Откровено казано аз виждам резон в нежеланието на приятеля ти да се обвързва на този етап от живота си (хайде, плюйте ме). На тази възраст той би трябвало да си дава сметка, че професията, която си е избрал, е с много късна (след 40г.) обратна възвращаемост.
За съжаление в момента в страната младите специалисти, особено в медицината, трудно намират работа и още по-трудно - такава със заплащане, позволяващо им да издържат нормално себе си, камо ли семейство. Да не говорим, че в тази сфера непрекъснато трябва да се чете, да се следят новостите, т.е. непрекъснато да инвестираш, а нямаш време и възможности за допълнителна работа. По тази причина често действително основно другия партньор финасира семейния бюджет.
Приятелят ти явно иска да остане в София, но трудно би започнал работа там без сериозно "рамо" от роднини или познати в съсловието. Вариантите са "Бърза помощ" (ок.350лв. чисто), допълнителна ординатура (платена) или да стане медицински представител на фармацевтична фирма, което си е живо отдалечаване от целта.
Предполагам, че в родния ви град би му било по-лесно, но дали ти би желала да се върнеш там и дали евентуална работа там би те удовлетворила? Нормално е мъж на тези години и с тези перспективи да си задава такива въпроси и да не желае да въвлича жената до себе си в такива рискове. Ама пък и повечето мъже изобщо няма да седнат да го коментират с въпросната жена.
Според мен поеми ти инициативата, накарай го да коментира как вижда бъдещото си развитие и прецени дали там се корени нежеланието му за обвързване.
При всички положения, ако си решила да останеш с този човек, имай нагласата за дългогодишни жертви (финансови и емоционални), в тази професия (и не само в България) такива са фактите.
За съжаление в момента в страната младите специалисти, особено в медицината, трудно намират работа и още по-трудно - такава със заплащане, позволяващо им да издържат нормално себе си, камо ли семейство. Да не говорим, че в тази сфера непрекъснато трябва да се чете, да се следят новостите, т.е. непрекъснато да инвестираш, а нямаш време и възможности за допълнителна работа. По тази причина често действително основно другия партньор финасира семейния бюджет.
Приятелят ти явно иска да остане в София, но трудно би започнал работа там без сериозно "рамо" от роднини или познати в съсловието. Вариантите са "Бърза помощ" (ок.350лв. чисто), допълнителна ординатура (платена) или да стане медицински представител на фармацевтична фирма, което си е живо отдалечаване от целта.
Предполагам, че в родния ви град би му било по-лесно, но дали ти би желала да се върнеш там и дали евентуална работа там би те удовлетворила? Нормално е мъж на тези години и с тези перспективи да си задава такива въпроси и да не желае да въвлича жената до себе си в такива рискове. Ама пък и повечето мъже изобщо няма да седнат да го коментират с въпросната жена.
Според мен поеми ти инициативата, накарай го да коментира как вижда бъдещото си развитие и прецени дали там се корени нежеланието му за обвързване.
При всички положения, ако си решила да останеш с този човек, имай нагласата за дългогодишни жертви (финансови и емоционални), в тази професия (и не само в България) такива са фактите.
тотално се обърках.Всеки споделя опита си и е нормално да я има и едната и другата страна и тази която ще отхвърли съмненията ми и тази, която ще ги затвърди.Прави сте обаче, че на средата съм аз и решението в крайна сметка е в мои ръце. Да, ама мен ме е страх 
...и то много.Аз съм споделяла, че искам семейство и деца, казвала съм и директно, че това, което влагам в тази връзка е различно от досегашните ми просто защото никой друг не ме накара да мисля за семейство.Той знае, че го искам.Понякога на майтап/ къде на сериозно/ съм подхвърляла, че не искам да раждам късно, а той ми е казвал:" е аз като завърша ще бъда на 30, ти на 29, кое му е късното"? Ами като ми го каже така, не ми изглежда късно изобщо, изглежда ми нормално и ме изпълва със сладки очаквания.Така, че не съм останала с впечатление, че той не го иска, но и в интерес на истината не съм останала и с впечатлението, че го иска колкото мен.Което също е нормално, не сме програмирани да узряваме за нещата по едно и също време, не би трябвало да се притеснявам от факта, че за него желанията в този момент са различни, приоритетите също, само желанието да сме двамата убедена съм е взаимно. От друга страна все трябва да има някакви вътрешни граници и срокове, които човек би трябвало да си зададе и да се опитва да спазва.А когато се появи усещането, че нещо не се случва така, както си го мислил,под въздействието или не на родители и приятели се получават ето такива объркани постинги . Така или иначе, трябва да се говори, и това повярвайте ми не е страшното в нашата симпатична връзчица , но отговорите .....леле, там човек може да получи нервна криза само от чакане или да си води монолог докато не се измори и заспи. Не може да говори, като му задават въпроси, най- вече които не очаква и това е, мълчи, усмихва се, гали ме, казва "как сега може да мислиш така ", "ама откъде ти хрумна", "по ми е лесно да направя една херния на закуска, отколкото да ти отговоря".То е вярно, че и моите въпроси са еднии.Ще видим, наистина не би трябвало да насилвам нещата, най- малкото за да видим, когато стане апартамента, дали ще спази и обещанието си, може би тогава ще е по лесно да се правят изводи.
