Да вметна само, че някои имаме отговорни професии, трябва да си почиваме, за да сме работоспособни. Родителите на децата са млади, двама, помагат си, защо трябва някой да се стапя от умора?
- Публикувана: 28 ян. 2020, 10:24 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2020, 09:15 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 118
Да вметна само, че някои имаме отговорни професии, трябва да си почиваме, за да сме работоспособни. Родителите на децата са млади, двама, помагат си, защо трябва някой да се стапя от умора?
Понякога отиват на почивка само двамата. Излизат вечер до късно, ходят на гости и т.н.
Сега ще кажете - ми като си имат деца, никъде няма да ходят. Не е така. Младите хора трябва да разпускат. Иначе им писва тоя хомот и всеки се чуди накъде да избяга.
Ето примерно на нас ни се наложи предната седмица - аз имам тийм билдинг в друга държава петък, събота и неделя, мъжа ми има някакви мероприятия в София четвъртък, петък и събота. Веднага една баба поема щафетата за петък вечерта и събота.
Да вметна само, че някои имаме отговорни професии, трябва да си почиваме, за да сме работоспособни. Родителите на децата са млади, двама, помагат си, защо трябва някой да се стапя от умора?
Дразнещо е, защото първо- изобщо не се съобразява кога да звъни, ММ работи на смени, тя знае много добре часовете, в които той спи, и въпреки това пак звъни. Ако не вдигне, звъни два три пъти, през пет минути, ще рече човек, че има нещо спешно, а не за ежедневните глупости.
Второ, че то наистина от толкова разговори всеки ден, не остава тема за разговор и се започва едно клюкарене за външни хора, което на ММ също му е досадно, но я изслушва, не може да и затвори, щото се сърди после. Общо взето протича един монолог, тя си говори там, ММ само слуша казва да, да, така е, да, да...
Второ, че то наистина от толкова разговори всеки ден, не остава тема за разговор и се започва едно клюкарене за външни хора, което на ММ също му е досадно, но я изслушва, не може да и затвори, щото се сърди после. Общо взето протича един монолог, тя си говори там, ММ само слуша казва да, да, така е, да, да...
И моята майка е същата, но аз я разбирам, далече е , сама е. Това че съм омъжена, не означава, че преставам да бъда дете на майка си. Както аз като малка непрекъснато съм й досаждала да си играем, да ми порочете приказка, да я питам нещо или да й разказвам за това какво е станало в детската градина, после в училище, точна така сега и майка ми има нужда от близък човек, на който да разкаже нещо. Много е грубо когато вече си станал "голям" и нямаш нужда от родителите си, да преценяваш кога да ги удостоиш с внимание по твоя преценка и ако ти е кеф.
Браво на мъжа ви, че все пак изслушва майка си, това говори, че е възпитан и зрял човек, който разбира, че майка му има нужда от това да се чува с него. Не виждам какви жизнено важни въпроси имате да обсъждате всеки ден, че толкова да ви пречи разговора с майка му!? По-добре се въздържайте да коментирате това пред децата си, защото има опасност да възпитате нещо в тях, което никак няма да ви харесва след 20 години например.
Всяка професия е отговорна-хората са безотговорните, та за мен поне, нежеланието да направиш нещо, не може да се извини с отговорния пост.
Тук говорим за помощ-тя се дава в крайна нужда, не се предлага ежеминутно и ежедневно като постоянна възможност.
ainmo, това което описваш, е споделено отглеждане на децата ти, с поемане на тежестта през почивните дни от бабите и дядовците, което за мен, не е редно.
Реално, да поемете ангажименти и двамата по едно и също време, че и в почивните дни, си е безотговорност и бягство от задълженията.
Тук говорим за помощ-тя се дава в крайна нужда, не се предлага ежеминутно и ежедневно като постоянна възможност.
ainmo, това което описваш, е споделено отглеждане на децата ти, с поемане на тежестта през почивните дни от бабите и дядовците, което за мен, не е редно.
Реално, да поемете ангажименти и двамата по едно и също време, че и в почивните дни, си е безотговорност и бягство от задълженията.
