Здравейте дами. Нова съм и ако не съм написала темата там където трябва извинявам се. ☺️ Имам дъщеричка на 6г. и син на 3г.и8м.Видяхме се в чудо с малкия, тъй като от почти 2 месеца сме в Хамбург не знам може и на това да се дължи тъй като всичко е ново за нас. Няма контакти с други деца освен със сетричката си с която само се карат и бият, тъй като още не сме ги записали на училище и градина. Та да мина на главния въпрос... ДЕТЕТО МИ Е ПРИСТРАСТЕНО КЪМ ИНТЕРНЕТ😢😢😢 И вкъщи гледаше клипчета играеше на игри но никога не е било така, защото вкъщи стоеше на телефона по около час, а сега тук е някакъв ужас. От сутринта със събуждането отива в хола и ляга на дивана, тъй като имаме тв с Интернет и ме вика да му пусна някое детско. След 20или 30 мин започват истерийте за телефона ми. Ако муго дам считам че деня му ще мине лежейки на дивана до вечерта гледайки клипове. Ако не го дам и измисля някое управдание започват едни истерий чак до небесата. Иии още не съм стигнала до най лошата част.... При всички случаи си намира дали моят телефон, или на баба си, или когато се прибере баща му взима неговия или таблета на кака си. Иии се започва едно след друго клипче, клипче, клипче и така до безкраааай става единствено да пишка и да хапне нещо и то с телефона. И сигорно сега ще се питате аз какво правя за да го спра. Пробвала съм всичко. От налагането от моя страна че няма да му дам да гледа повече, после разбрах че това е грешна тактика тъй като той го иска още повече Иии става като малко дявол че. С много говорене съм Пробвала, че му се развалят хубавите очички. С примери от кака му че тя не гледа а си играе с играчки. Изключване на рутера, криене на телефоните, таблетите и всичко с Интернет, занимавки с игри за да не се занимава с телефона но му примамвам вниманието за най мн 20 мин и край. И всеки път след всички изброени неща които съм Пробвала започват истерий, плач, агресия, инат, тропане, викане иииии няма просто разберете нищо не може да спре това негово състояние просто ниииищщооооо!!!!! Вечер ляга с телефона и край гледа клип чета случвало се е баща му да става в 4 часа за работа и вижда как малкия е на телефона. А аз през това време съм се будела 36282937482 пъти за да взема телефона, да го накарам да заспи, да му разкажа приказка но не и не. Проблемът е там също, че живеем в блок в който живеят все възрастни германци. Съседката от над нас постоянно ни тропа при всеки шум. Ние сме нови тук и се притесняваме да не си създадем някой проблем заради това да си помислят че бием детето и да ни викат полиция или социалните. И ходи се оправи и езика още не сме научили. Хората тук се считат за задължени да се месят в живота на другите. И са готови за всяко нещо което чуят или видят да викнат полиция. Точно и това много ни притеснява, и това ме прави още по безсилна да се справя със сина ми. Защото ако си бяхме вкъщи, нямаше да ме плаши това че ще крещи или изпада в истерия защото знм, че го правя за негово добро, но тук не знам. Моля ви не ме упреквайте за нищо, правя каквото мога, водя ги на разходки взимаме топка и излизаме пред блока или тебешири за да рисуват но само като влезем и се започва пак същото. Коментари от сорта дай му определено време за телефона няма да помогнат тъй като той не разбира и просто няма да иска и да чуе... Много се извинявам за дългия пост. Но съм се регистрирала тук специално за този проблем. Защото се надявам тук някой да ми даде най правилният съвет. Благодаря ☺️
- Публикувана: 4 фев. 2020, 08:26 ч.
- Последно мнение: 5 март 2020, 15:47 ч.
Пристрастяване към интернет
Позволили сте детето да ви командва, сега ходи се оправяй. Започни да играеш със сина си вкъщи, включвай го в интересни за него домашни дейности. Мпят син, например, обича да готвим заедно, после "измива" съдовете. Не вярвам да няма никакви интереси. Рисувайте заедно, стройте кули, после ги бутайте. Играйте на криеница. Прекарвайте повече време навън.
А ако няма телефони и интернет и телевизор за никой. Ако часове наред наистина всички устройства в къщи са изключени за всички. От 8 до 12 часа сутринта просто наистина всичко е изключено и мама не ползва и кака на е ползва и тати и баба.
Знам, че съм от миналия век, но когато аз бях дете в дома на баба и дядо не се гледаше телевизия преди 17 часа. Това не беше просто забрана за децата. Никой в тази къща не включваше телевизора преди 17 часа и никой не гледаше телевизия преди този час.
Бих стигнала до крайност дори да изключа например бушона на телевизора и да видя какво ще стане, ако наистина у дома няма никакви ел. устройства.
Знам, че съм от миналия век, но когато аз бях дете в дома на баба и дядо не се гледаше телевизия преди 17 часа. Това не беше просто забрана за децата. Никой в тази къща не включваше телевизора преди 17 часа и никой не гледаше телевизия преди този час.
Бих стигнала до крайност дори да изключа например бушона на телевизора и да видя какво ще стане, ако наистина у дома няма никакви ел. устройства.
Здравей!
