Публикувана: 2 фев. 2020, 16:06 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2020, 14:28 ч.

Частни училища - информативно-дискусионна тема 35

19 236
744
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Предлагат ли се езикови сертификати в колежа?
Какви са профилите в Американския колеж?
Какви са изискванията за прием в Колежа по открито образование (COE)?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Предлагат ли се езикови сертификати в колежа?
  
  В колежа не се предлагат езикови сертификати, освен PSAT, който оценява нивото на владеене на английски език и не служи за други цели.
- Какви са профилите в Американския колеж?
  
  В АК има 6 профила, като английският, математиката и българският остават постоянни за всички. Третият избираем предмет варира между химия, физика, хуманитарни науки и информатика.
- Какви са изискванията за прием в Колежа по открито образование (COE)?
  
  За прием в COE няма изисквания за изпит, тъй като всички приети са в 1 клас.
- Възможно ли е да се научи френски като чужд език в колежа и има ли изпити по езика в колежа?
- Какви са изводите от статистиката за приема на деца в престижни училища?

# 45 2 фев. 2020, 20:52 ч.

Мнения: 6 415

Анди, някой ден, когато имаш време и желание, ще помоля да кажеш твоето мнение по един въпрос, минал ми през главата като квитенсенция от цял ден премятане из темата на “сина на едикого си”. С уважение, мисля да не споменавам имена, защото не е редно, пък и въпросът ми е принципен.

Кое е първо, яйцето или кокошката? Всеки отдаден на тази цел родител ли би постигнал толкова добро образователно и общо ниво на детето си, че последното да бъде прието примерно в Ivy League или Оксбридж? Напълно отдаден, от първи клас, ясно е какво имам предвид. Щото нали всеки, чието дете е за пример за академичен успех, вика, че детето му било най-обикновено. Е, ако е така, значи успехът е следствие на цел, програма, труд и пак труд. Т.е. всеки би могъл. Би било вдъхновяващо за родителите откритие😀

Или пък в крайна сметка си зависи от вродените качества и наклонности на детето?

Въпросът е към Анди, защото е специалист, но, разбира се, е открит за всеки, който има мнение кое е първо - детето или планът за детето.

Последна редакция: нд, 02 фев 2020, 21:08 от Notaris

# 46 2 фев. 2020, 20:52 ч.

Пловдив/София
Мнения: 2 843

Цитат на: Andariel в нд, 02 фев 2020, 20:20

Да, има значение кой месец е родено детето, както и на какъв етап от индивидуалното си развитие е към момента. С какво всявам паника, с фактите ли? С какво ги подвеждам? По-скоро е добре да имат предвид, че не е много полезно за самите тях и за децата им да изпадат ужас, че ако детето точно сега не може някакви задачи, то нещо не е наред. Има едно критично ниво, което трябва да се натрупа в развитието, за да "щракне", а понякога това става за един месец или за три месеца, или за пет месеца. Няма как всички деца да са еднакви и точно към датата на изпитите да могат и да знаят всичко, иначе какво, не е работено достатъчно с тях или те нещо не са наред ли? Всяко дете се развива по индивидуален път, а детското развитие е сложна система от различни неща, които децата усвояват и за които узряват. Затова дадох примера с близнаците - едни и същи задачи им даваш, едно и също правиш, и накрая единият е по-добре на езиковите задачи, а другият е по-добре на зрително-пространствените. Е, какво, нещо родителите ли не са подготвили, в градината ли не са подготвили? Човек трябва до някаква степен да е реалист и да няма свръхочаквания, колкото и да му се иска точно неговото дете, родено през декември да е по-напред от дете, родено през януари същата година. Едно и също дете дори за с всеки изминат ден може да се промени откъм отношение към ученето и да му поузрее вниманието. Това, че едно дете е родено в края на годината не е причина да не се подготвя и да не се яви на изпитите. В повечето случаи родителите си познават децата, а преценката се изкривява заради състезателната обстановка. Всяко дете към момента на изпита показва това, което показва към точно този момент. Състезанието е състезание, всеки иска неговото дете да е прието, това малко изкривява очакванията и преценката. И го казвам съвсем отговорно, още повече, че всички тук знаят, че съм амбициозна както за личните си деца, така и за децата, с които работя и като цяло летвата ми е висока.

