Ох, на мен чак сълзи ми потекоха от смях, ама то защото съм същата муня като авторката: толкова много променливи са ми в главата и толкова сценарии ми се разиграват наум за части от секундата, че се спъвам сама в себе си. Напоследък падам и от леки вдлъбнатини в тротоара, ако не си гледам в краката, а гледам напред - лявото коляно внезапно поддава и аз се намирам на земята. При това все по-професионално падам, не по очи, а with a twist, по дебело дупе.
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
Аз имам едно култово падане до контейнерите за боклук. Тръгвам от офиса и в едната ръка държа торбичката с боклук, в другата торбичка с бутилка доста скъп алкохол. Какво направих точно не знам, в нещо се спънах ли, оплетох краката ли, но като в забавен каданс паднах докато хвърлях боклука. Паднах по колене, с ръце напред да се подпра, бутилката издрънча, но все пак оцеля...
Като паднеш на 31-ви декември пред заведението и си ожулиш носа, помниш. Особено след като се изредят всички познати и непознати да те питат дали те боли.....
Имам един приятел, който ме познава толкова добре, че щом ме види и забележи някъде по мен синина, само пита: " И беше равно, нали?". Сега си представете как ми задава този въпрос извън всякакъв контекст в присъствието на други хора, които представа си нямат за какво става въпрос. Израженията винаги са безценни. После поясняваме, не ги държим в неведение, но на него просто спонтанно му се "откъсва" този въпрос и го задава без да мисли много-много.
Оф, аз днес паднах. Още ми е прясно и се смея през сълзи, защото боли, но пак хубаво, че се разминах без нищо сериозно. Наредили сме се аз, майка ми и дъщеря ми, вървим бодро и търсим един офис на куриер. По принцип си гледам в краката, защото съм много спъната, но този път зяпах по сградите, за да видя името на улицата. Все пак, преди да гледам табелите, погледнах тротоара, видях, че е нов, равен, безопасен с една дума. И в следващия момент бях на земята - с изкълчен глезен, обелено коляно и скъсан панталон. Кой да предположи, че някоя умна глава е проектирала отводняващи канали, напряко на тротоара 
А дъщеря ми вчера вървя неясно колко време с набрана от раницата рокля, само по прашки. По оживен маршрут...
П.П. За джина, във Варна се разви действието. Не знам дали сервитьорката е местна, но когато каза, че сме поръчали само "Един тоник", прозвуча точно като "Еджьин тоник".
Скрит текст: 
А дъщеря ми вчера вървя неясно колко време с набрана от раницата рокля, само по прашки. По оживен маршрут...
П.П. За джина, във Варна се разви действието. Не знам дали сервитьорката е местна, но когато каза, че сме поръчали само "Един тоник", прозвуча точно като "Еджьин тоник".
От мен да знаете, ако сте късогледи и ви трябват очила - носете си ги, по-добре е с тях...
И като сте далекогледи, пак същото... Напоследък гримирането на очите ми е голям зор. Добре, че не се гримирам ежедневно. Нищо не виждам вече без очила. Останалото гримиране, иди-дойди. Слагам, свалям, омазвам се някак. Но очите ги гримирам само по спомен вече. Тя ръката е обиграна и си знае работата, а аз и без това се гримирам в общи линии в две гами, все около "нюд". Или в розовеещи и сливови нюанси, или в ръждиво-кафяви. Как успях веднъж да гримирам двете очи различно, не знам и аз. Детето ми говори нещо, аз се гримирам да излизам, като сложих очилата, едното око розово, другото рижаво. Разсеяла съм се нещо.
Клотилд, аз също съм далекогледа и увеличителните козметични огледала помагат (донякъде). Поне още не съм си извадила някое око с очната линия или спиралата.
Не помагат бе, Уиш... (извинявай за свойското обръщение). На силно увеличително огледало се гримирам, пак съм размазана. Гледам някакви реклами за очила за гримиране. Не мога да си го представя що е то. Хем с очила, хем се гримираш... А за очната линия, явно си виртуоз да я слагаш така на сляпо
Аз още на младини не можех, сега съвсем. С моливчето се рисувам.
И аз съм много спъната. Едно от забележителните ми падания беше с нови чехли, които изхвърлих миналата година, обути само веднъж. Прибираме се с мъжа ми, той тръгна да купува още нещо, аз вървя към къщи с торбите, почти отпред съм. Крака ми се обърна в леко хлабавият чехъл, аз се проснах в цял ръст, а динята, която носех се пръсна на парчета. Мъжа ми се прибира с идеята, че ще яде диня, аз му отварям разплакана и контузена на няколко места. Та, вместо с динята, се зае с йодасепта.
Имам едно много малко огледалце, беше на баща ми, мисля,че е част от някакъв уред. Увеличава много силно и с него си скубя веждите. Но те вече толкова години са скубани, че само някакъв мъх се появява отвреме навреме, който толкова лесно се скубе, че няма как да го сбъркам.