Съчувствам ти за проблема и предполагам как се чувстваш. Когато четях историята ти, се сетих за моята дъщеря, когато беше го-дору на годините на сина ти. Тогава я пуснах на градина, но рядко ходеше,защото започна да боледува често. И така в дните,които беше в къщи все на телефона или таблета. Дори не искаше да излиза на вън. Говорих, говорих, наказвах и пак нищо. Изтърпях точно 1 седмица и накрая реших да спра интернета. Освен в къщи, спрях и мобилните данни на телефоните. Последва рев, тръшкане и заповядване да пусна интернета. Обясних и, че много го ползва и за да имат и другите хора интерент го спират на тези,които много играят и гледат (глупаво,но това ми дойде на ум). За мой късмет след 30 минути дойде фирмата доставчик да оправя кабелите на съседите и я заведох да види кой спира интернета и,че не съм аз. Тогава настъпи тишина и се примири със ситуацията.
Отдавам го на смяната на обстановката и начин на изразяване на емоцията. Предполагам и на твоя син му е трудно да свикне с новостите и за това се държи така.
Съчувствам ти за проблема и предполагам как се чувстваш. Когато четях историята ти, се сетих за моята дъщеря, когато беше го-дору на годините на сина ти. Тогава я пуснах на градина, но рядко ходеше,защото започна да боледува често. И така в дните,които беше в къщи все на телефона или таблета. Дори не искаше да излиза на вън. Говорих, говорих, наказвах и пак нищо. Изтърпях точно 1 седмица и накрая реших да спра интернета. Освен в къщи, спрях и мобилните данни на телефоните. Последва рев, тръшкане и заповядване да пусна интернета. Обясних и, че много го ползва и за да имат и другите хора интерент го спират на тези,които много играят и гледат (глупаво,но това ми дойде на ум). За мой късмет след 30 минути дойде фирмата доставчик да оправя кабелите на съседите и я заведох да види кой спира интернета и,че не съм аз. Тогава настъпи тишина и се примири със ситуацията.
Отдавам го на смяната на обстановката и начин на изразяване на емоцията. Предполагам и на твоя син му е трудно да свикне с новостите и за това се държи така.
Излизайте по- често навън.
Опитай да провокираш други интереси в него, знам ли... игра с топка, рисуване, работа с пластелин дори...
Измислете си, някакви забавни семейни игри, когато сте всички. Включвайте го активно.
Личния пример е важен. Когато интернет не е позволен за малкия, гледайте и вие да не висите пред телефоните.
Нека да има време за клипчета, но то да идва, като награда след, някаква дейност- помощ при подреждане на стаята, при сервиране на вечеря или нещо друго...
Нека има правила и неспазването им да води до наказания- лишаване от времето в интернет, за някакъв период.
С общи усилия ще успеете. Не му позволявайте да се налага.
Опитай да провокираш други интереси в него, знам ли... игра с топка, рисуване, работа с пластелин дори...
Измислете си, някакви забавни семейни игри, когато сте всички. Включвайте го активно.
Личния пример е важен. Когато интернет не е позволен за малкия, гледайте и вие да не висите пред телефоните.
Нека да има време за клипчета, но то да идва, като награда след, някаква дейност- помощ при подреждане на стаята, при сервиране на вечеря или нещо друго...
Нека има правила и неспазването им да води до наказания- лишаване от времето в интернет, за някакъв период.
С общи усилия ще успеете. Не му позволявайте да се налага.
Ти вкъщи ли си?
Ако да: хващаш детето и излизате. В парк, на детска площадка.
Намери спортното дружество ( Sportverein) и го запиши на спорт. Месечната такса там е най-ниска, предлагат различни спортове.
Сега е ветровито, моето дете всеки ден е с хвърчило навън.
Дъщеря ти трябва тази година да започне първи клас. Намери близките детски градини и настоявай да я вземат, за да учи езика. Незнам как е в Хамбург, при нас ги подготвят и работят с децата, които не говорят добре.
Натискай да вземат и него.
Забраняваш всякакви ел.устройства. Пускаш му по 30 Мин предиобед и следобед да гледа филмче на немски. Кика е по-добре от другите или Sendung mit dem Maus.
Да се тръшка. Ние на таблета сме сложили арр, така ограничаваме времето. Таблетът се изключва.
Сега за съседите: свиквай, викат полиция, но от детски шум не могат да се оплакват. Дори и да извикат полиция, не могат нищо да ти направят. Обаче: ще имаш проблем, ако викнат полиция, защото съседът смята, че биеш децата напр. Особено както не знаеш езика, най-разумно е децата да се изморяват навън.
Проблемите ти тепърва започват. Тук е месомелачка. Ако не успява да се съсредоточава в ДГ при занимания, ако не е контактен и т.н ще има да те пращат по терапии.
Вкарай контрол и авторитет, иначе ще става все по-трудно!
Аз също се боря колко време да стои на таблет. Дневно има 30 Мин ( на 8г е).
Ако иска повече, за определени дом. задължения, които е извършил, получава бонус минути. Вчера пуска прахосмукачка. Ако си прибере прането, пак има минути и т.н
Казарма и това е.