Страхотно казано. Точно търсех израза "да щракне". И аз съм го установила по емпиричен път и според мен може само да е от полза на родителите, вместо да ги плаши:
не помня точните месеци, но например към септември детето не можеше да назовава изобщо първа буква. Много се дразнех, всеки ден уж се "учехме", не ставаше. Отказах се, примирх се, че бъдещето му е провалено Simple Smile

) (май нямаше 5 години). Месец по-късно, без да сме упражнявали нищо, изведнъж започна да ги "уцелва", ей така от раз, всички думи, 99% без грешка. Ами ако бях настоявала да се "упражняваме" до откат, нямаше да постигна нищо, освен взаимно раздразнение- просто 'щракна" малко по-късно това "умение". Така е с всичко, дори с карането на колело ако щеш (пак така се научи- опитвахме, не ставаше, отказахме се за няколко месеца и хоп- от първо качване).
За мен това е "индивидуален подход" за учител също- ако дадено дете в нещо е леко по-назад в нещо, вместо да му дава да "упражнява" до откат, да му даде нещо една идея по-лесно. След броени седмици най-вероятно ще стигне другите и вече няма да има нужда от различни задачаи, но е решаващо как се отнасят към него през тези седмици.
Може да съм идеалист и аз, но за мен така се учат деца- с индивидуалното им темпо, а не по калъп и срок. Определено е по-трудно в ДУ с 30 деца и малък брой часове да се постигне.
За "академичните училища"- освен будни, много по-важно е децата да са концентрирани- от опита ми досега с няколко деца и училища това търсят основно- да може да седи 30тина минути, съсредоточено в задачите, а не да разкаже какво е яло вчера или да нарисува нещо на листа. Последното според мен си се достига със зрялост, но е и малко до характер.

# 47 2 фев. 2020, 20:59 ч.

Мнения: 9 050

Цитат на: Пипи2013 в нд, 02 фев 2020, 20:03

И трите фактора играят роля- възраст, качества и подготовка. Но ако се набляга само на третото, може да се “смачка” дете с други интереси например, или неузряло за коцентрация 10 часа по 35 минути, например.
И не, няма да дам детето някъде, където на 6г да го скъсат от учене. Има си време за всичко.
Нито пък е незанимавано дете, расло в гората. Почти всяка вечер имамр занимание по нещо и се вижда напредъка. И на логопед ходи, и чужд език говори, но не е перфектен във всичко, да. Лесно се разсейва, всичко му е интересно, но за кратко.
Наистина ли не приемате, че има буйни, палави деца, които на 5г не им е готова ръката за определени фини движения? Или такива деца са просто “явно не желаеш да се занимаваш”?

Детето ми е на 10. Буен и до ден днешен.
А за финни движения можеш да забравиш. И към днешна дата топ не може да го накара да оцветява. Квадратчето просто се задрасква с няколко линии. И това не му пречи нито на знанията нито на образованието.

Вземи разбери, че никой не побърква децата от учене. Във всички училища материала е еднакъв. И повярвай че детето ти може да се справи.

Между другото в 1 клас детето ми се заседяваше 5-10 минути. Психоложката работеше с него цяла година. За да започне да седи на едно място 15 минути.

# 48 2 фев. 2020, 21:07 ч.

София
Мнения: 62 595

С упражненията сте му насочили вниманието върху това да се заслушва кой е първият звук, също сега пишеш, че детето работи с логопед, значи колежката трябва да му дава езикови задачи, задачи за внимание и т.н., което е работа. Просто като се види, че едно нещо точно в момента не се получава, се оставя някакво време да отлежи информацията, и после пак се пробва. Човек не тича наведнъж един километър, той първо трябва да се настрои, че ще тича километър и тренира техника и извържливост като има периоди на почивка.
Ние сме първо биологични единици и мозъците ни се развиват най-активно по време на детството и има определени неща, които се случват в определени периоди, защото тогава материята е готова. С обучение можем да побутнем, но не можем да надскочим природните срокове също както не можем с упражнения да накараме дете на 8 месеца да проходи, ако природно е заложено децата да прохождат около годинката, защото трябва тялото да е готово за тази задача.

# 49 2 фев. 2020, 21:09 ч.

Мнения: 110

До характер и до изградени навици! Съвсем банален пример: спомнете си преди няколко години, когато учихме децата си да седят с нас на масата за вечеря. Смея да предполагам,че всички деца, без изключение, след петата минути са се отегчавали,загубвали са интерес и са пожелавали да станат. Точно тук е ролята на родителя да наложи правилата и да изгради добрите навици. И моето дете предпочиташе да гледа филмче или да играе,а не да упражнява задачи, но после прие,че това е част от дневния режим и безропотно сядаше всяка вечер с книжките. Беше трудно в началото,после стана забавно,като видя,че се справя. Не е по-различно от "досадното" стоене на масата за вечеря със семейството!

