И в крайна сметка наистина ли е толкова страшно, ако децата ни не се класират в елитни гимназии?
Сестра ми разви сериозна научна кариера без да е завършила една от топ гимназиите .
Вдъхновяващи учители сигурно могат да се намерят и в неелитни гимазии. Синът ми има в кварталното училище страхотна учителка по история. Изключително фин човек, който ги провокира да мислят по събитията, да ги анализират. Без да ги напряга, без да е строга и свръхизискваща. В същото време децата имат желание да учат и ходят подготвени за часовете й. Става въпрос за немного амбициозни деца със също толкова неамбициозни родители.
Пък и ако детето не е много способно да издържа на напрежение и винаги ще се бунтува срещу системата, струват ли си целите тези родителски напъни.... Дори и ако те са с цел децата да покажат най-доброто от себе си, а не да се надскочат.
Разсъждавам си само..