Попаднах на тази снимка. Кадир и Ураз се познавали отдавна. Не знаех това. От кога ли е
Скрит текст: 
Намерих я ...
Друзья на экране, друзья в жизни.
Ето го и на сватбата им
- Публикувана: 18 ян. 2020, 16:08 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2020, 00:56 ч.
Fatih Harbiye~ Неслихан Атагюл & Кадир Доулу~Vuslat~Sefirin Kizi ~ тема 123
Попаднах на тази снимка. Кадир и Ураз се познавали отдавна. Не знаех това. От кога ли е
Намерих я ...
Друзья на экране, друзья в жизни.
Ето го и на сватбата им
Привет в новата тема и благодарности на Васето за уютното местенце. 
Едва днес намерих време да изгледам последните две серии с превод, затова съжалявам, че ще ви досадя, но реших да ви споделя размислите си.
Спор няма, съвсем различно е всичко с превод на бг, и още веднъж сърдечно благодаря за труда на преводачките.
Засега успях да изгледам едва трета серия, затова първо за нея.
Така с букви взех да разбирам малко повече и Санджар ефе. Явно с тоя набор от лирически средства с който са снабдили, т.е. натоварили героя, имам предвид бийния му темперамент, викане, ръкомахане, заповеднически тон, инатене, дива ревност... явно искат да ни покажат, че това е мъжкарско поведение. Демек, мачо по отиенталски 🙂
Според мен Менекше има някакви психични разклонения, освен лошия си характер. Тази така неприятна героиня ще ни поднася не една и две мизерии тепърва, и не ми се вярва скоро да я разкрият.
Най-сетне успях да намеря за себе си, и логическо обяснение, защо Санджар легна с Менекше. Защото след Черна гора, усети че не може да устои на Наре, въпреки съмненията си. Привлечен е като глупава пеперуда, към пламък. Знае че ще изгори, ама не може да й устои. Лягайки с Менекше, сякаш опита да изтрие завинаги чувствата си, да се излъже, че може да живее без нея. Колкото й да обича Наре, той все още не й вярва, поне докъдето съм стигнала, и не иска да рискува отново да премине през друго разочарование. И през още болка. Първото едва не го е довършило, и го е променило завинаги.
Опитах се да му обуя обувките на Санджар ефе, и да погледна през неговите очи, колкото и да нямаме почти никакви допирни точки. Бил е млад, влюбен, щастлив… идва онази нощ в която разбира, че Наре не е девствена, и подивява, че не му е казала, предвид отношението му към това. Помня, че я целуваше само по челото. И тъй като е ревнив по природа, отказва да повярва на истината. Когато човек е наранен, разстроен, и гневен, реагира по различен начин. Той избира отрицанието, Наре отчаянието. Той се отдава на гняв и самосъжаление, тя прави опит за самоубийство. Две грешни решения от двама млади и съкрушени човека, които променят целият им живот. Нещата можеха да се развият по много други начини, но сценаристките са избрали най-трудният. За Наре видяхме какво следва, борба за оцеляване и вкопчване в Мелек, която се превръща в нейно изцеление и смисъл за живота. Какво следва за Санджар обаче, дотук имаме само малки подсказки.
За мен той е изтрезнял на сутринта, осъзнал се е, потърсил е Наре, но не я е намерил. Търсил я е по телефона безрезултатно, намерил е Акън, който естествено изигра добра сценка, и хвърли допълнителни съчки в огъня. Това обаче не отказва Санджар. Цяла година събира пари да отиде и да я намери, да я изслуша, и да й повярва. Само че тогава му спретват нов етюд, с любовник, и то достатъчно убедителен. През цялото това време той страда за нея, съмнява се, може и угризения да е изпитвал, спомена че е прекарвал цялото време в което не е работел, в оная стая с портрета на дядо си, кой знае какви мисли са минавали през главата му… та не е било трудно да повярва на поредната лъжа. Още повече, че няма как да знае, какво се е случило с нея. Тя не е направила никакъв опит да се свърже с него, не е знаел, че е изпотрошена и се бори за живота си. В мислите му, тя се забавлява из Европа и въобще не й дреме за него. Като си повториш една лъжа десет пъти и тя става истина.
Един ден, точно на сватбата му, Наре пристига с Мелек. Още сол, още болка. На ти дъщеря ти, дай ми я, пак на ти я, пак дай ми я. За нас Наре е права, и отчаяна, но не и за него. Той не знае, през какво е минала. За него тя е разглезената дъщеря на баща си, която се е отегчила от детето си, и иска да се забавлява сама. Тя е тази, която той осем години всеки ден трие от ума си безуспешно, и накрая, когато решава, че може да започне отначало, се появява като земетресение и разрушава въздушните му кули. И обърква отново целият му подреден като домино свят.
Цялото му неадекватно поведение, отдавам на болката и объркването, което изпитва. Като хванато в капан животно е, което по-скоро ще си прегризе крака, отколкото да се признае за уловен и победен.
Това, че се опитвам да го разбера, не значи, ме съм сляпа за грешките му. Не, не съм. Магаре е той, и има нужда някой да му отупа праха, наред с ината, но и това ще стане. Засега нещата са отчайващи, обаче циганката предрече, че ще станат едно цяло. Което си е щипка оптимизъм, за цялата тази невъзможна любов.
Да спомена една две думи и за Гедиз, че то стана роман, моето
Мъчно ми е за него. Безспорно е един хубав човек. Дано не го развалят, че нещастно влюбените са склонни да правят простотии.
Енгин и Неслихан са не само огън и барут, те са експлозия. Общите им сцени са толова заредени с емоция, че на моменти кожата ми настръхва. Забравям, че гледам филм. Много ги харесвам, като двойка.
Още веднъж ме извинете за многословието, но ми дойде някак отвътре да философствам в този мрачен неделен ден.
Едва днес намерих време да изгледам последните две серии с превод, затова съжалявам, че ще ви досадя, но реших да ви споделя размислите си.
Спор няма, съвсем различно е всичко с превод на бг, и още веднъж сърдечно благодаря за труда на преводачките.
Засега успях да изгледам едва трета серия, затова първо за нея.
Така с букви взех да разбирам малко повече и Санджар ефе. Явно с тоя набор от лирически средства с който са снабдили, т.е. натоварили героя, имам предвид бийния му темперамент, викане, ръкомахане, заповеднически тон, инатене, дива ревност... явно искат да ни покажат, че това е мъжкарско поведение. Демек, мачо по отиенталски 🙂
Според мен Менекше има някакви психични разклонения, освен лошия си характер. Тази така неприятна героиня ще ни поднася не една и две мизерии тепърва, и не ми се вярва скоро да я разкрият.
Най-сетне успях да намеря за себе си, и логическо обяснение, защо Санджар легна с Менекше. Защото след Черна гора, усети че не може да устои на Наре, въпреки съмненията си. Привлечен е като глупава пеперуда, към пламък. Знае че ще изгори, ама не може да й устои. Лягайки с Менекше, сякаш опита да изтрие завинаги чувствата си, да се излъже, че може да живее без нея. Колкото й да обича Наре, той все още не й вярва, поне докъдето съм стигнала, и не иска да рискува отново да премине през друго разочарование. И през още болка. Първото едва не го е довършило, и го е променило завинаги.
