Обсебващо желание за общуване

Лелеее, това си е психически тормоз направо

Не е смешно де, ама...... Ужас!

Трябвало е да ти светне червената лампичка още когато някоя, с който не сте близки, иска да и станеш кръстница на детето. В доста подобна ситуация моя колежка искаше да и ставам кума. При положение, че не бяхме близки приятелки. Излезе толкова пресметлива история - мажът ми работи в същата сфера като мъжа и, но на мениджърска позиция, за мен също беше преценила, че мога да съм и полезна. После имаше хиляди ситуации на врънкане за услуги. И по същия начин смята, че като се опитва да ми разказва цялото си битие, ще я приема за най-добра дружка.

Моята пък мрази свекърва си. Аз обаче познавам жената от 20 години, отколкото познавам и сина и и не искам да вземам страна. Онази постоянно се опитва да ме агитира въпреки неколкократния ми отказ. Единственото ми спасение е, че живеят в чужбина. Но сега се задържаха 5 месеца в България и тази ми изкара тотално нервите. На приятеля ми не искам да казвам, защото не искам да създавам проблеми между тях, но в краен случай и това ще стане.

Аз на всички съм обяснила, че съм чешит и че не вдигам телефона и не отварям вратата сутрин и понякога до обяд, когато съм уморена, когато имам да правя нещо важно и не искам да се разсейвам, когато.... и т.н. Моят дом е моята крепост. Близките ми приятели и роднини знаят това и ми звънят или пращат СМСи, преди да дойдат, за да се убедят, че е удобно и ще отворя . Другите - просто си ги оставям да висят отвън, особено ако са прекрачили границата. Така ги научавам - те са смукачи, като не ги захраня, когато имат нужда, си намират друг да се впият в него като пиявици. То много отдавна вече нямам такива де, отпаднали са един по един.

Ха, *Мила*, радвам се, че има и други като мене, чувствах се не чешит, а следващото. Аз съм същата, особено с телефона...не го вдигам на всяка цена, ако не съм на кеф и не мога да говоря, освен ако не е от най-близките ми.

Иначе, работя от вкъщи. Баба ми живее срещу нас и последният път ми звъня, за да съм й превела някаква рецепта , докато имах групово обаждане с колеги, та от него ден не отварям на никого, който иска - да ми пише СМС-и или да ме търси извън работно време.

Затова в нашата фирма пускаме автоматични СМСи, за да няма разсърдени. Откакто установих, че за да имам душевно равновесие, трябва да съм си най-важна, съм престанала да плащам ДОМ (данък обществено мнение) . На когото съм му ценна, ме приема такава, който не може - го пускам да плува надолу по течението

Имам подобен случай, но с кума ми, който ме имаше за някаква даденост доживот, напусна работата си, за да дойде да работи в моята фирма и да сме по-близо , всяко мое несъгласувано действие го приемаше едва ли не като обида. Това беше и една от причините да съм щастлив, че напускам България, когато ми се отвори такава възможност. Дори сега, 6 години по-късно, той още го приема като човек, на когото е починал най-близкия и не може да ме прежали. Ужасяваща е такава обсесия, но може да се случи на всеки.

Сдобили сте се с енергиен вампир. Разкарай я, кажи и директно, че не желаеш повече това да продължава. За твое сведение не съм виждала кръсница си от едно 30-35 години. Даже не помня лицето и.