Ако да: хващаш детето и излизате. В парк, на детска площадка.
Намери спортното дружество ( Sportverein) и го запиши на спорт. Месечната такса там е най-ниска, предлагат различни спортове.
Сега е ветровито, моето дете всеки ден е с хвърчило навън.
Дъщеря ти трябва тази година да започне първи клас. Намери близките детски градини и настоявай да я вземат, за да учи езика. Незнам как е в Хамбург, при нас ги подготвят и работят с децата, които не говорят добре.
Натискай да вземат и него.
Забраняваш всякакви ел.устройства. Пускаш му по 30 Мин предиобед и следобед да гледа филмче на немски. Кика е по-добре от другите или Sendung mit dem Maus.
Да се тръшка. Ние на таблета сме сложили арр, така ограничаваме времето. Таблетът се изключва.
Сега за съседите: свиквай, викат полиция, но от детски шум не могат да се оплакват. Дори и да извикат полиция, не могат нищо да ти направят. Обаче: ще имаш проблем, ако викнат полиция, защото съседът смята, че биеш децата напр. Особено както не знаеш езика, най-разумно е децата да се изморяват навън.
Проблемите ти тепърва започват. Тук е месомелачка. Ако не успява да се съсредоточава в ДГ при занимания, ако не е контактен и т.н ще има да те пращат по терапии.
Вкарай контрол и авторитет, иначе ще става все по-трудно!
Аз също се боря колко време да стои на таблет. Дневно има 30 Мин ( на 8г е).
Ако иска повече, за определени дом. задължения, които е извършил, получава бонус минути. Вчера пуска прахосмукачка. Ако си прибере прането, пак има минути и т.н
Казарма и това е.
Може да въведетв и правилото с алармата- 40мин детско, след като бие алармата, изключваме всичко и се занимаваме с друго. След 2-3 часа може още 30- тина мин детско, пак докато бие алармата. Децата имат нужда от ясни граници и правила, така ще бъде по- лесно за всички. Не е нужно изцяло да го лишавате, но да бъде с мярка. Децата развиват респект към "алармата" и бързо свикват.
Отвличайте му вниманието с някакви по- интерсни занимания, покажете му, че може да се забавлява другояче. Строгото отношение в случая не би помогнало.
Отвличайте му вниманието с някакви по- интерсни занимания, покажете му, че може да се забавлява другояче. Строгото отношение в случая не би помогнало.
Първо да те успокоя, че отнемане на дете от семейството е КРАЙНА МЯРКА. Ти си просто нова и си се шашнала от промяната и "лошите" германци, предполагам, че си леко враждебно настроена към тях и системата им, че ще ти вземат детето. Не пиша това с упрек. Нормално е да си още в шок от емигрантския живот. Но повярвай ми, никой няма да ти отнеме детето, защото е ревливо и прави истерии. На тази възраст е нормално да истерясва. Да, едвам се търпи, но няма как.
Съветвам те да се успокоиш първо ти, за да можеш да мислиш трезво. После говориш с мъжа си и дъщеря си и дружно всички да определите час за Интернет забавления за децата, примерно от 18:00 до 19:00. После всичко се изключва.
Ще ти направи истерии, ще трябва да го изтърпите докато свикне. Ако имате възможност и знаете езика, може да потърсите помощ от специалисти - детски психолози. Тъкмо ако някоя немска бабка те заплаши неадекватно със социалните, в което силно се съмнявам, ти ще имаш примерно касови бележки от детски психолог и ще докажеш, че се бориш с проблем.
Желая ти успех!
Съветвам те да се успокоиш първо ти, за да можеш да мислиш трезво. После говориш с мъжа си и дъщеря си и дружно всички да определите час за Интернет забавления за децата, примерно от 18:00 до 19:00. После всичко се изключва.
Ще ти направи истерии, ще трябва да го изтърпите докато свикне. Ако имате възможност и знаете езика, може да потърсите помощ от специалисти - детски психолози. Тъкмо ако някоя немска бабка те заплаши неадекватно със социалните, в което силно се съмнявам, ти ще имаш примерно касови бележки от детски психолог и ще докажеш, че се бориш с проблем.
Желая ти успех!
След като прочетох какво си написала, стигам до извода, че основното, което ти пречи да решиш проблема, не е че детето ще реве и ще се тръшка, а че съседите ще чуят и ще ви направят проблем. Кофти ситуация, на която решението определено не е да угаждаш за всичко на детето, само и само да не вдига шум.
Това, за което се сещам, че може да пробваш е някой ваш познат, който детето не е виждало никога, да дойде вкъщи и демонстративно да започне да бърника по кабелите или по устройствата, в краен случай да ги вземе със себе си и да се обясни на детето, че вече няма интернет/игри/устройства, че чичкото ги е взел. И наистина всичко вече да се крие от него.
Дори и да пореве и да се потръшка, ти не отстъпвай, щом е пристрастен, той при всички положения ще мине през драмата, но колкото си по-категорична и не отстъпваш, толкова по-кратък ще е този период. И след като свикне и позабрави, да не вземеш да решиш, че можеш да му пускаш по малко детски, това ще значи да се върнете не в началото, а още преди началото.
