ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 15

Рая, аз съм пациент на Калчев.

Мони, ти имаше ли оплаквания? Колко беше голяма? Колко време отлага?

За киста 2-3 см ще приложат лапароскопия, ако искате отидете и на роботизирана хирургия в Токуда, която е съвсем минимално инвазивна...
С пълна упойка са, но не е нещо кой знае какво.

Ако не се оперирате, кистата може да нарастне и да 'изконсумира' още по-голяма част от яйчника.

По отношение на лекарите, които оперират - те са няколко известни - Попов от Вита, Стаменов-Надежда, Налбански- МД, Ковачев- ВМА, Танчев- Токуда ( за роботизирана хирургия).

Успех !

писах ви на лично

След отворена операция в клиника Щерев, излязох от упойката към 20ч, нощта  беше кошмарна, а на сутринта като се събуди сестрата която трябваше да ни наглежда в реанимацията веднага ме подкара да ставам. Не ми оставиха вариант да избирам. Така трябвало за да няма сраствания и ме караха да се разхождам, като торбата с кръв си я носех, но и със стойката се движех, но не помня какво беше закачено на нея че я разнасях. Така че явно при отворена операция това експресно изритване от леглото си е някаква норма.

https://eva.bg/article/38088-Vazhno-e-endometriozata-da-se-lekuv … wIL3fkUG4UIS-zqZc  Това ли е той? Коя клиника?

Това е той да, клиниката е Адела Фертилити.

Popi72, мен повече крещенето и вменяването на вина ме подразни, ако случайно не успее човек веднага да стане. И да и аз си носих и дренажа и катетъра първия ден.
Лапароскопията не е толкова тежка операция колкото отворената, но при мен имаше много сраствания както и махане на части от червото със шев. Както и и освобождаване на двата уретера отсрастванията, та не ми беше много забавно. Месец и половина преди това ми беше диагностичната лапароскопия, ами няма никаква база за сравнение.
Хората сме с различна поносимост, няма нужда да се изтъкваме кой е по по най и кога е успял да стане след операция.
Лапароскопията може да мине много леко, но може и да не, зависи какво има да се прави.

Пускали ли ли са ви туморни маркери?

Да, СА125 е маркерът.

Нищо не изтъквам. Казвам само, че и тук е така. Да не си помисли някой, че в БГ е различно.

Аз като цяло избягвам да пиша за мойте лапароскопии и лечение, понеже протичат в чужбина, но момичето конкретно за чужбина попита.

Аз също съм пускала СА125, всички пъти ми беше много над нормата. Аз лично бих избрала операция и лечение след това. Бях на 20г., когато ми откриха 5 - сантиметрова киста и вместо да се поинтересувам повече от заболяването,аз се уплаших страшно много и започнах да обикалям лекарите из София. Така си избрах най - угодното за мен мнение, а именно лечение с противозачатъчни. Около 2г. кистата си седеше без да нараства и изведнъж изчезна, аз се успокоих и си мислех, че всичко е наред, а гадната ендометриоза си е действала и ми е причинила огромни щети. Лошото е, че може и да няма кой знае какви симптоми, а да има заболяване. Много коварна болест, която според моят опит, колкото по - рано се стопира,толкова по - добре. Аз без да знам съм я оставила да се развие до степен,в която дори след инжекции и бременност си остава активна. Само докато нямам цикъл, всичко е наред. А иначе лапароскопията е изключително лека операция, ако е извършена както трябва. Аз съм имала сраствания и огнища в целият таз и черва, всичко е било "на топка". Боля ме около час след събуждането, след това ми беше дискомфортно още няколко дни. Станах и се раздвижих много бързо, даже аз настоявах, защото много исках да ми махнат катетъра.

Леле, момичета, какви неща сте преживели... Моята операция беше в Света Марина в Плевен. Аз съм много доволна от грижите и вниманието, които получих, никой не се е отнасял зле с мен. В деня на операцията лекарят ми дойде и ми обясни, че самата операция ще е малко по-късно и ще дойдат да ме извикат. След това дойде една сестра и ме съпроводи до операционната, там имаше една сестра и анестезиолог, бяха много усмихнати и ме разведряваха, но и много бързо ме приспаха. След това се събудих вече в реанимация. Когато видях часовника, беше към 14ч, а мама каза, че е имала информация още към 12 и нещо, че вече съм в реанимация и се разбуждам. За самата операция ме извикаха към 10 и нещо и беше лапароскопска. В реанимация стояхме 24 часа като аз през цялото време се чувствах много изморена и почти постоянно спях. Помня, че още в началото една сестра дойде, за да ми вземе кръв за изследвания и в просъница помня, че ми обясни, че ще усетя нещо като ухапване от комар. Малко по-късно през деня, когато се разбудих повече, усетих, че съм доста жадна и попитах дали мога да пия вода, тогава, съвсем спокойно, ми обясниха, че умишлено изчакват и не ни дават още вода, за да не ни стане лошо, но скоро ще ни дадат. Мина известно време, но и аз не съм настоявала. Вечерта минаха и на всички ни направиха тоалет като ни освежиха и почистиха. Пропуснах да кажа, че още като се събудих от упойката и ми стана много лошо и дори не успях хубаво да кажа, че ми се повръща, а директно се изправих и тръгнах да повръщам, тогава една сестра веднага дотича до мен и се погрижи. През нощта също се събудих и пак усетих, че ми е лошо, тогава повиках сестрите и помолих да ми оставят едно легенче до мен и също веднага се порижиха. Може би след около 30 мин вече много ми прилоша и пак тръгнах да повръщам, но нямах и време да ги повикам, те обаче явно чуват и веднага дотичаха и ми помогнаха, а друга сестра ми би деган и ме успокои, че всичко това е нормално и е от упойката и сега ще се почувствам по-добре и ще поспя, така и стана. На сутринта ни слагаха няколко системи, след което започнаха един по един да ни вдигат и раздвижват. Всички бяхме с катетри, аз не съм имала дренаж, но някои имаха. Когато трябваше да ме раздвижат, също бяха много внимателни, помогнаха ми бавно да се изправя и ме оставиха малко да постоя седнала като същевременно ме питаха дали ми се вие свят, как се чувствам и дали ще мога да стана и да се раздвижа. След като станах, имаше едно момче, може би е бил станажт, което държеше торбичката с катетъра и ме придържаше и мен, докато си правя крачките из стаята. След това ми махнаха катетъра, сложиха ме в количка и ме качиха в стаята като там вече сами си ставахме и се разхождахме из коридора.
Като цяло се чувствах така, че все едно за мен се грижат близки мои хора, докато съм болна. Дори в реанимацията една сестра дойде по едно време, аз бях в унес някакъв, зави ме по-добре и ме погали по лицето.

Винаги след лапаро ли има и медикаменозно лечение?