Опитах се да му обуя обувките на Санджар ефе, и да погледна през неговите очи, колкото и да нямаме почти никакви допирни точки. Бил е млад, влюбен, щастлив… идва онази нощ в която разбира, че Наре не е девствена, и подивява, че не му е казала, предвид отношението му към това. Помня, че я целуваше само по челото. И тъй като е ревнив по природа, отказва да повярва на истината. Когато човек е наранен, разстроен, и гневен, реагира по различен начин. Той избира отрицанието, Наре отчаянието. Той се отдава на гняв и самосъжаление, тя прави опит за самоубийство. Две грешни решения от двама млади и съкрушени човека, които променят целият им живот. Нещата можеха да се развият по много други начини, но сценаристките са избрали най-трудният. За Наре видяхме какво следва, борба за оцеляване и вкопчване в Мелек, която се превръща в нейно изцеление и смисъл за живота. Какво следва за Санджар обаче, дотук имаме само малки подсказки.
За мен той е изтрезнял на сутринта, осъзнал се е, потърсил е Наре, но не я е намерил. Търсил я е по телефона безрезултатно, намерил е Акън, който естествено изигра добра сценка, и хвърли допълнителни съчки в огъня. Това обаче не отказва Санджар. Цяла година събира пари да отиде и да я намери, да я изслуша, и да й повярва. Само че тогава му спретват нов етюд, с любовник, и то достатъчно убедителен. През цялото това време той страда за нея, съмнява се, може и угризения да е изпитвал, спомена че е прекарвал цялото време в което не е работел, в оная стая с портрета на дядо си, кой знае какви мисли са минавали през главата му… та не е било трудно да повярва на поредната лъжа. Още повече, че няма как да знае, какво се е случило с нея. Тя не е направила никакъв опит да се свърже с него, не е знаел, че е изпотрошена и се бори за живота си. В мислите му, тя се забавлява из Европа и въобще не й дреме за него. Като си повториш една лъжа десет пъти и тя става истина.
Един ден, точно на сватбата му, Наре пристига с Мелек. Още сол, още болка. На ти дъщеря ти, дай ми я, пак на ти я, пак дай ми я. За нас Наре е права, и отчаяна, но не и за него. Той не знае, през какво е минала. За него тя е разглезената дъщеря на баща си, която се е отегчила от детето си, и иска да се забавлява сама. Тя е тази, която той осем години всеки ден трие от ума си безуспешно, и накрая, когато решава, че може да започне отначало, се появява като земетресение и разрушава въздушните му кули. И обърква отново целият му подреден като домино свят.
Цялото му неадекватно поведение, отдавам на болката и объркването, което изпитва. Като хванато в капан животно е, което по-скоро ще си прегризе крака, отколкото да се признае за уловен и победен.
Това, че се опитвам да го разбера, не значи, ме съм сляпа за грешките му. Не, не съм. Магаре е той, и има нужда някой да му отупа праха, наред с ината, но и това ще стане. Засега нещата са отчайващи, обаче циганката предрече, че ще станат едно цяло. Което си е щипка оптимизъм, за цялата тази невъзможна любов.
Да спомена една две думи и за Гедиз, че то стана роман, моето
Мъчно ми е за него. Безспорно е един хубав човек. Дано не го развалят, че нещастно влюбените са склонни да правят простотии.Енгин и Неслихан са не само огън и барут, те са експлозия. Общите им сцени са толова заредени с емоция, че на моменти кожата ми настръхва. Забравям, че гледам филм. Много ги харесвам, като двойка.
Още веднъж ме извинете за многословието, но ми дойде някак отвътре да философствам в този мрачен неделен ден.
Скрит текст:
Привет в новата тема и благодарности на Васето за уютното местенце.
Едва днес намерих време да изгледам последните две серии с превод, затова съжалявам, че ще ви досадя, но реших да ви споделя размислите си.
Спор няма, съвсем различно е всичко с превод на бг, и още веднъж сърдечно благодаря за труда на преводачките.
Засега успях да изгледам едва трета серия, затова първо за нея.
Така с букви взех да разбирам малко повече и Санджар ефе. Явно с тоя набор от лирически средства с който са снабдили, т.е. натоварили героя, имам предвид бийния му темперамент, викане, ръкомахане, заповеднически тон, инатене, дива ревност... явно искат да ни покажат, че това е мъжкарско поведение. Демек, мачо по отиенталски 🙂
Според мен Менекше има някакви психични разклонения, освен лошия си характер. Тази така неприятна героиня ще ни поднася не една и две мизерии тепърва, и не ми се вярва скоро да я разкрият.
Най-сетне успях да намеря за себе си, и логическо обяснение, защо Санджар легна с Менекше. Защото след Черна гора, усети че не може да устои на Наре, въпреки съмненията си. Привлечен е като глупава пеперуда, към пламък. Знае че ще изгори, ама не може да й устои. Лягайки с Менекше, сякаш опита да изтрие завинаги чувствата си, да се излъже, че може да живее без нея. Колкото й да обича Наре, той все още не й вярва, поне докъдето съм стигнала, и не иска да рискува отново да премине през друго разочарование. И през още болка. Първото едва не го е довършило, и го е променило завинаги.
Опитах се да му обуя обувките на Санджар ефе, и да погледна през неговите очи, колкото и да нямаме почти никакви допирни точки. Бил е млад, влюбен, щастлив… идва онази нощ в която разбира, че Наре не е девствена, и подивява, че не му е казала, предвид отношението му към това. Помня, че я целуваше само по челото. И тъй като е ревнив по природа, отказва да повярва на истината. Когато човек е наранен, разстроен, и гневен, реагира по различен начин. Той избира отрицанието, Наре отчаянието. Той се отдава на гняв и самосъжаление, тя прави опит за самоубийство. Две грешни решения от двама млади и съкрушени човека, които променят целият им живот. Нещата можеха да се развият по много други начини, но сценаристките са избрали най-трудният. За Наре видяхме какво следва, борба за оцеляване и вкопчване в Мелек, която се превръща в нейно изцеление и смисъл за живота. Какво следва за Санджар обаче, дотук имаме само малки подсказки.
За мен той е изтрезнял на сутринта, осъзнал се е, потърсил е Наре, но не я е намерил. Търсил я е по телефона безрезултатно, намерил е Акън, който естествено изигра добра сценка, и хвърли допълнителни съчки в огъня. Това обаче не отказва Санджар. Цяла година събира пари да отиде и да я намери, да я изслуша, и да й повярва. Само че тогава му спретват нов етюд, с любовник, и то достатъчно убедителен. През цялото това време той страда за нея, съмнява се, може и угризения да е изпитвал, спомена че е прекарвал цялото време в което не е работел, в оная стая с портрета на дядо си, кой знае какви мисли са минавали през главата му… та не е било трудно да повярва на поредната лъжа. Още повече, че няма как да знае, какво се е случило с нея. Тя не е направила никакъв опит да се свърже с него, не е знаел, че е изпотрошена и се бори за живота си. В мислите му, тя се забавлява из Европа и въобще не й дреме за него. Като си повториш една лъжа десет пъти и тя става истина.
