Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 фев. 2020, 18:13 ч.

Майка в по -късна възраст?!

  • 7 408
  • 234
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 509
Абсолютно, Адриа. Аз сравнявам майчинството с процеса, при който змията си сменя кожата. Майчинството мн променя жените. Всичките теории се разбиват на пух и прах. И както примерно някои млади майки си въздъхват "Ех, да бях си поживяла поне още няколко годинки преди детето!", така други "възрастни" майки си въздъхват "Ех, да бях родила по-рано!". Човещинка и в двата случая. Разбира се, "майките", които са само биологични такива, не се променят, но такива са рядкост. За останалите по-голяма ценност от децата няма.

# 61
  • София
  • Мнения: 116
Трябва да имаш какво да дадеш на това дете: нормална семейна среда, нормални условия на живот. Това е единият аспект на нещата. И ако някой не е сигурен, че точно сега иска да има дете, защо ще го ражда? В 21 век човек може да се предпази от нежелана бременност. Една жена може да иска да работи, да се развива в определена посока, да пътува, да се занимава със спорт и след известен период от време да забременее. Ако все пак стане изненада, човек се настройва, разбира се и променя конфигурацията.

# 62
  • Мнения: 509
Да, Ради, аз съм ЗА, даже мисля, че в 21 век даже е излишно да се споменава предпазването от нежелана бременност. Просто за мен винаги е било странно някоя приятелка ми каже, че иска да има деца. Винаги си го представям като някакво романтично желание, всъщност тя не знае какво точно представлява имането на дете и няма как да знае дали точно това иска. И аз имах романтични представи около имането на дете. Но като човек го проима, осъзнава, че това е "проект" за 20+ години с всички негативи и позитиви. Няма как да повярвам, че някой наистина е готов за този "проект". Той може само да си мисли, че е готов.

# 63
  • На остров
  • Мнения: 12 994
All може би ако говорим за първо дете и за млади жени съм съгласна с теб донякъде.
Когато става въпрос за следващо дете вече нещата са много осъзнати и човек може да се чувства готов.
Смятам обаче, че след 30 една жена се чувства готова и за първо ако го желаете разбира се. По същият начин е със всичко нова работа, съвместно съжителство, здраве.....човек не знае точно какво и как би се случило и как биха се стекли обстоятелствата, но понякога се чувства готов за промяна.
Не знам дали се разбра какво имам в предвид Simple Smile

# 64
  • Мнения: 509
Защо след 30? Какво се случва след 30 години? Абс съм съгласна обаче с първата част от поста ти. Осъзнато е единствено решението за 2ро дете, тъй като жената е видяла вече какво е и е преглътнала гадостите от този избор. Защото хайде да не се лъжем, че майчинството е без гадости. Та и аз смятам така. Като се натрупа умората след 5-6 години гледане на дете, тогава човек наистина може да си прецени ще има ли сили за второ дете, трето дете и т.н. Много често жените се решават на породени докато не се е натрупала тази умора от грижи, недоспиване и съобразяване.

# 65
  • Мнения: 423
Всяка възраст си има и + и - . Аз на 35 родих , ама осъзнато или не осъзнато е факт. Както се казва " Мечката скача според тоягата" 😁 На 20 и малко си доста по-жизнен, отколкото на 35+. Да ви кажа , няма по-голяма радост от децата , ама на 35 , вече 36 год.  Прага ми на търпимост е доста по-нисък , от на 26. В по-млад години по-бързо си възстановяваш от самото раждане. Всички знаем , че нито бременността е приказка, нито раждането, нито отглеждането на дете . На мен децата не ми пречат и сега да си живичея , пак пътувам, пак излизам , пак имам време за мен.  Приоритетите винаги могат да се пренаредят.

# 66
  • Varna
  • Мнения: 20 538
Не знам за мечката, но "кучето скача според тоягата".

# 67
  • Мнения: 423
Не знам за мечката, но "кучето скача според тоягата".
Важно е някой да скача 😉

# 68
  • На остров
  • Мнения: 12 994
Всеки си знае, 30 го казах като примерна възраст на която се очаква вече човек да е малко или много по улегнал. Наясно съм, че това може и да е на 30 и на 40, а на някои никога не им се случва да "порастнат" .
Натали а при мен е обратното, прага ми на търпимост се увелиава с годините, възстановяването също в пъти по бързо и се чувствах като в приказка.
All не знам за какви гадости говориш.
Всеки си върви по своя път и знае за себе си какво и как Simple Smile .
Споделям собственият си опит и виждания от "майчинство в по късна възраст" правейки паралел пак със личният ми опит като много млада майка.

# 69
  • Мнения: 547
Според мен детето трябва да бъде планирано и да дойде в подходящия момент, когато човек се чувства готов. Така е най-добре и за родителите, и за детето. От тази гледна точка, детето Е стъпка и трябва да бъде планирано.
Някои като вземат да се гласят, настройват и подготвят - и хоп, станали на 40-45 г. в очакване на пълната готовност.

