Стари вещи и играчки - какво да правим с тях?

Когато е с благотворителна цел е логично да не искат да поемат разходите , особено ако е с някой куриер.  С Български пощи е малко по-нормална цената за обемни и тежки пратки. Ако искам да даря нещо или го пращам за моя сметка, или го доставям на място( ако има такава възможност).

Аз лично не говоря за благотворителна цел, а когато пращаш на човек. Поемала съм разходи, но в последно време изобщо избягвам да пращам по куриери и пощите такива неща.

Миналата година изпратих един чувал с детски обувки за благотворителна цел и дадох колосална сума за доставка. По-добре да бях изпратила парите за доставката, да си купят нещо децата.

Голяма благотворителност е да дадеш старите си ненужни неща, няма що. Не се занимавам с това въобще. В контейнера и точка.

Може да са стари и ненужни на мен, но неизползвани и може би добре дошли за друг. А пък детски дрехи, обикновено малко носени, биха зарадвали някого.

И защо да не е благотворителност? Ако за мен са ненужни вече, за много хора са нужни и бих им спестила един не малък разход. Защо да хвърлям запазени неща в контейнера?

Твое право е да не ти се занимава и да търсиш по-лесния начин, но има хора, които биха оценили усилията ти.

Аз лично гледам да съм в златната среда т.е. занимавам се с това, ако имам време и когато имам време. Не изпадам в крайности.

Най-лесният начин и с най-малко изразходена енергия е да познавате 2-3 майки на по-малки с 1-2 години от вашето деца - примерно от площадките, от входа и т.н.

И да знаете със сигурност, че биха приели носени дрехи.

Сега отворих торбата да сложа едно пуловерче. Най-отгоре видях ризките на моите, които са с коледна тематика. И тримата са ги носили тези ризи, по веднъж или по два пъти. Купувала съм ги от мола. И пуловера също е коледен, и е малък за най-малкия ми.
Хубави са, бих ги дарила, но нямам време да опаковам и пращам където и да е било. Може би в мола, в hm където приемали торби с дрехи, да ги оставя другия път?
Благодаря ви за информацията за контейнерите. Обаче при нас няма. Ако имаше, щях с удоволствие да ползвам. На същия принцип е както с пускането на капачките: имам удобно сърце в парка, и си пускам вътре капачките. И децата умират от кеф да пускат и те.

Може би това с контейнеритр за дрехи трябва да стане във всички градове, за да бъде популярно.

Дрехи - в контейнерите на БЧК след като съм предложила на приятелки. Като цяло в рамките на изминалите 10 години разчистих всички стари дрехи мои, на мъжа ми, на родителите ми от тяхното складово мазе (то е чисто и сухо и бяха подредени в шкафове), на двете със сестра ми пак от същото мазе. Първоначално разделих на подходящи за даряване и не и първата група в чували занесохме на организацията на жените на бежанците. Те приемат сезонни дрехи и домашен текстил. У нас вкъщи като правило вече имаме само неща, които носим.
Обувки, аксесоари - също като дрехите. Сантименталността да пазя за спомен ми е чужда.
Книги - разчистих няколко стари библиотеки като разделих много старателно книги, които искам да пазя от ненужно за нас. Дарихме на библиотеки на читалища и след това останалото подарихме с обяви в olx. Избирах само хора, които пишат на кирилица, в пълни изречения и комуникацията с тях беше лесна. Изпращахме ги с куриер за тяхна сметка.
Качествена посуда и вещи от кухнята, които вече не ползвам - предложих ги във фейсбук за подаряване и приятели си избраха веднага. Бях написала изрично, че трябва да си ги вземат в рамките на седмицата. Аз непознати в листата си с приятели не допускам и се получи леко.
Домашен текстил тип избелели чаршафи чисти и сгънати - на бежанците.
По книгата на Мари Кондо ме обзе вдъхновение и разчистих преди 3 години шкаф по шкаф всичко. Оттогава държим уж само нужни неща. Принципно, откакто живея в този дом вече 13 години, през декември правя основен преглед на всички вещи и така изникват запазени през годината "ценности", които или застават точно на място, или заминават.

Аз си мисля дали да не подаря детските дрехи, и играчки, и дори кошарата, на дом за деца? Не знам дали има такава практика, убедена съм, че ще ги ползват, и ще се зарадват. Но никога не съм проверявала как стават даренията?

Аз се консултирам по телефона с конкретното място от какво имат нужда.
За книгите имам и тези хора - https://www.facebook.com/1222380421113017/posts/3403079733043064/?d=n.

Домовете не са ли в процес на постепенно закриване в полза на приемните семейства? Целта била да се въдворят децата в собствените си семейства или в приемни, да няма деца в домове...

Знам, че е така. Но дали се е случило, не знам. Там са деца с увреждания по принцип.

Много ми хареса Атана как е разчистила какво ли не и все е намерила добри места да даде ненужните вещи.
Аз миналата седмица разчистих изцяло гардероба си -реших,че всичко, което не съм облизала поне една година, не ми е нужно - примерно от летните дрехи тези,които миналото лято не съм носила -в чувалчето. Нон стоп купувам дрехи и обувки и реално не нося всички,реших,че няма смисъл да държа ненужните. По същия начин направих и с обувките- събрах  всички,които не съм носила последната година плюс всички на висок ток, тъй като поне година няма да мога да ги нося поради проблем с крака,а няма смисъл да ги кътам за някога си. Събраните дрехи и обувки -в контейнера за дрехи до нас. Сега мисля да разчистя малко и чантите и отново да идат в този контейнер. Разчистих и съдовете в кухнята -имам поне 7-8 тигана,а реално ползвам основно два. Та оставих 3 тигана и другото върнах у майка ми, по същия начин и с другите съдове - колкото са ми необходими. Открих ,че съм се презапасила с какво ли не, а не ползвам всичко.

Много олекотяващо усещане за мене е да погледна на дома ни с нови очи. Всичко едно такова просторно.
След вкъщито се заех с личния комп, а след това и с офисните ни шкафове на отдела, папки, запазени хартии, тефтери, стари календари, драйвове, систематизирах и архивирах на дискове 10 години работа преди нас и по наше време. След това смених работата - и там същото. Сега пак съм на нова работа и реално първата ми задача е да видя какви глобални политики имаме описани, да подредя и опиша всички процеси и това хем ме ентусиазира, хем се притеснявам ще се справя ли добре 😋