Един ден, точно на сватбата му, Наре пристига с Мелек. Още сол, още болка. На ти дъщеря ти, дай ми я, пак на ти я, пак дай ми я. За нас Наре е права, и отчаяна, но не и за него. Той не знае, през какво е минала. За него тя е разглезената дъщеря на баща си, която се е отегчила от детето си, и иска да се забавлява сама. Тя е тази, която той осем години всеки ден трие от ума си безуспешно, и накрая, когато решава, че може да започне отначало, се появява като земетресение и разрушава въздушните му кули. И обърква отново целият му подреден като домино свят.
Цялото му неадекватно поведение, отдавам на болката и объркването, което изпитва. Като хванато в капан животно е, което по-скоро ще си прегризе крака, отколкото да се признае за уловен и победен.
Това, че се опитвам да го разбера, не значи, ме съм сляпа за грешките му. Не, не съм. Магаре е той, и има нужда някой да му отупа праха, наред с ината, но и това ще стане. Засега нещата са отчайващи, обаче циганката предрече, че ще станат едно цяло. Което си е щипка оптимизъм, за цялата тази невъзможна любов.
Да спомена една две думи и за Гедиз, че то стана роман, моето Мъчно ми е за него. Безспорно е един хубав човек. Дано не го развалят, че нещастно влюбените са склонни да правят простотии.
Енгин и Неслихан са не само огън и барут, те са експлозия. Общите им сцени са толова заредени с емоция, че на моменти кожата ми настръхва. Забравям, че гледам филм. Много ги харесвам, като двойка.
Още веднъж ме извинете за многословието, но ми дойде някак отвътре да философствам в този мрачен неделен ден.
Едва днес намерих време да изгледам последните две серии с превод, затова съжалявам, че ще ви досадя, но реших да ви споделя размислите си.
Спор няма, съвсем различно е всичко с превод на бг, и още веднъж сърдечно благодаря за труда на преводачките.
Засега успях да изгледам едва трета серия, затова първо за нея.
Така с букви взех да разбирам малко повече и Санджар ефе. Явно с тоя набор от лирически средства с който са снабдили, т.е. натоварили героя, имам предвид бийния му темперамент, викане, ръкомахане, заповеднически тон, инатене, дива ревност... явно искат да ни покажат, че това е мъжкарско поведение. Демек, мачо по отиенталски 🙂
Според мен Менекше има някакви психични разклонения, освен лошия си характер. Тази така неприятна героиня ще ни поднася не една и две мизерии тепърва, и не ми се вярва скоро да я разкрият.
Най-сетне успях да намеря за себе си, и логическо обяснение, защо Санджар легна с Менекше. Защото след Черна гора, усети че не може да устои на Наре, въпреки съмненията си. Привлечен е като глупава пеперуда, към пламък. Знае че ще изгори, ама не може да й устои. Лягайки с Менекше, сякаш опита да изтрие завинаги чувствата си, да се излъже, че може да живее без нея. Колкото й да обича Наре, той все още не й вярва, поне докъдето съм стигнала, и не иска да рискува отново да премине през друго разочарование. И през още болка. Първото едва не го е довършило, и го е променило завинаги.
Опитах се да му обуя обувките на Санджар ефе, и да погледна през неговите очи, колкото и да нямаме почти никакви допирни точки. Бил е млад, влюбен, щастлив… идва онази нощ в която разбира, че Наре не е девствена, и подивява, че не му е казала, предвид отношението му към това. Помня, че я целуваше само по челото. И тъй като е ревнив по природа, отказва да повярва на истината. Когато човек е наранен, разстроен, и гневен, реагира по различен начин. Той избира отрицанието, Наре отчаянието. Той се отдава на гняв и самосъжаление, тя прави опит за самоубийство. Две грешни решения от двама млади и съкрушени човека, които променят целият им живот. Нещата можеха да се развият по много други начини, но сценаристките са избрали най-трудният. За Наре видяхме какво следва, борба за оцеляване и вкопчване в Мелек, която се превръща в нейно изцеление и смисъл за живота. Какво следва за Санджар обаче, дотук имаме само малки подсказки.
За мен той е изтрезнял на сутринта, осъзнал се е, потърсил е Наре, но не я е намерил. Търсил я е по телефона безрезултатно, намерил е Акън, който естествено изигра добра сценка, и хвърли допълнителни съчки в огъня. Това обаче не отказва Санджар. Цяла година събира пари да отиде и да я намери, да я изслуша, и да й повярва. Само че тогава му спретват нов етюд, с любовник, и то достатъчно убедителен. През цялото това време той страда за нея, съмнява се, може и угризения да е изпитвал, спомена че е прекарвал цялото време в което не е работел, в оная стая с портрета на дядо си, кой знае какви мисли са минавали през главата му… та не е било трудно да повярва на поредната лъжа. Още повече, че няма как да знае, какво се е случило с нея. Тя не е направила никакъв опит да се свърже с него, не е знаел, че е изпотрошена и се бори за живота си. В мислите му, тя се забавлява из Европа и въобще не й дреме за него. Като си повториш една лъжа десет пъти и тя става истина.
Един ден, точно на сватбата му, Наре пристига с Мелек. Още сол, още болка. На ти дъщеря ти, дай ми я, пак на ти я, пак дай ми я. За нас Наре е права, и отчаяна, но не и за него. Той не знае, през какво е минала. За него тя е разглезената дъщеря на баща си, която се е отегчила от детето си, и иска да се забавлява сама. Тя е тази, която той осем години всеки ден трие от ума си безуспешно, и накрая, когато решава, че може да започне отначало, се появява като земетресение и разрушава въздушните му кули. И обърква отново целият му подреден като домино свят.
Цялото му неадекватно поведение, отдавам на болката и объркването, което изпитва. Като хванато в капан животно е, което по-скоро ще си прегризе крака, отколкото да се признае за уловен и победен.
Това, че се опитвам да го разбера, не значи, ме съм сляпа за грешките му. Не, не съм. Магаре е той, и има нужда някой да му отупа праха, наред с ината, но и това ще стане. Засега нещата са отчайващи, обаче циганката предрече, че ще станат едно цяло. Което си е щипка оптимизъм, за цялата тази невъзможна любов.
Да спомена една две думи и за Гедиз, че то стана роман, моето
Мъчно ми е за него. Безспорно е един хубав човек. Дано не го развалят, че нещастно влюбените са склонни да правят простотии.Енгин и Неслихан са не само огън и барут, те са експлозия. Общите им сцени са толова заредени с емоция, че на моменти кожата ми настръхва. Забравям, че гледам филм. Много ги харесвам, като двойка.
Още веднъж ме извинете за многословието, но ми дойде някак отвътре да философствам в този мрачен неделен ден.
Много точен и подробен анализ си ни поднесла. Аз също като теб се хванах за думите на врачката от Черна гора. За мен това е една далечна подсказка и дано сценаристките не я забравят след време, а да я изпълнят
Спомням си един от първите сериали, който се излъчи по нашата телевизия преди няколко години. Пак така имаше една невъзможна любов, но и една ясновидка, която на плажа каза на влюбените,че ги чака общо бъдеще. Наистина думите на тази женица се сбъднаха. Та се хващам на тази въдица и дано не се превърна в шаранче.
