Гадна колежка, която ме потиска

Хмм...нещата не винаги са черно-бели.

Сигурно и аз съм 40+ г.  злобна лелка, но подобни изказвания не ми звучат добре.

Абе с 2 думи - женски колектив му кажи и повече не коментирай. А с колежки, които се опитват да те смачкат психически, действа само едно - пълен игнор и да си над нещата. Трудно е за постигане, но си заслужава. И да, това по-често са възрастни жени, които се хранят от това да унижат по-млада жена и да ѝ се надсмеят. Няма значение дали са колеги или клиенти, това мн взима от енергията и рано или късно човек е принуден да се научи да се справя с подобни емоционални вампири, за да съхрани себе си. Бягството не е решение. И на другата работа ще има някоя змия, която се чуди кой по-слаб от нея да захапе.

Тя е малко над 40, още от началото взе да се опитва да разбере всичко за личния ми живот- от това дали съм женена, до това къде живея, колко имота имам. Аз не сметнах за нужно да й кажа каквото и да е било от тея неща. Дори един път си позволи да ме попита как се предпазваме с МП.

А на мен една от колежките ми каза,че хязяйката ми ще умре (80 +) и роднините й ще ме изгонят на улицата. За справка ,също над 45 г.
А на мен ми минава през и ума,че мъже ,които изневеряват на жените си с по-млади момичета са много повече от изгонените наематели от хазяите си или роднините им.
А и специално семейството им не е от най-бедните в града. Имат доста имоти и не са опрели до моя наем.

Без думи... Преди години с бившия ми приятел бяхме пред раздяла, а аз пред разпад. Един ден просто нямах никакви сили да отида - нито психически, нито физически. Бях тотално отчаяна. Та реших, че не съм в състояние да ида на работа и звъннах да кажа, че имам проблем и няма да мога да отида. На следващия ден моята колежка ми попита дали не съм бременна.
Хахахах, а се сетих и за друго. Ръководителката на отдела, жена на предпенсионна възраст, беше пуснала слух, че съм бременна Всъщност, тя за всички млади момичета пускаше такива слухове.

Момичета, хвърлете едно око на тази книга https://www.colibri.bg/knigi/1323/mari-frans-irigoajen-moralniqt … vyv-vsekidnevieto
Много и вероятно да си имате работа, не с обикновена скрипя,  ами с нещо по - лошо. Минах през това, беше бая гадно и напуснах, но не знаех за какво иде реч. Разбрах, като попаднах на темата Невъзможните хора в живота ни.

Благодаря ти!
 Слава Богу, от година вече не съм в тази фирма. Дано занапред не попадам на такива екземпляри.

Това ще ме депресира още повече. И като знам ,че след неделя следва дълга петдневна работна седмица.
В крайна сметка след като смених 4-5'работни места стигнах до извода,че нивото на професионализъм копае дъното. От намусената чистачка до директорски позиции всичко е стигнало критична точка на простотия и тъпанарщина. Примери много в тази тема и още подобни. Животът си тече, а от простотията и злобата оттърване няма.
За да не ми се скъси живота слагам маската на „усмихнатото и щастливо момиче” дори да ме се плаче, защото „хората” в нашата територия се хранят именно от човешкото нещастие. Никой не се радва на късмета и щастието на другите. А гледат да те оплюят и принизят под тяхното ниво.

Ягода, няма да те депресира. Напротив! Ще ти светне. Ще прецениш правилно ситуацията, дали ще се справиш или ще напуснеш. Още бера плодовете на случилото се преди три години /здравословно/.

ще я потърся в книжарниците.
Толкова ли зле са се отнасяли с теб щом да се отрази на здравето ти.
Съжалявам да го прочета. Хората са жестоки ,изпитвала съм не веднъж очевидна омраза и не знаех защо. Нищо не бях сторила не тези жени.
Където и да отида обаче, не мога да попадна на колектив.
Винаги има една,която се опитва да ме мачка и то точно от онези с повече стаж във фирмата и с протекции. С такива няма смисъл да се боря. Просто си подавам молбата.
Както стана и тази седмица. Не ми я уважиха, но на управителката как й светна лицето, като чу от устата ми,че искам да напускам. Два дни доволна и усмихната. Мазна,мазна на колегите от централния офис , с шише да събираш олио от нея. То бива мазнене, ама чак пък толкова. Няма нужда да им пожелава на всяко обаждане да са живи и здрави. Това много нервира, когато се изтъква колко много работи  и не може да си свърши работата, а в конкурентните фирми работят ,та пушек се вдига. Тази не знае какво е работа, че и на това се оплаква. Много товари с оплакванията си и с имитирането на работа.

Ами толкова зле. Една сутрин се върнах вкъщи, че си забравих телефона и паднах до вратата с ясната мисъл, че ако отида на работа, ще пукна буквално. После почнаха и здравословните истории. Как ти звучи скриване на информация, изчезващи документи и от това да зависиш? Но това вече беше накрая, преди това интриги, обиди, конфликти, разпореждане на другите да не разговарят с мен, даже и служебно. От понеделник до петък мълчание в стаята. Въздишки, криви погледи, разни жестове, дето те изкарват извън нерви. Напрежението не с нож да го режеш, а и на филия можеше да се намаже.
Дописвам.  Аз също нищо не бях сторила на въпросната, не само аз го отнасях. Напуснах добра работа, добра заплата. Много ми беше мъчно. Доста години откарах там.