Нещо не ми харесва тази работа...както и нерешителните мъже по принцип. Винаги съм смятала, че мъжът трябва да е стълб, опора, да отстоява това, което иска и ясно да го показва на всички.
Мисля, че след 3 годишна връзка не би трябвало да имаш никакъв проблем да поговориш за такива неща с мъжът, за който мислиш като за бъдещ съпруг и баща на децата ти. Ако ти се притесняваш да повдигнеш толкова важен въпрос като бъдещето ви заедно и имаш толкова въпросителни относно неговите мнения и решения...питам се каква е връзката ви тогава.
Извинявай, че съм малко остра, но понякога си мисля, че свестни момичета като теб трябва някой да ги разтърси отстрани, за да осъзнаят за какво става дума. В случая това се е опитала да направи твоята майка, макар че майките понякога ...(хайде да не започвам).
В целия ни съвместен път заедно, сегашният ми мъж и дългогодишно мое гадже не ме е оставял да се съмнявам и да се питам какви са намеренията му спрямо мен. И преди да заживеем заедно и след това, и когато станахме семейство, и когато решихме да имаме деца...всичко винаги сме обсъждали заедно, открито. Никой от двама ни не е приемал работа, или да е предприемал друга решителна стъпка, без да сме го обсъдили двамата. Всеки от двама ни е правил компромиси и е жертвал нещо в името на другия, в името на това да сме заедно, да сме ние.
Абе както казах в началото - не ми харесва нещо тази работа............
Мисля, че след 3 годишна връзка не би трябвало да имаш никакъв проблем да поговориш за такива неща с мъжът, за който мислиш като за бъдещ съпруг и баща на децата ти. Ако ти се притесняваш да повдигнеш толкова важен въпрос като бъдещето ви заедно и имаш толкова въпросителни относно неговите мнения и решения...питам се каква е връзката ви тогава.
Извинявай, че съм малко остра, но понякога си мисля, че свестни момичета като теб трябва някой да ги разтърси отстрани, за да осъзнаят за какво става дума. В случая това се е опитала да направи твоята майка, макар че майките понякога ...(хайде да не започвам).
В целия ни съвместен път заедно, сегашният ми мъж и дългогодишно мое гадже не ме е оставял да се съмнявам и да се питам какви са намеренията му спрямо мен. И преди да заживеем заедно и след това, и когато станахме семейство, и когато решихме да имаме деца...всичко винаги сме обсъждали заедно, открито. Никой от двама ни не е приемал работа, или да е предприемал друга решителна стъпка, без да сме го обсъдили двамата. Всеки от двама ни е правил компромиси и е жертвал нещо в името на другия, в името на това да сме заедно, да сме ние.
Абе както казах в началото - не ми харесва нещо тази работа............
Щади си чувствата, мила! Решавай с време, защото колкото повече минава времето мисля разочарованието ще е по-голямо. Ако наистина искаш да живеете на семейни начала с въпросното момче, отстоявай си желанието (в краен случай, когато е готов апартамента). Това с местенето не е сериозна причина. Хората се женят и сменят няколко квартири. При положение, че се обичате и държите един на друг, на тази възраст вече не върви да си играете на гаджета и на срещи. Важното е вие да се искате, а не дали познаваш родителите му. Имам познати, които се ожениха щастливо на хиляди километри от родителите си без да се запознават взаимно.
Няма идеални хора, но не ви пречи да пробвате с време!!Успех!
Няма идеални хора, но не ви пречи да пробвате с време!!Успех!
Нещо не ми харесва тази работа...както и нерешителните мъже по принцип. Винаги съм смятала, че мъжът трябва да е стълб, опора, да отстоява това, което иска и ясно да го показва на всички.
Мисля, че след 3 годишна връзка не би трябвало да имаш никакъв проблем да поговориш за такива неща с мъжът, за който мислиш като за бъдещ съпруг и баща на децата ти. Ако ти се притесняваш да повдигнеш толкова важен въпрос като бъдещето ви заедно и имаш толкова въпросителни относно неговите мнения и решения...питам се каква е връзката ви тогава.
Извинявай, че съм малко остра, но понякога си мисля, че свестни момичета като теб трябва някой да ги разтърси отстрани, за да осъзнаят за какво става дума. В случая това се е опитала да направи твоята майка, макар че майките понякога ...(хайде да не започвам).
В целия ни съвместен път заедно, сегашният ми мъж и дългогодишно мое гадже не ме е оставял да се съмнявам и да се питам какви са намеренията му спрямо мен. И преди да заживеем заедно и след това, и когато станахме семейство, и когато решихме да имаме деца...всичко винаги сме обсъждали заедно, открито. Никой от двама ни не е приемал работа, или да е предприемал друга решителна стъпка, без да сме го обсъдили двамата. Всеки от двама ни е правил компромиси и е жертвал нещо в името на другия, в името на това да сме заедно, да сме ние.
Абе както казах в началото - не ми харесва нещо тази работа............
Мисля, че след 3 годишна връзка не би трябвало да имаш никакъв проблем да поговориш за такива неща с мъжът, за който мислиш като за бъдещ съпруг и баща на децата ти. Ако ти се притесняваш да повдигнеш толкова важен въпрос като бъдещето ви заедно и имаш толкова въпросителни относно неговите мнения и решения...питам се каква е връзката ви тогава.