Един много красив колаж с Наре и Санджар. Любовта им извира от очите, няма как да се скрие
Скрит текст:
Привет в новата тема и благодарности на Васето за уютното местенце.
Едва днес намерих време да изгледам последните две серии с превод, затова съжалявам, че ще ви досадя, но реших да ви споделя размислите си.
Спор няма, съвсем различно е всичко с превод на бг, и още веднъж сърдечно благодаря за труда на преводачките.
Засега успях да изгледам едва трета серия, затова първо за нея.
Така с букви взех да разбирам малко повече и Санджар ефе. Явно с тоя набор от лирически средства с който са снабдили, т.е. натоварили героя, имам предвид бийния му темперамент, викане, ръкомахане, заповеднически тон, инатене, дива ревност... явно искат да ни покажат, че това е мъжкарско поведение. Демек, мачо по отиенталски 🙂
Според мен Менекше има някакви психични разклонения, освен лошия си характер. Тази така неприятна героиня ще ни поднася не една и две мизерии тепърва, и не ми се вярва скоро да я разкрият.
Най-сетне успях да намеря за себе си, и логическо обяснение, защо Санджар легна с Менекше. Защото след Черна гора, усети че не може да устои на Наре, въпреки съмненията си. Привлечен е като глупава пеперуда, към пламък. Знае че ще изгори, ама не може да й устои. Лягайки с Менекше, сякаш опита да изтрие завинаги чувствата си, да се излъже, че може да живее без нея. Колкото й да обича Наре, той все още не й вярва, поне докъдето съм стигнала, и не иска да рискува отново да премине през друго разочарование. И през още болка. Първото едва не го е довършило, и го е променило завинаги.
Опитах се да му обуя обувките на Санджар ефе, и да погледна през неговите очи, колкото и да нямаме почти никакви допирни точки. Бил е млад, влюбен, щастлив… идва онази нощ в която разбира, че Наре не е девствена, и подивява, че не му е казала, предвид отношението му към това. Помня, че я целуваше само по челото. И тъй като е ревнив по природа, отказва да повярва на истината. Когато човек е наранен, разстроен, и гневен, реагира по различен начин. Той избира отрицанието, Наре отчаянието. Той се отдава на гняв и самосъжаление, тя прави опит за самоубийство. Две грешни решения от двама млади и съкрушени човека, които променят целият им живот. Нещата можеха да се развият по много други начини, но сценаристките са избрали най-трудният. За Наре видяхме какво следва, борба за оцеляване и вкопчване в Мелек, която се превръща в нейно изцеление и смисъл за живота. Какво следва за Санджар обаче, дотук имаме само малки подсказки.
За мен той е изтрезнял на сутринта, осъзнал се е, потърсил е Наре, но не я е намерил. Търсил я е по телефона безрезултатно, намерил е Акън, който естествено изигра добра сценка, и хвърли допълнителни съчки в огъня. Това обаче не отказва Санджар. Цяла година събира пари да отиде и да я намери, да я изслуша, и да й повярва. Само че тогава му спретват нов етюд, с любовник, и то достатъчно убедителен. През цялото това време той страда за нея, съмнява се, може и угризения да е изпитвал, спомена че е прекарвал цялото време в което не е работел, в оная стая с портрета на дядо си, кой знае какви мисли са минавали през главата му… та не е било трудно да повярва на поредната лъжа. Още повече, че няма как да знае, какво се е случило с нея. Тя не е направила никакъв опит да се свърже с него, не е знаел, че е изпотрошена и се бори за живота си. В мислите му, тя се забавлява из Европа и въобще не й дреме за него. Като си повториш една лъжа десет пъти и тя става истина.
Един ден, точно на сватбата му, Наре пристига с Мелек. Още сол, още болка. На ти дъщеря ти, дай ми я, пак на ти я, пак дай ми я. За нас Наре е права, и отчаяна, но не и за него. Той не знае, през какво е минала. За него тя е разглезената дъщеря на баща си, която се е отегчила от детето си, и иска да се забавлява сама. Тя е тази, която той осем години всеки ден трие от ума си безуспешно, и накрая, когато решава, че може да започне отначало, се появява като земетресение и разрушава въздушните му кули. И обърква отново целият му подреден като домино свят.
Цялото му неадекватно поведение, отдавам на болката и объркването, което изпитва. Като хванато в капан животно е, което по-скоро ще си прегризе крака, отколкото да се признае за уловен и победен.
Това, че се опитвам да го разбера, не значи, ме съм сляпа за грешките му. Не, не съм. Магаре е той, и има нужда някой да му отупа праха, наред с ината, но и това ще стане. Засега нещата са отчайващи, обаче циганката предрече, че ще станат едно цяло. Което си е щипка оптимизъм, за цялата тази невъзможна любов.
Да спомена една две думи и за Гедиз, че то стана роман, моето Мъчно ми е за него. Безспорно е един хубав човек. Дано не го развалят, че нещастно влюбените са склонни да правят простотии.
Енгин и Неслихан са не само огън и барут, те са експлозия. Общите им сцени са толова заредени с емоция, че на моменти кожата ми настръхва. Забравям, че гледам филм. Много ги харесвам, като двойка.
Още веднъж ме извинете за многословието, но ми дойде някак отвътре да философствам в този мрачен неделен ден.
Едва днес намерих време да изгледам последните две серии с превод, затова съжалявам, че ще ви досадя, но реших да ви споделя размислите си.
Спор няма, съвсем различно е всичко с превод на бг, и още веднъж сърдечно благодаря за труда на преводачките.
Засега успях да изгледам едва трета серия, затова първо за нея.
Така с букви взех да разбирам малко повече и Санджар ефе. Явно с тоя набор от лирически средства с който са снабдили, т.е. натоварили героя, имам предвид бийния му темперамент, викане, ръкомахане, заповеднически тон, инатене, дива ревност... явно искат да ни покажат, че това е мъжкарско поведение. Демек, мачо по отиенталски 🙂
Според мен Менекше има някакви психични разклонения, освен лошия си характер. Тази така неприятна героиня ще ни поднася не една и две мизерии тепърва, и не ми се вярва скоро да я разкрият.
Най-сетне успях да намеря за себе си, и логическо обяснение, защо Санджар легна с Менекше. Защото след Черна гора, усети че не може да устои на Наре, въпреки съмненията си. Привлечен е като глупава пеперуда, към пламък. Знае че ще изгори, ама не може да й устои. Лягайки с Менекше, сякаш опита да изтрие завинаги чувствата си, да се излъже, че може да живее без нея. Колкото й да обича Наре, той все още не й вярва, поне докъдето съм стигнала, и не иска да рискува отново да премине през друго разочарование. И през още болка. Първото едва не го е довършило, и го е променило завинаги.
Опитах се да му обуя обувките на Санджар ефе, и да погледна през неговите очи, колкото и да нямаме почти никакви допирни точки. Бил е млад, влюбен, щастлив… идва онази нощ в която разбира, че Наре не е девствена, и подивява, че не му е казала, предвид отношението му към това. Помня, че я целуваше само по челото. И тъй като е ревнив по природа, отказва да повярва на истината. Когато човек е наранен, разстроен, и гневен, реагира по различен начин. Той избира отрицанието, Наре отчаянието. Той се отдава на гняв и самосъжаление, тя прави опит за самоубийство. Две грешни решения от двама млади и съкрушени човека, които променят целият им живот. Нещата можеха да се развият по много други начини, но сценаристките са избрали най-трудният. За Наре видяхме какво следва, борба за оцеляване и вкопчване в Мелек, която се превръща в нейно изцеление и смисъл за живота. Какво следва за Санджар обаче, дотук имаме само малки подсказки.
