Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Това е както в "Един за друг" участваше една Доротея, която се представяше като Дуручьея.

В Бургас не съм чувала да говорят така а и ДЖин с тоник как може да се чуе като един дори и меко изобщо не мога да си го представя...Аз съм от Пловдивски регион и докато живеех там изобщо не ми правеше впечатление,че много често буквата Е е заменяме с И....Сега съм в София и като говоря със пловдивско веднага го хващам а аз все още си го заменям,но само когато говоря бързо и развълнувано.А иначе от тук прихванах говоренето с ударение не където трябва а думичката "кусам,кусай" се надявам да не я прихвана някак си не я харесвам в смисъл на "яж" или "хапвай" аз я знам като "кусай-опитай" или "ще кусна как  е на сол-ще опитам как е на сол"!Майка ми много държеше да говорим книжовен български тъй като се местехме много по България и всеки регион си има диалект тя образование нямаше,но много книги е изчела и кръстсловиците ги решаваше без празно.Обаче не мисля,че и се получи.

Аз от онзи ден с болезнена мунщина...Вървя си аз по тротоара и се чудя да звънна ли да не звънна ли и държа телефона в ръката.Обаче си гледам и в краката виждам на земята едно въженце в крък от тези които връзват електроуредите,когато със стиропора.Видях го,но внимание 0 и в следващия момент се заплетох в него а нямаше и педя и половина диаметър....Изпльосках се с цялата си дължина и дисплея на телефона с цялата си тежест го праснах в цимента....Първата ми грижа беше да видя какви са му пораженията на телефона нищо му няма и дори е без предпазно стъкло....но коляното и на свивката на стъпалото имам доволно ужулено и боли...🥴Станах изтупах се взех го това "въженце" и го хвърлих в коша...да не падне още някоя муня....😒

Ако кажеш “джин тоник”, има как да се сбърка в определени краища на България и как още. Имаше един Скеч на тая тема - от 2 Мин гледайте 😄

https://youtu.be/kvBJe8tpHfU

Това ми напомни за една случка със сина ми. Аз не съм присъствала, но очевидци ми разказваха как се е спънал и паднал, но през цялото време ръката му, с която държи телефона била вдигната нависоко, сякаш живота му е зависел от това да си съхрани телефона

Точно това имах предвид.
Момичета, не се впрягайте, приемете го като шега и неволна игра на думи. И на мен ми се е счувало "домаЧиту", но няма с какво да го сбъркам

Аз имам подобна случка, но не с телефон, а с яйца. Зима. Поледица, но от оня гаден тип, където на места има лед, а на други - локви. Отивам до магазинчето наблизо да купя яйца и водя със себе си 2-3 годишен малък звяр. Продавачката ми слага яйцата в найлоново пликче и двамата с дребния тръгваме да се прибираме. По пътя аз се подхлъзвам на дебел лед и започвам пирует като на световно първенство по фигурно пързаляне. В мозъка ми се борят две мисли: ДЕТЕТО! ЯЙЦАТА! На финала завърших пируета с нос, забит в калната локва до леда, ръката с яйцата високо вдигната нагоре, а малкият звяр някакси пльоснат върху гърба ми. Минувачи се смилиха и ни помогнаха да станем, след което, джвакащи от кал, се понесохме към дома.

И аз съм падала върху лед, и не мога да стана, краката ми се хлъзгат. Добре, че една добра жена дойде да ми подаде ръка. Аз често си падам. Тук бях разказвала в морето как пльоснах с дрехите. Но такава синина, каквато се получи от леда, никога не бях имала, около педя.

Мама има история с падане на лед, тя и без лед си пада, де. Мил спомен е как сме излезнали на разходка, аз съм била на около 10-11, защото и аз много ясно помня. Вървим двете по центъра на града, аз гледам напред и по едно време усещам много силно дърпане за ръката, буквално ще ме събори. Инстинктивно си дърпам ръката нагоре и виждам как мама залита до мен. Тя се подхлъзнала, тръгнала да пада и искала да се опре на мен. Ама аз не го виждам това, а само усещам как някой ме дърпа силно. Хем ѝ беше смешно, хем малко обидно.

И прясна случка пак с нея от преди 3 дни - със сина ми сме болни. Той е на 4 и кара ангина, аз съм бременна и карам нещо по-леко, но бях с толкова запушен нос, че 2 нощи не бях спала. И двамата бяхме зле, тя я помолих да дойде за малко да ни помогне, аз вече изнемогвах. Тя дойде и 10 мин.след влизането почнахме борбата да сложим на сина ми от черните капки в носа, от които той става като един малък Хитлер, но са много полезни. Който е капвал капки в носа на подивяло яре, ще ме разбере. По едно време успяхме в едната ноздра, той беше седнал в баба си, почна да кашля от капките и да се дави. Тя го беше гушнала през корема и без да иска натисна някаква точка там. Той както се даваше, само се чу “бльоп” и закуската му изхвърча на фонтан от устата. Баба, внуче, килим и покривало на диван бяха засегнати. Айде всичко в пералнята, внучето под душа, аз почвам да търкам килима. И всичко трябва да е бързо, защото трябва да тръгвам за преглед и болничен. Слава Богу, това беше единствената мунщина за престоя.

Моят син веднъж си счупи пръст на крака, след малко снимки и щуране, поехме към Пирогов. На вратата обаче си изпусна телефона и дисплея стана на сол. Е такъв рев му дръпна за телефона, че забрави за крака. Даже му го наместиха после без упойка.

Милият. Упоил се е от рев и зор.

Чета в темата за града ми. Потребителка пита къде се продава мас. Други отговарят - пазара, определен магазин и т.н. Азси мисля: гледай сега как го заблуждават момичето. МАС (козметиката) се продава само в София. Дано ме им повярва да тръгне да обикаля тея магазини.
Муня, муняяяя

От мен да знаете, ако сте късогледи и ви трябват очила - носете си ги, по-добре е с тях... А не като муня Натка - приготвя се да излиза, маже крем по муцунката, малко грим и прочие... ама що да си сложи стъкълцата преди да посегне за обеците? Ейй, голям зор значи, нямат уцелване тия дупки, ама зор ви казвам. Мижа аз, прицелвам се с едното око като снайперист, разгеле уцелих едната.
За втората се сетих за какво всъщност са очилата пред мен, плеснах се по челото и след 2 секунди и тя беше сложена
То малко се иска, ама навреме...

Ти поне си се спънала в нещо, аз и това извинение нямам.

Ще се срещаме с мъжа ми (тогава гадже) в парка. Слънчев ден в късна есен, една дъълга права алея, от двете й страни високи дървета с голи клони, аз вървя от единия край на алеята, мъжът ми от другият, но се виждаме, макар и отдалеч. Той ми маха, аз му махам, романтика. С периферното си зрение виждам, че на земята има клон и тръгвам да го прескачам. После осъзнавам, че това не е наистина клон, ами сянката на клон, който си е на дървото, та уж да прекратя маневрата с прескачането. Така някак си завързах краката, че много успешно се спънах в сянката на клона и се пльоснах по очи.

Както си беше далеч, мъжът ми рязко се материализира до мен и почна да ме събира от земята и се чуди защо се заливам от смях и му обяснявам, че съм се спънала в ей онзи клон, високо на дървото дето е.

Висш мунски пилотаж! 🥇 😂

Абсолютно!
Не мога да спра да цвиля!
Копирам го на стената на клюкарника с надпис "Из интернет" (който започнах да слагам в началото на историята, а не в края ѝ, защото приятелите решават, че аз съм лирическият герой... Защо ли?)