Извинявай, че съм малко остра, но понякога си мисля, че свестни момичета като теб трябва някой да ги разтърси отстрани, за да осъзнаят за какво става дума. В случая това се е опитала да направи твоята майка, макар че майките понякога ...(хайде да не започвам).
В целия ни съвместен път заедно, сегашният ми мъж и дългогодишно мое гадже не ме е оставял да се съмнявам и да се питам какви са намеренията му спрямо мен. И преди да заживеем заедно и след това, и когато станахме семейство, и когато решихме да имаме деца...всичко винаги сме обсъждали заедно, открито. Никой от двама ни не е приемал работа, или да е предприемал друга решителна стъпка, без да сме го обсъдили двамата. Всеки от двама ни е правил компромиси и е жертвал нещо в името на другия, в името на това да сме заедно, да сме ние.
Абе както казах в началото - не ми харесва нещо тази работа............
Ronya, на моя приятелка гаджето й беше стълб и опора и не я оставяше да се съмнява в намеренията му цели 3 години. Абсолютно сам й беше подел темата за брак и деца и всякакви такива планове. В крайна сметка я заряза заради едно друго момиче от компанията. Приятелката ми беше страшно обидена не от това че беше зарязана, а от това, че бяха обсъждали тези неща. Та така с плановете и обсъждането - всичко си е до човек... Но се радвам се, че има и мъже като твоя
Честно казано предпочитам мъжа в началото да е нерешителен и постепенно да узрее за идеята за семейство, отколкото да е страшно запален от самото начало и много бързо след това ентусиазмът му да угасне или да си промени плановете.
За мен лично е странна тая работа: 3г връзка и не живеете заедно?!
.....
Та мисълта ми бе че не може да се чака всичко да се нареди. Сега чака апартамента да се нанесе, после ще трябва да се доизпипва обзавеждането, да започне да получава добри пари и т.н.
Дано не съм лош пророк, но в един хубав момент годините ще минат и около него ще се появи някоя млада амбициозна дама(я лекар, а сестричка) която ще го върже, защото не винаги на запад лекарите остават при съпругите си които са ги издържали понякога се уреждат с нещо "по-свежо"
.....
Та мисълта ми бе че не може да се чака всичко да се нареди. Сега чака апартамента да се нанесе, после ще трябва да се доизпипва обзавеждането, да започне да получава добри пари и т.н.
Дано не съм лош пророк, но в един хубав момент годините ще минат и около него ще се появи някоя млада амбициозна дама(я лекар, а сестричка) която ще го върже, защото не винаги на запад лекарите остават при съпругите си които са ги издържали понякога се уреждат с нещо "по-свежо"
По дяволите,животът е толкова кратък. Нима всичко трябва да е обект на тънки сметки? Да го хвана, да го вържа, че те младите сестрички дебнат, годините минават (28, о, Боже!!!!
),три години и как така си е позволил да живее отделно...
Въобще,представяте ли си какво му е на този младеж всеки ден? Какво е да ти се просне на операционната маса някой с извадени черва и животът му да зависи от теб? Какво себеотрицание се изисква? И каква сила, защото уви, хората умират твърде често. Опитвам се да обясня, че да живееш с лекар не е като да живееш със шофьор или секретарка, които да ти гарантират живот по правилата. Просто клишетата са различни....
Да наистина го мисля, това бе противоположността на "съпругите издържат, а после щравкат с пръсти"
Относно връзването или сметките ...как да ти кажа, това че сме живяли със съпруга ми никога не съм го смятала за връзване, докато съжителствахме (след студентството) през цялото време съм си плащала квартира, т.е. ако ми кажеше до тук или ако аз решах взимам си парцалките и се изнасям.... за 6-7 г., в които съжителствахме не е ставало дума за дете, брак, да остареем заедно.
Е случиха се първите две, дано се случи и третото
Права си не знам какво е да си с лекар, но знам какво е да си с човек, които се прибира след 10-12 часов работен ден, кибичил цял ден пред РСто, които си доработва в къщи поне още 2-3 ч. и когато стане твоето време няма сили да слуша или говори.
Та всяка професия си има рисковете шофьорската и секретарската също
Мама на слънце, колкото и да е разпространено съвместното съжителство, не всички го правят само защото са гаджета да речем 3 години. Аз например след ситуацията, за която споменах в предния ми постинг реших, че ще живея с някого, след като се омъжа - мое мнение, което е валидно само за мен. Докато съм неомъжена - и аз, и той ще си живеем отделно и това е. Така че не всеки решава да живее с приятеля си само защото е изминал определен период от време, през което са заедно...
Идеята на съвместното съжителство ми бе, че така споделяш всичко с човека до теб - не само приятните моменти, когато излизате и ли се отдавате един на друг... е, всеки естествено е свободен да направи своя избор....
Не се поддавай на натиска на майка ти и не го притискай. Нещата ще се развия по естествен начин.
И аз смятам така.Мисля че той не иска да създава семейство преди да е поел хляба в ръцете си.Как да издържа той семейство,след като самия него още го издържат!Времето ще покаже!!!
Замисли се дали наистина този човек иска да живеете заедно. Аз бих се притеснила, че не познавам родителите му.