Последна редакция: нд, 02 фев 2020, 21:23 от stefansky

# 50 2 фев. 2020, 21:11 ч.

София
Мнения: 62 595

а, някои с мрънкане работят, но работят. За мен мрънкането не е проблем - нека си мрънка, щом му помага психологически да се справи с контрола, но да си прави задачата. Wink

Или се сърдят - тогава им казвам, че докато се сърдят, могат малко да погледат каква е задачата на листа или да помислят върху зададения въпрос. Simple Smile

Сега видях допълнението на Нотарис. ами, какво да кажа, това е вечният въпрос nature vs. nurture. Определено плановете за детето могат да променят проявата качествата на детето. Обаче детето също има собствено воля и проявление на качества и може да промени плановете на родителите за него. Като цяло едно средно дете при големи планове и действия от страна на родителите може да изпревари полугениално дете, но с неособено заинтересовани от бъдещето му родители. Родителите разполагат с ресурсите, които могат да променят проявите на заложеното или незаложеното у едно дете. Детето в началото не осъзнава качествата си и родителите определят самооценката.

Последна редакция: нд, 02 фев 2020, 21:26 от Andariel

# 51 2 фев. 2020, 21:42 ч.

Мнения: 6 415

Благодаря. Има надежда за свръхамбициозните родители.

# 52 2 фев. 2020, 21:48 ч.

Мнения: 110

А амбицията според Вас, стига да не граничи с болестни състояния, негатив ли е?

# 53 2 фев. 2020, 21:57 ч.

Пловдив/София
Мнения: 2 843

За мен амбицията трябва да се простира според детето. Тоест ако има интерес, той да бъде разширяван, но не и всичко на всяка цена.
Имаше една мисъл- ако детето ви е зле по математика и страхотно по тенис, на какви уроци бихте го записали- по математика или по тенис? (Приемаме, че нямаме пари и за двете). Амбициозните ще изберат математика- а дали е правилно?
Аз съм амбициозен тип- няма пак да споменавам с какви оценки и сертификати съм била, да не звучи хвалебствено (то не е, понеже са само средство). Но детето ми поне засега е приказливо, енергично момче, което плува по 50 метра от 4 годишно и може да изучава растения цял ден, но не и да седи и да “учи”. Прави го, за да ми “угоди”, но не му е кеф. Силно се надявам да намеря баланса амбиции-дадености и да не прекаля, но и да не го лиша от нещо.
Винаги имам наум моя приятелка с хипер амбициозни родители, които да правили фасони за всяка петица. Сега работи нещо, което не обича, постоянно е недоволна от себе си и живота и сама е казвала, че адски са й тежали училищните години.

# 54 2 фев. 2020, 21:59 ч.

Мнения: 2 182

Цитат на: stefansky в нд, 02 фев 2020, 21:48

А амбицията според Вас, стига да не граничи с болестни състояния, негатив ли е?

Аз не знам някой да има поставена диагноза свръх амбиция. Това са субективни квалификации, обикновено от завистници 🙂

# 55 2 фев. 2020, 22:08 ч.

София
Мнения: 62 595

Възрастният човек има власт над това да смени посоката, ако зададената от родителите му не му харесва. В този смисъл приятелката ти в момента само мрънка и недоволства от родителите си като малко дете, продължавайки да работи нещо, което не харесва. Ако толкова иска да не работи това нещо, а да работи нещо друго, трябва най-после емоционално да се освободи от опеката на родителите си, да направи своята революция и да започне наново. И то пак няма да е наново, защото това, което са й дали родителите си няма да се изтрие с гумичка, а ще е нейният капитал.

За математиката и тениса - едното не пречи на другото - хем ще му наема учител по тенис, но и ще му наема учител по математика. Това ми напомня на историята на Шварценегер - майка му много е държала той да чете, а не го е оставила само да прави мускули.

Малко като виц ще прозвучи, но според мен прекалени са само чуждите амбиции, когато засенчват собствените ни. Wink

# 56 2 фев. 2020, 22:12 ч.

Мнения: 6 415

Цитат на: stefansky в нд, 02 фев 2020, 21:48

А амбицията според Вас, стига да не граничи с болестни състояния, негатив ли е?

Явно не се изразих правилно. Да го наречем свръхотдадени (родители). И не е обида, просто не ми стига речника за по-подходящи думи. Защото тези деца, които ей така ще ги приемат в Оксфорд, са рядкост.

# 57 2 фев. 2020, 22:15 ч.

София
Мнения: 62 595

А, що, може и да ги приемат. Коя беше актрисата, май една от Сексът и градът, която платила подкуп за САТ на сина си в престижен университет? Амбициозният родител може света да обърне, особено ако е влиятелен и/или богат.