Syros, добре си направила , че си напуснала - работата и заплатата може да са били добри, но здравето и спокойствието ти са най-важни. Като те чета тази колежка се е държала безобразно зле с теб. Има хора, на които не е нужно да си направила нещо , за да се държат зле с теб. Те просто са си такива. Имаме една такава при нас - тя се опитва да подвиква, командори и намира кусури на всички, да юрка тоя и оня да вършат нейна работа и да нарича този и онзи некомпетентни. За мое щастие рано разбра , че аз не съм особено търпелива и с мен на глава няма да излезе и се отказа -с мен се държи внимателно,ама като гледам как тормози някои колеги жал ми става. Та има такива навсякъде. Човек трябва когато може да се справи с такъв човек, а когато не може да си хване чантата и да иде другаде,защото няма нищо по-важно от спокойствието и здравето.

Същото правеше и тази. Първите години не ме закачаше хич, но после нещо реши, че много дишам явно. Никой не смееше гък да й каже за разлика от мен. Не понасям несправедливости. Отличен професионалист беше и лоялна към фирмата. Истината е, че оправия с такива няма. Ако сега те е оставила, то нищо не се знае след време. Скоро ми звъня бивша колежка, но от друг отдел. Плачеше жената.

Много жалко. От написаното имам усещането ,че си мил и възпитан човек. Просто човек не трябва търпи простащината . Като видиш един-два пъти ,че с компексирани нещастници няма оправи подаваш с молбата . Няма унижение, обидна дума, клюка, която да бъде обезпечена с пари.
Търпях колежки на по-старата ми работа ,наближаващи 40 г, а друга надхвърлила 40 г. 1,7 м , казах стига. Аз съм повече от тях. Няма да позволя униженията да продължават. Обиждали са ме пред колеги и клиенти. Много пъти съм стояла по 20мин в тоалетната плачейки .
Как ти се струва да те наричат „малоумна” и „мърла”? С две висши и допълнителни квалификации? Дрехите ми бяха винаги нови. Ходех гримирана на работа и спретната.
Веднъж управителката ме извика  / тя не е управителка, само на визитките е такава/, и ми каза,че е ме уволни ,ако не се променя? Че колежките не били като мен и това ги дразнело.
По- абсурдно нещо не бях чувала в живота си. Чела съм кодекса на труда, но не очаквам субект сложен да тази длъжност чел през живота си само шарени брошури да е запознат с такива сложни книжки. Не успя да ме уволни ,както й се искаше. Сама напуснах. И не съжалявам, това беше една отровна среда на едни нещастни и мразещи хора. Тази омраза я пренасяха върху мен. Дори клиентите ми го виждаха и сме си говори насаме , споделяли са ми , колежките как се държат пренебрежително с тях и не им обръщат нужното внимание. Аз го знаех и без да ми го казват. Това беше само в мой плюс. ☺ По този начин аз си запазвах клиентите , вкл. и повече поръчки за мен у винаги бях с една крачка напред без чужда помощ.
Наложи ми се да отида до работата два-три пъти. Никакъв поздрав от тяхна страна. Все едно влизаш в погребално бюро. Мрачни муцуни, няма добър ден, няма довиждане. Исках да купя някои неща и никой не ми помогна? Дори тежките предмети никой не дойде да ми помогне да ги вдигна. Явно бяха забравили,че не работя там и за хамалската работа няма да ми платят, а заплатата им зависи от това дали ще оставя парите в тяхната каса или при конкурентите.
След като напуснах бонусите им спаднаха три пъти. Ама аз им изкарвах пари,които те не си помръдваха пръста. Аз виждаш във всяка възможност шанс да изкавам повече пари. Но след като шефът застана на тяхна страна, обърнах палачинката. След като шефът не застана зад мен ,аз защо да го правя милионер? Той ме ощетяваше от осигуровки, работех повече и под напрежение и сред скандали. Затова вече край на цирковете от разни глупачки. Не се ли получат нещата до 6 м. Чао!!!! Работа има на всеки ъгъл, но квалифициран персонал не сее намира вече толкова лесно.

Аз съм си доста проклета в това отношение-не позволявам на никой да ме тормози. Но при мен го има и това благоприятно обстоятелство, че работя вече 10 години в сегашната фирма и никой и не смее да си помисли да се заяжда с мен, защото всички знаят колко мога и зная. Та и не ми се е налагало често да се сблъсквам с подобно отношение.Ако бях нов служител може би нещата щяха да са различни и щеше и да се сблъсквам с подобно нещо. Чета и Ягода какво пише и си мисля колко лоши работи има, тоест лоши работни обстановки. Според мен човек трябва когато може да се справя с тях,а когато не може да си смени работатата и да не се тормози.