Аз имам една приятелка в подобно положение. С приятеля си се познават от 13 години, имат апартамент, кола, двамата работят....но не се събират да живеят заедно. Приятелката ми няколко пъти го притиска да се съберат, но той все си намира оправдания. На нея й става гадно, защото всичките й връстници са с деца....
Тя е на 27 год., а той 33. и немога да си обясня какво чака???
Аз имам една приятелка в подобно положение. С приятеля си се познават от 13 години, имат апартамент, кола, двамата работят....но не се събират да живеят заедно. Приятелката ми няколко пъти го притиска да се съберат, но той все си намира оправдания. На нея й става гадно, защото всичките й връстници са с деца....
Тя е на 27 год., а той 33. и немога да си обясня какво чака???
Така или иначе, трябва да се говори, и това повярвайте ми не е страшното в нашата симпатична връзчица , но отговорите .....леле, там човек може да получи нервна криза само от чакане или да си води монолог докато не се измори и заспи. Не може да говори, като му задават въпроси, най- вече които не очаква и това е, мълчи, усмихва се, гали ме, казва "как сега може да мислиш така ", "ама откъде ти хрумна", "по ми е лесно да направя една херния на закуска, отколкото да ти отговоря".То е вярно, че и моите въпроси са еднии.Ще видим, наистина не би трябвало да насилвам нещата, най- малкото за да видим, когато стане апартамента, дали ще спази и обещанието си, може би тогава ще е по лесно да се правят изводи.
, но отговорите .....леле, там човек може да получи нервна криза само от чакане или да си води монолог докато не се измори и заспи. Не може да говори, като му задават въпроси, най- вече които не очаква и това е, мълчи, усмихва се, гали ме, казва "как сега може да мислиш така ", "ама откъде ти хрумна", "по ми е лесно да направя една херния на закуска, отколкото да ти отговоря".То е вярно, че и моите въпроси са еднии.Ще видим, наистина не би трябвало да насилвам нещата, най- малкото за да видим, когато стане апартамента, дали ще спази и обещанието си, може би тогава ще е по лесно да се правят изводи. Ха така, както си и мислех твоя мъж е точно копие на моя. Поздравления, хич няма да ти е лесно
Значи, той иска да е с тебе, обича те, въобще всичко си ви е точно, обаче с това неговорене и с това несподеляне какво е решил най-много изнервя цялата ситуация. Въобще не си мисли, че ще вземеш да го подплашиш или да го разубедиш да бъде с тебе, ако казваш, че искаш брак и семейство. Не чакай, обаче и някакво романтично предложение за брак или да ти каже: "Хайде да си имаме дете!" Такива работи никога няма да чуеш от неговата уста и ако ги искаш направи така, че да станат. Той трябва да разбере, че ти вече отчаяно се измъчваш от всякакви мисли и че той е първопричината ти да си така объркана. Наложително е да говориш с него, не сега обаче, ВЕДНАГА! В предния си постинг изказах мнение да поизчакаш, но не бях сигурна точно как са нещата. Вие и ще заживеете заедно и детенце ще си родите, обаче ТИ трябва да нпаравиш нещата да станат, ще накараш да говори с теб и най-вече той трябва да разбере каква болка ти е причинил с... обясних по-горе. Не казвам да правиш сцени - НЕ!, твърдо не. Ще си легнете, ще се гушнете, и секс правете даже и после вземи тихичко се разплачи и той като започне да те успокоява и да казва, че нищо няма и защо плачеш пък сега, му кажи пък така и така, пък това и това, без обаче да спираш да плачеш, не да се дереш и сцени да правиш, ами хълцай там от време на време. При този тип мъже само така можеш да постигнеш това, което искаш, имат едно слабо място - абсолютно са безсилни пред женската слабост и сълзи. Не всички мъже са такива, но твоят и моят са ярък пример. Той си ги е решил човека нещата, ама тебе кой ще те уведоми не се знае. И за всичко е помислил, ама от несподеляне до лудост да те докара, малко ще е. Така, че никакви разни мисли там за майка и татко и глупости такива, ами се заемай с нещата и хич да не те е страх. Полека лека всичко ще се нареди, ама бая нерви ще изхабиш, да знаеш. "Со кроце, со благо и со малко кютек", тъй са казали хората. Действай!
имам познат, който вече близо 10 години е изцяло отдаден на медицината-следване, дипломиране, специализация....трябва да е на около 32 год. и макар, че работи в болница все още живее при родителите си. Те са невероятни хора, но се питам понякога, не трябва ли рано или късно всеки да се пробва сам в живота откъм жилищната страна....без мама и тате????
Значи, той иска да е с тебе, обича те, въобще всичко си ви е точно, обаче с това неговорене и с това несподеляне какво е решил най-много изнервя цялата ситуация. Въобще не си мисли, че ще вземеш да го подплашиш или да го разубедиш да бъде с тебе, ако казваш, че искаш брак и семейство. Не чакай, обаче и някакво романтично предложение за брак или да ти каже: "Хайде да си имаме дете!" Такива работи никога няма да чуеш от неговата уста и ако ги искаш направи така, че да станат. Той трябва да разбере, че ти вече отчаяно се измъчваш от всякакви мисли и че той е първопричината ти да си така объркана.