Ако почнат да ви звънят по вратата обяснете ситуацията до колкото можете. Знам, че няма да е лесно, но другото пък не е решение.
Това, за което се сещам, че може да пробваш е някой ваш познат, който детето не е виждало никога, да дойде вкъщи и демонстративно да започне да бърника по кабелите или по устройствата, в краен случай да ги вземе със себе си и да се обясни на детето, че вече няма интернет/игри/устройства, че чичкото ги е взел. И наистина всичко вече да се крие от него.
Дори и да пореве и да се потръшка, ти не отстъпвай, щом е пристрастен, той при всички положения ще мине през драмата, но колкото си по-категорична и не отстъпваш, толкова по-кратък ще е този период. И след като свикне и позабрави, да не вземеш да решиш, че можеш да му пускаш по малко детски, това ще значи да се върнете не в началото, а още преди началото.
Ако почнат да ви звънят по вратата обяснете ситуацията до колкото можете. Знам, че няма да е лесно, но другото пък не е решение.
Това с "отнемането на дете от лошите западняци" е абс измишльотина. За да го отнемат това дете, трябва живота му да е в опасност. Като преди това се предлага помощ на родителите му, а отнемането е крайна мярка, ако нищо друго не помогне.
Детето трябва ясно да разбере, че майка му и баща му поставят правила и граници и то трябва да се съобразява с тях, а не те с него. Ако това бъде постигнато веднъж, проблеми няма да имат нито за Интернет, нито за др негови прищевки. Да, трудно е, но това е задачата на родителя - да предаде на детето си това послание за йерархичност.
Детето трябва ясно да разбере, че майка му и баща му поставят правила и граници и то трябва да се съобразява с тях, а не те с него. Ако това бъде постигнато веднъж, проблеми няма да имат нито за Интернет, нито за др негови прищевки. Да, трудно е, но това е задачата на родителя - да предаде на детето си това послание за йерархичност.
При нас също има рев и драми, но сме въвели ред. Има навсякъде пароли, всичко се "заключва" и само големите могат да включват. Пускат се от тези кратките филмчета по 10 минути. Следи се по часовник, казва се - това е последно, децата обикновено се сърдят и аз им правя отстъпка - следващото е последно. Но то е вече наистина последно. Няма туй, няма онуй. По-рано протестираха, вече знаят, че и да протестират, полза няма. Става дума за две деца, на три и на пет години. Най-малката е на две години и се вписва в общата картина.
Заслугата не е моя, а на родителите. Те са най-заинтересовани и са си въвели този "орднунг".
Наистина, в Германия нямат право да ви правят проблем за детски шум, абсолютно не може. А дали няма да кажат, че плаче, значи го биете - реването няма да е за дълго, юнакът в рамките на седмица, предполагам, ще се предаде.
Би могло веднага след детското да обувате обувките, слагате якето и да излизате навън, независимо от времето.
Заслугата не е моя, а на родителите. Те са най-заинтересовани и са си въвели този "орднунг".
Наистина, в Германия нямат право да ви правят проблем за детски шум, абсолютно не може. А дали няма да кажат, че плаче, значи го биете - реването няма да е за дълго, юнакът в рамките на седмица, предполагам, ще се предаде.
Би могло веднага след детското да обувате обувките, слагате якето и да излизате навън, независимо от времето.
Allwewant, в цялата тема само ти говориш за отнемане на деца, никой друг!
Предполагам, че на авторката също ѝ се е насъбрал стрес от емигрирането и е изпуснала малкото дете. Пише, че в България то не е било чак така пристрастено да гледа в екраните. Опитвам се да видя цялата картинка, а не само конкретния проблем, че детето е пристрастено. Предполагам, че авторката има неоснователни страхове от отнемане на детето ѝ, от там страх то да не направи истерия и някой си да не викнел социалните. Да, но децата усещат когато родителите са нервни или страхливи или поради някаква др причина не искат да им правят забележки и да налагат правила. И се възползват да се качват върху главите на неуверените си родители, а не бива.
...Проблемът е там също, че живеем в блок в който живеят все възрастни германци. Съседката от над нас постоянно ни тропа при всеки шум. Ние сме нови тук и се притесняваме да не си създадем някой проблем заради това да си помислят че бием детето и да ни викат полиция или социалните. И ходи се оправи и езика още не сме научили. Хората тук се считат за задължени да се месят в живота на другите. И са готови за всяко нещо което чуят или видят да викнат полиция. Точно и това много ни притеснява, и това ме прави още по безсилна да се справя със сина ми. Защото ако си бяхме вкъщи, нямаше да ме плаши това че ще крещи или изпада в истерия защото знм, че го правя за негово добро, но тук не знам.
Според мен тези нейни страхове и неувереност са главният ѝ проблем. От опит знам, че точно когато съм била страхлива и неуверена, дъщеря ми го е усещала и най-неприятните истерии баш тогава са се случвали. И не стига, че детските истерии и тръшкания са неприятни дори за човек в кондиция, какво остава за човек с отслабена психика поради развод, раздяла, емигриране и др стресови ситуации.