Да вметна само, че някои имаме отговорни професии, трябва да си почиваме, за да сме работоспособни. Родителите на децата са млади, двама, помагат си, защо трябва някой да се стапя от умора?
Никаква професия не може да ми е по-важна от общуването с деца и внуци. И ще помагам, дай боже, и ще гледам, само да ми дават (че има и такива, дето не дават).
И няма да чакам да се тръшнат смъртно изморени, за да помогна
Ееех, сметки без кръчмар
Днес сутринта дойде баща ми. Станал е в 5 часа, пътува 200 км, но ще гледа детето цяла седмица. Вярно, само по 4 часа на ден, защото другите 4 тя е на танци и дядо е свободен. Даже ми е малко тъпо, че така се получи, защото те пак няма да имат достатъчно време, което да го прекарат заедно, но какво да се направи, като и детето има ангажименти.
Свекърва ми е от предната седмица в града. На мен не е звъняла, няма и да звънне, за да не би да я ангажирам с малката. Последния път ми каза, че щяла да умре до началото на трети клас, така че да не разчитам на нея за помощ. Поне беше честна и аз знам да не се надявам. Само едно не ми дава мира - не иска ли поне да я види ей така за час-два. Странно ми е.
А детето е почти на 9, напълно самостоятелно, няма нужда от кой знае какво обгрижване и тичане след нея. Една закуска да й се сервира и един обяд. Даже няма нужда и да се готви, аз съм сготвила и ще сготвя, когато храната свърши. Всичко е напазарувано, най-много един хляб на ден да трябва да се купи.
Свекърва ми е от предната седмица в града. На мен не е звъняла, няма и да звънне, за да не би да я ангажирам с малката. Последния път ми каза, че щяла да умре до началото на трети клас, така че да не разчитам на нея за помощ. Поне беше честна и аз знам да не се надявам. Само едно не ми дава мира - не иска ли поне да я види ей така за час-два. Странно ми е.
А детето е почти на 9, напълно самостоятелно, няма нужда от кой знае какво обгрижване и тичане след нея. Една закуска да й се сервира и един обяд. Даже няма нужда и да се готви, аз съм сготвила и ще сготвя, когато храната свърши. Всичко е напазарувано, най-много един хляб на ден да трябва да се купи.
ainmo, това което описваш, е споделено отглеждане на децата ти, с поемане на тежестта през почивните дни от бабите и дядовците, което за мен, не е редно.
Реално, да поемете ангажименти и двамата по едно и също време, че и в почивните дни, си е безотговорност и бягство от задълженията.
В случая нямаше и как да не отидем и двамата, но ние не сме се и замисляли дали можем, защото винаги знаем, че има на кого да разчитаме. Което е добре за нас, улеснява ни много. Не ги задължаваме, но просто така сме свикнали с годините. И децата ги обичат, и ние им имаме доверие, и то на всички страни, мои, на мъжа ми.
Аз си мисля, че помагането е чисто човешки инстинкт, особено за най-близките ти. Дори и да са спокойни децата, рутината на ежедневието също скапва, ние сме с породени деца, и аз на практика от 2016 насам съм бременна или в майчинство. Да ми е жива и здрава мама, благодарение на нея успяваме да излезем на кино, да хапнем, да се разходим сами с мъжа ми. Определено ни действа страшно освежаващо. А тя си умира за децата, казва, че я зареждат. Още повече, тази връзка баба/дядо и внуци е нещо безценно за всички страни.
Скрит текст:
Тук говорим за помощ-тя се дава в крайна нужда, не се предлага ежеминутно и ежедневно като постоянна възможност.Всяка професия е отговорна-хората са безотговорните, та за мен поне, нежеланието да направиш нещо, не може да се извини с отговорния пост.
ainmo, това което описваш, е споделено отглеждане на децата ти, с поемане на тежестта през почивните дни от бабите и дядовците, което за мен, не е редно.
Скрит текст:
Реално, да поемете ангажименти и двамата по едно и също време, че и в почивните дни, си е безотговорност и бягство от задълженията.