Той си ги е решил човека нещата, ама тебе кой ще те уведоми не се знае. И за всичко е помислил, ама от несподеляне до лудост да те докара, малко ще е. Така, че никакви разни мисли там за майка и татко и глупости такива, ами се заемай с нещата и хич да не те е страх. Полека лека всичко ще се нареди, ама бая нерви ще изхабиш, да знаеш.
"Со кроце, со благо и со малко кютек", тъй са казали хората. Действай!
Той си ги е решил човека нещата, ама тебе кой ще те уведоми не се знае. И за всичко е помислил, ама от несподеляне до лудост да те докара, малко ще е.
Така, че никакви разни мисли там за майка и татко и глупости такива, ами се заемай с нещата и хич да не те е страх. Полека лека всичко ще се нареди, ама бая нерви ще изхабиш, да знаеш. "Со кроце, со благо и со малко кютек", тъй са казали хората. Действай!
Мисля, 4е много правилно си преценила 4овека в слу4ая
Ще си легнете, ще се гушнете, и секс правете даже и после вземи тихичко се разплачи и той като започне да те успокоява и да казва, че нищо няма и защо плачеш пък сега, му кажи пък така и така, пък това и това, без обаче да спираш да плачеш, не да се дереш и сцени да правиш, ами хълцай там от време на време. При този тип мъже само така можеш да постигнеш това, което искаш, имат едно слабо място - абсолютно са безсилни пред женската слабост и сълзи.
[/quote]
Баси майката.... Христоматиен пример за действия, който носят лошо име на понятия като "брак" и "обвързване"
Малко офф топик - Каква зодия е?
Риби
Ефа, не съм имала предвид да прави нищо лошо, но доколкото виждам така се е изтълкувало. Ако с твоя мъж не се налага да го правиш не значи, че всички са като него, така че радвай се, че при теб не е така. Имай предвид и останалите неща от поста ми, така извадено от контекста, всеки би го изтълкувал погрешно. Повече съвети няма да давам, всеки си знае за себе си.
Ефа, не съм имала предвид да прави нищо лошо, но доколкото виждам така се е изтълкувало. Ако с твоя мъж не се налага да го правиш не значи, че всички са като него, така че радвай се, че при теб не е така. Имай предвид и останалите неща от поста ми, така извадено от контекста, всеки би го изтълкувал погрешно. Повече съвети няма да давам, всеки си знае за себе си.
Не бе, душко, естествено че не си казала нищо лошо. Просто си представхи как например, след страхотех секс, лежат си те и извъднъж "хлип-хлиииип".... и ми стана смешно.
Сега сериозно: и авторката, и ти звучите като интелегиентни и стойностни жени. Личното ми мнение е, че ако трябва със сълзи да склонявате мъжете си за каквото и да е било, то проблемът е в мъжете
....малко женски хитринки в точното време и в точния момент, биха свършили чудеса понякога....друг е въпроса, кой точно е момента и дали сме го улучили, но това не е въпрос на сегашната тема. Не си струва да се изнервяте взаимно, в крайна сметка всички имате една цел и желание , да погледнете от вашата страна на нещата и да дадете съвет, за което благодаря. Сега си вземам багажчето и отивам за уикенда на планина с приятелка, хем ще се опитам да релаксирам, хем ще имам време да помисля над всичко това, което казахте.Хубав и слънчев уикенд на всички.
П.П Не спирайте да пишете, ако имате възможност.Човек винаги има нужда някой да го подкрепи, постресне с критика, насочи към друг възможен вариант и решение.
П.П Не спирайте да пишете, ако имате възможност.Човек винаги има нужда някой да го подкрепи, постресне с критика, насочи към друг възможен вариант и решение.
Не е права майка ти, desi_cover е правата в случея
!Не ми се почваше да пиша, за да не напиша роман, но съпругът ми е същия тип мъж, от същата зодия и действаше абсолютно по същия начин/само дето познавах родителите му и връзката ни беше шестгодишна преди да ми "дойде" времето и идеята за семейство/. Деси е права в това, че приятелят ти вероятно има в главата си цял план как да станат нещата, но по незнайни причини си го пази за себе си
. Мога да ти кажа аз как действах в случея/и той учи много и сравнително дълго, и не беше финансово стабилен преди две години/- отидохме на почивка и му предложих брак- с пръстен, картички и каквото си трябва. Щеше да припадне като го направих, ужасно се обърка, но му седнахме на една бутилка бяло вино, говорихме сто часа и ето ни- женени и с дете. За детето пак аз бях инициаторът . Не че той не знаеше или не го искаше, просто според съпругът ми, ако било станало както той го планирал щяло да е по-спокойно, а именно- да е осигурил и дом, и кола и финансова стабилност, не че сега недоволства де 
. Та, на въпроса- щом искаш по-голяма близост- действай! Говорете и се разберете къде се разминавате в плановете, защо и какво може да промените и нагодите заедно в тях за да продължите да се развивате като двойка !