# 70
  • Мнения: 423
Това с планирането и подходящия момент хич не е много така 😉 Ние уж планирахме,  уж подходящ момент и накрая оп не става нормално , айде една болест при мен, айде при мъжа ми, айде накрая инвитро . Та минаха няколко години от плана и момента , та вече не вярвам в тези неща . За мен е било важно да имам деца, а кога е друг въпрос . И на 20+ и на 30+ все не бях подготвена , а като ми стигна корема до коленете , като родих и спях по 4 часа разпокъсано,  ей точно тогава хич не помня , дали момента е бил подходящ или плана е бил точен 😁

# 71
  • Мнения: 509
За мен гадостите са - недоспиването и боледуването на децата + че и възрастните се зарязяват. Аз съпреживявам всяка кашлица и температура на дъщеря ми, дори всяко нейно падане или задавяне. Все едно аз падам или се задавям. С две думи - шашкам се. Др гадости са бебешкият рев и детските истерии, както и детските опити за налагане. Примерно не иска да си сложи шапка в студено време или се опитва да преговаря с мен за лакомства, играчки, телевизия и пр. Плюс бонус "пропуснати ползи", ама айде да не ги броя, защото се наваксват.
В смисъл децата носят радост и щастие, но и те се плащат, както всичко в този живот.

# 72
  • Сфия
  • Мнения: 1 131
това с възрастите е абсолютно относително. Когато родих първото си дете на 22 години бях млада, неопитна, изнервена и неориентирана с тежка бременност - повръщане нон стоп и изтощително и тежко раждане. Да, възстанових се бързо. След това не бях на себе си от недоспиване няколко месеца. Бях почнала валериани да пия. На всичкото отгоре синът ми беше с труден характер. Всичко това ме отказваше да мисля за второ. Е на 34 се реших отново и на 35 родих. Втората бременност беше по-лека, раждането значително по-леко, ама нищо общо просто. Ако такова ми беше първото, щях да се чудя защо някои жени го описват като кошмар, като всъщност не е нищо толкова пък тежко. Малкият беше много изискващ внимание, но значително по-лесен за гледане. Аз бях пък доста по-ориентирана, по-уравновесена като човек. Забременях обаче в не особено добро здраве - с току-що диагностицирано Хашимото и тежък рефлукс, който се прояви още с първата бременност, но с втората особено ми разказа играта. Сега съм на 43. Рефлуксът е овладян, Хашимото е под контрол, килограмите са 17 надолу. Чувствам се по-спокойна и уравновесена от преди. Ако забременея ще се види как ще е износването и раждането. Надявам се всичко да е ок.

# 73
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 016
Здравейте, скачам и аз в темата. Родих на 37г. първо дете, всъщност декември.
2017 имах една неуспешна бременност, завършила сравнително рано с мисед. Та, тази втората, с изключение на ежедневните инжекции, поради открита тромбофилия, беше нормална. Нормално раждане, сумарно 2.5 часа. Възстановяването - ок.

Относно другите неща. Никога не съм искала и не съм се сещала за дете на 20 - 22 - 25г. Тогава учех. После започнах сериозна работа, после магистратура и пр. Може би происках дете ок.30г., но тогава нямах партньор до себе си, с когото да сме на една вълна.
Разбира се, не може да планира човек кога да роди. Понякога има и болести, има много двойки, при които не става с години и пр.

Не се намирам за търпелива на тези години. Някои казват улегнала трябва да е жената, като роди след 30. Ами не е точно така. По-зле е, според мен, защото дълги години човек е свикнал само със себе си, да си има своето време и живо, вече изграден. Има някаква кариера, ритъм на живот, а идването на дете помита всичко. Съвсем в друга реалност те завлича.

Според мен, с първо дете никой не е готов за това, което го очаква. И не е учудващо, че много голям процент жени изпадат в следродилна депресия с различна степен на сила. Това, обаче, се счита за нещо срамно и никой не говори за нея.

# 74
  • Мнения: 230
Привет и от мен.Много се радвам че случайно попаднах на тази тема Simple Smileи че има момичета които не са на мнение 40+ вече е "изпята" песен .
Първото си дете родих на 31 ,и като влизах в болницата за раждането ,акушерките се възмущаваха защо сега съм забременяла.Не съм имала проблем,просто покрай наши други ангажименти ,нещата се случиха на тази възраст.След това неусето  изминаха 6-7-8 г и нещо и вече бях настроена че няма да раждам второ.Ноо от две години насам нещата се промениха.Случайно забременях,но в 5 сед.се оказа че било кухо яйце,на следващата година пак по същото време пък в 6 сед.се оказа че плода не се развива .И така се започна търсенето на причината ,и тя се оказа че имам тромбофилия и липса на доста витамини.Но след продължително ровене в теми и групи стигнах да правилния специалист ,и сега се надявам нещата да подредят в правилна посока.Сега съм в 7 седм.и от всички прегледи които ходя нещата са ок,но притеснението си остава .Надявам се терапита да ми помогне всичко да има щастлив край.
Всички покрай мен,само повтарят .Какво чакаше че на 41  ще раждаш.Да рискът е по -голям но не откривам все пак топлата вода.
Пожелавам на всички бъдещи мами ,лека бременост и щастлив край Simple Smile))

Общи условия

Активация на акаунт