...
Според мен не е абсолютно правило. При нас личното пространство е за общо ползване и никой не възразява.
Аз нямам против жена ми (че и щерката) да идват с мен за риба, но пък те не искат. На среща с приятели, приятелки другият е винаги добре дошъл при желание.
Жена ми няма против да ходя с нея на танци, но мен ме напушва смях само като си го помисля.
Дъщеря ми даже ще се радва да ходя с нея на училище, но учителките ѝ нещо не ме кефят (упс.)
Телефоните ни, лаптопи, телевизори са за общо ползване и там само по-бързият има предимство.
Жена ми чете какви съм ги творил тук - нямам против, дори се забавляваме.
И не сме женени от вчера, а влюбени от онзи ден - 15 кръгли годинки.
Хора всякакви и всеки има право сам да си избере на кой клон да се обеси.
Еми, написал си го - дори и да нямате нищо против другия да идва за риба или на танци, на него не му е интересно. Ако се лепнете един за друг и ти започнеш да искаш жена ти да идва с тебе като ходиш за риба, а тя да те влачи на танци бързо ще си омръзнете.
Не може личното пространство и време да е за общо ползуване. И у нас компютрите, таблетите и телефоните (на ММ и моя) са за общо ползуване, но всеки си има лично време, хобита, занимания и пространство.
Според мене твоите примери са примери за толерантност, а не за общност на личното пространство и време.