Искам да ви кажа как една моя приятелка се сдоби с такъв обсебващ енергиен вампир.
Колежка на мъжа ѝ, по-възрастна, да речем, че може да ѝ е родител ... значи като си го хареса тяхното семейство, 3 години, че и повече не можаха да се отърват. В началото общуваха с нея, защото им беше жал, че била самотница, че нямала деца, че мъжът ѝ си гледал хобитата и не се занимавал с нея и т.н. По едно време взе да става леко досадно. Казва, седим си ние на детската площадка, детето играе, ние на пейката си говорим, по едно време минава тази, и "Ах, каква случайна среща". Сяда до нас и почва дъра-бъра, дъра-бъра. Това започна да се повтаря, те се принудиха да ходят на друга площадка, онази и там ги намираше, дебнеше ли ги, какво, не знам. Те почнаха да я отбиват, да не ѝ вдигат като им звъни, тя съответно ги заливаше с sms-и "ама какво става, аз за вас всичко правя, вие защо така ме игнорирате?" Те културно ѝ обясняват, че нямат нищо против нея, просто не е нужно да се виждат или чуват всеки ден. След два дни същата работа, все едно не е било. Отиват на почивка, онази им праща съобщения всеки Божи ден, от рода на "как сте, надявам се, че сте добре". Блокираха я във фейсбук, оная писала на някакви техни роднини да се оплаква. Ужасна ситуация просто. Мъжът на приятелката говорил с колежката на работа, казал ѝ "Слушай какво, от тук нататък само по служебни въпроси", оная реве, някакви драми прави. Стигна се до там, че моята приятелка ми разправя как седи на площадката или в някоя градинка и вижда психарката как стои зад някакъв храст или дърво и гледа. Ако се разминат, оная си извръща главата и се прави, че не я вижда. Ей такива лудости. Накрая в прав текст я питала "Защо ме следиш?", а тя казала: "Не те следя, тоя парк да не е твой, дошла съм на разходка" Просто беше някакъв кошмар. Минаваше по тяхната улица пак така уж случайно или уж търсела някакви хора, а само им гледа в прозорците. Абе много гадно. Накрая щяха в полицията да ходят вече, пак много я търпяха, но тази взе, че се измести на по-далечно място и сега само него го вижда в работата, ама той я заплашил, че ще каже на шефовете им и може да се е уплашила да не я уволнят, не знам. Направо настръхвам.

Не вдигаш телефна, блокираш в социалните мрежи и така.

А понякога казването на истината директно в очите действа най-добре. Имам колежка, която все гледа да  се присламчи да излезем заедно на обяд. Нямам нищо против нея, но работата ми на моменти е свръх стресова и през почивката имам нужда да си проветря  главата. Въпросната колежка е от тези, които говорят шумно, държи да си разкаже и майчинотто мляко и изобщо не можеш да и вземеш думата. Обясних и че предпочитам да седна да почета книга през лънча. Изглеждаше леко  обидена, но ме разбра.

Има такива прилепчиви хора, при които не можеш с деликатност, а трябва да режеш рязко, за да се отървеш. Прощаваш се с надеждите за нормални отношения - те не са способни да общуват без да манипулират, -  и режеш.
Предполагам, че всеки има такива примери около себе си, аз също имах 3-4, но ги отрязах постепенно.

Лично аз бих изпитала това “приятелство” - ще си измисля проблеми и ще имам нужда от нейната помощ, за да видя дали би се отзовала, когато ролите са разменени. Напълно възможно е да те приема за някой наистина много много близък човек и това да е причината да те търси често. Знам, че има хора, които са обсебващи, но това не винаги е с цел използване. Лично аз не режа лесно хора от живота си, това може да не ти е някоя близка приятелка, но в бъдеще може и да бъде... както и тези, които сега са ти най-близки в началото едва ли са били такива. Това, че знаеш за проблемите и си и помагала, не я прави манипулатор или втора ръка човек. Просто можеш да се опиташ да изпробваш, ако изкараш себе си жертва да видиш дали би ти подала ръка или ще се скрие. Не мисля, че човек трябва да прекратява толкова лесно отношения, най-малкото когато не знае, а само предполага, че някой го използва.

Дано се отървете.Енергийните вампири не са за подценяване.Могат да докарат някоя болест на човек.

Не знам дали енергиен вампир е точното определение. Аз на 14 февруари така избеснях, че и се развиках в лицето пред мъжа и и семейството и на моята терористка и вече цели 2 дни никой не ми звъни 😁