lafemme,
донякъде разбирам притесненоята ти. Но майка ти не е права да задава такива въпроси и да се меси в живота ти. Казвам ти го от собствен опит. Мъжа ми беше на 28 когато се запознахме, ходихме 5 години преди да се оженим и до сватбата всеки живееше при родителите си. Аз бях на 18 и доста по-готова за семейство от него когато се запознахме. Той вече беше завършил, минал казармата, абе само семейство да създаде оставаше. Но самият той дълго време "се дърпа". Искаше да напредне в работата и да може да осигури хубав стандарт на семейството си. Сега се радвам, че го послушах и не прибързахме. Това време ни помоган да се опознаем по-добре, аз да завърша и той да стане стабилен финансово. Сега и бебокът е на път. През цялото време майка ми е подхвърляла кога ще се оженим и други такива, сакън да не отлети птичето - сега признава, че добре направихме като поизчакахме. Винаги съм се опитвала да не и давам да се меси в отношенията ни - тя за добро го прави, но досега колкото пъти съм се вслушала в думите и относно мъжа ми - все съм грешала. Преди 2 години, напук на всичките и съвети да не го правя, седнах и си поговорих открито с него - аз съм млада, ама той прехвърлил 30-те, искам децата ми да имат млад татко. И най-вече наблегнах на това колко много искам да живея с него, да си лягам с него, да се будя до него, колко много ми липсва когато се разделяме вечер... Не са били женски хитринки, казах му колко го обичам и как се чувствам. Той от своя страна ми отвърна с много разбиране и уважение за честния начин по който му казах нещата и при първа възможност миналата година се оженихме.
Похвално е това, че приятелят ти иска повече стабилност преди да се обвърже по-сериозно. Ако те притеснява да изчакате толкова време докато той завърши специализацията си - говори с него и му кажи, че искаш да имаш деца и т.н. За родителите му - моят мъж също рядко споделя с неговите родители, дори сега като сме женени аз се обаждам май по-често да ги чуя отколкото той. Това, че иска независимост и държи дистанция е добър признак. Така е по-голяма вероятността да не ви се месят в съвместния живот. И не си мисли, че майка му не знае за теб нищо - майките имат шесто чувство за тези неща - свеки ми казва, че преди да се запознае с мен, вече е знаела накъде вървят нещата, а че има жена в живота на сина й е разбрала само седмица след като започнахме да излизаме.
Така че, ако въобще е добре да се дават такива съвети, претегли добре за и против един открит разговор, помисли колко го обичаш ти и колко те обича той, на какво е готов за теб и т.н. Ако решиш, че ще има смисъл- говори директно с него, без хитринки и заобикалки. Говори с него като с приятел - сподели му нещата директно, така както си ги казала във форума (е, това за майка ти може да пропуснеш). И не давай ултиматуми, а му дай време спокойно да приеме и да осмисли твоите думи - те може доста да го стреснат, кажи му, че не е въпрос всичко да стане от утре. Така шансовете за успех според мен са по-големи.
Стискам палци!
донякъде разбирам притесненоята ти. Но майка ти не е права да задава такива въпроси и да се меси в живота ти. Казвам ти го от собствен опит. Мъжа ми беше на 28 когато се запознахме, ходихме 5 години преди да се оженим и до сватбата всеки живееше при родителите си. Аз бях на 18 и доста по-готова за семейство от него когато се запознахме. Той вече беше завършил, минал казармата, абе само семейство да създаде оставаше. Но самият той дълго време "се дърпа". Искаше да напредне в работата и да може да осигури хубав стандарт на семейството си. Сега се радвам, че го послушах и не прибързахме. Това време ни помоган да се опознаем по-добре, аз да завърша и той да стане стабилен финансово. Сега и бебокът е на път. През цялото време майка ми е подхвърляла кога ще се оженим и други такива, сакън да не отлети птичето - сега признава, че добре направихме като поизчакахме. Винаги съм се опитвала да не и давам да се меси в отношенията ни - тя за добро го прави, но досега колкото пъти съм се вслушала в думите и относно мъжа ми - все съм грешала. Преди 2 години, напук на всичките и съвети да не го правя, седнах и си поговорих открито с него - аз съм млада, ама той прехвърлил 30-те, искам децата ми да имат млад татко. И най-вече наблегнах на това колко много искам да живея с него, да си лягам с него, да се будя до него, колко много ми липсва когато се разделяме вечер... Не са били женски хитринки, казах му колко го обичам и как се чувствам. Той от своя страна ми отвърна с много разбиране и уважение за честния начин по който му казах нещата и при първа възможност миналата година се оженихме.
Похвално е това, че приятелят ти иска повече стабилност преди да се обвърже по-сериозно. Ако те притеснява да изчакате толкова време докато той завърши специализацията си - говори с него и му кажи, че искаш да имаш деца и т.н. За родителите му - моят мъж също рядко споделя с неговите родители, дори сега като сме женени аз се обаждам май по-често да ги чуя отколкото той. Това, че иска независимост и държи дистанция е добър признак. Така е по-голяма вероятността да не ви се месят в съвместния живот. И не си мисли, че майка му не знае за теб нищо - майките имат шесто чувство за тези неща - свеки ми казва, че преди да се запознае с мен, вече е знаела накъде вървят нещата, а че има жена в живота на сина й е разбрала само седмица след като започнахме да излизаме.