За мен той е изтрезнял на сутринта, осъзнал се е, потърсил е Наре, но не я е намерил. Търсил я е по телефона безрезултатно, намерил е Акън, който естествено изигра добра сценка, и хвърли допълнителни съчки в огъня. Това обаче не отказва Санджар. Цяла година събира пари да отиде и да я намери, да я изслуша, и да й повярва. Само че тогава му спретват нов етюд, с любовник, и то достатъчно убедителен. През цялото това време той страда за нея, съмнява се, може и угризения да е изпитвал, спомена че е прекарвал цялото време в което не е работел, в оная стая с портрета на дядо си, кой знае какви мисли са минавали през главата му… та не е било трудно да повярва на поредната лъжа. Още повече, че няма как да знае, какво се е случило с нея. Тя не е направила никакъв опит да се свърже с него, не е знаел, че е изпотрошена и се бори за живота си. В мислите му, тя се забавлява из Европа и въобще не й дреме за него. Като си повториш една лъжа десет пъти и тя става истина.
Един ден, точно на сватбата му, Наре пристига с Мелек. Още сол, още болка. На ти дъщеря ти, дай ми я, пак на ти я, пак дай ми я. За нас Наре е права, и отчаяна, но не и за него. Той не знае, през какво е минала. За него тя е разглезената дъщеря на баща си, която се е отегчила от детето си, и иска да се забавлява сама. Тя е тази, която той осем години всеки ден трие от ума си безуспешно, и накрая, когато решава, че може да започне отначало, се появява като земетресение и разрушава въздушните му кули. И обърква отново целият му подреден като домино свят.
Цялото му неадекватно поведение, отдавам на болката и объркването, което изпитва. Като хванато в капан животно е, което по-скоро ще си прегризе крака, отколкото да се признае за уловен и победен.
Това, че се опитвам да го разбера, не значи, ме съм сляпа за грешките му. Не, не съм. Магаре е той, и има нужда някой да му отупа праха, наред с ината, но и това ще стане. Засега нещата са отчайващи, обаче циганката предрече, че ще станат едно цяло. Което си е щипка оптимизъм, за цялата тази невъзможна любов.
Да спомена една две думи и за Гедиз, че то стана роман, моето
Мъчно ми е за него. Безспорно е един хубав човек. Дано не го развалят, че нещастно влюбените са склонни да правят простотии.Енгин и Неслихан са не само огън и барут, те са експлозия. Общите им сцени са толова заредени с емоция, че на моменти кожата ми настръхва. Забравям, че гледам филм. Много ги харесвам, като двойка.
Още веднъж ме извинете за многословието, но ми дойде някак отвътре да философствам в този мрачен неделен ден.
Alaska 80
, благодаря за този пост.Аз също се опитвам да вляза в обувките на Санджар и то още от онази злочеста сцена, когато той прогони Наре.
Имам усещането, че молещата го Наре, която искаше той да я спаси, го уплаши. Тя искаше само той да я спаси, имах чувството, че едва ли не той усети, че тя го набелязва да прости и непростимото и някакси му го вменява.
Стори ми се, че той от това се стресна някак. Знаейки какво се е случило с Наре, разбирам напълно нейното желание любимият да я разбере и спаси, но тя го каза по такъв начин, който стряска. Такова усещане имам за сцената. Споделям видяното, което е субективно, разбира се.
Продължавам да гледам четвърта серия със същия интерес.
На Енгин много му върви да играе скандални и шокиращи ПБН, предизвикващи безброй противоречиви коментари. Визирам тази от Каква е вината на Фатмагюл.
Нещата са коренно различни в двата сериала, но емициите еднакво разтърсващи.
Тук, Санджар ефе го изнасили собственото му безсилие.
А последвалото лошо поведение е следствие от съжаление, та дори и защитна реакция. За една нощ, която прекара най-вече на балкона, явно разбра, че Менекше няма как да го накара да забрави, нито да се намърда в сърцето му, което вече е заето. Не е толкова глупав.
Мисля си, че няма да се размине без да се пролее кръвта му. Той бе една от причините, кръвта на Наре да остане в скалите, вероятно неговата ще изкупи донякъде вината му. Т.е. Мисля си, че по някакъв начин, ще й спаси живота й, за да се реваншира. Просто не виждам, как иначе ще го избелят , но се надявам да ме изненадат
На Енгин много му върви да играе скандални и шокиращи ПБН, предизвикващи безброй противоречиви коментари. Визирам тази от Каква е вината на Фатмагюл.
Нещата са коренно различни в двата сериала, но емициите еднакво разтърсващи.
Тук, Санджар ефе го изнасили собственото му безсилие.
А последвалото лошо поведение е следствие от съжаление, та дори и защитна реакция. За една нощ, която прекара най-вече на балкона, явно разбра, че Менекше няма как да го накара да забрави, нито да се намърда в сърцето му, което вече е заето. Не е толкова глупав.
Мисля си, че няма да се размине без да се пролее кръвта му. Той бе една от причините, кръвта на Наре да остане в скалите, вероятно неговата ще изкупи донякъде вината му. Т.е. Мисля си, че по някакъв начин, ще й спаси живота й, за да се реваншира. Просто не виждам, как иначе ще го избелят
, но се надявам да ме изненадат 
Да не забравяме и нашият патрон Кадир. Като водещ церемонията по избор на "Мис Турция" 2014, Кадир поздравява предстоящата победителка Амине Гюлше
Да не забравяме и нашият патрон Кадир. Като водещ церемонията по избор на "Мис Турция" 2014, Кадир поздравява предстоящата победителка Амине Гюлше
Васе ето тази е Амине
Готово, изгледах я:) Ох, бе, отиде ми неделята
По четвърта серия, нямам кой знае какво да кажа освен, че беше логичното развитие на трета. Серията можеха спокойно да я кръстят Болка. Всички бяха толкова нещастни и наранени, че няма накъде повече. Наре, заради поредното отхвърляне на Санджар, и затова, че й пречи да продължи, Санджар заради това, че узакони брака си с Менекше, заради угризенията си, и осъзнаването, че сам си заби пироните на ковчега. Гедиз заради това, че се налага да избира между най-добрият си приятел и чувството си за справедливаст, както и заради нередната по братския кодекс любов, която изпита. Елван, заради това, че няма дете. Менекше, заради това, че колкото и да се дуе знае, че е нищо за мъжа си, и няма как да го промени, каквито и средства да използва. Макар че тоя кукундрел и болката си имитира, та тук вероятно греша. Мелек, затова че е разделена от майка си, и наранена от думите на баща си. Да не говорим за психическия тормоз на който е подложена от мащехата си.
Натоварваща серия, общо взето.
Факт е обаче, че колкото и да се опитват Наре и Санджар да заровят и зачеркнат любовта си, визирам миди, коланчета и издълбани букви, по поведението и на двамата личи, че засега това са само опити. Щом ги боли, значи усилията им са напразни.