Моята дъщеря също беше пристрастена към телефона и ако не и го дадях изпадаше в истерии. Един ден просто се ядосах на себе си, че съм допуснала това и започнах да го крия от нея и нито веднъж не и го дадох, колкото и да нервничеше. Вече минаха месеци, от както спрях да и го давам и изобщо не се сеща за него, дори и аз да си ровя нещо до нея. Пълна забрана от раз, дори и на баби, татковци и т.н..При нас истерията премина за 2-3 дни.
Авторке, била съм в твоята ситуация дотолкова доколкото синът ми е имал моменти, в които започва яростно да се тръшка за нещо. Аз обаче съм абсолютен гьон в това отношение и ако желае, може да се съдере от рев, но няма начин да получи исканото. Ако сме навън, гледам единствено да не притеснява околните (примерно слизаме от рейса или излизаме от магазина), но изобщо не ме интересува какво ще си помислят съседите и дали ще викнат полиция - нека викнат, ще се обяснявам, няма какво да крия. Ние също живеем в блок - от време на време, особено в банята, се чува някое ревящо дете. Ми нормално е, според мен. Децата реват, кучетата лаят, понякога съседите се карат...
В твоя случай бих постъпила радикално (ама аз така постъпвам по принцип) - бих прибрала всички телефони, таблети и прочие устройства. Детето ще се скъса от рев, но в един момент ще спре. Когато реве, не се хаби да му говориш и обясняваш, изобщо няма да те чуе. Изчакай да се успокои малко и му обясни, че ще ходите навън, ще играете заедно, ще четете книжки и прочие. Аргументът, че ще си развали очите, няма как да мине, тъй като детето не го разбира. Имай предвид, че през всеки две минути ще те пита за телефона. Казваш му 'не', то ще започне да се тръшка, пак ще му мине и пак ще му обясниш. И така около 100 хиляди пъти.
Синът ми например няма право да гледа телевизия през деня освен в случаите, в които трябва да прави инхалации и да седи половин час на едно място. И много добре знае това. Това обаче не му пречи в почивните дни да иска да гледа телевизия през деня. На въпроса ми 'Защо питаш, след като знаеш, че не може?' отговорът е 'Длъжен съм да опитам'.
Мисълта ми е, че ако поддадеш на молбите му, сълзите му или викането му, детето ще е наясно, че при теб всичко минава и ще продължи да те манипулира. Сега е за телефона, след година ще е за нещо друго. Трябва да е наясно, че държиш на думата си и изпълняваш обещанията (хубавите, както и лошите).
Успех и споко, нещата ще се оправят, но вземи мерки, че с годините нещата не стават по-лесни, поне моят опит е такъв!
В твоя случай бих постъпила радикално (ама аз така постъпвам по принцип) - бих прибрала всички телефони, таблети и прочие устройства. Детето ще се скъса от рев, но в един момент ще спре. Когато реве, не се хаби да му говориш и обясняваш, изобщо няма да те чуе. Изчакай да се успокои малко и му обясни, че ще ходите навън, ще играете заедно, ще четете книжки и прочие. Аргументът, че ще си развали очите, няма как да мине, тъй като детето не го разбира. Имай предвид, че през всеки две минути ще те пита за телефона. Казваш му 'не', то ще започне да се тръшка, пак ще му мине и пак ще му обясниш. И така около 100 хиляди пъти.
Синът ми например няма право да гледа телевизия през деня освен в случаите, в които трябва да прави инхалации и да седи половин час на едно място. И много добре знае това. Това обаче не му пречи в почивните дни да иска да гледа телевизия през деня. На въпроса ми 'Защо питаш, след като знаеш, че не може?' отговорът е 'Длъжен съм да опитам'.
Мисълта ми е, че ако поддадеш на молбите му, сълзите му или викането му, детето ще е наясно, че при теб всичко минава и ще продължи да те манипулира. Сега е за телефона, след година ще е за нещо друго. Трябва да е наясно, че държиш на думата си и изпълняваш обещанията (хубавите, както и лошите).
Успех и споко, нещата ще се оправят, но вземи мерки, че с годините нещата не стават по-лесни, поне моят опит е такъв!
Дойде ми една идея. 
Телевизора да "гръмне" и да си нямаме пари, за да си купим нов. Интернета струва пари. Ако иска интернет - да работи и да си го "купува". Как е?
Много тъпа ситуация с немците. Аз тука кви истерични викове хвърлям, а ти там да не можеш да му се накараш...
Моето е 5 годишно. Когато спрат интернета от "генералния сателит", заради генерална световна авария, най-много да нарече техниците "будалаци" и да почне да рови из кухнята каква беля да свърши. Но пък у дома прането е негова задача. Като няма какво да прави, почва да пере и да чисти или да готви кускус качен на плота.
Ще измислите нещо, няма начин, ама гледай да е нещо с логично обяснение, което логично не зависи от теб - трайна авария, трайна загуба на апаратите, които му доставят интернет. Например, като беше на 3 счупи 2 телефона. Минах на обикновен Нокиа. Половин година ми взимаше телефона да си пуска само радиото и камерата. Аз нямах пари за нов телефон. А, вкъщи по принцип нямаме телевизор, де.