Така че, ако въобще е добре да се дават такива съвети, претегли добре за и против един открит разговор, помисли колко го обичаш ти и колко те обича той, на какво е готов за теб и т.н. Ако решиш, че ще има смисъл- говори директно с него, без хитринки и заобикалки. Говори с него като с приятел - сподели му нещата директно, така както си ги казала във форума (е, това за майка ти може да пропуснеш
). И не давай ултиматуми, а му дай време спокойно да приеме и да осмисли твоите думи - те може доста да го стреснат, кажи му, че не е въпрос всичко да стане от утре. Така шансовете за успех според мен са по-големи.Стискам палци!
Преди 2 години, напук на всичките и съвети да не го правя, седнах и си поговорих открито с него...
Аз сьм 4увала баба ми как е цитирала майка си "мьжьт ти не бива да те познава от главата надолу".
Аз сьщо напук на "традицията", споделям 100% вси4ко с мьжа си и досега не сьм бьркала.
Прочетох мненията по диагонал, но искам да споделя следното:
1. Категорично против съм да се обобщава "хирурзите са такива или онакива". Това не са темите за зодиите.
2. Наивни са опитите ви да разсъждавате от негова гледна точка. Той е мъж и нещата при него са коренно различни. При мъжете логиката, и причинно-следствената връзка са в друго измерение. Обикновено за тях нещата са прости и ясни, в същото време жената може да се терзае и да обмисля хиляди "ако".
3. Ако връзката ви е искрена и сте убедени че сте двойка, не виждам причина за притеснения. Ако се съмняваш че не си ти "жената", въпросът отива в друга посока.
4. Относно родителите ще споделя моя личен опит. Със съпруга ми имахме връзка 6 години преди да се оженим. Никога не ме е представял официално на родителите си, но се познавахме, засичали сме се просто. Обаче никога не са ни канили или не са изявявали желание да общуват с мен. Той също не прояви инициатива, притеснявал се е сигурно, мислел е че трябва те първи и т.н. Когато обявихме че ще се женим те бяха силно изненадани. Като че ли беше много странно как 6 години се мъкнем заедно, аз завършвам висше и се връщам в Русе, и изведнъж, ще се женим. Айде бе! От който момент нататък свеки ме посреща с целувка на вратата и ставам "моето момиче". Шарен свят...
5. Нормално е майка ти да ти прави сметка. Сигурно и ние ще правим така някой ден. Обаче ми се вижда възмутително как родителите са на нокти да не се ожениш или забременееш докато учиш, и после изведнъж почват да ти вадят душата за обратното. Стратези
6. Не препоръчвам разговори "директно". Мъжете не обичат да бъдат притискани. Използвай подмолни методи, жена си все пак Ха, сега виждам последното мнение... да , и аз вече съм над 30
1. Категорично против съм да се обобщава "хирурзите са такива или онакива". Това не са темите за зодиите.
2. Наивни са опитите ви да разсъждавате от негова гледна точка. Той е мъж и нещата при него са коренно различни. При мъжете логиката, и причинно-следствената връзка са в друго измерение. Обикновено за тях нещата са прости и ясни, в същото време жената може да се терзае и да обмисля хиляди "ако".
3. Ако връзката ви е искрена и сте убедени че сте двойка, не виждам причина за притеснения. Ако се съмняваш че не си ти "жената", въпросът отива в друга посока.
4. Относно родителите ще споделя моя личен опит. Със съпруга ми имахме връзка 6 години преди да се оженим. Никога не ме е представял официално на родителите си, но се познавахме, засичали сме се просто. Обаче никога не са ни канили или не са изявявали желание да общуват с мен. Той също не прояви инициатива, притеснявал се е сигурно, мислел е че трябва те първи и т.н. Когато обявихме че ще се женим те бяха силно изненадани. Като че ли беше много странно как 6 години се мъкнем заедно, аз завършвам висше и се връщам в Русе, и изведнъж, ще се женим. Айде бе! От който момент нататък свеки ме посреща с целувка на вратата и ставам "моето момиче". Шарен свят...
5. Нормално е майка ти да ти прави сметка. Сигурно и ние ще правим така някой ден. Обаче ми се вижда възмутително как родителите са на нокти да не се ожениш или забременееш докато учиш, и после изведнъж почват да ти вадят душата за обратното. Стратези
6. Не препоръчвам разговори "директно". Мъжете не обичат да бъдат притискани. Използвай подмолни методи, жена си все пак
Ха, сега виждам последното мнение... да , и аз вече съм над 30
Аз съ6то не мисля,4е разговор с него 6те помогне.За него не6тата са то4ни,вси4ко си е по местата,а е ясно,4е не е съвсем така,6том ти си притеснена.Майка ти е и права и не е,но това е друга тема.Опитай наистина по заобиколни пъти6та да разбере6 какво е то4но онова което той 4увства.Ако опита с хлипането не помогне,или и ти като мен по поръ4ка не може6 да пла4е6/което съм 4увала 4е много помага де,ама като не мога /,симулирай закъснение от 2 дни и го виж как 6те реагира.Може то4но това да ти даде много по ясен отговор,отколкото вси4ки ние заедно.Или се отдале4и малко от него.Излизай пове4е с приятели,измисляй си важна работа,не винаги отговаряй на звънене по телефон...Ако и това не ти помогне вземи си както казват тук "пауза ди рифлессионе" ина4е казано по4ивка.Кажи 4е иска6 да помисли6 малко за живота си,какво 6те прави6 и къде от тук нататък,кой влиза и излиза от него и т.н.1,2,3месеца-колко мисли6 4е 6те издържи6 преди да се предаде6 ти самата?И това съвсем не е стратегия дай да хванем някой,въпроса е наистина да си даде6 ясна сметка какво се слу4ва от сега нататък с теб.Ако не6то се размърда в него,добре,ако ли не,пак добре.По-добре сега отколкото след о6те 3 години.