Това, което ми се открои в серията, първо бяха думите на Санджар към Наре, затова ли бил купил дъщеря си от дядо й, че да я вижда само през уикенда. После съжали, ама казана дума, хвърлен камък. Не го оправда нито това, че не беше на себе си след трагичната ПБН, за която призна, че съжалявал като куче, нито че веднага се разкая. За съжаление, и Мелек го чу.
После сцената Санджар-Гедиз в която Гедиз прибързано обеща, да не го предава никога. В онзи момент, сакаш разбра приятеля си, почувства болката му, но по-късно това не беше достатъчно. Оправдавам го, че остана до Наре, но се питам, дали ако не беше влюбен в нея, чувството му за справедливост пак щеше да надделее. Но това само сценариските знаят
Санджар-Наре в колибата. Усетих, че вече страха от истината, ината, и съмнението отстъпват, и пелената се вдига от очите на Санджар ефе, и ако си е мислел, че досега го е боляло, то е било, като леко пощипване. Тепърва му предстои да усети болката в цялата й прелест.
Иначе да, идеалната любов, е тази в която вярваш без подозрения и без да задаваш въпроси, без да изпитваш съмнения, и т.н. Само че, обикновените хора са устроени по-елементарно, и първично. Не може да искаш да ти вярват, ако преди това не си се доверил. И как да вярваш, когато си загубил доверие? Наре се държеше сякаш не са я изнасилили часове преди това, а Санджар като ревниво магаре. Дори голямата им любов, не им помогна да преодолеят случилото се. За Гедиз беше по-лесно да повярва. Първо вече беше по-улегнал, второ по-широкоскроен, освен това умее да изслушва. Нито е изтъкан от комплекси.
Пак ще спомена, много хубав образ е този на Гедиз, дано не го урочасам
Ако сърцето на Наре беше свободно, когато Гедиз й каза: Повярвах. Полудях., това щеше да е моментът в който да се влюби в него. Той е такава подкрепа, пълен е с толкова добро настроение и добронамереност, нищо че през повечето време се държи като клоун В това му е половината чар. Другата е в стайлинга
Дефилирането на Менекше по сатенена нощница в коридора, беше унизително, но повече се ядосвам на мъжа й, който й даде надежди. Няколко големи грешки направи Санджар, но тази, че отиде да я прибере е в топ три.
Последната сцена беше взривоопасна, и за да подсилят драматизма, заваля и дъжд.
Момчетата от край време разрешават проблемите си с юмруци, още от малки, когато не могат да разделят някоя играчка, а също и като големи, щом между тях застане жена. Та и сега, наред с юмруците хвърчеше тестостерон, разочарование, чувство за предателство… жена ги раздели, и само тя може пак да ги събере, което ще се опита да направи и Наре.
Ще ми е интересно да го наблюдавам, както и напъните на Халиесе, да събере Наре и Санджар, макар че целта й беше точно обратната. Но… както често става, сметките й ще излязат без кръчмаря В този случай кръчмарката, която както знаем е супергърл и не си поплюва
Спирам, че пак се олях
По четвърта серия, нямам кой знае какво да кажа освен, че беше логичното развитие на трета. Серията можеха спокойно да я кръстят Болка. Всички бяха толкова нещастни и наранени, че няма накъде повече. Наре, заради поредното отхвърляне на Санджар, и затова, че й пречи да продължи, Санджар заради това, че узакони брака си с Менекше, заради угризенията си, и осъзнаването, че сам си заби пироните на ковчега. Гедиз заради това, че се налага да избира между най-добрият си приятел и чувството си за справедливаст, както и заради нередната по братския кодекс любов, която изпита. Елван, заради това, че няма дете. Менекше, заради това, че колкото и да се дуе знае, че е нищо за мъжа си, и няма как да го промени, каквито и средства да използва. Макар че тоя кукундрел и болката си имитира, та тук вероятно греша. Мелек, затова че е разделена от майка си, и наранена от думите на баща си. Да не говорим за психическия тормоз на който е подложена от мащехата си.
Натоварваща серия, общо взето.
Факт е обаче, че колкото и да се опитват Наре и Санджар да заровят и зачеркнат любовта си, визирам миди, коланчета и издълбани букви, по поведението и на двамата личи, че засега това са само опити. Щом ги боли, значи усилията им са напразни.
Това, което ми се открои в серията, първо бяха думите на Санджар към Наре, затова ли бил купил дъщеря си от дядо й, че да я вижда само през уикенда. После съжали, ама казана дума, хвърлен камък. Не го оправда нито това, че не беше на себе си след трагичната ПБН, за която призна, че съжалявал като куче, нито че веднага се разкая. За съжаление, и Мелек го чу.
После сцената Санджар-Гедиз в която Гедиз прибързано обеща, да не го предава никога. В онзи момент, сакаш разбра приятеля си, почувства болката му, но по-късно това не беше достатъчно. Оправдавам го, че остана до Наре, но се питам, дали ако не беше влюбен в нея, чувството му за справедливост пак щеше да надделее. Но това само сценариските знаят
Санджар-Наре в колибата. Усетих, че вече страха от истината, ината, и съмнението отстъпват, и пелената се вдига от очите на Санджар ефе, и ако си е мислел, че досега го е боляло, то е било, като леко пощипване. Тепърва му предстои да усети болката в цялата й прелест.
Иначе да, идеалната любов, е тази в която вярваш без подозрения и без да задаваш въпроси, без да изпитваш съмнения, и т.н. Само че, обикновените хора са устроени по-елементарно, и първично. Не може да искаш да ти вярват, ако преди това не си се доверил. И как да вярваш, когато си загубил доверие? Наре се държеше сякаш не са я изнасилили часове преди това, а Санджар като ревниво магаре. Дори голямата им любов, не им помогна да преодолеят случилото се. За Гедиз беше по-лесно да повярва. Първо вече беше по-улегнал, второ по-широкоскроен, освен това умее да изслушва. Нито е изтъкан от комплекси.
Пак ще спомена, много хубав образ е този на Гедиз, дано не го урочасам
Ако сърцето на Наре беше свободно, когато Гедиз й каза: Повярвах. Полудях., това щеше да е моментът в който да се влюби в него. Той е такава подкрепа, пълен е с толкова добро настроение и добронамереност, нищо че през повечето време се държи като клоун
В това му е половината чар. Другата е в стайлинга Дефилирането на Менекше по сатенена нощница в коридора, беше унизително, но повече се ядосвам на мъжа й, който й даде надежди. Няколко големи грешки направи Санджар, но тази, че отиде да я прибере е в топ три.
Последната сцена беше взривоопасна, и за да подсилят драматизма, заваля и дъжд.
Момчетата от край време разрешават проблемите си с юмруци, още от малки, когато не могат да разделят някоя играчка, а също и като големи, щом между тях застане жена. Та и сега, наред с юмруците хвърчеше тестостерон, разочарование, чувство за предателство… жена ги раздели, и само тя може пак да ги събере, което ще се опита да направи и Наре.