Телевизора да "гръмне" и да си нямаме пари, за да си купим нов. Интернета струва пари. Ако иска интернет - да работи и да си го "купува". Как е? Много тъпа ситуация с немците. Аз тука кви истерични викове хвърлям, а ти там да не можеш да му се накараш...
Моето е 5 годишно. Когато спрат интернета от "генералния сателит", заради генерална световна авария, най-много да нарече техниците "будалаци" и да почне да рови из кухнята каква беля да свърши. Но пък у дома прането е негова задача. Като няма какво да прави, почва да пере и да чисти или да готви кускус качен на плота.
Ще измислите нещо, няма начин, ама гледай да е нещо с логично обяснение, което логично не зависи от теб - трайна авария, трайна загуба на апаратите, които му доставят интернет.
Например, като беше на 3 счупи 2 телефона. Минах на обикновен Нокиа. Половин година ми взимаше телефона да си пуска само радиото и камерата. Аз нямах пари за нов телефон. А, вкъщи по принцип нямаме телевизор, де. 
Много тъпа ситуация с немците. Аз тука кви истерични викове хвърлям, а ти там да не можеш да му се накараш...
И аз викам ужасно. Понеже си го знам, се опитвам да се въздържам. Обаче понякога синковецът просто ме изкарва от кожата ми - дълбае, дълбае, ...Да не говорим, че ако му се разкрещя, той става агресивен и също започва да крещи, т.е. нищо не постигам, само още повече нагнетявам ситуацията. Ами досега не съм имала проблеми със съседите, а също живеем в чужбина.
Извинявам се предварително. И наистина не искам да обидя никого, но що за съвети са "Излъжете, че интернетът се е повредил" или др подобни. Те трябва да се научат да бъдат авторитет за сина си и той да се научи да ги слуша. Това е работата на родителя, не да лъготи. До кога ще минат с лъжи и хитринки? И какво послание му дават? Такова послание ли -" Ок е да висиш пред екрана, ние нямаме нищо против, но ето заради аварията няма Интернет. Иначе всичко ти е позволено." Те трябва ясно да заявят, че не са съгласни той да ползва електрониката толкова често, без страх от неговите истерии.
Няма да гръмне, защото родителите си ползват активно.
Децата (а и не само те) те гледат какво правиш, а не слушат какво им говориш.
Децата (а и не само те) те гледат какво правиш, а не слушат какво им говориш.
Иначе за съжаление не зависи само от примера на родителите. Ние например с мъжа ми четем, а детето не ще.
Извинявам се предварително. И наистина не искам да обидя никого, но що за съвети са "Излъжете, че интернетът се е повредил" или др подобни. Те трябва да се научат да бъдат авторитет за сина си и той да се научи да ги слуша. Това е работата на родителя, не да лъготи. До кога ще минат с лъжи и хитринки? И какво послание му дават? Такова послание ли -" Ок е да висиш пред екрана, ние нямаме нищо против, но ето заради аварията няма Интернет. Иначе всичко ти е позволено." Те трябва ясно да заявят, че не са съгласни той да ползва електрониката толкова често, без страх от неговите истерии.
Май не си дочела цялата жалба.
В Германия са - има постоянен страх от неговите истерии. Съседите им тропат при най-малкия шум. Не е възможно да се прилага авторитет, защото иначе някой немец ще подаде сигнал за насилие над малолетен и познай кой ще остане без дете заради социалните. Така че, не се хвърляй да даваш съвета за авторитета. Туй всички го знаем, въпросът е че не може да се приложи в конкретната ситуация и трябва да се търси друг начин.Да гръмне кутията за интернета е най-удачното разрешение. Обаче няма как, ще се лишите цялото семейство, от интернета, в името на детето. Или пък ще го ползвате, когато детето спи. Ще не ще ще забрави за нета и детските тогава.
Родителския контрол се упражнява с пароли, настройки. Можете да настроите тв-то да се самоизключва след определено време. А, телефоните, просто ги прибирате и се лишавате и вие, докато детето е будно.
Айде стига сте я плашили с тия социални! Вече няколко пъти се писа, че съседите нямат право да подават оплакване заради шум от дете и то го пишат хора, живеещи там. А социалните в Германия съвсем не прибират деца ей така като им скимне. Сестра ми живее там и наскоро ходиха да издадат становище за условията, в които се гледа племенника, което беше нужно за тукашния съд. Ми не са го прибрали, а и той не е от кротките.
Мили дами, страхотни сте и изобщо не съжалявам, че поисках съвет от Вас. Много ви благодаря за полезните съвети. Само да допълня за една от дамите които ми писа да го записвам вече на градина, кво чакам. Ами тук сме зависими от роднините н мъжа ми. Тъй като те са в Германия от много години, те знаят всички правила кое ког се прави също така знаят немски отлично. И з това чакаме когато им дойде кефа, направиха ни регистрации, здравни карти, пенсионни, данъчни. Но казаха че за училище и градини ще почакаме малко тъй като е много заета. А за госпожата която ми писа ами изкарайтее ги тези деца на вън.... Ами всеки ден са на вън и даже съм го написала в темата, че само като се приберем и се започва.
Извинявам се предварително. И наистина не искам да обидя никого, но...
Май не си дочела цялата жалба.
