Molia za savet o/o adaptirane na deteto kam domashnata sreda

Благодаря на всички за съветите.

В Шогун на едно място Анджей сан е много объркан от японските представи и се оплаква на Марико. Тя пък му казва: "Толкова е просто Анджей сан, просто трябва да промениш представите си за света"

Същото го чака и нашето дете - доста представи ще му се сменят и май трябва да не е отведнъж. Само един пример: гледа на едно място продават дини и вика: "А, топки!" - кой да му покаже как изглежда цяла диня. Още по-голям стрес пък е за децата, които ги осиновяват чужденци.

Синчето бързо свикна - въпреки, че първата му реакция виждайки котка беше леко подмокряне...стояхме и му обяснявахме с тон, че "това винаги си е било така"  и, "че е нормално"...и според мен най-важното - колкото се може по-скоро в детска градина, и то без да имате угризения, че сте го "взели" за да го дадете надруг да го гледа.
Успех и спокойствие

Препоръки за възпитанието на осиновените деца:
1.   Вземайте на ръце детето дотогава, докато можете да го вдигнете. Вземайте го винаги когато то го иска. Ако не можете да го носите в дадения момент, седнете някъде и го вземете на ръце.
2.   Спете до детето(до неговото легло) дотогава, докато детето безболезнено се съгласи да спи само. Държете му ръчичката докато заспи. Никога не се опитвайте да го оставите само, ако то е против. Не го затваряйте за наказание в празна стая, даже ако Ви се струва, че това помага.
3.   Не го давайте на детска градина дотогава докато имате финансова възможност да го гледате вкъщи. Ако детето безболезнено тръгне на детска градина няколко месеца след като сте го осиновили – това е първият сигнал, че детето изисква повишено внимание.
4.   Вземайте с вас детето навсякъде където можете да го вземате. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова по-добре.
5.   Не притеснявайте детето със занимания за по-ранно развиване, ако то е предразположено към това – вие непременно ще го видите. Ако пък не – дайте му време да свикне със семейството.
6.   Играйте с него дотогава докато сте в състояние да се концентрирате върху това. Да, това е сложно и напрягащо, но ще успеете да издържите няколко години, което ще е достатъчно.
7.   Целувайте и прегръщайте детето постоянно. Даже, ако то след целувката ви ухапе или ви удари по лицето – това е неговото временно състояние на проявено към вас разположение.
8.   Всички негативни прояви обръщайте на шега. Не си струва да зацикляте на непрестанните – престани да се биеш, ще те накажа и др. Създавайте предимно позитивна среда.
9.   Научете се да не се чувствате виновни пред другите родители заради поведението на вашето дете. Не се поддавайте на вълната на всеобщото порицание на лошите постъпки на детето ви. Просто го вземете на ръце и го целунете. Не слушайте доброжелателите с “голям стаж във възпитаването”. Вашето дете е най- доброто и най-красивото.
10. На детето не му трябват играчки, собствено креватче, качествена храна и пр., поне не на първо време. Защото детето не получава от това емоционален подем, защото при  него изобщо не е развита емоционалността. Та играчките първо на първо са предназначени да доставят удоволствие, а именно в това е проблема. Работата е там, че емоционалността на детето е сублимирана, в поглъщане на храната. Ние се заблуждаваме като казваме, че децата в домовете са гладни. Те не са гладни, те са емоционално ненадарени. Те получават емоционално удовлетворение от храната.,а  домашното разнообразие на храна – това е гама от удоволствия, а не просто удовлетворяване на глада.
Първоначално тези деца не изпитват емоции, те само подражават на околните