Ще ми е интересно да го наблюдавам, както и напъните на Халиесе, да събере Наре и Санджар, макар че целта й беше точно обратната. Но… както често става, сметките й ще излязат без кръчмаря В този случай кръчмарката, която както знаем е супергърл и не си поплюва
Спирам, че пак се олях
Привет на компанията. Малко се позагубих тия дни, но бях за 4 дни в командировка в Баку.
Голямо изложения сте писали, та едвам ви изчетох. Първо да изкажа служебна благодарност за превода на серията. Евала. Относно 4-ти епизод изгледох го с голяма мъка. Нещо не ми спореше и дано проблема е в моите възприятия защото още 2-3 такива серии и съм чао. Фабулата има потенциал, но представянето и определено ме смущава. И тази серия ме убеди, че ДП трябва да е двойка с Гедиз. Нещо не се вързва поне за мен легендата. Забележки към актьорите и играта им нямам, но започвам да си мисля, че нещо в каста е сбъркано и това най-вече се отнася до ГГ. Разминаванията в ръста, боята и цялостния външен вид може би ми влият да не виждам аз тази имагинерна любов! Засега се забавлявам с писанията ви , които са много интересни и оригинални. Относно тях имам някои свои виждания които ми се иска да споделя.
На първо място си мисля, че очернянето на Ефето не е стигнало дъното. Може в следващия епизод да ни покажат как започва да тормози и Мелек за да си отмъсти на ДП и Гедиз и да речем я заключи в някои тъмен килер или я накара да стои на колене с вдигнати ръце върху разсипани на пода царевични зърна! (това в помощ на сценаристките)
На второ място поставям колебанията ми дали Ментешето яде бахура или не?! В началото си мислех че селянина и е наместил чакрите, но след като изгледах серията започнах да се колебая. Ако имаше нещо ми се струва, че тя щеше да развее чаршафа с кръв и да го закачи на чардака да го видят не само роднините на мъжът и , но и цялата околия!
На трето място ми се коментира боя между аверите. Напълно аматьорска работа. Биеха се като Кубрат Пулев
срещу Кличко!
Никакъв гард и при двамата. Егати Ефето. Ми той не вкара поне един ъперкът на Гедиз и да го просне в локвите, а му се обеснява като ученичка. 
На четвърто място поставям появата на маслинката в края не серията. Тази мацка наистина може да се
окаже скрита лимонка и да раздвижи действието. На мен от дамите тя най ми допада като визия и сексапил!
Отделно са си лика прилика с селянина, така както ДП си пасва с Гедиз, като визия и манталитет.
На пето място слагам сцената с двамата братя и сестрата и бягството им в стаята на тавана. Явно такива
пинизи се харесват на турската публика и държат рейтинга висок!
И накрая да не забравя "краварката в левия ъгъл" в Азербайджан също на мода е червената сиджимка! С колегата присигнахме предната неделя в Баку. Вечерта в хотела имаше сватба и булката бая гордо развяваше
червено коланче около себе си! Между другото в понеделника прибирайки се в хотела късно вечерта от
коктейл минавайки през лоби бара видях ,че и там зяпат ДП! Ние с колегата хванахме края, тоест боя и още там коментирахме колко аматьорски се бият Ефето и Гедиз!
Засега толкова от мен. На всички ви приятна и спорна нова седмица и умната ей! Правете клипчета и гифчета дори и на "дървета" отколкото да се чудите с кого да се заядете и да разваляте вашето настроение и на хората
около вас!
Голямо изложения сте писали, та едвам ви изчетох. Първо да изкажа служебна благодарност за превода на серията. Евала. Относно 4-ти епизод изгледох го с голяма мъка. Нещо не ми спореше и дано проблема е в моите възприятия защото още 2-3 такива серии и съм чао. Фабулата има потенциал, но представянето и определено ме смущава. И тази серия ме убеди, че ДП трябва да е двойка с Гедиз. Нещо не се вързва поне за мен легендата. Забележки към актьорите и играта им нямам, но започвам да си мисля, че нещо в каста е сбъркано и това най-вече се отнася до ГГ. Разминаванията в ръста, боята и цялостния външен вид може би ми влият да не виждам аз тази имагинерна любов! Засега се забавлявам с писанията ви , които са много интересни и оригинални. Относно тях имам някои свои виждания които ми се иска да споделя.
На първо място си мисля, че очернянето на Ефето не е стигнало дъното. Може в следващия епизод да ни покажат как започва да тормози и Мелек за да си отмъсти на ДП и Гедиз и да речем я заключи в някои тъмен килер или я накара да стои на колене с вдигнати ръце върху разсипани на пода царевични зърна! (това в помощ на сценаристките)
На второ място поставям колебанията ми дали Ментешето яде бахура или не?! В началото си мислех че селянина и е наместил чакрите, но след като изгледах серията започнах да се колебая. Ако имаше нещо ми се струва, че тя щеше да развее чаршафа с кръв и да го закачи на чардака да го видят не само роднините на мъжът и , но и цялата околия!
На трето място ми се коментира боя между аверите. Напълно аматьорска работа. Биеха се като Кубрат Пулев
срещу Кличко!
Никакъв гард и при двамата. Егати Ефето. Ми той не вкара поне един ъперкът на Гедиз и да го просне в локвите, а му се обеснява като ученичка. На четвърто място поставям появата на маслинката в края не серията. Тази мацка наистина може да се
окаже скрита лимонка и да раздвижи действието. На мен от дамите тя най ми допада като визия и сексапил!
Отделно са си лика прилика с селянина, така както ДП си пасва с Гедиз, като визия и манталитет.
На пето място слагам сцената с двамата братя и сестрата и бягството им в стаята на тавана. Явно такива
пинизи се харесват на турската публика и държат рейтинга висок!
И накрая да не забравя "краварката в левия ъгъл" в Азербайджан също на мода е червената сиджимка! С колегата присигнахме предната неделя в Баку. Вечерта в хотела имаше сватба и булката бая гордо развяваше
червено коланче около себе си! Между другото в понеделника прибирайки се в хотела късно вечерта от
коктейл минавайки през лоби бара видях ,че и там зяпат ДП! Ние с колегата хванахме края, тоест боя и още там коментирахме колко аматьорски се бият Ефето и Гедиз!
Засега толкова от мен. На всички ви приятна и спорна нова седмица и умната ей! Правете клипчета и гифчета дори и на "дървета" отколкото да се чудите с кого да се заядете и да разваляте вашето настроение и на хората
около вас!
Здравейте на всички!
Много отдавна не съм писала тук, но ви чета редовно. Благодаря ви за всичко споделено!
Сега обаче сърбят ме ръцете да драсна и аз нещо.
Неслихaн и Енгин са ми от любимите актьори, много добре знам какво могат и въобще не се съмнявах, че ще направят нещо стойностно. Е, разбира се две птички пролет също не правят, та страховете ми идват преди всичко от СЦ, да не се отплеснат по-нататък и да оплескат нещата.
Примери мнооооого от турските дизита. Та, затова исках да минат поне няколко серии, преди да се разпиша.
Четвърта серия беше много силна. Тези емоции, чувства и вълнения, които изиграха Енгин и Неслихан, бяха неповторими. Истински бяха.