В Германия са - има постоянен страх от неговите истерии. Съседите им тропат при най-малкия шум. Не е възможно да се прилага авторитет, защото иначе някой немец ще подаде сигнал за насилие... 
Универсално решение, работещо при всички деца няма. За у дома ви предложих конструктори или други занимателни игри. Но ако вие стоите по цял ден с телефон или таблет в ръце, не очаквайте от децата си нещо различно.
Може да използвате това, да им пускате клипчета на немски, има такива обучителни за малки деца.
Може да използвате това, да им пускате клипчета на немски, има такива обучителни за малки деца.
Мили дами, страхотни сте и изобщо не съжалявам, че поисках съвет от Вас. Много ви благодаря за полезните съвети. Само да допълня за една от дамите които ми писа да го записвам вече на градина, кво чакам. Ами тук сме зависими от роднините н мъжа ми. Тъй като те са в Германия от много години, те знаят всички правила кое ког се прави също така знаят немски отлично. И з това чакаме когато им дойде кефа, направиха ни регистрации, здравни карти, пенсионни, данъчни. Но казаха че за училище и градини ще почакаме малко тъй като е много заета. А за госпожата която ми писа ами изкарайтее ги тези деца на вън.... Ами всеки ден са на вън и даже съм го написала в темата, че само като се приберем и се започва.
Авторке, доколкото знам, дъщерята трябва да ходи на училище. Мисля, че в Германия децата тръгват на 6 години по правило.
Трудно ще се оправиш, ако разчиташ на кефа на някой друг, особено за нещата, които те засягат лично, но ако това те устройва, ок.
Belov Ani, не искам да съм груба, искам да ти помогна.
В Германия ще ти е по-лесно, ако от сега свикнеш с мисълта и започнеш сама да си вършиш работата.
Като те чета: детето те върти на малкия си пръст, защото си зависима от немските съседи.
На градина не е записан, защото си зависима от роднините.
При следващия проблем пак от някого ще зависиш.... поработи в тази посока.
Дали ще зависиш от някого е лично твой избор! В крайна сметка формуляра за ДГ можеш да го преведеш с Гугъл.
Колкото до излизането: писала си, че излизаш пред блока с тебешири и т.н
Дете, което е толкова свикнало да гледа филмчета и клипчета няма как да се заинтересува от подобни алтернативи.
Трябва да му предложиш нещо вълнуващо, нещо, което да събуди фантазията му.
Построй с него къща от клони, търсете навън съкровище и подобни.
Докато се откаже от клипчетата, можеш да му предложиш да намерите в тубата нещо за апликация, рисуване или декорация от опаковки/отпадъци и така бавно да изместиш фокуса от устройството към съдържанието.
Успех.
В Германия ще ти е по-лесно, ако от сега свикнеш с мисълта и започнеш сама да си вършиш работата.
Като те чета: детето те върти на малкия си пръст, защото си зависима от немските съседи.
На градина не е записан, защото си зависима от роднините.
При следващия проблем пак от някого ще зависиш.... поработи в тази посока.
Дали ще зависиш от някого е лично твой избор! В крайна сметка формуляра за ДГ можеш да го преведеш с Гугъл.
Колкото до излизането: писала си, че излизаш пред блока с тебешири и т.н
Дете, което е толкова свикнало да гледа филмчета и клипчета няма как да се заинтересува от подобни алтернативи.
Трябва да му предложиш нещо вълнуващо, нещо, което да събуди фантазията му.
Построй с него къща от клони, търсете навън съкровище и подобни.
Докато се откаже от клипчетата, можеш да му предложиш да намерите в тубата нещо за апликация, рисуване или декорация от опаковки/отпадъци и така бавно да изместиш фокуса от устройството към съдържанието.
Успех.
В Германия за шум от деца нищо не могат да направят, по закон си е определено дори какъв шум може да се вдига. Като се почне с това вкарване във филми, особено запознати са хората, които НЕ живеят тук. Немците си се оплакват по принцип, на нас даже анонимно писмо ни пратиха, че от дъщеря ми не можели даже уикенда да си починат Ей така до изхвърлих в кофата. За оплакване от шум даже си има процедура, където се засича шума, че е нетърпим, прави се протокол...
Ей така до изхвърлих в кофата. За оплакване от шум даже си има процедура, където се засича шума, че е нетърпим, прави се протокол...
Мили дами, страхотни сте и изобщо не съжалявам, че поисках съвет от Вас. Много ви благодаря за полезните съвети. Само да допълня за една от дамите които ми писа да го записвам вече на градина, кво чакам. Ами тук сме зависими от роднините н мъжа ми. Тъй като те са в Германия от много години, те знаят всички правила кое ког се прави също така знаят немски отлично. И з това чакаме когато им дойде кефа, направиха ни регистрации, здравни карти, пенсионни, данъчни. Но казаха че за училище и градини ще почакаме малко тъй като е много заета. А за госпожата която ми писа ами изкарайтее ги тези деца на вън.... Ами всеки ден са на вън и даже съм го написала в темата, че само като се приберем и се започва.
Чакаме когато им дойде кефа... Била много заета сега. Е, вие какво, сте отишли на готово да ви уредят живота и на всичкото отгоре се сърдите ли? Брей, брей.... Амън от такива роднини! Отписвам се от темата.