И друго не мога да разбера,хайде той не те представя,ама каква е тази майка дето 3год.не се интересува с кого ляга сина и.Или за нея си не6то преходноАз бих искала да познавам приятелите на децата си и половинките им,било то за месец или за цял живот.
Сега да кажа 4е и аз съм лекар-неонатолог-отглежда ли сме деца от 500гр. и нагоре.Представя ли си някой как изглежда едно такова беб4е???Работа не по малко отговорна от тази на хирурзите.Месеци на труд и притеснения,дневни и но6тни,докато предаде6 детко живо и здраво.Но ли4ния ми живот си е бил просто не6то отделно.Когато съм оби4ала,съм се притеснявала,съм искала да живея с някого съм си давалаясна сметка за това.Като ре6их да се омъжа,напуснах и дойдох на хиляди км. от дома.Или 6те каже някой,ти си жена.Е,и?Какво от това?Той като е мъж-хирург,кой му е дал право да се държи безотговорно с 4увствата на другите и да мъл4и вместо отговор???И о6те не6то-аз работех то4но там където се раждаха децата.Процентът на малформации,заболявания и трудни раждания ска4а след 30год.Това определено.Ако ти трябва да 4ака6 сега 3,после да си намери работа,после да спе4ели достатъ4но....и кой ти дава гаранция 4е няма да 4ака6 о6те 2-3 год.да забременее6?Ако той не е у4ил достатъ4но аку6ерство да си го припомни или да пита някой свой колега гинеколог,или неонатолог.
6то се отнася до обоб6тението за хирурзите до някъде е така и по мои наблюдения.Но това 4е мъжете са с една жена докато е трудното,а друга водят на Хавайските е от време оно.Така 4е ни6то 4удно след като привър6и с вси4ко важно в живота си да си заки4и и 4ифт дълги 20год.крака на току 6то завър6ила сестри4ка.И това съм виждала
Каквото и да ре6и6-успех и пи6и пак
/,симулирай закъснение от 2 дни и го виж как 6те реагира.Може то4но това да ти даде много по ясен отговор,отколкото вси4ки ние заедно.Или се отдале4и малко от него.Излизай пове4е с приятели,измисляй си важна работа,не винаги отговаряй на звънене по телефон...Ако и това не ти помогне вземи си както казват тук "пауза ди рифлессионе" ина4е казано по4ивка.Кажи 4е иска6 да помисли6 малко за живота си,какво 6те прави6 и къде от тук нататък,кой влиза и излиза от него и т.н.1,2,3месеца-колко мисли6 4е 6те издържи6 преди да се предаде6 ти самата?И това съвсем не е стратегия дай да хванем някой,въпроса е наистина да си даде6 ясна сметка какво се слу4ва от сега нататък с теб.Ако не6то се размърда в него,добре,ако ли не,пак добре.По-добре сега отколкото след о6те 3 години.И друго не мога да разбера,хайде той не те представя,ама каква е тази майка дето 3год.не се интересува с кого ляга сина и.Или за нея си не6то преходно
Аз бих искала да познавам приятелите на децата си и половинките им,било то за месец или за цял живот.Сега да кажа 4е и аз съм лекар-неонатолог-отглежда ли сме деца от 500гр. и нагоре.Представя ли си някой как изглежда едно такова беб4е???Работа не по малко отговорна от тази на хирурзите.Месеци на труд и притеснения,дневни и но6тни,докато предаде6 детко живо и здраво.Но ли4ния ми живот си е бил просто не6то отделно.Когато съм оби4ала,съм се притеснявала,съм искала да живея с някого съм си давалаясна сметка за това.Като ре6их да се омъжа,напуснах и дойдох на хиляди км. от дома.Или 6те каже някой,ти си жена.Е,и?Какво от това?Той като е мъж-хирург,кой му е дал право да се държи безотговорно с 4увствата на другите и да мъл4и вместо отговор???И о6те не6то-аз работех то4но там където се раждаха децата.Процентът на малформации,заболявания и трудни раждания ска4а след 30год.Това определено.Ако ти трябва да 4ака6 сега 3,после да си намери работа,после да спе4ели достатъ4но....и кой ти дава гаранция 4е няма да 4ака6 о6те 2-3 год.да забременее6?Ако той не е у4ил достатъ4но аку6ерство да си го припомни или да пита някой свой колега гинеколог,или неонатолог.
6то се отнася до обоб6тението за хирурзите до някъде е така и по мои наблюдения.Но това 4е мъжете са с една жена докато е трудното,а друга водят на Хавайските е от време оно.Така 4е ни6то 4удно след като привър6и с вси4ко важно в живота си да си заки4и и 4ифт дълги 20год.крака на току 6то завър6ила сестри4ка.И това съм виждала
Каквото и да ре6и6-успех и пи6и пак