Все едно бяха в живота ми…
Санджар е сложен образ. Толкова сложен, че е трудно да го анализираш, дори и да влезеш в неговите обувки. Бих казала, че в него има взаимно изключващи се черти от характера, двама различни човека. Хем e добър, хем лош; хем e прозорлив, хем ограничен; хем се бунтува, хем се примирява… Да го обичаш ли такъв, или да му хвърлиш един бой…
Санджар е влюбен, много влюбен в Наре, но и много ревнив, като разбрахме. Е, добре, мога да се съглася с това, все пак хората са казали: който не обича, той не ревнува. Нооо, колко трябва да си ревнив и дали си толкова влюбен, че да изхвърлиш като мръсен и ненужен вече парцал момичето, което до преди един час е било първата ти, най-голяма и най-чиста любов, само защото е нямало онези свещени петна на чаршафа? И може ли това да се нарече любов? Някой може да каже „да, ама тя е скрила от него”. Е, и? Няма ли преди всичко да поискам да знам как, какво и защо се е случило? Особено ако съм добър човек. Защото не мога да си представя Наре да обича момче, младеж и после зрял мъж, и да не е разбрала, че е добър човек, колкото и рядко да са се срещали. Не мога да си представя и Гедиз да го има за приятел и партньор, да изгради с него успешна фирма, ако Санджар не беше вътрешно добър човек. А един добър човек така ли би постъпил?
Въпреки традициите и порядките в които е възпитаван... Та значи, всичко мога да приема, но това зверско изхвърляне на Наре ми е като трън в очите винаги, със започването на всяка една серия. 
Можеше да ѝ покаже вратата, да каже „дотук бяхме”, или мълчешком да си тръгне, сломен от „невярната си любима”… Любовта е сляпа, но е любов…
В същото време се чудя като как аджеба си представяше той живота с Менекшето? Да беше умна, интелигентна, образована, или най-малкото „от сой”, щях да разбера… Дааа, ама е честна!Честна, ама змия. Е, змия, ама ЧЕСТНА… 
ПБН определено е имало според мен. По този начин направиха Наре и Санджар квит. Кантарът изравнен! Само се чудя нашият как е ощастливил Теменужка? Питонът вдига ли се по заповед? Или си представя някоя разголена мацка на плажа…? Никога няма да мога да ги разбера мъжете.
Въпреки всичко аз вярвам в осъзнаването на Санджар, но дотогава с кеф ще го гледам как си сърба попарата, която сам си надроби.
От другата страна Наре – изхвърлена, унижена, неразбрана от любимия, но продължила да вярва, че той е добър човек и дълбоко в себе си съхранила онази тяхна чиста любов. Силна жена, със своите слабости и страхове. След всяко свое падане става още по-силна, с огромното желание за независимост и свобода. Посланието към зрителя е повече от ясно.
Ох, имам още много неща да споделя, но вече стана късно.
А утре ни очаква нова вълнуваща серия.
Лека да ви е нощта!
Много отдавна не съм писала тук, но ви чета редовно. Благодаря ви за всичко споделено!
Сега обаче сърбят ме ръцете да драсна и аз нещо. Неслихaн и Енгин са ми от любимите актьори, много добре знам какво могат и въобще не се съмнявах, че ще направят нещо стойностно. Е, разбира се две птички пролет също не правят, та страховете ми идват преди всичко от СЦ, да не се отплеснат по-нататък и да оплескат нещата.
Примери мнооооого от турските дизита. Та, затова исках да минат поне няколко серии, преди да се разпиша.Четвърта серия беше много силна. Тези емоции, чувства и вълнения, които изиграха Енгин и Неслихан, бяха неповторими. Истински бяха.
Все едно бяха в живота ми… Санджар е сложен образ. Толкова сложен, че е трудно да го анализираш, дори и да влезеш в неговите обувки. Бих казала, че в него има взаимно изключващи се черти от характера, двама различни човека. Хем e добър, хем лош; хем e прозорлив, хем ограничен; хем се бунтува, хем се примирява… Да го обичаш ли такъв, или да му хвърлиш един бой…
Санджар е влюбен, много влюбен в Наре, но и много ревнив, като разбрахме. Е, добре, мога да се съглася с това, все пак хората са казали: който не обича, той не ревнува. Нооо, колко трябва да си ревнив и дали си толкова влюбен, че да изхвърлиш като мръсен и ненужен вече парцал момичето, което до преди един час е било първата ти, най-голяма и най-чиста любов, само защото е нямало онези свещени петна на чаршафа? И може ли това да се нарече любов? Някой може да каже „да, ама тя е скрила от него”. Е, и? Няма ли преди всичко да поискам да знам как, какво и защо се е случило? Особено ако съм добър човек. Защото не мога да си представя Наре да обича момче, младеж и после зрял мъж, и да не е разбрала, че е добър човек, колкото и рядко да са се срещали. Не мога да си представя и Гедиз да го има за приятел и партньор, да изгради с него успешна фирма, ако Санджар не беше вътрешно добър човек. А един добър човек така ли би постъпил?
Въпреки традициите и порядките в които е възпитаван... Та значи, всичко мога да приема, но това зверско изхвърляне на Наре ми е като трън в очите винаги, със започването на всяка една серия. Можеше да ѝ покаже вратата, да каже „дотук бяхме”, или мълчешком да си тръгне, сломен от „невярната си любима”… Любовта е сляпа, но е любов…В същото време се чудя като как аджеба си представяше той живота с Менекшето? Да беше умна, интелигентна, образована, или най-малкото „от сой”, щях да разбера… Дааа, ама е честна!
Честна, ама змия. Е, змия, ама ЧЕСТНА… ПБН определено е имало според мен. По този начин направиха Наре и Санджар квит. Кантарът изравнен! Само се чудя нашият как е ощастливил Теменужка? Питонът вдига ли се по заповед? Или си представя някоя разголена мацка на плажа…? Никога няма да мога да ги разбера мъжете.
Въпреки всичко аз вярвам в осъзнаването на Санджар, но дотогава с кеф ще го гледам как си сърба попарата, която сам си надроби.
От другата страна Наре – изхвърлена, унижена, неразбрана от любимия, но продължила да вярва, че той е добър човек и дълбоко в себе си съхранила онази тяхна чиста любов. Силна жена, със своите слабости и страхове. След всяко свое падане става още по-силна, с огромното желание за независимост и свобода. Посланието към зрителя е повече от ясно.
Ох, имам още много неща да споделя, но вече стана късно.
А утре ни очаква нова вълнуваща серия.
Лека да ви е нощта!
Да го обичаш ли такъв, или да му хвърлиш един бой…
Мамси, да му хвърлиш един бой и да го обичаш
Лично аз трудно бих го заобичала, а и той си е на Наре, нищо че сега дори и тя не го ще.
Много сложен характер е Санджар ефе, не съм попадала на друг като него. Сякаш в него има един ангел и един демон, които са в непрестанна битка. Засега ангела успява да се покаже само в присъствието на Мелек, през останалото време демона доминира
Мамси, да му хвърлиш един бой и да го обичаш
Лично аз трудно бих го заобичала, а и той си е на Наре, нищо че сега дори и тя не го ще.
Много сложен характер е Санджар ефе, не съм попадала на друг като него. Сякаш в него има един ангел и един демон, които са в непрестанна битка. Засега ангела успява да се покаже само в присъствието на Мелек, през останалото време демона доминира
Препоръчани теми