Ако знаете английски, ще се оправите в детската градина и училището. Пробвайте поне, колкото и да ви е трудно. Децата наистина тръгват на 6 на училище.
В Хамбург със сигурност има някаква българска общност и фейсбук група за българи там. Все ще се намери някой, който да помогне.
Разбирам, че ви е трудно в момента, но не се поддавайте на истерии за взимане на деца с щракване на пръсти. И не на последно място: в Германия сте, живеете сред немци - стари, млади, добри, лоши - това общество сте си избрали за живот и отглеждане на децата ви. Леката неприязън към гаднярите, които само се месят в работите на другите, няма да ви помогне в интеграцията. Същинската борба за добър живот започва след ваденето на документи, когато дойде ред да да завържете контакти и да свикнете с новата среда.
В Хамбург със сигурност има някаква българска общност и фейсбук група за българи там. Все ще се намери някой, който да помогне.
Разбирам, че ви е трудно в момента, но не се поддавайте на истерии за взимане на деца с щракване на пръсти. И не на последно място: в Германия сте, живеете сред немци - стари, млади, добри, лоши - това общество сте си избрали за живот и отглеждане на децата ви. Леката неприязън към гаднярите, които само се месят в работите на другите, няма да ви помогне в интеграцията. Същинската борба за добър живот започва след ваденето на документи, когато дойде ред да да завържете контакти и да свикнете с новата среда.
И моето момиче имаше такъв период. Обясних и най - спокойно, че така няма да стане. Точка и удивителна. Децата не трябва да гледат клипове постоянно, и ако ми се тръшка или плаче, само ще загуби и единия час, който и е позволен. Даже ми се струва много. Ами оставях я няколко пъти да се тръшка и да плаче, правех се, че не и обръщам внимание и скоро тази истерия спря. Не оставяйте децата да командват, особено за такива неща. Те манипулират много умело, пробват докъде ще стигнат. Във вашия случай вие сте позволили да ви се качи малкия на главата.
Ще прозвучи като заяждане, ама с толкова неграмотна майка какво да прави детето. Поне пиши на латиница да е наред всичко.
Зная, че няма особен смисъл да питам, ама все пак- защо се разрешава на такова малко дете телефон и таблет? Каква е идеята. Разбирам, телевизор за някое подбрано филмче за 30 минути един или два пъти дневно, но базразборно цъкане по таблети и телефони,не го разбирам.
Единственият лек е - за момента абсолютна забрана на всички ел устройства. Разходки, спорт, занимания. С моя син преди градина и в лошо време сме си намирали какво ли не да правим- включително веднъж намачкахме от тези цветнтите бележки зазаписки на топчета и си направихме различни фигури/ бяха му поомръзнали наличните играчки/ Писала съм цифри и съм ги поставяла пред играчките му- животни, все едно са на състезание или ученици в училище, много му разбираше главата тогава,ама любопитно е, занимние е.При хубаво време-непрекъснато навън
Още-куклен театър, всякакви любопитни неща за деца, предполагам,че ги има и в Германия.Почасовидетски кътове-моето като го водех на закрити батути и пързалки, после спеше следобеден сън с часове, никакво желание за тръшкане.
Откровено казано, много лошо впечатление ми прави дете на градинска възраст да се залъгва с телефон, нищо хубаво няма да произтече от това.
За шума,който вдига детето- ами като дойде възмутената гражданка, обяснете и, чего боли зъбче или нещо такова, тези хора сърца нямат ли.Не вярвам,че плачене на дете може да е чак такъв проблем за околните.
С две думи- за колкото време трябва- абсолютно изолиране от елустройства, без обяснения и без залъгалки и успоредно- намиране на интересни занимания. Точно в посочената възраст такива забавни неща може да се вършат съвместно с едно дете.
Единственият лек е - за момента абсолютна забрана на всички ел устройства. Разходки, спорт, занимания. С моя син преди градина и в лошо време сме си намирали какво ли не да правим- включително веднъж намачкахме от тези цветнтите бележки зазаписки на топчета и си направихме различни фигури/ бяха му поомръзнали наличните играчки/ Писала съм цифри и съм ги поставяла пред играчките му- животни, все едно са на състезание или ученици в училище, много му разбираше главата тогава,ама любопитно е, занимние е.При хубаво време-непрекъснато навън
Още-куклен театър, всякакви любопитни неща за деца, предполагам,че ги има и в Германия.Почасовидетски кътове-моето като го водех на закрити батути и пързалки, после спеше следобеден сън с часове, никакво желание за тръшкане.
Откровено казано, много лошо впечатление ми прави дете на градинска възраст да се залъгва с телефон, нищо хубаво няма да произтече от това.
За шума,който вдига детето- ами като дойде възмутената гражданка, обяснете и, чего боли зъбче или нещо такова, тези хора сърца нямат ли.Не вярвам,че плачене на дете може да е чак такъв проблем за околните.
С две думи- за колкото време трябва- абсолютно изолиране от елустройства, без обяснения и без залъгалки и успоредно- намиране на интересни занимания. Точно в посочената възраст такива забавни неща може да се вършат съвместно с едно дете.